Р Е Ш Е Н И Е
№1394
гр.
Перник, 08.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 09183
по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация –
Перник” АД срещу И.Г.А.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с която е поискано да
бъде признато за установено, че дължи сума в размер на 1402.46 лв. /Хиляда
четиристотин и два лева и 46 ст./, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018 г., 232.72 лв.
/Двеста тридесет и два лева и 72 ст./, представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 08.12.2015 г. до 22.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата 1402.46 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
Ответникът не е подал отговор на исковата
молба, като във възражението си в
заповедното производство по чл.414 ГПК, е възразил, че претендираните суми са
погасени по давност.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация Перник” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу И.Г.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 7703 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за
която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е
подадено възражение от И.Г.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, поради което са дадени указания за предявяване на настоящите искове.
Представено е извлечение от вестник “Съперник”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.
В първото съдебно заседание процесуалният
представител на ответника не се явява, като е било отправено искане от страна на
процесуалния представител на ищцовото Дружество за постановяване на
неприсъствено решение по чл.238 ГПК, но предвид наведеното възражение от страна на длъжника в заповедното
производство за изтекла в негова полза давност, съдът е оставил без уважение
искането по чл.238 ГПК, поради което и по делото в няколко поред съдебни
заседания са били ангажирани доказателства относно основателността не
претенцията от страна на ищеца, в чиято доказателствена тежест лежат тези
факти. По делото са били назначени и изслушани и СТЕ и СсЧе, като са били
приобщени и допълнително писмени доказателства, в това число- Заповед №
1522/29.08.2017г. на основание чл.43 ал.1 от Закона за общинската собственост и
чл.22 ал.1 от посочената Наредба за настаняване на ответницата като крайно
нуждаеща се в процесното жилище, като на база същата се сочи, че е бил сключен
и Договор за наем и е била отменена и предходната Заповед № 448 от 16.03.2011
г., представена по делото /стр.64 от делото/.
Видно от
изслушаните съдебни експертизи по делото, то се установява от ССчЕ, че претенциите, така както са посочени в исковата
молба, са съответни и на изчисленията, направени от вещото лице по
експертизата, както и че сумите не са
били погасени, и че Дружеството редовно е водило своето счетоводство. Видно от
СТЕ по делото, то се касае за сграда, която е топлофицирана и количеството на
топлинната енергия в СЕС е определено правилно, съгласно методиката, като са изпълени
и изискванията за разпределние на нетното количество потребена топлинна
енергия. Изрично в заключението е посочено и че сумите, които се претендират са
били коректно начислени, както и че между топлофицираното дружество и фирмата
за дялово разпределение е подписан Договор, уреждащ взаимоотношенията между
тях.
Следователно, се
налага извод, че спорът по делото
е концентриран около обстоятелството дали част от вземанията са погасени по
давност.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност /като
тези обстоятелства, видно от гореизложеното се установяват от допуснатите по
делото два броя експертизи/.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия, като следва
да се посочи, че видно и от Заповедта за настанявена на лицето в общинско
жилище /стр.64-65 от делото/, то на същото са били изрично възрожени
задълженията по заплащане на вода и ток
в имота.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя
и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това
качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. В случая от представените два броя Заповеди № 1522/29.08.2017г. на основание чл.43 ал.1 от
Закона за общинската собственост и чл.22 ал.1 от посочената Наредба за
настаняване на ответницата като крайно нуждаеща се в процесното жилище, като на
база същата се сочи, че е бил сключен и Договор за наем и е била отменена и
предходната Заповед № 448 от 16.03.2011 г., представена по делото /стр.64 от
делото/, се установява, че лицето не е собственик на имота, но му е
предоставено ползването на същия, както и че в негова тежест са били разноските
по водо и топлоснабдеността на имота. Това води до извод, че между страните по
делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна
енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото е безспорно установено и от приетата СсЧе, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност сумата 1402.46 лв. /Хиляда четиристотин и два лева и 46 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018 г., сумата 232.72 лв. /Двеста тридесет и два лева и 72 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.12.2015 г. до 22.10.2018 г., претендирана ведно със законната лихва върху главницата 1402.46 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Безспорон е установен и размерът на тази лихва.
Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че вземанията не са погасени по давност, като възраженията в тази насока са неоснователни, поради следните установени факти по делото, съотнесени към горепосочените аргументи: първият отчетен месец, за който се претендират главница е м. октомври 2015 г., като падежът, видно от цитираните ОУ е настъпил на 01.12.2015 г., по арг. на чл.34 ОУ /тридесетдневен срок, в който лицето е можело да заплати сумите/. Тоест след тази дата, ответницата е изпаднала в забава, като преди нея вземането е било дэлжимо, но не и изискуемо. Заявлението е подадено от ищеца на 05.11.2018 г. , и при „връщане“ с три години назад във времето, за да се провери давността, то се установява, че същата не е изтекла, а би била изтекла ако заявлението бе подадено след 01. 12.2018 г.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД), като в случая то не е погасено по давност и се дължи, следователно се дължи и акцесорната претция за лихви. Следователно исковете се явяват основателни, както по основание, така и по размер и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски, за които е представило списък по чл.80 ГПК /стр. 67/: 32,70 лева – държавна такса, депозити за експертизи -260 лева, юрисконсултско възнаграждение (размер, който се претендира в списъка по чл. 80 ГПК), т. е. направените разноски са в общ размер на 150 лева – за исковото и за заповедното производство, държавна такса по ЗИЗД по чл.410 ГРК- 32, 70 лв, такса за съдебни удостоверения- 20 лева, или общо разноски в размер на 495, 40 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г.А., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сума в размер на
1402.46 лв. /Хиляда четиристотин и два лева и 46 ст./, представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018 г.,
232.72 лв. /Двеста тридесет и два лева и 72 ст./, представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 08.12.2015 г. до 22.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 1402.46 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
02.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е била издадена
заповед по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 7703 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд.
ОСЪЖДА И.Г.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, , ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 495, 40 лева, разноски в заповедното и в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 7703по
описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Районен съдия: