Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 30.08.2023 г.

     В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, ІІ „Г” въззивен състав, в публичното заседание, проведено на трети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА

      мл. съдия КАЛИНА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр. д. № 3633 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

 

            С решение № 20279244 от 17.12.2020 г., постановено по гр. д. № 58910/2019 г. на Софийски районен съд, „А.М.” ООД е осъдено да заплати на „Е.” ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ, следните суми: 513,80 лева по фактура № **********/11.04.2018 г.; 620,24 лева по фактура № **********/30.05.2018 г.; 553,10 лева по фактура № **********/30.05.2018 г.; 618,80 лева по фактура № **********/15.06.2018 г.; 464,70 лева по фактура № **********/26.06.2018 г.; 408,20 лева по фактура № **********/05.07.2018 г.; 504,91 лева по фактура № **********/05.07.2018 г.; 500 лева по фактура № **********/13.07.2018 г.; 442,84 лева по фактура № **********/20.07.2018 г.; 171,80 лева по фактура № **********/20.07.2018 г.; 479,40 лева по фактура № **********/26.07.2018 г.; 190,40 лева по фактура № **********/26.07.2018 г.; 107,90 лева по фактура № **********/27.07.2018 г. и 75,20 лева по фактура № **********/27.07.2018 г., представляващи незаплатени цени за продажба  и доставка на стоки, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 22.05.2019 г. до изплащането им. Отхвърлено е направеното от „А.М.” ООД възражение за прихващане с правно основание чл. 82 от ЗЗД за сумата в общ размер на 7345,50 лева, представляваща претърпени от ответника имуществени вреди от лошото качество на доставените от ищеца стоки по посочените фактури.

             Решението е обжалвано от ответника „А.М.” ООД като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила. В жалбата се излага възражение, че първоинстанционният съд не е обсъдил направеното с отговора на исковата молба възражение за несъответствие между цените на стоките по отделните фактури и представените складови разписки. Въззивникът счита, че поради това несъответствие по делото не е безспорно установено в полза на ищеца да са възникнали претендираните вземания по 14 бр. фактури за доставка на стоки, което обуславя неоснователност на исковата претенция. На следващо място, въззивникът счита за неправилен изводът на съда за недоказаност на заявеното от ответника възражение за прихващане, основано на разпоредбите на чл. 195, ал. 2и чл. 82 от ЗЗД, вр. чл. 318 и чл. 288 от ТЗ. Поддържа, че ангажираните от него гласни и писмени доказателства, както и от заключението на СТЕ, се установява, че доставените стоки са некачествени и ответникът е направил разходи в размер на 7345,50 лева за повторно закупуване на материали и повторен ремонт на автомобили, поради лошото качество на доставените му от ищеца стоки, които са вложени в първоначално извършения ремонт. Счита, че вземането му за тази сума, което е предмет на направеното възражение за прихващане, е доказано по основание и размер. Излага оплакване, че изводът на съда за неоснователност на възражението за прихващане, е основан само на заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че от представените по делото доказателства не може да се установи дали фактурите за закупени от „П.А.” ЕООД стоки имат връзка с извършените ремонти за отстраняване на рекламациите, поради липса на работни карти.  Въззивникът счита, че тези съображения не могат да обосноват в достатъчна степен извод за неоснователност на заявеното възражение за прихващане. Извършените от ответника ремонтни дейности, закупуването на идентични стоки с тези, които той вече е закупил от ищеца в периода, в който са извършени повторните ремонти по предявените рекламации, както и щетите по ремонтираните автомобили, били установени от събраните доказателства. Работните карти не били въведени от закона като задължително доказателствено средство за доказване на извършените ремонтни дейности.  Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърлят изцяло предявените искове.

            Въззиваемата стана „Е.9.” ЕООД с писмения си отговор оспорва въззивната жалба. Твърди, че не е налице соченото от жалбоподателя несъответствие между фактурите и складовите разписки, тъй като сборът на главниците по процесните фактури възлиза на исковата сума /със 7 ст. разлика/, като е налице единствено грешка в сумата по една от складовите разписки, в която повторно е начислен ДДС, но ищецът претендира сумите по издадените и осчетоводени от ответника фактури. Излага довод, че ответникът не е представил доказателства за предявени от него към доставчика претенции за некачествени стоки, както и че от представените доказателства не е установено ищецът да е претърпял претендираните имуществени вреди.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Производството по гр.д. № 58910/2019 г. на Софийски районен съд е образувано /след изпращането му по подсъдност от Пловдивски районен съд/ по искова молба на „Е.9.” ЕООД, с която срещу „А.М.” ООД е предявен иск за заплащане на сумата 6466,56 лева, представляваща общ размер на неплатена цена за доставени стоки по 15 бр. фактури, ведно със  законната лихва върху всяка от сумите по фактурите от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

            В исковата молба се твърди, че ищецът е доставил на ответника стоки и консумативи за боядисване на автомобили, за което били съставени 15 бр. фактури, инкорпорирани в исковата молба. Твърди се, че за предаване на стоките по описаните фактури били съставяни складови разписки, подписани от служител на ответника, като до момента от ответника не били предявявани каквито и да било претенции относно количеството и качеството на продадените стоки. Сочи се, че доколкото между страните няма писмен договор, а отношенията им са обективирани в посочените фактури, складови разписки и съставените впоследствие счетоводни документи, изискуемостта на вземанията на ищеца за сумите по фактурите настъпва от датата на предаване на стоките, описани във всяка фактура, съгласно чл. 327 от ТЗ. Общата дължима сума за продадените стоки, формирана от главниците по тези фактури, възлизала на сумата 6466,56 лева /с ДДС/. Ищецът твърди, че няколкократно правел опити за връзка с ответното дружество и за провеждане на разговори с неговия управител, но до момента не били постъпили суми за изплащане на задълженията.

            В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А.М.” ООД е депозирал писмен отговор, в който излага доводи за нередовност на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че действителният сбор на сумите по всички представени фактури не съответства на размера на исковата претенция, и не е ясно от къде произтича разликата над сумата от 6103,53 лева. Излага възражение, че договорите с предмет доставки по складовите разписки към фактури № **********, № **********, № **********, № **********, № ********** и № **********, на обща стойност 2278,23 лева, са сключени без представителна власт, тъй като лицето Й.Й., за което се твърди да е получавало стоките по складовите разписки към тези фактури, не е служител на ответното дружество, поради което заплащане на сумите по тях не се дължи. Поддържа, че няма припокриване между стоките и количествата по издадените фактури и представените към тях складови разписки, поради което претенциите на ищеца са компрометирани и недоказани. Ответникът твърди, че доставените от ищеца стоки били с изключително лошо качество и доставката им може да се приравни на пълно неизпълнение на поетите от ищеца задължения. Тези недостатъци се проявили веднага след влагането на стоките н автомобилите на клиентите на ответника, т.е. налице била доставка на напълно негодна за употребление стока, което било известно на ищеца. Недоволството на клиентите на ответника се изразило в подаване на рекламации до дружеството, като ответникът незабавно уведомил ищеца за проявилите се скрити недостатъци веднага след получаване на първите рекламации. Ответникът твърди, че е заплатил на всеки от клиентите си обезщетения, които са в пряка причинно-следствена връзка с влагането на доставените от ищеца некачествени стоки и бои, като общият размер на изплатените суми възлизал на 7345,50 лева. В условията на евентуалност ответникът излага възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане с негово вземане в размер на 7345,50 лева, до размера на по-малкото от тях. Отправя искане за отхвърляне изцяло на предявения иск, а в случай, че исковата претенция се уважи изцяло или отчасти, ответникът моли съдът да се произнесе по така направеното от него възражение за прихващане.

            С молба от 09.03.2020 г. ищецът е поискал да се допусне изменение на размера на предявения иск чрез неговото намаляване на 6004,39 лева, предвид извършеното в хода на делото плащане от ответника на сумата от 462,24 лева по фактура № **********/15.06.2018 г.

            С протоколно определение от 10.03.2020 г. производството е прекратено в частта по предявения иск относно сумата 462,24 лева по фактура № **********/15.06.2018 г., поради отказ от иска.

            Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            Ищецът е съставил 14 броя фактури, приложени към исковата молба, с предмет различни стоки /бои, разредители и бояджийски материали и консумативи/, описани по вид, количество, единична и обща цена, както следва: фактура № **********/11.04.2018 г. на стойност 513,80 лв.; фактура № **********/30.05.2018 г. на стойност 620,24 лв.; фактура № **********/30.05.2018 г. на стойност 553,10 лв.; фактура № **********/15.06.2018 г. на стойност 618,80 лв.; фактура № **********/26.06.2018 г. на стойност 454,70 лв.; фактура № **********/05.07.2018 г. на стойност 408,20 лв.; фактура № **********/05.07.2018 г. на стойност 504,91 лв.; фактура № **********/13.07.2018 г. на стойност 500 лв.; фактура № **********/20.07.2018 г. на стойност 442,84 лв.; фактура № **********/20.07.2018 г. на стойност 171,80 лв.; фактура № **********/26.07.2018 г. на стойност 479,40 лв.; фактура № **********/26.07.2018 г. на стойност 190,40 лв.; фактура № **********/27.07.2018 г. на стойност 108,90 лв. и фактура № **********/27.07.2018 г. на стойност 75,20 лв. Всички фактури носят подпис на получател.

            Издадени са и складови разписки към всяка от фактурите с посочени вид на стоките, номер и дата на съответната фактура, единична и обща цена на предадените стоки. Складовите разписки носят подпис за „приел”. 

            Според приетото заключение на ССчЕ всички представени фактури са осчетоводени от ответника – отразени са в дневниците за покупки за съответните периоди към месечните справки-декларации по ЗДДС и по всяка от тях е ползван данъчен кредит.

Ответникът е представил фактури за доставени стоки с получател „А.М.” ООД и доставчик „П.А.” ЕООД, издадени в периода м. 04.2018 г. - м.07.2018 г.

Представени са и фактури за извършени тенекеджийски и бояджийски ремонти на автомобили по опис щети, с доставчик на услугите „А.М.” ООД и получател „ЗД „Б.И.” АД, издадени в периода м. 04.2018 г. – м. 07.2018 г., както и приемо-предавателни протоколи между тези две дружества за извършени ремонти на посочените във фактурите автомобили, ведно с опис-заключения на щети.

На 17.04.2019 г. ищецът отправил до ответника писмена покана за заплащане на дължимите суми по горепосочените фактури в седемдневен срок, която покана е получена от ответното дружество на 19.04.2019 г.

В  приетото заключение на автотехническата експертиза са определени видовете и стойността на вложените материали при отремонтиране не щетите по всяка от представените от ответника опис-заключения, както и средната пазарна цена на вложените материали и труд, необходими за извършване на цялостен ремонт по всяка от щетите по представените опис-заключения. При разпита му в съдено заседание вещото лице разяснява, че не може да се даде отговор дали закупените бои и материали по представените от ответника фактури от „П.А.” са вложени реално в ремонтите, тъй като липсват работни карти.

            Според показанията на св. К.той работел като ръководител фронт офис в „Б.И.”, което дружество имало договор с „А.М.” ООД като доверен сервиз. Свидетелят твърди, че преди 2019 г. имало оплаквания и рекламации от клиенти на дружеството във връзка извършените от доверения сервиз ремонти на коли. Повечето проблеми били свързани с лака и боята, което налагало повторно боядисване на детайлите. Свидетелят се свързал с представител на доверения сервиз, който му обяснил, че имат проблеми материалите.

            Съгласно показанията на св. С..– служител на ответника, през 2018 г. имало проблеми с доставката на бои от фирма „Е.”, като по обяснението на бояджията боята не издържала, имало несъответствие в тоновете. Свидетелят чувал телефонни разговори между представители на двете дружества във връзка с проблемите с боята. Налагало се да се купуват други бои от „П.А.”, за да се коригират рекламациите.

Според показанията на св. Т.– служител на ищеца, той контактувал със служители на „А.М.” във връзка с доставката на стоки и той ходел в сервизите на дружеството, за да доставя тези стоки. Свидетелят сочи, че от страна на ответника не са постъпвали никакви оплаквания във връзка с качеството на доставяните бои. Поръчаните бои първо се пробвали за уточняване на цвета със специален инструмент  и след това се изработвали с точния нюанс, и се изпращали на сервиза.

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.  327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на цената на доставени от ищеца на ответника стоки по издадените 14 бр. фактури.

            Ответникът е заявил евентуално възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане с негово вземане в размер на 7345,50 лева, представляващо обезщетение за вредите, които е претърпял от некачественото изпълнение от страна на ищеца. Предвид изложените от ответника твърдения, че поради недостатъците на продадените стоки е претърпял вреди, изразяващи се в заплащане на обезщетения на клиентите си и извършване на повторно отремонтиране на автомобилите,  така направеното възражение за прихващане е с правно основание чл. 195, ал. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД.

            По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ ищецът следва да докаже сключването на договор за продажба, както и че е доставил на купувача вещите, предмет на този договор.

Не е спорно, че страните са сключили неформален договор за търговска продажба с предмет бои и други бояджийски материали и консумативи. Конкретните видове, количество и цена на стоките, са индивидуализирани в приложените 14 бр. фактури, подписани от получателя, авторството на които не е оспорено от ответника. От представените складови разписки, носещи подпис на получател, се установява, че стоките са доставени на ответника. Посочените във всяка от складовите разписки стоки са идентични с тези по издадените фактури, поради което неоснователно въззивникът твърди, че е налице несъответствие между тях. Единственото различие се констатира между фактура № **********/05.07.2018 г. и издадената складова разписка към нея, но това различие е само относно стойността на стоките - в складовата разписка е посочена по-голяма стойност от тази във фактурата. Това обстоятелство обаче не води до никакви относими към спора правни последици, тъй като предаването на стоките е доказано, а ищецът претендира цената съгласно издадената фактура. По същността си складовата /стокова/ разписка е документ, който удостоверява фактическото предаване/получаване на стоки. Спор относно уговорената цена на посочените в тази складова разписка в случая няма, а и размерът й се доказва от подписаната фактура.

            Подписаните от двете страни фактури доказват по категоричен начин възникването на облигационно правоотношение по договор за търговска продажба по силата на който за продавача е възникнало задължение да предаде посочените в нея стоките, а за купувача да плати продажната цена. Както бе посочено, от представените складови разписки,  подписани от получателя, се доказва, че стоките са доставени на ответника.

            Процесните фактури са осчетоводени от ответника и същият е ползвал данъчен кредит. Съдебната практика е категорична и непротиворечива, че отразяването на паричната престация по доставката като дължима в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит, съобразно стойността й, съставлява извънсъдебно признание на задължението. Осчетоводяването има значението по чл. 301 от ТЗ.

            С оглед на горното следва да се приеме за доказано, че ищецът е изпълнил задължението си за доставка на уговорените с договора стоки, поради което за ответника е възникнало задължение да му заплати уговорената цена.

Неоснователно е направеното от ответника възражение, че не дължи заплащане на цената поради лошото качество на доставените стоки, приравняващо се според него на пълно неизпълнение на договорните задължения. Съгласно чл. 324 от ТЗ купувачът трябва да прегледа стоката и ако тя не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. Когато се касае за скрити недостатъци, купувачът трябва да уведоми продавача за тях незабавно след откриването им – чл. 194, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД. Във всички случаи уведомяване на продавача не е необходимо, ако той е знаел за недостатъка. В случая предвид естеството на продадените стоки /бои и бояджийски материали/ очевидно, ако са налице недостатъци, те биха били скрити, тъй като не могат да се открият при обикновен преглед на стоката или се проявяват по-късно. Не са налице доказателства обаче ответникът да е уведомил ищеца за твърдените от него недостатъци на доставените бои и материали незабавно след откриването им. Ответникът твърди, че клиентите на извършените от него автобояджийски услуги с доставените бои са направили рекламации за некачествен ремонт, дължащ се на лошото качество на боите, което наложило повторното им отремонтиране. По делото са представени фактури за закупени от ответника от трето лице бои и материали, както и опис-заключения по щети, заведени пред застрахователно дружество, на което той е бил доверен сервиз. Няма данни по делото за отправено от ответника пред ищеца нарочно писмено уведомяване относно констатирано лошо качеството на стоките след постъпване на твърдените от ответника рекламации на клиенти, за каквито рекламации също не са налице доказателства. Не са налице доказателства за водена между тях кореспонденция, съдържаща оплакване за недостатъци на стоките. Показанията на свидетеля Стефанов, че е чувал телефонни разговори между представители на двете дружества относно проблеми с боите, са общи и неконкретни, и не могат да служат като доказателство за отправено от купувача уведомление съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗЗД. Следва да се съобрази, че и след получаване на отправената му от ищеца писмена покана за заплащане на сумите по процесните фактури ответникът не е подал отговор и не го е уведомил за евентуално лошо качество на доставените стоки. Същевременно ответникът е осчетоводил процесните фактури и се е възползвал от правото си на данъчен кредит за доставките. Всичко това налага да се приеме, че доставените стоки са одобрени от него и правото му на възражение относно качеството на стоките е преклудирано. Не се твърди, а няма и доказателства продавачът да е знаел, че продава стоки с недостатъци, в каквато хипотеза уведомление от купувача не се изисква. С оглед на всичко изложено ответникът не може да противопоставя в настоящото производство възражение за недължимост на цената на доставените стоки, основано на некачествено изпълнение на задълженията на продавача.

С оглед на гореизложеното предявеният иск по чл. 327, ал. 1 от ТЗ е изцяло основателен.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане с негово вземане в размер на 7345,50 лева, представляващо обезщетение за вредите, които е претърпял от некачественото изпълнение от страна на ищеца. Следва да се посочи, че заявеното с това възражение вземане на ответника срещу ищеца е неясно формулирано от него с отговора на исковата молба. Сочи се от една страна, че процесната сума от 7345,50 лв. представлява общ размер на изплатените от ответника обезщетения на клиентите във връзка с влагането на некачествени стоки и бои. От друга страна се твърди, че поради вложените некачествени стоки се е наложило цялостно сваляне на нанесената боя и реално нанасяне на нова качествена боя, заедно със съпровождащите ги технологични дейности. Независимо от така изложените неясни твърдения относно това какво представлява процесната сума – дали заплатеното от ответника обезщетение на неговите клиенти за некачествен ремонт, или стойността на закупената от ответника боя и разходи за повторни ремонти, то и двата случая не се доказва възникването на такива вземания срещу ищеца. Не са представени доказателства да заплатени от ответника обезщетения на трети лица-клиенти във връзка с подадени от тях рекламации по извършени ремонти с вложени стоки от доставените от ищеца. От друга страна, представените от ответника писмени доказателства /фактури за закупени стоки от „П.А.” ЕООД фактури за извършени от ответника атенекеджийски и бояджийски ремонти на автомобили по опис щети при „ЗД „Б.И.” АД, приемо-предавателни протоколи и опис-заключения на щети/ не доказват, че той е извършил разходи във връзка с твърдяното повторно отремонтиране на автомобили именно поради вложените некачествени стоки, доставени от ищеца по процесния договор да продажба. Не са налице изобщо доказателства, че доставените от ищеца стоки са били некачествени, нито евентуалното тяхно лошо качество да е довело до необходимост от извършване от ответника на разходи за повторно ремонтиране на автомобилите на негови клиенти. Дори и да се приеме, че представените от ответника фактури касаят повторно ремонтиране на автомобили, то от доказателствата по делото не може да се направи извод, че необходимостта от извършване на повторни ремонти се дължи на лошото качество на доставените от ищеца стоки. Всичко това, в съвкупност с липсата на доказателства за извършена от ответника своевременно рекламация на доставените стоки, обуславя извод за недоказаност да са настъпили имуществени вреди в резултат на некачественото изпълнение от страна на продавача, както и на причинната връзка между тях и неизпълнението на задължението на ищеца.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

            С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия искане, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

 

            Воден от горното, Софийски градски  съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20279244 от 17.12.2020 г., постановено по гр. д. № 58910/2019 г. по описа на Софийски  районен съд.

 

ОСЪЖДА „А.М.” ООД, ЕИК ******, със седалище е адрес на управление ***, да заплати на „Е.9.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата 1000 лева за разноски по делото.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.