РЕШЕНИЕ
№ 1320
гр. Бургас, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20242120100010 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на А. А. М. ЕГН **********, със
съдебен адрес ............................... - адв. М. В. от АК-Бургас, срещу “ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“АД, ЕИК ...................., представлявано от Б. И. и Р. М. - Изпълнителни директори,
със седалище и адрес на управление в .............................., с която се претендира осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4000 лв. - частичен иск от общо 10000
лв. - представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болка и
страдание в резултат от нанесени телесни повреди при ПТП настъпило на 23.09.2023 г.,
причинено от водач на лек автомобил с рег.№ ..................... застрахован при ответното
дружество по договор за застраховка “гражданска отговорност”, както и имуществени
вреди, а именно: обезщетение в размер на 212.93 лева — извършени медицински разходи и
220 лева - разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала и изплатеното
обезщетение по болест, за периода от 25.09.2023г. до 05.12.2023г., както и лихва за забава
общо 163лв. върху всички главници за периода от датата на увреждането 23.09.2023г. до
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
предявяване на иска до окончателното изплащане.
В исковата молба се излагат подробни съображения за това, че на 23.09.2023г., около
17,40 часа, в гр.С.З., на кръстовището на ул.“Г.Г.“ и ул.“П. П.“ на пешеходната пътека, при
управление на моторно превозно средство - „...................“ с per. № ................, К. П. А.
нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл.119, ал.1 ЗДвП като не
пропуснала преминаващата по пешеходната пътека ищца А. А. М. и допуснала ПТП. В
резултат на това А. А. М. паднала на земята и си ударила главата, лактите, колената и таза.
По спешност е била откарана в МБАЛ С.З., където е обработена хирургично разкъсно-
контузната рана на главата и е насочена към ЦОМП гр.Бургас. Вследствие на ПТП-то има
охлузвания, кръвонА.дания по цялото тяло, подкожен хематом и кръвонА.дания в областта
1
на двете колена, усеща непоносими болки в областта на главата, гадене, нестабилна походка
и губене на равновесие. След консултация с неврохирург й е назначен ЯМР на главен мозък
и е поставена диагноза мозъчно сътресение и увредено общо състояние. Установени са
умерено изразени дегенеративни промени от типа осеохондроза и спондилартроза. От
25.09.2023г. до м. януари 2024г. А. А. М. е в отпуск по болест с диагноза мозъчно
сътресение и разкъсно-контузна рана на главата. Тя е била обездвижена и на легло, а
личната хигиена е била само с помощта на съпруга й. В исковата молба се твърди, че обемът
на движение на цяло тяло са ограничени, а болките са много силни и са се отразили
негативно върху психическото й състояние, наред с първоначалния силен стрес при
получаването им в деня на злополуката. Твърди се, че е претърпяла и имуществени вреди
изразяващи се в разходи за лечение и разликата между полученото обезщетение и трудовото
й възнаграждение. При застрахователя на виновния водач е била подадена молба за
изплащане на обезщетение и е изплатено от ответника такова в размер на 1000лв. Ищцата
счита сумата за крайно недостатъчна и несъответна на претърпените болки и страдания.
Затова се иска уважаване на исковете. Ангажирани са писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
претенцията се оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва се отговорността на водача
на автомобила за настъпване на процесното ПТП и механизма на същото. На следващо
място претенцията се оспорва като завишена по размер. Направено е възражение за
съпричиняване, като се твърди,че ищцата е нарушила изискванията на ЗДвП - не се е
движила по пешходна пътека, респ.тротоар или банкет, а по пътното платно и преди да
навлезе внезапно при ограничена видимост на платното за движение не се е съобразила с
приближаващите превозни средства и е удължила ненужно пътя и времето за преминаване.
Твърди, че ПТП-то е било непредвидимо за водача и представлява случайно деяние.
Оспорва се и причинно-следствената връзка между деянието и претърпените вреди. Оспорва
се и претенцията за заплащане на лихва за забава. Ангажират се писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
В хода на процеса е прието изменение на иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от 220 лв. на 1248,99 лв.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 498,
ал.3 КЗ вр. 493 КЗ вр. чл. 432 вр. чл. 45 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди и чл. 497 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД - обезщетение за забава.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 429 КЗ застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, в случай че е налице валиден договор за застраховка “гражданска отговорност” за
управлявания от деликвента лек автомобил. Нормата на чл. 432 КЗ предвижда, че
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя.
В случая по делото е безспорно съществуването на застрахователно правоотношение
по договор за застраховка “Гражданска отговорност” с период на действие до 08.06.2024 г.,
за лек автомобил „.......................”, модел „...................“ с рег. №................, сключен с
ответното застрахователно дружество. Също така от страна на застрахователя е изплатено
обезщетение в размер на общо 1000 лв., което е безспорно.
2
Не се спори, че на посочената дата 23.09.2023г. е възникнало пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил „....................” с рег. № .................... и ищцата, която
пресичала пътното платно на определената за целта пешеходна пътека.
По отношение на механизма на настъпване на вредите по делото е представен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от К. Т. П., служител на ОД на
МВР – С.З., в който е отразено, че при извършване на маневра ляв завой водачът на
автомобила на пропуска преминаващият пешеходец по пешеходната пътека и с предна
дясна част го блъска. Отразено е разкъсно-контузна рана на главата на пешеходеца, който е
прегледан освободен без опасност за живота.
По делото е разпитан актосъставителят К. Т. П., който с показанията си потвърждава
механизма на настъпване на пътно транспортното произшествие, както и че водачът на
лекия автомобил е била заслепена от слънцето, което й попречило да види, че ищцата в този
момент пресича пътното платно. Свидетелят излага, че не е видял пострадалата, тъй като
когато пристигнал на местопроизшествието тя вече била откарана с линейката към Спешна
помощ, поради което не може да свидетелства какво е било състоянието й след инцидента.
По делото е разпитана като свидетел К. П. Б. – водач на лекия автомобил, причинила
процесното ПТП, която посочва, че при завой наляво била заслепена от нискостоящото
слънце, не видяла пресичащия по пешеходната пътека пешеходец М. и я ударила с дясната
страна на автомобила. Описва състоянието на ищцата, която лежала на пътното платно, но
била контактна, в съзнание, даже разговаряли. Свидетелката излага, че главата на ищцата
била пукната от удара и кървяла, затова подложила под нея хавлия. Подаден бил сигнал на
112, на който се отзовали патрулна кола и линейка, която откарала пострадалата в Спешна
помощ.
От показанията на свидетеля Я.Н.Д., се установява, че той е видял ищцата в
болницата. Посочва, че същата имала рана отзад на главата и лежала в болница 8-10 дни.
Свидетелят излага, че ищцата му споделяла, че има постоянно главоболие, замайване при
местене на погледа, загуба на ориентация, оплаквала се от безсъние, загуба на апетит,
косопад. Твърди, че към момента в състоянието на ищцата има леко подобрение, но
продължава да приема лекарства за безсънието и болкоуспокояващи.
От заключението на вещото лице Т. Ж. Д., по приетата съдебно – икономическа
експертиза се установява, че ищцата е получила от работодателя си ...................... брутно
трудово възнаграждение за м. август 2023г. в размер на 1612,25 лв. При тази база и след
извършване на необходимите изчисления експертът констатира, че брутното
възнаграждение на ищцата за периода от 25.09.2023г. до 05.12.2023г. възлиза на 3 917,48 лв.
Съгласно справка от НОИ е изчислено, че за периода на временна неработоспособност
ищцата е получила обезщетение в общ размер от 2 668,49 лв., като разликата между
размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата и получените обезщетения е в
размер на 1 248,99 лв.
От заключението на вещото лице д-р С. Ш., по приетата съдебно – медицинска
експертиза се установява, че след инцидента ищцата е транспортирана до спешния център
на МБАЛ „С. З.", където е установена разкъсно-контузна рана в тилна област, която е
хирургично обработена. Проведена е рентгенография на череп, която не е установила
травматични увреждания. На 04.10.2023г. пострадалата е прегледана от д-р К.Н., която е
поставила диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. На 04.10.23г.
ищцата е приета за лечение в МБАЛ „Б." в отделение по Нервни болести с тази диагноза,
тъй като се е оплаквала от силно главоболие, гадене и нестабилна походка. От проведеното
образно изследване на главен мозък не са установени травматични увреждания и ищцата е
3
изписана на 06.10.2023г., т.е. след 2 дни.
От проведения от вещото лице преглед на ищцата на 15.05.24г., пострадалата е
съобщила за продължаващо силно главоболие с гадене, като сутрин болката била тъпа, по
обяд се засилвала, а вечер ставала най- силна. При резки движения й причернявало и
загубвала равновесие, поради което имала нужда от чужда помощ около два месеца след
инцидента. Експертът констатира, че периодът от време необходим за възстановяване от
подобен вид травми е около 30 дни. Няма данни възстановителният период при ищцата да е
протекъл с усложнение, в резултат на което вещото лице приема, че се касае за нормално
протекъл възстановителен период. Не са налице медико- биологични данни мозъчното
сътресение да е от степен да съставлява разстройство на здравето, временно опасно за
живота и се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на вещото лице П. Х. С., по приетата съдебна автотехническа
експертиза, се установява механизма на настъпване на ПТП, като същият кореспондира с
описаното в протокола за ПТП. Вещото лице констатира, че произшествието е станало в
светлата част на денонощието, малко преди залеза на слънцето, когато същото е ниско над
хоризонта и представлява фактор, влошаващ видимостта за водачи и пешеходци, движещи
се в посока запад, но видимостта на водача не е била ограничена от части на МПС, като
колонки, греди и др. От заключението се установява, че скоростта на движение на лекия
автомобил е била 18,5 км/ч, а на пешеходеца – 4,5 км/ч. На следващо място, експертът
констатира, че ищцата е имала обективна възможност да възприеме автомобила и да спре,
като с това си действие е щяла да го пропусне да премине. Водачът на л.а. също е имала
обективна възможност да възприеме пешеходеца, защото навлизането му на пътното платно
не е било внезапно, и да предприеме екстремно спиране, при което е щяла да спре на
разстояние 0,5 м. от лявата страна на ищцата. В заключение експертизата установява, че
ищцата е пресичала платното за движение по площта на маркирана пешеходна пътека тип
„Зебра“ и от техническа гледна точка действията й не са допринесли за настъпване на
произшествието.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица Д., д-р Ш. и инж. С., като
пълни и обосновани. Същите съответстват на приетите писмени доказателства, поради
което по делото е установен механизма на процесното ПТП, както и наличието на причинна
връзка между инцидента и претърпените от ищцата вреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен фактическият състав на
непозоволеното увреждане от страна на водача на лекия автомобил, както и предпоставките
на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка “гражданска
отговорност” за заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск, който се
явява доказан по основание.
За определяне на справедливото възмездяване на претърпени от деликта болки и
страдания, е необходимо да се отчете както действителния размер на вредите, с оглед
характера, интензитета и продължителността на болките и страданията, така и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" отнесено към конкретните
икономически условия в страната. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост, като това понятие не е абстрактно, а е свързано с
цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един
случай. За установяване на интензитета на претърпените болки и страдания от нанесените
телесни увреждания и за продължителността на възстановителния период по делото са
ангажирани показанията на св. Д., които съдът кредитира изцяло като последователни и
непротиворечиви, съответстващи на събраните писмени доказателства и приетата СМЕ. С
4
оглед така установените преживявания на ищцата в следствие от инцидента и отчитайки
установените по делото продължителност и интензитет на болките и страданията,
претърпяното лечение, получените физически и психически последици, съдът приема, че
обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното
ПТП, следва да бъде определено в размер на общо 4000 лв. Затова предявеният частичен иск
в размер на 4 000 лв. подлежи на уважаване в пълен размер, като съдът намира, че това е
целият размер на обезщетението за неимуществени вреди, който се следва на ищцата. Тъй
като от страна на ответника е било извършено плащане на сумата от 1000лв., същата следва
да бъде приспадната от размера на обезщетението и с настоящото решени в полза на ищеца
да се присъди сумата от още 3000лв. за пълното обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди.
Направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата поради това, че се е движила без основателна причина по
платното за движение и е навлязла внезапно на платното за движение като не се е
съобразила с приближаващите пътни превозни средства и е удължила ненужно пътя и
времето за пресичане на улицата, не е доказано по делото. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато
вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден,
съществува възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на
действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането. Принос е
винаги налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Във всички случаи е
необходимо приносът на пострадалия да е конкретен, т. е. да е налице извършване на
определени действия или бездействия от страна на увреденото лице, които се намират в
причинна връзка с вредоносния резултат /наред с неправомерното поведение на
делинквента/, каквито обстоятелства по делото не се установяват. От констатациите,
изложени в протокола за ПТП се установява, че ищцата е пресичала пътното платно по
маркирана пешеходна пътека, а от изчисленията, направени в заключението по изготвената
автотехническа експертиза безспорно се установи, че ищцата не е навлязла внезапно по
платното за движение.
По отношение на прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетение за имуществени
вреди, съдът намира същия за изцяло основателен и доказан по размер. За установяване на
имуществените вреди под формата на направени медицински разходи по делото са
представени като доказателства фискален бон от 23.09.2023г. / датата на инцидента/,
издаден от аптека, за сумата от 91,39 лв., видно от който ищцата е закупила лекарства за
третиране на получената травма на главата. Представена е и фактура № 108640/06.10.2023
г., издадена от МБАЛ Б. ЕООД, за сумата в общ размер от 91,60 лв., с посочено основание –
2 броя леглоден такса и допълнителен помощен персонал, а също и фискален бон от
06.10.2023г. /датата на изписване на ищцата от болницата/, издаден от аптека, за сумата от
28,44 лв., от който се установява, че ищцата е закупила предписаната й в епикризата
терапия. Съвкупната преценка на посочените доказателства води до извода, че е налице
причинно – следствена връзка между имуществените вреди под формата на направени
медицински разходи в общ размер от 212,93 лв. и травматичните увреждания, които ищецът
е получил при процесното ПТП. В тази връзка възражението на ответната страна, че
представените доказателства за извършените разходи не кореспондират с лечението на
получената травма, е неоснователно.
На следващо място, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
заключението на съдебно – икономическата експертиза по делото се установява по
5
безспорен начин, че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял и
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода, в който е бил във
временна неработоспособност от 25.09.2023 г. до 05.12.2023 г., изразяващи се в разликата
между брутното му трудово възнаграждение и изплатеното му обезщетение за временна
неработоспособност. От заключението на вещото лице Т. Д. се установява, че разликата
между размера на изплатеното от НОИ обезщетение за временна неработоспособност на
ищцата за посочения период, в който е била в болничен и брутното трудово
възнаграждение, което е същата е следвало да получи за същия период, е в размер на
1248,99 лв.
Предвид изложеното, предявените от ищеца срещу ответника искове по чл. 432, ал. 1
КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважат изцяло, като
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 212,93 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.09.2023 г.,
изразяващи се в направени медицински разходи, както и сумата от 1248,99 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.09.2023 г., под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между брутното трудово
възнаграждение на ищцата и изплатеното й обезщетение за временна неработоспособност за
периода от 25.09.2023 г. до 05.12.2023 г., съгласно приетото в съдебно заседания изменение
на иска.
По иска за заплащане на мораторна лихва, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: т. 1 - изтичането на 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 -
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на претенцията пред
застрахователя/. До застрахователното дружество е било отправено искане за изплащане на
обезщетение от ищеца при изискванията на чл. 380 КЗ, но по делото не се съдържат
документи, удостоверяващи датата на която това се е случило. В исковата молба се
съдържат твърдения единствено за това, че на 08.11.2023г. застрахователят е изплатил на
ищцата застрахователно обезщетение в размер на 1000 лв. При тези факти съдът приема, че
ответникът е изпаднал в забава от датата на изплащане на застрахователното обезщетение,
тоест от 08.11.2023 г. Върху присъдения в настоящия процес размер на обезщетението от
3000 лв. следва да бъде начислена лихва за забава от датата на забава до датата на подаване
на исковата молба, която съдът определя по реда на чл. 162 ГПК в размер на 61.34лева.
Неоснователно е искането за заплащане на лихва за забава от датата на увреждането -
23.09.2023г., предвид изрично предвидения срок по чл. 497 КЗ.
Предвид уважените в пълен размер искове за заплащане на имуществени вреди се
дължи заплащане и на лихва за забава за периода от забавата – 08.11.2023г. до датата на
подаване на исковата молба, като по иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 212,93 лв., лихвата, определена от съда на основание чл. 162 ГПК е в
размер от 4,27 лева, а по иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на
1248,99 лв., лихвата, определена от съда е в размер от 25,06 лева.
С оглед изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва в тежест на
ответника да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски съобразно
уважената част от исковете и представения списък, а именно сумата от 982 лв.
По отношение на направеното от ответника искане за присъждане на разноски, на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., предвид фактическата и правна
6
сложност на делото. Затова и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
се присъдят 212 лв., съобразно отхвърлена част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Ддраве“АД,
ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление в .............................., представлявано
от Б. И. и Т.Т. - Изпълнителни директори да заплати на А. А. М. ЕГН **********, със
съдебен адрес ..............................., сумата от 3000 лв. (три хиляди лева) – предявени частично
от общо 10 000 лв. (десет хиляди лева) - представляващи обезщетение за неимуществени
вреди претърпени в резултат от нанесени телесни повреди при ПТП настъпило на 23.09.2023
г., причинено от водач на лек автомобил с рег.№ ..................... застрахован при ответното
дружество по договор за застраховка “гражданска отговорност”, сумата от 212,93 лв.
(двеста и дванадесет лева и деветдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за
имуществени вреди за извършени медицински разходи и сумата 1248,99 лв. (хиляда двеста
четиридесет и осем лева и 99 ст.), обезщетение за имуществени вреди, представляваща
разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала М. и изплатеното й
обезщетение по болест, за периода от 25.09.2023г. до 05.12.2023г., както и лихва за забава от
общо 86.40 лв. (осемдесет и шест и 40ст.) върху главниците за периода от 08.11.2023 г. до
01.01.2024г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба - 02.01.2024 г. до
окончателното плащане, както и сумата 982 лв. (деветстотин осемдесет и два лева.)
представляващи направените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 3000 лв. до пълния размер на
частичния иск от 4000лв. – предявени частично от общо 10000лв., както и лихва за забава
върху присъдените обезщетения за горницата над сборния уважен размер от 86.40 лв. до
размера от 200 лв. и за периода от 23.09.2023г. до 07.11.2023г., като неоснователни.
ОСЪЖДА А. А. М. ЕГН **********, със съдебен адрес ..............................., да
заплати на “Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Ддраве“АД, ЕИК
...................., , със седалище и адрес на управление в .............................., представлявано от Б.
И. и Т.Т. - Изпълнителни директори сумата 212 лв. (двеста и дванадесет лева),
представляваща направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7