Р Е Ш Е Н И Е
№……/……...01.2020г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на eдинадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
мл.
съдия НАСУФ ИСМАЛ
при
секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдия Хекимова
въззивно
търговско дело № 1782 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна
жалба вх. №61917/26.08.2019г. от П.А.К., ЕГН **********, чрез адв. П.,
САК срещу решение №3460/24.07.2019г. по гр.д. №18460/2018г. на РС – Варна, с
което е отхвърлен предявения от П.А.К., ЕГН **********, иск
срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“, ЕИК *********, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 451,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – стойност
на вложени материали и труд за възстановяване на следните детайли – предна
броня и преден спойлер за лек автомобил „***“ ДК ***, настъпили от
застрахователно събитие на 07.08.2018г., по сключена застраховка „Каско на МПС“, със застрахователна полица 0020090201701180,
със срок на валидност от 12.08.2017г. до 11.08.2018г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
номер 15058 по описа на ВРС за 2018г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно в частта, с която е прието,
че договорната клауза, с която застрахователят е ограничил отговорността си в
определени случаи, е законосъобразна. Твърди се, че застрахователят може да
откаже плащане на застрахователно обезщетение само на основание чл.408 от КЗ и
договорните клаузи в противоречие с тази разпоредба следва да се приемат за
нищожни. В жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда
молба е за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск изцяло, като се
присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, е
депозиран писмен отговор от въззиваемата страна ЗАД
„ОЗК – Застраховане“, ЕИК *********, чрез адв. Т.С.,
с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява становище за
правилност и законосъобразност на решението. Доказателствени
искания не са направени.
За да се произнесе по спора, Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството
е образувано по предявен иск от П.А.К., ЕГН **********, срещу ЗАД „ОЗК –
Застраховане“, ЕИК *********, да бъде постановено решение, с което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи
на ищеца сумата 451,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – стойност на вложени материали и труд за лек автомобил „***“ ДК ***,
настъпили от застрахователно събитие на 07.08.2018г. по сключена застраховка „Каско на МПС“, със застрахователна полица 0020090201701180,
със срок на валидност от 12.08.2017г. до 11.08.2018г.
Твърди се в
исковата молба следното: За л.а. „***“ ДК *** е сключена застраховка „Каско на МПС“ със застрахователна полица 0020090201701180,
със срок на валидност от 12.08.2017г. до 11.08.2018г. На 07.08.2018г. П.К.
паркирал личния си автомобил, като при тръгване след това забелязал щети по
него, причинени от друго МПС. След
настъпване на застрахователното събитие е уведомено ответното дружество,
образувана е щета и е изготвен опис. Застрахователят отказал да заплати
обезщетение с мотив, че това е трета заведена щета без удостоверителен документ
от компетентен орган. Сочи се, че този отказ противоречи на уреденото в КЗ.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответното дружество. Оспорва се активната
процесуална легитимация на ищеца, настъпването на твърдяното застрахователно
събитие на 07.08.2018г., механизма на настъпване на уврежданията, както и
размера на претендираните вреди. Сочи се, че
уврежданията на л.а. „*****“ с рег. номер *** са настъпили на друга дата и при
друг механизъм, различен от описания в исковата молба. Излага се, че ищецът не
представя документи, съгласно чл. 16, ал. 2 ОУ по застраховката, а именно
СУМПС, свидетелство за регистрация, талон за годишен технически преглед. Сочи
се, че уврежданията по предна броня и преден спойлер са в долната част на
автомобила и няма как да настъпят при съприкосновение с друго МПС. Твърди се,
че щетите са настъпили в движение, при паркиране или преминаване през висок
тротоар. Навежда се, че искът е предявен в завишен размер. Поддържа се, че
съгласно уговореното между страните, застрахованият може да претендира
изплащане на обезщетение в рамките на покритието по една полица само за две от
щетите, чиито събития са заявени на база декларация, че са настъпили на
паркинг.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Прието е за
безспорно установено между страните, че по отношение на лекия автомобил „***“
ДК *** е сключена застраховка „Каско на МПС“ със
застрахователна полица 0020090201701180, със срок на валидност от 12.08.2017г.
до 11.08.2018г., както и че ответното дружество е отказало да изплати
обезщетение за настъпилите от застрахователното събитие имуществени вреди на
л.а. на ищеца.
По делото е
представен заверен препис на ОУ по застраховка „Каско“.
В чл. 20 от ОУ е предвидено, че застрахователят не дължи застрахователно
обезщетение в пълен размер при невъзможност на застрахования да представи някои
от документите, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 6, включително при щети настъпили от
ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба,
компетентните органи не посещават мястото на събитието. Установява се, че в
този случай застрахователят приема до две отделни застрахователни събитие през
срока на застраховката, за които доказването е само на база уведомлението на
застрахования.
В уведомление
за щета на МПС от 07.08.2018г. П.К. е посочил, че на 07.08.2018г. собственият
му л.а. бил ударен от неизвестно МПС, поради което са увредени следните
детайли: предна броня и спойлер. Извършен е опис на щета, като отново е
посочено, че увредените детайли са предна броня и спойлер.
По делото е
допуснато изготвянето на САТЕ, като от заключението на вещото лице се
установява следното: Увредените след настъпване на застрахователното събитие
детайли са предна броня и спойлер на предна броня. Увреждането е получено след
съприкосновение на автомобила с твърд предмет. Нужно е боядисване и на двата
детайла. Общата стойност на увредените детайли, материалите и труда за
възстановяване на автомобила в сервизи, притежаващи Европейски сертификат за
качество, е в размер на 487,68 лв., а в сервизи, непритежаващи такъв
сертификат, е в размер на 358,88 лв.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с
правно основание чл.208 КЗ /отм./ за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора. В настоящия случай въззивната жалба се
основава на твърдения за неправилност на решението поради извода за приложимост
на ограничителната клауза от общите условия на ответното дружество.
Основателността на предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.405 КЗ се предпоставя от доказване наличието на застрахователно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника, настъпване на
застрахователно събитие, за което се претендира обезщетение, вида и характера
на вредите и размера на дължимото обезщетение.
Не е спорно между страните наличието
на застрахователно правоотношение, валидно възникнало и действащо към момента
на настъпване на твърдяните увреждания, за които се
претендира репариране. Наличието и вида на уврежданията се установяват от
представения опис по щета, съставен от служители на ответното дружество и
заключението на вещото лице, според което уврежданията са получени при
съприкосновение с твърд предмет, какъвто би могъл да бъде външен детайл от друг
автомобил.
Спорът между страните касае основно
действителността на клаузата на чл.20 от общите условия към договора, на който
се позовава ответното дружество при аргументиране на отказа да заплати
обезщетение за конкретните увреждания.
Съгласно
клаузата на чл. 20 от ОУ на застраховка „Каско“ на
МПС при ответника застрахователят не дължи застрахователно обезщетение в пълен
размер при невъзможност на застрахования да представи някои от документите,
съгласно чл. 18, ал. 2, т. 6, включително при щети, настъпили от ПТП или в
паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба,
компетентните органи не посещават мястото на събитието. В този случай
застрахователят приема до две отделни застрахователни събитие през срока на
застраховката, за които доказването е само на база уведомлението на застрахования.
Ответното дружество възразява, че репарацията на вредите е изключена с оглед
ограничителната клауза на т .12.4.1 от ОУ към договора и факта, че процесната
щета е трета по декларация, т.е. без документ, удостоверяващ действителната
причина за настъпване на събитието.
Насрещната
страна въвежда възражение за нищожност на клаузата на осн.
чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие с
нормата на чл.386, ал.2 от КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да заплати обезщетение, равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Твърди липса на някоя
от изчерпателно предвидените хипотези на чл.408 от КЗ, при които
застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение.
Въззивният съд не споделя доводите за нищожност на процесната клауза, като уговорка, противоречаща на закона,
конкретно на разпоредбата на чл.408 от КЗ, поради предвидената в нея липса на задължение
за изплащане на застрахователно обезщетение при невъзможност на застрахования
за представи документи, вкл. когато съответните длъжностни лица не са задължени
да издадат такъв документ, като при непредставянето му застрахователят е въвел
лимит на отговорността си за не повече от две щети.
С посочената клауза потребителят е освободен от
задължението да докаже настъпването на застрахователно събитие два пъти, като
доказването в тези случаи е ограничено само до представяне на декларация.
Следователно тази клауза предвижда едно облекчение за ползвателя, който има
правото да получи обезщетение, без да доказва по общия ред настъпването на
покрит риск. Корелативно на това облекчение се явява предвиденото в клаузата
лимитиране на отговорността на застрахователя в рамките на предвидимия риск,
покрит при сключване на застраховката. По този начин всъщност е въведен баланс
между правата и задълженията на страните в договорното правоотношение, като
застрахования по своя преценка е приел да сключи договора
при предложените от застрахователя параметри на застрахователното покритие.
Това изключение
от отговорността на застрахователя е уговорено в общите условия, които
обвързват страните по договора, като ищецът при подписване на застрахователната
полица изрично е декларирал, че е запознат с условията и ги приема. При
преценка основателността на възражението следва да се направи разграничение
между предвидените в чл. 408 от КЗ хипотези на отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение и отказа да се изплати застрахователно обезщетение,
поради това, че настъпилото застрахователно събитие не попада в обхвата на
покритите от застрахователя рискове. Правото на застрахователя по имуществена
застраховка на основание чл. 408 от КЗ да откаже плащане на обезщетение при
настъпило застрахователно събитие, когато застрахованият не е изпълнил
задължение по застрахователния договор, се отнася до случаите, в които
настъпилото застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск. С
оглед свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД, страните могат да
постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема застрахователна закрила /решение № 224/2015 г. по т. д.
№ 4554/2013 г. на ВКС, I т. о/ Изключени рискове са тези, за които
застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при
настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени
допълнителни условия. Това разрешение, дадено във връзка с приложението на
разпоредбите на отменения КЗ, намира приложение и при действащия КЗ, доколкото разпоредбите,
уреждащи отказа за изплащане на обезщетение, са почти идентични. Отказът да се заплати застрахователно обезщетение в
разглеждания случай се основава на това, че настъпилото застрахователно събитие
не попада в обхвата на покритите от застрахователя рискове. Когато в ОУ
страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и
изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до
приложение на уговорените изключени рискове застрахователят няма задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Наличието на други две щети въз основа на декларация,
заведени едновременно в процесната от застрахования,
което се твърди в отговора на ИМ, не се оспорва от насрещната страна. При така установеното съдът намира, че са
били налице предпоставките за приложение на
чл.20 от общите условия
и застрахователят законосъобразно
е отказал да заплати застрахователно обезщетение на ищеца, доколкото декларираното събитие не представлява покрит застрахователен риск. Предявеният иск по
чл.405, ал.1 от КЗ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съобразно
изложените мотиви и предвид съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, съдът намира, че обжалваното решение следва да се потвърди
изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния
съд, разноски за въззивното производство се следват само на въззиваемата страна
в размер на 360 лв. адвокатско възнаграждение съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК и приложен към него договор за правна защита и съдействие.
Цената на иска е под 20 000 лева, поради което решението не подлежи на
обжалване по аргумент от чл.280, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3460,
постановено на 24.07.2019г. по гр.д. № 18460/2018г., по
описа на Районен съд – Варна, 10 състав.
ОСЪЖДА П.А.К., ЕГН **********, от гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата 360
лв. /триста и шестдесет лева/ разноски за
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: