Решение по дело №135/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закон за здравето (ЗЗ).

Образувано е по повод подадена жалба от С. Е. Т. от [населено място], обл.Монтана, [улица], чрез надлежно упълномощения адв.Н. А. В. от САК против Заповед за спиране дейност изх.№РД-КД-4/17.02.2025г. издадена от д-р Е. Б. М. – директор на РЗИ – Монтана, с която на основание чл.38, ал.4 от Закон за здравето е спряна дейността „Микронийдлинг“, както и всяка дейност, включваща инвазивни методи по смисъла на & 1,т.3 от ДР на Закон за здравето възложено на жалбоподателя козметик при Козметичен салон в [населено място], [улица]. В жалбата и допълнението се твърди, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е издадена без да е налице овластяване на директор РЗИ с правомощие да издаде първичен административен акт, с оглед разпоредбата на чл.38, ал.4 от ЗЗ т.е. издадена е от некомпетентен орган. Нищожност се твърди и поради липса на форма и задължителните реквизити по см. на чл.59, ал.2 от АПК, като в диспозитива на заповедта не е посочен обекта в който следва да се прилага наложената административна мярка и не са определени мерки за отстраняване на нарушението, единствено е посочено, че изпълнението се възлага на С. Е. Т., като не е ясно какво трябва да изпълнява тя, за да осигури действието на ПАМ. Излагат се доводи и за материална незаконосъобразност, тъй като приложимата норма въз основа на която е издадена заповедта е чл.38, ал.4 от ЗЗ във вр. чл.38, ал.3 от ЗЗ, като в случая не е установена непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за да е налице основанието на чл.183, ал.1 от ЗЗ. Твърди се, че в случая по отношение на процедурата Микронийдлинг липсва закон, който да регламентира, че контролът по извършване на тази дейност е в правомощията на РЗИ. Освен, че в случая Закона за здравето е неприложим, не намира приложение и Наредба №4/24.02.2021г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“, доколкото същата не регламентира процедурата Микронийдлинг. Отделно от това факта, че в обекта се предлага процедурата Микронийдлинг не установява нейното извършване и не представлява заплаха и не създава здравен риск. В случая не намира приложение разпоредбата на чл.183, ал.1 от ЗЗ, тъй като не става ясно как с предлагането на услуга – дейност Микронийдлинг е нарушена тази разпоредба. Това не може да бъде установено и в самата Заповед, тъй като същата не съдържа фактически основания за нейното издаване. В случая не намира приложение посочената т.6.3.2.5.1 от Наредба №4/24.02.2021г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“, тъй като манипулацията „т.6.3.2.5.1 инжектиране на филъри“ е различна от Микронийдлинг, доколкото при нея не се инжектират филъри т.е. няма целенасочено инжектиране с контролирано дозиране, като се засяга единствено епидермиса и се създават множество повърхностни микроканали, през които кожата абсорбира веществата от козметичния препарат нанесени на повърхността на кожата. Излагат се доводи, че освен спиране на дейността Микронийдлинг е посочено, „..както и друга дейност, включваща инвазивни методи по см. на §1, т.3 от ДР на ЗЗ, без конкретно да е налице волеизявление на административния орган кои са тези дейности Посочват се при условията на евентуалност, че заповедта е незаконосъобразна, поради неспазване на установената форма, тъй като не става ясно при предлагане на услугата, кой е извършил нарушението; неправилно е индивидуализиран адресата на заповедта; не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е индивидуализирано лицето което извършва съответната дейност; нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материално правните разпоредби на чл.38, ал.3 от ЗЗ и целта на закона. Моли за обявяване на нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорената заповед.

В съдебно заседание С. Е. Т. от [населено място], обл.Монтана, [улица], редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адв.Н. А. В. от САК, която поддържа депозираната жалба. Подробни доводи развива в представена по делото писмена защита в насока нищожност на оспорената заповед, респективно незаконосъобразност. Моли за отмяна на административния акт, като претендира сторените по делото разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Директор на РЗИ – Монтана, чрез надлежно упълномощения адвокат Н. А. от АК - Монтана, оспорва жалбата, като моли за нейното отхвърляне. Подробни доводи в насока законосъобразност на оспорената заповед за спиране дейност изх.№РД-КД-4/17.02.2025г. издадена от д-р Е. Б. М. – директор на РЗИ – Монтана развива в представена по делото писмена защита. Претендира сторените по делото разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като Заповед за спиране дейност изх.№РД-КД-4/17.02.2025г. издадена от д-р Е. Б. М. – директор на РЗИ – Монтана е връчен на С. Е. Т. от [населено място], обл.Монтана, [улица] на 17.02.2025г., видно от отбелязването върху заповедта. Подадена е по пощата с обратна разписка от 28.02.2025г. жалба чрез Директор РЗИ – Монтана до Главен държавен здравен инспектор, на основание чл.45, ал.2,т.2 от ЗЗ, видно от л.9 по делото, като в Министерство на здравеопазването е заведена с вх.№97-216/12.03.2025г. При липсата на произнасяне на горестоящия административен орган до 26.03.2025 г. вкл., за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневния срок по чл. 149, ал. 3, предл. последно във вр. с ал. 1 от АПК за обжалване на заповед за спиране дейност пред съда. Преди да изтече на 09.04.2025 г. този срок - на 07.04.2025 г. е подадена жалбата до съда чрез Директор на РЗИ – Монтана заведена с вх.№97-00-17 от 07.04.2025г. видно от л.3 по делото, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

След цялостна преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Козметично студио с адрес [населено място], [улица] и „Козметолоджи СТ“ ЕООД със собственик С. Е. Т. от [населено място] е вписан в регистъра на обектите с обществено предназначение в РЗИ – Монтана под №********** от 06.10.2023г., видно от л.30 по делото, както и в информационния регистър на търговските обекти в Община Лом, видно от представеното удостоверение №130/05.10.2023г. на кмета на Община Лом на л.40 по делото.

Във връзка с писмо изх.№16-00-7/03.02.2025г. на Министър на здравеопазването, видно от л.141 по делото на 12.02.2025г. била извършена проверка от държавни здравни инспектори на РЗИ – Монтана М. М. и М. Г. в обект Козметичен салон находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Козметолоджи СТ“ ЕООД в присъствието на С. Е. Т. от [населено място]. При проверката е съставен констативен протокол, видно от л.10 по делото, въз основа на който и на основание чл.38, ал.3 от Закона за здравето е издадено Предписание за спиране на дейност „Микронийдлинг“, тъй като предлагането на тези услуги се създават предпоставки за нарушение на чл.183, ал.1 от Закона за здравето и т.6.3.2.5.1 от Наредба №4/24.02.2021г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ с изх.№ЗП-01-4/13.02.2025г., видно от л.11 по делото. В предписанието е посочено, че спира дейност „Микронийдлинг“, както и всяка дейност, включваща инвазивни методи по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗ, като дейността микронийдлинг в същността си е „естетична медицинска услуга“, която е инвазивна. Съгласно на §1, т.3 от ДР на ЗЗ „Инвазивни методи“ са диагностични и лечебни инструментални методи, при които чрез нарушаване целостта на кожата и лигавиците или през естествени отвърстия се прониква в човешкото тяло. Тази дейност не може да се извършва от лица които нямат медицинска професия, обучавани, съгласно медицински стандарт по „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“, утвърден с Наредба №4/24.02.2021г. Следователно такива дейности не могат да се извършват от лица, като козметици, фризьори и маникюристи. Такъв вид манипулация се извършва само в лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ, съгласно Наредба №4/24.02.2021г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“. Дейностите, насочени към подобряване на вида на пациента, също се включват в обхвата на понятието медицинска помощ, макар да нямат лечебен или рехабилитационнен характер. Следователно посочените дейности по „Влагане на дермален филър с инжектор пен, Микроиглена мезотерапия и Микронидлинг +мезококтейл“ не може да се извършва в обекти с обществено предназначение, като козметични студия и други, защото е налице непосредствена опасност за живота и здравето на хората. Отговорността за изпълнение е възложена на С. Е. Т. собственик на Козметичен салон, находящ се в [населено място], [улица]. Предписание за спиране на дейност с изх.№ЗП-01-4/13.02.2025г. е връчено лично на С. Е. Т. на 14.02.2025.

На 17.02.2025г. с изх. №РД-КД-4 от директор на РЗИ – Монтана е издадена и оспорената Заповед за спиране дейност „Микронийдлинг“, както и всяка дейност, включваща инвазивни методи по смисъла на & 1,т.3 от ДР на Закон за здравето. Изпълнението е възложено на С. Е. Т. козметик при Козметичен салон в [населено място], [улица]. Като фактическо и правно основание в заповедта е описано, че при извършената на 12.02.2025г. проверка от старши инспектор М. К. М. – А. и М. А. Г. – инспектор дирекция ОЗ, РЗИ – Монтана в обект „Козметичен салон“ регистриран в РЗИ – Монтана под рег. №**********, управляван от лицето С. Е. Т., с адрес [улица], [населено място], е установено, че в обекта се предлага услуга – дейност, а именно „Микронийдлинг“, с което са нарушени следните нормативни актове: чл.183, ал.1 от Закона за здравето във връзка с т.6.3.2.5.1 от Наредба №4/24.02.2021г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“, поради което и на основание чл.38, ал.4 от Закона за здравето (ДВ бр.70/2004г.) спира дейност „Микронийдлинг“, както и всяка дейност, включваща инвазивни методи по смисъла на & 1,т.3 от ДР на Закон за здравето.

По делото е приложен отговор от Асоциация на естетичните дерматолози в България, видно от л.45 по делото, по което е посочено, че микронидълингът подобрява състоянието на кожата и може да се използва безопасно в рамките на козметичната практика при спазване на препоръчителната дълбочина на въздействие на ниво епидермиса до 0,2мм в областта на лицето и до 0,5мм в областта на тялото, без да се застрашават здравето и живота на ползващите услугата.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани инспекторите извършили проверка по съставеният констативен протокол, въз основа на който и на основание чл.38, ал.3 от Закона за здравето е издадено Предписание за спиране на дейност „Микронийдлинг“ – М. К. М. – А. и М. А. Г.. В показанията си свидетелките по същество приповтарят констатациите обективирани в констативния протокол относно извършената проверка на обект „козметичен салон“ с адрес [населено място], [улица], както и установеното при проверката предлагане на услугата „микронийдлинг“, поради което съдът ги кредитира като обективни, безпристрастни и кореспондиращи помежду си, както и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, както и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от правна страна:

Регионалните здравни инспекции са органи на държавния здравен контрол (чл. 12, ал. 1 ЗЗ), който се осъществява чрез дейностите по чл. 15, ал. 1 ЗЗ, една от които е контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с обществено предназначение по § 1, т. 9 ДР на ЗЗ. Но държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори в РЗИ, които са държавни служители - чл. 12, ал. 2 ЗЗ и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол, и се определят от директора на РЗИ с изрична заповед - чл. 5, ал. 4 от цитираната наредба, видно от л.153 и 154 по делото. А според чл. 38, ал. 3 от ЗЗ компетентността (правомощието) да спират незабавно с предписание експлоатацията на обекта или на съответната дейност е на държавните здравни инспектори.

Според чл. 38, ал. 3 и 4 ЗЗ държавните здравни инспектори спират незабавно с предписание експлоатацията на обекта или на части от него или на съответната дейност, определят мерки за отстраняване на нарушенията и незабавно уведомяват директора на регионалната здравна инспекция, който в срок до 48 часа от спирането на обекта издава заповед, с която потвърждава или отменя даденото предписание за спиране експлоатацията на обекта или на съответната дейност. Т. е. предоставените с чл. 38, ал. 4 от ЗЗ правомощия на директора на РЗИ са служебно да проведе незабавен йерархичен контрол за правилност (целесъобразност) и законосъобразност на издаденото от държавен здравен инспектор предписание за спиране, и да потвърди или да отмени това предписание. Чл. 38, ал. 4 от ЗЗ не овластява директора на РЗИ с правомощието да издаде първичен административен акт, с който да спре експлоатацията на обект или извършването на определена дейност. Поради това оспорената от С. Е. Т. заповед, която има следния диспозитив (властническо волеизявление): "Спирам дейност „Микронийдлинг“, както и всяка дейност, включваща инвазивни методи по смисъла на & 1,т.3 от ДР на Закон за здравето“, е издадена от директора на РЗИ при липса на правомощие (компетентност) по чл.38, ал.4 от ЗЗ да спре дейността на „Козметичен салон“ регистриран в РЗИ – Монтана под рег. №**********, управляван от лицето С. Е. Т., с адрес [улица], [населено място]. Вместо да упражни дължимия по силата на тази разпоредба йерархичен контрол върху предписанието по чл. 38, ал. 3 от ЗЗ, издадено от държавен здравен инспектор – М. К. М. - А., директорът на РЗИ е издал заповед, която представлява първоначален административен акт. Директорът на РЗИ обаче няма предоставена от закона компетентност да издава първоначални (по смисъла на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК) административни актове с правно основание чл. 38, ал. 4 от ЗЗ. Всеки административен акт, издаден при липса на компетентност, в т. ч. и при превишаване на предоставена със закон компетентност, е нищожен и винаги е основание за прогласяването му за нищожен. В този смисъл е Решение по адм. Дело № 14968/2014г., VI о., докладчик председателят А. Е.. Касае се за порок, който не може да бъде отстранен и за чието наличие съдът следи служебно.

Ето защо следва да бъде обявена нищожността на оспорения акт, без да се обсъждат наведените по същество доводи, а делото следва да се изпрати като преписка на Директор РЗИ – Монтана на основание чл. 173, ал. 2 АПК, който да реши въпроса по същество като осъществи възложения му с чл. 38, ал. 4 от ЗЗ йерархичен контрол като потвърди или отмени предписанието, издадено от държавен здравен инспектор – М. К. М. - А., за спиране на дейността на „Козметичен салон“ регистриран в РЗИ – Монтана под рег. №**********, управляван от лицето С. Е. Т., с адрес [улица], [населено място]. Освен това при решаването на въпроса по същество директорът на РЗИ следва да държи сметка за обстоятелството, че с предписанието по чл. 38, ал. 3 от ЗЗ е спряна не само дейността „Микронийдлинг“ но и всяка дейност, включваща инвазивни методи по смисъла на & 1,т.3 от ДР на Закон за здравето, без такава да е посочена.

При този изход на правния спор и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати на жалбоподателката направените и доказани съдебно деловодни разноски по представен списък, а именно 10,00лева внесена държавна такса за образуване на делото и 1200,00лева заплатено адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита и съдействие и издадена фактура или общо разноски в размер на 1210,00лева /хиляда двеста и десет/.

Водимо от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. Първо, във вр. с ал.1 от АПК и чл. 173, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд Монтана, първи състав,

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА нищожността на Заповед за спиране дейност изх.№РД-КД-4/17.02.2025г. издадена от д-р Е. Б. М. – директор на РЗИ – Монтана, с която на основание чл.38, ал.4 от Закон за здравето е спряна дейността „Микронийдлинг“, както и всяка дейност, включваща инвазивни методи по смисъла на & 1,т.3 от ДР на Закон за здравето възложено на С. Е. Т. козметик при Козметичен салон в [населено място], [улица].

На основание чл. 173, ал. 2 АПК ИЗПРАЩА делото като преписка на Директор РЗИ – Монтана, който да потвърди или да отмени с акт по чл. 38, ал. 4 от Закона за здравето предписанието, издадено от държавен здравен инспектор – М. К. М. - А. за спиране на дейността на „Козметичен салон“ регистриран в РЗИ – Монтана под рег. №**********, управляван от лицето С. Е. Т., с адрес [улица], [населено място], като съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на това решение. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК срок до 48 часа за издаване на административния акт, предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗЗ.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция - гр. Монтана да заплати на С. Е. Т. [ЕГН] от [населено място] с адрес [улица], сумата от общо 1210,00лева /хиляда двеста и десет/ сторени разноски по делото, както и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.