№ 14878
гр. София, 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110172728 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявена искова претенция
от *** против „*** по иск за прогласяване недействителност на договор за
потребителски кредит профи кредит стандарт № 30043103018,сключен на
10.03.2020 г.
В срока за подаване на писмен отговор ответникът „*** изразява
становище за недопустимост на исковата претенция като сочи,че за вземания
по процесния договор за кредит е издадена и е влязла в сила заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 35475/2023 г. по описа на СРС,33 състав.
С оглед релевирания довод за недопустимост на развитие на исковото
производство съдът е изискал справка от СРС,33 състав и по делото е
постъпил заверен препис от издадена заповед за изпълнение №
19765/06.07.2023 г.,влязла в сила на 22.08.2023 г.,съгласно която *** е осъдена
да заплати на „*** сумите от 2846,02 лева главница по договор за
потребителски кредит № 30043103018/10.03.2020 г.,ведно със законната
лихва,считано от 27.06.2023 г. до изплащане на вземането,160,62 лева
мораторна лихва за периода 26.08.2020 г. до 03.06.2022 г.,сумата от 722 лева
мораторна лихва за периода 03.06.2022 г. до 27.06.2023 г.,сумата от 1448,15
лева неплатено договорно възнаграждение за периода 25.06.2021 г. до
03.06.2022 г.,държавна такса от 103,54 лева и юрисконсултско възнаграждение
в размер от 35,83 лева.
Софийският районен съд намира,че са налице предпоставки да бъде
прекратено производството по настоящото дело на основание чл.130 от ГПК.
Съдът счита,че е налице процесуална пречка за развитие на производството и
същото подлежи на прекратяване. Законът регламентира забрана за
преразглеждане на правен спор,който е разгледан и за който има стабилизиран
съдебен акт. В конкретния случай с исковата молба ищцата Т. претендира да
бъде прогласена недействителност на договор за паричен заем,който иск
принципно може да бъде предявен без ограничение във времето,но не и в
хипотезата,когато е налице стабилизиран съдебен акт,с който са присъдени
1
парични суми по същия договор като същите са присъдени на договорно
основание. Гражданският процесуален кодекс предвижда,че когато вземане е
претендирано по реда на заповедното производство,страната длъжник в срока
за подаване на възражение е длъжна да релевира всички възражения,с които
разполага срещу вземането,а ако не го стори,тези възражения се преклудират.
Разпоредбата на чл.424 от ГПК регламентира право на длъжника да оспори
вземането след срока за възражение само въз основа на новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства,които са от съществено
значение по делото и които не са били известни към срока за подаване на
възражение. Софийският районен съд счита,че доводи касателно
недействителността на договорното правоотношение страната длъжник е
могла да релевира чрез подаване на възражение в срока по чл.414 от
ГПК,респективно като не е подала възражение,заповедта за изпълнение се е
стабилизирала и не се явява допустимо преразглеждане на правния спор
относно това дали договорът е действителен,съответно в зависимост от това
дали договорът е действителен - колко и какви парични суми са дължими по
същия договор за кредит. С оглед това,че с исковата молба,подадена от
ищцата Т. се излагат твърдения за недействителност на договора,които
твърдения са относими към момента на сключване на договора,както и като
бъде отчетено,че като длъжник по заповед за изпълнение Р. Т. не е депозирала
възражение и не се развило исково производство,в което да бъдат разгледани
евентуални доводи на Т. относно недействителността на договора за
потребителски кредит,съдът счита,че са налице предпоставки производството
по настоящото дело да бъде прекратено. Предявената по настоящото
производство искова претенция не е основана нито на нови писмени
доказателства,нито на новооткрити обстоятелства,поради което не може да
бъде формиран извод за допустимост на исковата претенция.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение,както и при съобразяване
разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК,според която при прекратяване на
производството право на разноски има ответникът,съдът намира,че следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражд.дело № 72728/2024 г. по описа
на Софийския районен съд,42 състав.
ОСЪЖДА ***,ЕГН **********,с адрес ***,да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.4 от ГПК на „***,***,със седалище и адрес на
управление ***представлявано от *** сумата от 100 ( сто ) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3