Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21.06.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска колегия,
на двадесет и първи май през двехиляди и деветнадесета година, в публично
заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4925
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.99 от ЗЗД.
Подадена е искова
молба от „К. Б.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Ш.
П.“ №10, представлявано от управител Р. В., чрез пълномощника - юрисконсулт А.А.,***
против М.С.Н., с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на
05.11.2015г. между „4.“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
тьрговската си марка „В." и ответника М.С.Н. е сключен Договор за кредит
№********** по реда на чл.6 от ЗПФУР. Сочи, че съгласно същия член, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Твърди, че сключеният
договор е оформен, съгласно разпоредбите на чл.3, във връзка с чл.2 от ЗЕДЕУУ.
Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите
условия на „4." ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото
законодателство. Посочва, че кредитополучателят подава заявка за отпускане на
кредит, след регистрация в системата на „В.“ на интернет страницата на
кредитодателя - www.vivus.bg.
На посочената страница „В.“ предоставят Общите си условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за
кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „В.“.
Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона
„Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от
договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Твърди, че в
процесния случай, на 05.11.2015г. страните сключват договор за кредит,
фигуриращ в системата на „В.“ под №********** и явяващ се първи по ред договор
за кредит между тях. В заявката си М.С.Н. заявява желание да му бъде отпусната
сума в размер BGN 350,00 лева. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с
падежна дата -05.12.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по
договора, сумата е отпусната на името на кредитополучателя в „И. П." на
същия ден - 05.11.2015г.
Твърди, че с
настъпване на падежа по договора - 05.12.2015г., кредитополучателят не погасява
дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора, от
06.12.2015г., „4." ЕООД (В.) започва да начислява наказателна лихва,
формирана от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по
кредита (0.00%), с добавяне към него на наказателен лихвен процент за
просрочие, определен, съгласно условията на т.13.3. (а) - 10,01%.
Твърди, че след
като изпада в забава, до длъжника са изпратени три броя напомнителни писма от
страна на кредитора. В тях се съдържа детайлна информация за просрочения кредит
- актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.
Писмата, съгласно т.13.5. от Общите условия към Договор за кредит №**********
се таксуват по BGN 10,00 лева за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател. Въпреки отправените покани обаче, ответникът не погасява
гореописаните вземания.
Твърди, че на 01.02.2018г.
„4." ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „К. Б." ЕООД, в
качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания
№BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията по Договор №**********, както следва: главница - BGN 350,00 лева;
наказателна лихва - BGN 386,61 лева за периода 06.12.2015г. до 31.01.2018г.;
отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00 лева. Посочените
вземания са подробно описани в Приложение №1, което е неразделна част от
Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в
чл.26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99 ал.3 от ЗЗД, „К.
Б." ЕООД изпраща уведомление за цесията, чрез препоръчана писмовна пратка,
посредством „Български пощи" ЕАД, която е върната с отметка „Получателят
отсъства". Поради което, към настоящата искова молба, прилага уведомление
за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и
чл.99 ал.4 от ЗЗД, „4." ЕООД предоставят на „К. Б." ЕООД Потвърждение
за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. Твърди, че от сключването на
договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава.
Ищецът твърди, че
има ликвидно и изискуемо вземане срещу М.С.Н. като с настоящата искова молба
претендира сума в общ размер 426,64
лв., от които: 350,00 лв. - неплатена главница по Договор за кредит
№**********, сумата от 76,64 лв. -
наказателна лихва за периода 06.12.2015г. до 31.01.2018г. и законна лихва върху
главницата от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на
вземането.
Моли съда да постанови
съдебно решение, с което да осъди М.С.Н., с адрес: *** да заплати на „К. Б."
ЕООД следните претендирани суми: 350,00 лв. - неплатена главница по Договор за
кредит №**********, сумата от 76,64 лв. - наказателна лихва за периода
06.12.2015г. до 31.01.2018г. и законна лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Моли съда да осъди
ответника да му заплати направените съдебни разноски по настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Сочи банкова сметка.
***оказателства, подробно описани.
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответника.
В проведеното по делото съдебно заседание,
страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат свои представители.
Съдът като взе предвид
твърденията на ищеца в исковата молба и прецени събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По силата на сключен помежду им Договор за кредит №**********/05.11.2015г., „4.“ ЕООД е предоставило на ответника М.С.Н. кредит в размер на 350,00 лева, за срок от 30 дни, като сумата му е преведена чрез „Изипей“. Договорът е сключен по реда на
предоставянето на финансови услуги от разстояние. В подкрепа на горното като писмени доказателства по делото са представени посочения договор за кредит,
общите условия към него и разписката за извършеното плащане на сумата по кредита. Доказателствата не са оспорени
от ответната страна.
С Договор
за прехвърляне на
вземания №BGF-2018-005/01.02.2018г.,
„4.“ ЕООД е прехвърлило на ищеца „К. Б.“ ЕООД вземането си
към ответника по процесния договор за кредит. Видно
от приложението, процесният кредит е включен като
част от цедираните договори.
По делото са
представени и потвърждение за
извършената цесия, пълномощно за нея, както и уведомление до длъжника-ответника, върнато в цялост с отбелязването, че пратката е „непотърсена“. Уведомителното писмо е изпратено на постоянния адрес
на ответника-длъжник, който е посочен и в договора за кредит. В чл.17.6 от общите условия към договора е предвидено, че кореспонденцията между
страните се извършва на адресите им за контакт, посочени в
договора. Няма данни по делото за друг адрес на ответника, на който той
да е регистриран или да е пребивавал. Негово задължение е да уведоми кредитора си
за промяната на адреса.
Съгласно сключения
договор за цесия, в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. С оглед предоставеното пълномощно и на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, ищецът „К. Б." ЕООД е изпратило до длъжника уведомление за извършената
цесия.
Освен това към
исковата молба е приложено такова уведомление и то е връчено лично на
ответника, ведно със съобщението по чл.131 от ГПК, с препис от исковата молба и
приложенията към нея.
Предвид горното, съдът приема, че ответната
страна е надлежно уведомена за цесията. Нещо повече по делото няма данни и възражения след
сключването на договора за цесия, ответникът-кредитополучател да е извършил
плащания по процесния договор за кредит. Още по-малко такива да са извършени по
сметката на първоначалния кредитор.
При тези данни от
правна страна, съдът
приема следното:
Дружеството-ищец е активно легитимиран кредитор на
ответника, тъй като
е закупил вземането спрямо
него с посочения договор за цесия. Затова ищецът има правото да претендира търсените суми в
качество на цесионер.
В случая между ответника и „4.“ ЕООД е
сключен договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, в който е предвидена възможността за предоставяне на парични
кредити от разстояние. Съгласно чл.18 ал.2 от
ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени по този закон, се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
По делото са представени доказателства, че
е постигнато съгласие между страните, чрез договаряне, което е осъществено посредством средства за
комуникация от разстояние, а именно посредством
електронната страница на кредитора, на която кредитополучателят-ответник е подал искане за получаване на кредит,
предоставена е необходимата информация и той се е
съгласил да получи заема.
За този тип кредити се прилагат общите
изисквания на ЗПК. Според чл.10 от ЗПК, договорът за кредит
трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. В конкретния случай по делото са налице електронни записи, от
които се установява, че волеизявленията на страните са насочени към сключване
на договора, като е спазено изискването за съхраняването му на траен носител.
Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.
Съгласно съдебната практика - Решение
№70/19.02.2014г. на ВКС по гр. дело №868/2012г., IV г. о. - електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен
документ, неговата доказателствена сила е такава,
каквато законът признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за
частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението
(чл.180 ГПК).
В конкретния случай ответникът се е съгласил да получи изявлението в
електронна форма, а и той е направил такова като страна по процесния договор. Представените по делото електронни документи съдържат индивидуализиращи
белези и данни, които установяват кой е техният
автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат
отправени. За да е
налице валиден договор, сключен от разстояние, е
необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на двете
страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване
на договора, който да е представен на хартиен носител. Съгласно разпоредбата на чл.184 ал.1, изр. първо
от ГПК, електронният
документ може да бъде представен по делото върху хартиен
носител като препис, заверен от страната.
Предвид гореизложеното се налага
извода, че процесният договор
за кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на
специалния закон. С представената към исковата молба разписка за извършено
плащане от
05.11.2015г. се установява, че
в полза на ответника
на същата дата, чрез системата „Изипей“ е преведена сумата по кредита в размер на 350 лева. В този документ кредитополучателят
е индивидуализиран с трите си имена и ЕГН, а като основание за превода е посочен
номерът на процесния
договор за кредит. В същия е записано, че сумата ще бъде получена от
лицето чрез системата „Изипей“, като именно преводното
нареждане удостоверява изпълнението на задълженията на кредитодателя.
Налице е редовно възникналото заемно правоотношение, което обвързва страните
по него и поражда своите правни последици. С подписване на договора ответникът се е съгласил с
всички негови клаузи. Процесното съглашение е
предмет на индивидуално договаряне. То е
израз на общата воля на страните, които именно по този начин са уредили
отношенията си. Заемателят се е съгласил с условията на договора, приел е и
общите условия към него,
с полагането на подписа си. Още
към момента на сключването на договора, ответникът е
бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му кредит.
По делото няма данни, ответникът да е погасил главницата по процесния договор за кредит, която се е задължил да върне в пълен
размер.
С оглед на това претенцията на ищеца за главница се явява изцяло доказана и основателна. Налице е валидно и изискуемо парично вземане, което е останало
дължимо и неплатено.
В хода на производството по
делото от страна на ответника не са направиха правоизключващи или
правопогасяващи възражения за недължимост на сумата.
С настъпване на падежа по
договора - 05.12.2015г., кредитополучателят-ответник е изпада в забава, поради
което дължи на ищеца и претендираната от него лихва за забава, начислена съгласно
клаузите на договора /т.13.3. (а) - 10,01%/ за периода от 06.12.2015г. до
31.01.2018г. Дължимостта на същата и нейният размер не са оспорени от
ответника.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
предявените искове за главница и лихва са доказани и изцяло основателни и
следва да се уважат в претендираните с
исковата молба размери, съответно от 350,00 лева и 76,64 лева.
Основателна е и акцесорната претенция - за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 03.12.2018г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи
на ищеца направените от него разноски по делото за държавна такса в размер на 100,00
лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА М.С.Н., с адрес: *** да
заплати на „К. Б.“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Ш. П.“ №10, представлявано от
управител Р. В., с пълномощник - юрисконсулт А.А.,*** следните суми: сумата в
размер на 350,00 лв. - неплатена главница по Договор за кредит №**********/05.11.2015г.,
сумата в размер на 76,64 лв. - наказателна лихва за периода 06.12.2015г. до
31.01.2018г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба в съда – 03.12.2018г. до окончателно изплащане на задължението, както и разноски
по делото за държавна такса в размер на 100,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Банковата сметка на ищеца „К. Б.“
ЕООД, по която могат да се заплатят присъдените суми е: IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: