№ 21993
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110125414 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от Б. И. Х., ЕГН ********** срещу *****,
ЕИК ***** и „*****, ЕИК *****:
главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***** от
21.10.2019 г. и под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на неустоечна клауза – чл.
4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит № ***** от 21.10.2019 г.,
под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143
ЗЗП за прогласяване нищожността на неустоечна клауза – чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от
Договор за потребителски кредит № ***** от 21.10.2019 г. и под евентуалност
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване
нищожността на неустоечна клауза – чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за
потребителски кредит № ***** от 21.10.2019 г., кумулативно съединен с
главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от
21.10.2019 г. и под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне
на поръчителство от 21.10.2019 г., под евентуалност иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на
Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019 г., под евентуалност
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019 г.,
кумулативно съединен с
главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да осъди ***** да
заплати на ищеца сумата в размер на 99,36 лв., като дадена без основание въз
1
основа на нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019
г.
В исковата молба се твърди, че на 21.10.2019 г. между Б. И. Х., ЕГН
********** и *****, ЕИК ***** е сключен Договор за потребителски кредит
№ ***** от 21.10.2019 г., по силата на който страните се уговорили
отпуснатият заем да е в размер на 300,00 лева, при фиксиран лихвен процент
40 % и посочен ГПР в размер на 48,54%. В чл. 4 от посочения Договор, било
уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант –
поръчител – одобрено от ***** юридическо лице или банкова гаранция в
полза на институция, отпуснала кредита. Твърди се, че поради това ищецът е
сключил с втория ответник ***** Договор за предоставяне на поръчителство
от 21.10.2019 г., по силата на който следвало да плати възнаграждение на
дружеството – поръчител в размер на 99,36 лв. Твърди, че изцяло е погасил
сумите по договора. Аргументира, че договорът е нищожен на основание чл.
22 ЗПК, доколкото не са включени всички разходи по кредита. Обосновава, че
това е заблуждаваща търговска практика. Релевира доводи за нищожност на
чл. 4, ал. 2 от договора за кредит. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
всеки от ответниците с идентично съдържание, с който оспорват исковете като
неоснвоателни. Твърдят, че ищецът е направил отказ от процесния договор за
кредит в 14-дневен срок от сключването му, поради което същият не е породил
действие и не може да бъде обявен като недействителен. Поради отказа от
договора за кредит се обосновава, че и договорът за поръчителство не е
породил действие, поради липса на предмет и не може да бъде обявен за
недействителен. Оспорват да е платена сумата в размер на 99,36 лв.,
представляваща възнаграждение по договора за поръчителство. Сочат, че
размерът на ГПР е посочен ясно, че е фиксиран, както и че не надвишава пет
пъти размера на законната лихва. Развиват подробни съображения в насока, че
клаузата е валидно уговорена. Молят съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори и съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без
възражения от страните, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 21.10.2019 г. между Б. И. Х., ЕГН
********** и *****, ЕИК ***** е сключен Договор за потребителски кредит
№ ***** от 21.10.2019 г., по силата на който *****, ЕИК ***** е предоставил
на Б. И. Х., ЕГН ********** сумата в размер на 300,00 лева, при фиксиран
лихвен процент 40 % и посочен ГПР в размер на 48,54%. В чл. 4 от посочения
Договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с
2
гарант –поръчител – одобрено от ***** юридическо лице или банкова
гаранция в полза на институция, отпуснала кредита. Ищецът е сключил с
втория ответник ***** Договор за предоставяне на поръчителство от
21.10.2019 г., по силата на който следвало да плати възнаграждение на
дружеството – поръчител в размер на 99,36 лв.
От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че ищецът е заплатил по процесния кредит на *****
сумата в размер на 300 лв., както и че ищецът не е заплатил на ***** никакви
суми по процесните договори.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно наличието на твърдените пороци в
процесните договори и заплащане на процесната сума въз основа на нищожен
договор.
Страните не спорят и настоящият съдебен състав приема, че между
***** и ищецът е бил сключен договор за потребителски кредит от
разстояние, по силата на който ***** предоставило на ишеца-
кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 300 лв.
Не се спори също така, че между ищеца и ***** е бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се
задължил да сключи договор за поръчителство с *****, въз основа на който да
отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на ответницата, възникнали съгласно договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в
размер на 99,36 лв.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в
ЗПК – чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
3
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е
писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и
разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора
(дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в пар. 1, т. 10 от ДР на
ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява
адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е
предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация).
ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да
бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9,
кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски
формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за
предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на
потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по
смисъла на ЗПФУР, което не позволява предоставяне на преддоговорната
информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10
(при използването на телефон като средство за комуникация или друго
средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно
кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством
формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски
кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието
"финансова услуга" се съдържа в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка
4
услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а
на "средство за комуникация от разстояние" – в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР и
това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на
доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да
доказва, че е: 1 изпълнил задълженията си предоставяне на информация на
потребителя; 2 спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието
на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. За доказване на електронни изявления (както се твърди в
частност) се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис
– ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3,
ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от
закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване
на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само
на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП).
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава –
чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно
5
чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв
носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание (в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 868/2012 г., IV г. о., ГК).
В случая страните признават, че между тях е бил сключен договор за
кредит за предоставяне на сумата от 300 лв. и договор за поръчителство.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на
процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила
на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са
сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните
от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл.288 ТЗ) – в този смисъл са и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на
ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните
договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в
глава трета ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 -
чл. 11 ЗПК.
Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1
ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита
страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
ЗПФУР.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
6
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 48,54 %, т. е. формално е изпълнено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „*****, което се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на пар, 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение
на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се
установява, че ***** е едноличен собственик на капитала на „*****. В същото
време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство,
7
***** е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод,
че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на
заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства.
От клаузите в договора - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е
заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „*****”
юридическо лице поръчител, то заявлението му за сключване на договора за
кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като
срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24
часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на
лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от
подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар.
"бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в
кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за
кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което
освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите
относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори
разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае,
следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от
кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че
в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна
на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
8
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал.
5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното съдът
намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване
вземанията на ***** по процесния договор за потребителски кредит, отговаря
на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките СРС счита, че макар формално процесният договор да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и т. 11 ЗПК. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и *****, и
договорът, сключен между потребителя и „*****, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните,
поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
9
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията.
Поради изложеното съдът намира, че договора за потребителски
кредит и договора за поръчителство са нищожни като противоречащи на
закона и двата главни иска следва да се уважат. Поради несбъдване на
условието, съдът не следва да разглежда предявените под евентуалност
искове.
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД съдът намира, че е в
доказателствена тежест на ищеца да установи, че е заплатил претендираната
сума. От приетите по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че не е
постъпило плащане от ищеца към *****, както и че постъпилите плащания от
ищеца към ***** са в размер на 300 лв., с които е погасена главницата по
кредита, която е дължима между страните. Поради изложеното съдът намира,
че искът по чл. 55 ЗЗД следва да се отхвърли като недоказан.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски за 260 лв. за заплатена държавна такса по
делото.
Ответниците имат право на разноски по 150 лв. за заплатен депозит
за ССЕ, съобразно отхвърления иск.
Ответникът ***** има право на 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърления иск.
Ответниците следва да заплатят на адв. Б. Б. от САК сумата в размер
на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска с правно основание чл. 26, ал.
1, пр 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, предявен от Б. И. Х., ЕГН ********** срещу
*****, ЕИК ***** Договор за потребителски кредит № ***** от 21.10.2019 г.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска с правно основание чл. 26, ал.
1, пр 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, предявен от Б. И. Х., ЕГН ********** срещу
„*****, ЕИК ***** Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019 г.
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. И. Х., ЕГН ********** срещу „*****,
ЕИК ***** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
***** да заплати на ищеца сумата в размер на 99,36 лв., като дадена без
основание въз основа на нищожен Договор за предоставяне на поръчителство
от 21.10.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът *****, ЕИК *****
да заплати на Б. И. Х., ЕГН ********** сумата в размер на 130 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „*****, ЕИК
***** да заплати на Б. И. Х., ЕГН ********** сумата в размер на 130 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. *****,
ЕИК ***** и „*****, ЕИК ***** да заплатят на адв. Б. Б. от САК сумата в
размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. И. Х., ЕГН ********** да
заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 150 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. И. Х., ЕГН ********** да
заплати на „*****, ЕИК ***** сумата в размер на 200 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11