Решение по дело №4366/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1189
Дата: 21 ноември 2018 г. (в сила от 21 ноември 2018 г.)
Съдия: Александра Драгомирова Йорданова
Дело: 20181100604366
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Р   E  Ш  Е  Н  И  Е

   гр. София ,  21.11.2018г.

 

 

 

                          СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ   СЪД , Наказателно отделение  , ІХ  - ти Въззивен  състав , в  публичното  заседание  на    двайсет и  втори октомври  през  двехиляди и    осемнадесета      година в състав:

 

 

 

 

                                                    Председател  :  ДИМИТРИНА  АНГЕЛОВА

                                                           Членове  : 1 .АЛЕКСАНДРА  ЙОРДАНОВА

                                                                             2. ПЛАМЕН ГЕНЕВ  

 

 

 

при      участието    на    секретаря   Арсова   и      прокурора           Накова  

като разгледа    докладваното от съдия Йорданова   В.  О . Х . Д .      4366      по  описа  за  2018  година ,  и  за да се произнесе взе предвид следното :

         Производството е по реда на чл. 313   от НПК .

                                          С присъда от 03.10.17г. по Н .О .Х .Д . №  19186 / 16г .  СРС, НО ,110  с - в е признал подсъдимия      Н.Г.К. за  невиновен   за извършено престъпление по  чл. 325 ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.ал.1 от НК и   на осн.  чл. 304 от НПК  го  е оправдал по  така  внесеното обвинение . Със  същата присъда е  признат и  подсъдимия        К.Н.Ч. за  невиновен   за извършено престъпление по  чл. 325 ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.ал.1 от НК на осн.  чл. 304 от НПК    е оправдан по  така  внесеното обвинение .  Със  същата присъда е  признат и  подсъдимия         А.П.И. за  невиновен   за извършено престъпление по  чл. 325 ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.ал.1 от НК на осн.  чл. 304 от НПК    е оправдан по  така  внесеното обвинение .  Със  същата присъда е  признат и  подсъдимия          К.К.К. за  невиновен   за извършено престъпление по  чл. 274 А ал.3 от НК на осн.  чл. 304 от НПК    е оправдан по  така  внесеното обвинение . Със  същата присъда е  признат и  подсъдимия           М.Б.Г. за  невиновен   за извършено престъпление по  чл. 274 А ал.3 вр. чл. 26 ал.1  от НК на осн.  чл. 304 от НПК    е оправдан по  така  внесеното обвинение .

                                           Срещу присъдата   е     постъпил    протест от СРП, с който се иска отмяната на постановената присъда и  осъждането на подсъдимите   по внесеното обвинение.

 

                                          В съдебно заседание представителят на СГП        не      подържа подадения протест  и пледира да се        потвърди         присъдата на първоинстанционния съд   правилна и законосъобразна .                                                                                    

                                          В съдебно заседание  упълномощеният  защитник на подсъдимите Н.Г.К.  , К.Н.Ч., А.П.И., К.К.К. и М.Б.Г.  – адв. Б. пледира  да се потвърди присъдата на  СРС и протеста да  се остави без уважение   .

                                         В съдебно заседание  подсъдимият Добромир М.Б.Г.   сочи , че неговия защитник адв. Б. е бил пределно прав във всичко ,  което е  казал .  

                                         В съдебно заседание  подсъдимият      К.К.К. подържа изцяло изложеното от своя защитник.

                                         В съдебно заседание  подсъдимият  К.Н.Ч.  подържа изцяло изложеното от своя защитник.  

                                         В съдебно заседание  подсъдимият Н.Г.К.   редовно призован не се явява .

                                         В съдебно заседание  подсъдимият     А.П.И. редовно призован не се явява.

                                           Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на  страните  и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

                                           Протестът  е  неоснователен  .

                               Първоинстанционният съд   в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за  установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички правила визирани в нормите  на НПК .

                            Въз основа  на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната  фактическа обстановка :                     

                            Подсъдимият Н.Г.К. е с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Стара Загора, българин, с българско гражданство, разведен, неосъждан, със средно образование.

                           Подсъдимият К.Н.Ч. е с  ЕГН **********, роден на ***г***, българин, с българско гражданство, женен, неосъждан, с висше образование.

                           Подсъдимият А.П.И. е с ЕГН **********, роден на ***г. в гр. Варна, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с висше образование.

                          Подсъдимият К.К.К. е с ЕГН **********, роден на ***г***, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование.

                          Подсъдимият М.Б.Г. е с ЕГН **********, роден на *** ***, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с висше образование.

                          Петимата са с отлични характеристични данни и ясно изразена гражданска позиция. Всички са неосъждани и неосвобождавани от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

                         На 04.06.2015 г. подсъдимият К. *** и чл.11 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, което било заведено под вх.№ СО 15-4900- 212/04.06.2015г. С него той уведомил общината, че ще провежда протест всеки работен ден, считано от 08.06.2015 г. до разпускане на действащото Народно събрание. С уведомлението мероприятието било определено като политически протест, като причина - ежедневното нарушават грубо нарушаване на Конституцията от страна на народните представители, а като начин н на провеждане - чрез хвърляне на развалени домати и яйца по народните представители.

                        От Столичната община било изпратено Съгласувателно писмо до подсъдимия К., с което се съгласувал протестът за срок от 10 дни, считано от 08.06.2015 г., като със същото писмо му било отказано да проведе протест на 11.06, поради постъпило по-рано уведомление за друго публично мероприятие. Подсъдимият К. започнал да провежда протестите си ежедневно, включително и след датата, до която те били съгласувани със Столичната община. В началото на септември 2015 г., в Дирекция „Жандармерия“ била получена информация, че на 09.09.2015г. пред сградата на Народното събрание подсъдимият К. ще проведе пореден политически протест и било взето решение за охрана на периметъра около сградата на Народното събрание. Въз основа на него била издадена заповед до служителите, които следвало да вземат участие в мероприятието, между които били и свидетелите П.А.и Н. Г..

                         От страна на ОСПС - СДВР за охрана на протеста на 09.09.2015 г. наряд в района на на Народното събрание следвало да даде и свидетелят Л.К. - полицейски служител.

                         На 09.09.2015г. група между 20 и 30 души, между които и подсъдимите Н.К., К.Ч., А.И., К.К. и М.Г. отишли пред сградата на Народното събрание, като носели със себе си пликове с домати и яйца иизчаквали в градинката, в близост до служебния вход на парламента появата на народните представители.

                          При появата на автобуса, превозващ депутати, преди началото на работния ден около 08:20 ч. обвиняемите се насочили към района срещу служебния вход на Народното събрание, като цялата група, между които и подсъдимите започнали да хвърлят домати и яйца в посока сградата на Народното събрание. Служителите на МВР били разположени в пред служебния вход, с оглед недопускане на протестиращите до сградата.

                          По същото време на същото място се намирал и св. П., народен представител, който отивал на работа. Той решил да разговаря с протестиращите и се приближил към тях. В същият момент протестиращите започнали да хвърлят към него яйца и домати. В непосредствена близост до него се намирал свидетелят Л.К. - полицейски служител. Той застанал пред свидетеля П., за да го предпази с тяло и бил уцелен от яйце, хвърлено от подсъдимия К.. Тъй като било очевидно, че протестиращите не искат да говорят със свидетеля П., той се оттеглил към сградата на Народното събрание. По същото време едно от яйцата, хвърлени от подсъдимия Г. уцелило друг полицейски служител - свидетелят А..

                          Вследствие на това, въпреки, че зоната за сигурност около парламента не била нарушена от протестиращите, свидетелят Г., служител в ЗЖУ - София решил да усили охраната. Преминавайки от единия край на кордона към другия, той бил уцелен от хвърлен от подсъдимия Г. домат. Свидетелят се обърнал към подсъдимия, като Г. му се извинил и му казал, че не е искал да го уцели.

                         От заключението на назначената и изготвена по делото Съдебно - оценителна експертиза за нанесени щети по фасадата на сградата със следи от домати и яйца, стойността на ремонта - за почистването възлиза на 112,80 лева.

                          Въз основа на приложената по делото като веществено доказателство флаш памет със записи от охранителните камери на НС, както и снимковия материал, изготвен при освидетелстване на обвиняемите е извършена видео - техническа и лицево - идентификационна експертиза. От нейното заключение се установява, че подсъдимите К., Ч., И., К. и Г. са били на протеста - факт, който не се и оспорва от тях. 

                                     Горната фактическа обстановка  се  установява   по несъмнен начин от събраните по делото   писмени, гласни и веществени доказателства, а именно: показанията на свидетелите П. П. - (л. 120), П. С. (л. 121, както и прочетените му по реда на чл. 281 от НПК показания от досъдебното производство - т.1, л.187 - 190), П.А.(л. 122, както и прочетените му по реда на чл. 281 от НПК показания от досъдебното производство - т.1, л. 191 - 192), Л.К. (л. 170, както и прочетените му по реда на чл. 281 от НПК показания от досъдебното производство - т.1, л. 181), Н. Г. (л. 172, както и прочетените му по реда на чл. 281 от НПК показания от досъдебното производство - т.1, л. 193 - 194), И.П.(л. 173, както и прочетените й по реда на чл. 281 от НПК показания от досъдебното производство - т.1, л. 195 - 196), В.В.(л. 174), П.Р.(л. 174, както и прочетените му по реда на чл. 281 от НПК показания от досъдебното производство - т.1, л. 179 - 180), Д.В.(л. 187-188), И. И. (л. 188-189), В.Е.(л. 189), Д.В.(л. 189- 190), Г.М.(л. 190), Б.Г.(л. 214-215) Й.В.(л. 215, както и прочетените му по реда на чл. 281 от НПК показания от досъдебното производство - т.1, л. 183), Р.Н.(л. 216), В.М.(л. 216-217) и Д.Д. (л. 217); протокол за оглед на местопроизшествие (т.1, л. 147-150), протоколи за освидетелстване, ведно с фотоалбуми- -л. 151-169, т.1), оценителна експертиза (л.216- 217, т.1), видео техническа и лицево идентификацонна експертиза (л. 221-227, т.1), справки и графици от МВР - СДВР, длъжностни характеристики на служители на МВР, както и от справките за съдимост на подсъдимите.

                                       Така  установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал  и установил всички  обстоятелства  ,свързани с механизма на извършване на деянията    и авторството на подсъдимите  , които имат значение за  неангажиране на  наказателната  им  отговорност .

                                           Събраният доказателствен материал     в своята съвкупност съдържа доказателства , които  са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка.  Интерпретацията на тези доказателства            ,направена  в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя  от настоящата въззивна инстанция  .           

                                          При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония  съд е  направил следните правни изводи      , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :   

                                          По обвинението по   чл.325, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК спрямо   подсъдимите Н.Г.К. , К.Н.Ч. и А.П.И.   :                   

                                          Подсъдимият Н.Г.К. с деянието  си   не  е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението   по   чл.325, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, а именно   това, че  на 09.09.2015г. около 08:20 ч.р в гр.София, пред сградата на Народното събрание, в съучастие е К.Н.Ч. и А.П.И., в качеството на извършител, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

                                          Подсъдимият  К.Н.Ч. с деянието  си   не  е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението   по   чл.325, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, а именно   това, че  на 09.09.2015г., около 08:20ч., в гр.София, пред сградата на Народното събрание, в съучастие е А.П.И. и Н.Г.К., в качеството извършител, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

                                         Подсъдимият  А.П.И. с деянието  си   не  е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението   по   чл.325, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, а именно   това, че  на 09.09.2015г., около 08:20ч., в гр.София, пред сградата на Народното събрание, в съучастие е К.Н.Ч. и Н.Г.К., в качеството извършител, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

                                    Въззивният съд намира ,че от събраните по делото гласни  ,      писмени    и веществения доказателства  не се установява   от обективна и субективна  страна   на инкриминираната дата и място ,подсъдимите Н.Г.К. , К.Н.Ч. и А.П.И.  да  са  извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото ,   при което  правилно е преценено от първата инстанция , че   деянията  на подсъдимите Н.Г.К. , К.Н.Ч. и А.П.И. са несъставомерни  по внесеното  обвинение по чл.325, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК  и следователно същите  следва да бъде признати за невиновни  и оправдани  по повдигнатото му обвинение. Изложеният довод в протеста ,че обвинението се доказва от     събраните по делото  доказателства , които неправилно са били преценени в съвкупност от съдебния състав от първата съдебна инстанция  ,  не  се споделя от настоящата съдебна инстанция  ,тъй като въззивният съд намира , че  правилно първата съдебна инстанция   е приела , че независимо от обстоятелството ,че по делото се установява по безспорен начин ,че подсъдимите Н.Г.К. , К.Н.Ч. и А.П.И.   са  осъществили инкриминираните  действия по  изхвърляне  на  домати и яйца в посока на сградата на Народното събрание  ,     то тези им действия не са целяли да  бъде осъществено  грубо нарушаване на  обществения ред  ,както и не са  били израз на  явно неуважение към обществото . В  тази насока въззивният съд се солидаризира изцяло с приетото от първата съдебна инстанция    ,че действията  на подсъдимите Н.Г.К. , К.Н.Ч. и А.П.И.   представляват форма на протест и са начин  на изразяване на  право на мнение , което   е било  мотивирано от изчерпването на други възможности  за привличане  на  общественото внимание  ,както и това на изпълнителната и законодателната власт върху  изострен обществен въпрос,  свързан с корупцията в държавната администрация,  като предпоставка  за големия брой пътнотранспортни произшествия с оглед на начина  ,по който работи ДАИ . В  тази връзка при   липсата на  извършване на действията от страна на подсъдимите с хулигански мотив или специфичната цел  , с която следва да са осъществени същите , деянията им се явяват несъстомерни и  от  субективна страна , поради липсата на умисъл  ,при   което    подсъдимите Н.Г.К. , К.Н.Ч. и А.П.И. следва да бъдат  признати за невиновни    и оправдани по повдигнатото им  обвинение  по чл.325, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК   на осн. чл. 304 от НПК .

                              По обвинението по   чл.274а, ал.З от НК спрямо   подсъдимия  К.К.К.  и по обвинението по   чл.274а, ал.З, вр. чл.26, ал.1 от НК, спрямо   подсъдимия  М.Б.Г.:

                             Подсъдимият К.К.К. с деянието  си   не  е  осъществил от субективна страна състава на престъплението   по   чл.274а, ал.З от НК, а именно   това  ,че  на 09.09.2015 г., около 08:30ч. в гр.София, пред сградата на Народното събрание да е опетнил формено облекло, носено по реда на ЗМВР от полицейски инспектор Л.Стефанов К. - служител на ОСПС – СДВР .  

                               Подсъдимият М.Б.Г. с деянието  си не  е  осъществил от субективна страна състава на престъплението   по   чл.274а, ал.З, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно   това  ,че  в това на 09.09.2015 г. за времето от 08:30ч. до 08:50ч. в гр.София, пред сградата на Народното събрание, при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, опетнил формено облекло, носено по реда на Закона за Министерство на вътрешните работи, от две различни лица, както следва  :  на 09.09.2015г. около 08:30ч. в гр.София, пред сградата на Народното събрание опетнил формено облекло, носено по реда на ЗМВР от младши инспектор П.С.А.- служител на ЗЖУ - София; и  на 09.09.2015г. около 08:50ч. в гр.София, пред сградата на Народното събрание опетнил формено облекло, носено по реда на ЗМВР от старши инспектор Н. Г. Г. - служител на ЗЖУ – София.     

                        Въззивният съд намира ,че  с извършените от подсъдимите  К.К.К.   и   подсъдимия  М.Б.Г. действия , които са довели до  изцапване на униформите на някои от присъстващите полицаи е бил  осъществявен от  обективна страна  състава на престъпление по чл. 274а, ал.3  от НК .Това е така , тъй като съставът на престъплението по чл. 274, ал.3  от НК - в случая - противозаконно опетняване или повреждане на формено облекло, носено по реда на ЗМВР, изисква  за да е  осъществено изпълнителното деяние , да е налице  единствено  „опетняване“,   като   не е въведено от законодателя  изискването  , това накърняване на честта на службата, която въпросната униформа олицетворява,  да е осъществено единствено преносно „опетняване на честта на службата“     , при което буквалното или физическо  опетняване   , да  не може да осъществи състава на визираното престъпление. Независимо от  това  , подсъдимите  К.К.К.   и   подсъдимия  М.Б.Г. следва  да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение по   чл.274а, ал.З от НК спрямо   подсъдимия  К.К.К.  , както и  по обвинението по   чл.274а, ал.З, вр. чл.26, ал.1 от НК, спрямо   подсъдимия  М.Б.Г., доколкото по делото безспорно се установява , че  действията им , не  били извършени с цел да доведат до умишлено изцапване на униформите на някои от присъстващите полицаи, а са били  израз  на форма на протест ,както и са представлявали  начин  на изразяване на  право на мнение, при което не се установява да  е наличен умисъла  при тяхното извършване  , който именно да е целял да бъде причинено това опетняване, при което деянията им се явяват несъставомерни от субективна страна и подсъдимите  К.К.К.   и   М.Б.Г. следва да бъдат  признати за невиновни    и оправдани по повдигнатото им  обвинение    на осн. чл. 304 от НПК.

                                  При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд    да са допуснати съществени процесуални нарушения , които да  налагат  отмяната на първоинстанционната присъда.

 


                                  Поради изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК  настоящата инстанция намира , че обжалваната  присъда на СРС е законосъобразна и същата  следва да бъде  потвърдена   , а протестът  да се  остави без уважение   .

                                    Воден от горното съдът

 

 

 

 

 

 

                                                            Р   Е   Ш   И  :

 

 

 

 

                               П О Т В Ъ Р Ж Д А В А   присъда от 03.10.17г. по Н .О .Х .Д . №  19186 / 16г .  СРС, НО ,110  с – в .

                                Решението  е окончателно и  не подлежи  на обжалване или протест .

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ   : 

 

 

 

 

                                                                 Членове : 1.              

 

 

 

                                                         

                                                                                  2.