№ 20848
гр. *, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110110895 по описа за 2024 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от А. И. А. против K.K.E. ЕООД с
искане уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност, да му бъде заплатено обезщетение за времето,
през което е останал без работа в размер на 73799,46 лева. Предявени са също
така иск да бъде признато за установено, че не дължи на ответника
обезщетение с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието, иск ответникът да бъде
осъден да му заплати трудово възнаграждение за месец януари 2024 г. за
четири дни в размер на 4704,78 лева и за месец февруари 2024 г. за единадесет
дни в размер на 6482,36 лева и иск ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2024 г. за четири дни в
размер на 2357,22 лева, както и законна лихва върху всички парични искове за
срока от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 01.06.2021г. бил
служител на ответника на длъжност „летец-пилот, командир/капитан на
самолет“ с брутно трудово възнаграждение в размер на 12299,91 лева. На
същата дата съгласно допълнително споразумение №1/01.06.2021 г. поел
изпълнението на допълнителна функция – Ръководител летателна
експлоатация. На същата дата ответникът поел задължение да обучава ищеца
за пилот на самолет, а ищецът се задължил да работи за ответника за срок от 3
години. На 7.02.2023г., ответникът отново поел задължение да обучава ищеца
за пилот на друг самолет, а ищецът се задължил да работи за ответника за срок
от още 2 години. На 28.08.2023г, ищецът поискал да бъде освободен от
изпълнението на допълнителната функция „ръководител, летателна
експлоатация“, считано от 04.09.2023г., с което ответникът се съгласил.
Ищецът продължил да изпълнява основната си длъжност като пилот. В края на
1
2023 г. ръководството на ответника започнало да възпрепятства ищеца да
упражнява тази дейност, като не го разпределяло за полети по графика на
компанията, което ищецът изтълкувал като опит да му бъде повлияно да
напусне. Ищецът ползвал платен годишен отпуск от 18 до 29.09.2023г., от
04.12.2023г. до 02.01.2024г. по свои заявления, а считано от 04.01.2024г до
26.01.2024г. включително – по давление на ответника. На 31.01.2024г.
ответникът му връчил предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 331 КТ, на което ищецът отказал. С писмо-
искане от 08.02.2024г, ответникът изискал от ищеца обяснения за допуснати
дисциплинарни нарушения, за това, че на дата 15.09.2023г., след подаване на
оставка от допълнителна функция към основен трудов договор от 01.06,2021г„
за позиция „Ръководител летателна експлоатация“ с код по НКПД : ******,
бил върнал на ответника служебния си лаптоп след като бил изтрил цялата
служебна информация, че разпространявал сред другите служители невярна
информация за работодателя и че ги насърчавал да прекратят трудовите си
договори с ответника. Ищецът не успял да представи обяснения пред
ответника в дадения за това срок до 12.02.2024 г. нито в продължението му до
15.02.2024 г. На 16.02.2024 г. ответникът издал заповед за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение и прекратил трудовото отношение с
ищеца. Същият счита, че уволнението е незаконно. Заповедта не била
мотивирана, не бил извършил посочените в нея нарушения на трудовата
дисциплина и не му била предоставена възможност да даде обяснения по чл.
193, ал. 1 КТ. Освен това твърди, че ответникът не му бил заплатил
дължимото трудово възнаграждение за м. януари и февруари 2024 г., както и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за четири дни. Моли съда да
уважи исковете, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на исковете. Не оспорва
наличието на трудово правоотношение с ищеца на посочената длъжност,
размерът на брутното му трудово възнаграждение, прекратяването на
трудовото правоотношение с процесната заповед. Твърди, че ищецът
действително бил нарушил трудовата дисциплина, като обсъждал с колегите
си, че ответникът е финансово нестабилен и скоро ще бъде обявен в
несъстоятелност и ги насърчавал да напуснат компанията. Счита, че заповедта
била законосъобразна и мотивирана, като излага юридически съображения в
тази насока. Оспорва исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 като
неоснователни поради акцесорния им характер спрямо главния такъв.
Оспорва исковете с правно основание чл. 221, ал. 2 и чл. 224, ал. 1 КТ като
неоснователни поради прихващане. Моли съда да отхвърли исковете,
претендира разноски.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно
призовани, изпращат представители и поддържат исканията си. Ищецът се
явява и лично.
В хода на процеса предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ беше намален по размер за сумата от 77784,66 лева, вместо
77788,26 лева; искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ беше намален по
размер за сумата от 5 681,37 лева, вместо 6 482,36 лева; искът с правно
основание чл.224, ал.1 КТ беше увеличен за сумата от 2778,02 лева, вместо
2357,22 лева.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
2
следното:
Между страните не се спори, че ищецът е бил служител към ответника
на длъжност „летец-пилот, командир/капитан на самолет“ на основание
трудов договор от 01.06.2021г. с брутно трудово възнаграждение в размер на
12299,91 лева. Безспорни са също така фактите, че ищецът е получил от
ответника покана за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, както и че е
депозирал такива пред ответника. С определение от открито съдебно
заседание от 24.06.2024 г. бяха обявени за безспорни и фактите, че размерът на
нетното трудово възнаграждение на ищеца за месец февруари 2024 г. е 5681,37
лева, че неизползваният платен годишен отпуск за 2024 г. е в размер на пет
дни и че дължимото обезщетение за него е в размер на 2778,02 лева.
Безспорно между страните и установимо от доказателствата по делото е и
обстоятелството, че след процесното прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът не е полагал труд по друго трудово правоотношение
до момента на приключване на съдебното дирене на 28.10.2024 г. По делото е
представена Заповед № 336 от 14.09.2023 г. (л. 68 от делото), с която на ищеца
е разрешено ползване на 18 работни дни платен годишен отпуск, считано от
04.12.2023 г. до 02.01.2024 г. С Писмо-искане, връчено на ищеца на 08.02.2024
г. от него са изискани обяснения за посочените в него, твърдени от ответника
нарушения на трудовата дисциплина. Представена е и Заповед № 2-З от
03.01.2024 г. (л. 69 от делото), с която на ищеца е разрешено ползване на 17
работни дни платен годишен отпуск, считано от 04.01.2024 г. Представена е и
Заповед от 16.02.2024 г. (л. 76 – л. 77 от делото), с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Като нарушения на трудовата
дисциплина са посочени: уронване на доброто име и разпространяване на
невярна информация за работодателя; редовни неразрешени отсъствия и
своеволно неявяване на работа и проява на системно неуважение към
ръководството на работодателя. По-конкретно се твърди, че през периода от
05.12.2023 г. – 22.12.2023 г. ищецът е предоставял невярна информация на
други служители на ответника, че същият изпитва затруднения в дейността си
и скоро ще изпадне в несъстоятелност и насърчавал е други служители да
напускат работата си при ответника, като по този начин злоупотребил с
доверието му. Представени са фишове за заплати (л. 78 – л. 81 от делото), от
които се установяват възнагражденията на ищеца: за месец октомври 2023 г. –
11246,57 лева; за месец ноември 2023 г. – 11246,03 лева; за месец декември
2023 г. – 11849,72 лева и за месец януари 2024 г. – 6509,92 лева.
По делото са представени и два протокола от 02.02.2024 г. и от
05.02.2024 г. (л. 104 и л. 105 по делото), в които са посочени сведения на трети
по делото лица, свързани с твърдяното от ответника поведение на ищеца.
Интервюирани са П.П. – управител на ответника, както и Е.Е. – пилот.
Дадените от тези лица сведения, описани в протоколите не могат да бъдат
ценени с доверие от съда, тъй като не да дадени от тези лица в качеството им
на свидетели и не са възприети от съда при условията на непосредственост.
Представено е удостоверение за раждане на Е. А.а А.а, дъщеря на ищеца,
родена на 15.12.2023 г. (л. 83 от делото).
По делото беше изслушана и приета като неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза. Дава заключение, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца за м.11.2023 г. е в размер на 12964,11 лева; нетното
възнаграждение за м.01.2024 г. би следвало да бъде в размер на 11 214,70 лева,
резултат от разликата между начислени суми в размер на 12 977,53 лева и
3
удържани осигуровки и данък в общ размер на 1 762,83 лева; брутното
трудово възнаграждение за м.02.2024 г. е в размер на 6 829,38 лева., от които
основна заплата в размер на 6 442,81 лева и 6% за клас прослужено време на
стойност 386,57 лева; крайният размер на трудовото възнаграждение на ищеца
за месец февруари 2024 г., определен от ответника е бил 6 509,92 лева,
изплатени по банков път.
Като свидетел по делото е разпитана Р.СЛ. А.а – съпруга на ищеца.
Заявява, че има дете с ищеца, родено на 15.12.2023 година. Първо дете и за
двамата. В периода от 05.12.2023 година до 22.12.2023 година ищецът не бил
ходил на работа. Бил вкъщи, за да помага, преди и след раждането на детето.
Не се бил срещал с колеги, извън работното си място. Свидетелката не знае
дали е разговарял с колеги извън това. За периода от 05.12.23 година до
влизането на свидетелката в болница за раждането, ищецът бил у дома си и се
подготвяли за раждането. Купували необходимите пособия. Сглобили леглото
на бебето и други неща. Свидетелката била приета в болницата на 14.12.2023
г. до 22.12.2023 г. След раждането двамата били вкъщи и се грижели за бебето.
Не знае дали ищецът е говорил със свои колеги и да ги убеждава да напуснат
фирмата „K.K.E.“ ЕООД. Той не бил казвал на нея нищо за водене на такива
разговори. Не се оплаквал пред нея от управлението на фирмата, в която
работи. Свидетелката знае, че трудовото му правоотношение било прекратено,
не помни на коя дата. Той споделил за прекратяване на трудовото му
правоотношение с фирмата. Споделил, че не е доволен и не е съгласен от
начина по който бил уволнен и доводите заради които го уволняват. Не бил
споделял нищо друго.
Като свидетел по делото беше разпитан и Я. В. Г.. Заявява, че познава
ищеца от преди много години, преди да започнат работа в „Компас“. Бил
управител на друга авиокомпания и доста преди това се познавали. Неговите
мотиви за подаване на оставка от длъжността „ръководител летателна
експлоатация“ били несъгласие с мениджмънта. Свидетелят също бил част от
този мениджмънт. Според свидетеля, причините за това били чисто лични.
Според свидетеля такова поведение в такава голяма компания било абсолютно
непристойно и недопустимо. Не може да каже в какво се състояло това
несъгласие, но ищецът често отправял критики към управлението на
ответника. Не се бил опитвал да се намесва в начина на управление.
Свидетелят бил запознат впоследствие с условията, които ищецът посочил
като изискване да се върне на работа и те не били съвместими с управлението
на дружеството. В изложението на един от изпълнителните директори
свидетелят видял, че в разговор с него, ищецът поставил и изискването
свидетелят да бъде отстранен от компанията, като условие за своето връщане.
Друго условие било да се извинят на друг служител. Този служител бил
уволнен за нарушение, извършвайки документална измама или неточност.
Третото изискване било, че той повече няма да разговаря с този мениджмънт и
искал пряк достъп със собственика на компанията и от този момент нататък
комуникацията да бъде извършвана единствено и само със собственика на
компанията. Свидетелят не знае, дали ищецът е говорил с други служители
убеждавайки ги да напуснат дружеството, но предполага за един случай в
средата на декември. Било съобщено на един от колегите, че е определен за
курс на „Боинг 747“, което било посрещнато от негова страна с невероятен
възторг. Това било в петък, средата на декември може би в 15 часа. В
понеделник свидетелят получил SMS от изпълнителния директор, че този
същия служител в понеделник напуска компанията. Свидетелят не може да
4
разбере как за 48 часа радикално е сменил решението си. След прекратяване
на трудовия договор на ищеца за голямо съжаление много служители
напуснали, повече от 5-6 човека и то млади хора точно които бяха
селектирани като добър бъдещ потенциал за компанията. За тези хора
свидетелят знае от слухове, които били разпространявани и с които той се
запознал в Дубай. Тези хора под заплахата за тях като млади хора, че
компанията не е във финансово здраво състояние им било повлияно да вземат
такива решения, да напуснат компанията и да си платят, дори имаха
неустойки. Това било в резултат на информация, която вече била
разпространявана. Свидетелят не може да каже дали ищецът е обсъждал с
други служители, че компанията е в лошо финансово състояние. Лично не бил
чул това, но косвено се носели слухове. Свидетелят бил в чужбина и до него
също стигнали притеснителни съобщения, че се разпространяват. Двата
момента съвпадали: напускането на ищеца и съответно появата на тези
слухове. След това и свидетелят се намесил, до този момент бил толерантен
към цялата тази ситуация и най-вече към колегата си, но вече видял, че се
застрашава бъдещето на компанията. Компанията била в цветущо състояние
със сключен договор с един от най-големите оператори „Qatar Airways“, с
„DHL“, с постоянни приходи без променлива величина, без нито един признак
за страдаща компания финансово. Това което се разпространявало, било
абсолютно недопустимо и би могло да доведе до срив на самата система. В
комисията, в която свидетелят бил член по повод откриването на
дисциплинарното производство срещу А. А., били свидетелствали
изпълнителният директор на компанията и двама пилоти. В изложението на
изпълнителния директор били посочени точно претенциите на ищеца при
какви условия би се върнал в компанията, съответно имало някакви интриги.
Свидетелят не си спомня точно неговото изложение, но другите колеги
коментирали, че имало вайбър група в подкрепа на ищеца, неща които се
организирали в негова подкрепа. Според свидетеля тези хора били абсолютно
подведени. Посочва, че един от пилотите, който бил обобщил в писмен вид
подкрепата към ищеца, му се обадил вечерта преди да пусне този имейл, за да
го попита как изглеждат нещата и след като свидетелят му свел знание, че това
са лични мотиви на ищеца, че компанията е в здраво състояние, че
мениджмънта не е допуснал критични грешки за управление на компанията,
този човек отказал да пусне имейла и казал, че това, което той е подготвил и е
стигнало до него, било коренно различно и след изслушването прекратил
излъчването на този имейл и документацията. Условията, които ищецът
посочил, за да остане на работа, свидетелят прочел от изложението на
изпълнителния директор. Ищецът никога не бил заявявал тези си претенции
пред свидетеля непосредствено. Знае името на собственика М.Ч.. Свидетелят
не знае дали ищецът бил участвал във вайбър групата, самият той не членувал
в нея. Имало пилот, включен в нея и впоследствие изключен поради това, че се
счита, че бил от неприятелски лагер.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да прекрати
едностранно трудовото правоотношение с работника при налагането на
наказание „дисциплинарно уволнение“ налагането на това наказание става с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. В случая наказанието е наложено поради нарушения на трудовата
5
дисциплина, извършени в периода от 05.12.2023 г. до 22.12.2023 г. и състоящи
се в предоставяне на невярна информация на други служители на ответника,
че същият изпитва затруднения в дейността си и скоро ще изпадне в
несъстоятелност и насърчаване на други служители да напускат работата си
при ответника, което представлявало злоупотреба с доверието му. След анализ
на доказателствената съвкупност, съдът не намира, че твърдените нарушения
на трудовата дисциплина са доказани от ответника при условията на пълно и
главно доказване. Представените от ответника протоколи от проведени
интервюта нямат доказателствена стойност, както вече беше посочено по-
горе, освен това не установяват никакви конкретни обстоятелства. В
показанията си свидетелят А.а не дава никакви сведения за извършвани от
ищеца действия, които да могат да се квалифицират като посочените в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина. От показанията на свидетеля
Г. също не може да се приемат за установени конкретно извършени от ищеца
действия. На първо място е редно да се отбележи, че впечатленията на този
свидетел са преимуществено косвени и не са придобити от негови преки
наблюдения. Освен това част от тях – определянето на поведението на ищеца
като „непристойно“ или „недопустимо“ изразяват негова оценъчна дейност.
Изрично в показанията си този свидетел заяви, че не знае дали ищецът е
говорил с други служители убеждавайки ги да напуснат дружеството, нито
дали е обсъждал с други служители, че компанията е в лошо финансово
състояние. Дадените от него примери на служители които са напускали
ответника – първо от пилота, определен да управлява самолет „Б 747“ и второ
от посочените 5-6 човека не са доказано свързани с уволнението на ищеца, т.е.
не се установява безсъмнено причинно-следствената връзка между тези
случаи и поведението на А.. От показанията на този свидетел не се установява
ищецът да е оказвал влияние на тези служители. Не се установява въобще
някой да им е оказвал влияние, според показанията на самия свидетел всичко е
било „слухове“. Същият посочва, че до него също стигнали притеснителни
съобщения, че се разпространяват, но не посочва сред кого се
разпространяват, какво засягат и най-вече от кого се разпространяват. Дава
сведения за наличието на „интриги“, което също е твърде общо и
неконкретизирано понятие. Наличието на група за съобщения към
приложението „вайбър“ не е релевантно за твърдяното нарушение на
трудовата дисциплина. За тази група не е установено безсъмнено, че
съществува още по-малко, че ищецът е знаел за нея или е разпространявал
информация чрез нея. Единственото поведение, което не се оспорва и от самия
ищец и което съдът намира за установено, е изразеното от него несъгласие с
управлението на дружеството. Само по себе си това действие не представлява
нарушение на трудовата дисциплина, нито уронване на доброто име на
работодателя, а свободна изява на мнение, което не обвързва никого и което не
може да бъде санкционирано в рамките на едно свободно общество. От
доказателствата по делото не се установява А. да е предоставял невярна
информация на други служители за финансови затруднения на ответника,
нито се установява тези служители да са прекратявали трудовите си
правоотношения вследствие на негови действия или насърчаване. Поради
изложеното съдът не счита, че посоченото в Заповедта за уволнение
поведение на ищеца беше доказано в процеса. На основание чл. 154 ГПК този
факт се приема за невъзникнал. Нарушението на трудовата дисциплина не е
налице, т.е. уволнението е незаконно. На това основание искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е доказан и основателен. Трудовият договор е
6
бил безсрочен, т.е. основателен е и вторият иск на ищеца на основание чл. 344,
ал.1, т. 2 КТ, като същият следва да бъде възстановен на длъжността „Летец-
пилот/инструктор”. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ също е
доказан по основание. От представената трудова книжка се установява, че
ищецът не е полагал труд по друго трудово правоотношение за периода от
16.02.2024 г. до 28.10.2024 г., т.е. повече от шест месеца. Съгласно практиката
на върховната инстанция – Решение № 665 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1688/2009 г., III г. о., ГК – обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се
определи въз основа на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението. Безспорно е между
страните, а и от представените заявления за ползване на отпуск се установява,
че това е бил месец ноември 2023 г. От приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за
този месец е било в размер на 12964,11 лева, т.е. пълният размер на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на 77784,66 лева. Искът е доказан
и по размер и също следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ: съгласно
тази разпоредба при дисциплинарно уволнение работникът или служителят
дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието. От приложените по делото
фишове за м.януари и м. февруари 2024 г. се установява, че общият размер на
това обезщетение е определен от ответника на сумата от 13037,90 лева.
Доколкото според настоящият състав наказанието „дисциплинарно
уволнение“ е наложено на ищеца незаконно, то това обезщетение не се дължи.
Искът е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане
на трудово възнаграждение за месец януари 2024 г.: между страните не се
спори, че на ищеца е заплатено трудово възнаграждение за този месец в
намален размер. Това се установява и от приложения фиш за заплата (л. 81 от
делото). От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че трудовото възнаграждение на ищеца за този
месец е следвало да бъде в размер от 11214,70 лева. От тях е удържана сумата
от 4704,78 лева – обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, което също се установява
от представения фиш. Доколкото по делото беше установено, че това
обезщетение не е дължимо от ищеца, сумата от 4704,78 лева е неправилно
удържана от заплатата на ищеца и следва да му се възстанови. Този иск е
основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане
на трудово възнаграждение за месец февруари 2024 г.: между страните не се
спори, че на ищеца не е заплатено трудово възнаграждение за този месец. Това
се установява и от приложения фиш за заплата (л. 97 от делото). За безспорен
между страните беше обявен и факта, че за месец февруари 2024 г. трудовото
му възнаграждение е следвало да бъде 5681,37 лева. От тях е удържана сумата
от 8333,13 лева – обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, което също се установява
от представения фиш. Доколкото по делото беше установено, че това
обезщетение не е дължимо от ищеца, сумата от 8333,13 лева е неправилно
удържана от заплатата на ищеца, а сумата от 5681,37 лева остава дължима
следва да му се възстанови. Този иск също е основателен и следва да бъде
уважен в цялост.
По отношение на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ. Съгласно
7
тази разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда
на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Между страните беше
обявено за безспорно, че неизползваният платен годишен отпуск на ищеца за
2024 г. е в размер на пет дни и че дължимото обезщетение за него е в размер на
2778,02 лева. Безспорно е също така, че тази сума е била удържана напълно от
ищеца. Доколкото тази сума остава дължима, следва да му се възстанови. Този
иск също е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
него са доказано заплатени 10000 лева – адвокатско възнаграждение, които
следва да му се заплатят – л. 84 до л. 86 от делото.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на съда
сумата от 50 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, сумата от 50 лева – държавна такса по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ, сумата от 3111,39 лева – държавна такса по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, сумата от общо 415,45 лева – държавна такса
по исковете с правно основание чл. 128 т. 2 КТ, сумата от 521,52 лева –
държавна такса по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 221, ал.
2 КТ, сумата от 111,12 лева – държавна такса по иска с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ, както и сумата от 180 лева – депозити за експертизи.
С оглед предмета на делото – присъждане на трудово възнаграждение,
както и на обезщетение за оставане без работа, на основание чл. 242, ал. 1
ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови предварително изпълнение на
решението в съответните му части. Така Определение № 378 от 18.05.2012 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 329 от
17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г. о., ГК и др.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение на А. И. А., ЕГН
********** със съдебен адрес гр. *, ул. ***, № 2, ет. 3, ап. 11 със Заповед от
16.02.2024 г., издадена от K.K.E. ЕООД, ЕИК: ***** със съдебен адрес: гр. *,
ул. * № *, ет. 4, ап. 8 на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А. И. А., ЕГН
********** на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение
длъжност „летец-пилот, командир/капитан на самолет“ към K.K.E. ЕООД,
ЕИК: *****.
ОСЪЖДА K.K.E. ЕООД, ЕИК: ***** да заплати на А. И. А., ЕГН
********** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от
77784,66 лева – обезщетение за времето, през което е останал без работа за
периода от 16.02.2024 г. до 16.08.2024 г., ведно със законната лихва от
27.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
221, ал. 2 КТ, че А. И. А., ЕГН ********** не дължи на K.K.E. ЕООД, ЕИК:
***** сумата от 13037,90 лева – заплатено от него обезщетение в размер на
8
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието поради
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“.
ОСЪЖДА K.K.E. ЕООД, ЕИК: ***** да заплати на А. И. А., ЕГН
********** на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 4704,78 лева – трудово
възнаграждение за месец януари 2024 г. и сумата от 5681,37 лева – трудово
възнаграждение за месец февруари 2024 г., ведно със законната лихва върху
пълната сума от 10386,15 лева от 27.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА K.K.E. ЕООД, ЕИК: ***** да заплати на А. И. А., ЕГН
********** на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 2778,02 лева –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. в размер на 5
дни ведно със законната лихва от 27.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК K.K.E. ЕООД, ЕИК: ***** да
заплати на А. И. А., ЕГН ********** сумата от 10000 лева, разноски в
производството съобразно за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК K.K.E. ЕООД, ЕИК: ***** да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 50 лева – държавна
такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, сумата от 3111,39 лева
– държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, сумата от
общо 415,45 лева – държавна такса по исковете с правно основание чл. 128 т. 2
КТ, сумата от 521,52 лева – държавна такса по иска с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 КТ, сумата от 111,12 лева – държавна такса по
иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, както и сумата от 180 лева –
депозити за експертизи.
Решението в тази му част подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението на основание
чл. 242, ал. 1 ГПК, в частта му, с която K.K.E. ЕООД, ЕИК: ***** е осъдено да
заплати на А. И. А., ЕГН ********** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 77784,66 лева – обезщетение за времето, през което
е останал без работа за периода от 16.02.2024 г. до 16.08.2024 г., ведно със
законната лихва от 27.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и в частта му, с която K.K.E. ЕООД, ЕИК: ***** е осъдено да заплати на
А. И. А., ЕГН ********** на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от сумата от
4704,78 лева – трудово възнаграждение за месец януари 2024 г. и сумата от
5681,37 лева – трудово възнаграждение за месец февруари 2024 г., ведно със
законната лихва върху пълната сума от 10386,15 лева от 27.02.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Решението в тази му част има характера на определение и може да бъде
обжалвано пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9