Решение по дело №967/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 196
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20211210200967
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Благоевград, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:

Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова
Административно наказателно дело № 20211210200967 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р* Н* в качеството му на
управител на „С*, ЕИК*, със седалище и адрес на управление
гр.Б*, ул.”П* Т*, чрез адв.Ц.Х. с адрес за призоваване гр.Б*,
ул.”Т* А* против Наказателно постановление № 42-
0001086/15.07.2020 г. на Директора на РД "АА" София, с
което на дружеството- жалбоподател на основание чл. 105,
ал.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 200 лева за нарушение на чл. 57, ал.6, т.1 Наредба №
1
11/31.10.2002 г. на МТС.
С жалбата дружеството жалбоподател чрез своя
процесуален представител оспорва НП, счита същото за
незаконосъобразно, навежда доводи за процесуални
нарушения, моли съда да отмени Наказателното
постановление, развива съображения за приложение на чл.28
от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и
своевременно призован, се представлява от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и иска
отмяна на наказателното постановление, като излага доводи
за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, изразяващи се
в несъобразяване с разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, подробни
доводи излага в писмени бележки. Претендира разноски.
Административнонаказаващия орган, редовно и
своевременно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по същество, в придружително писмо
правят възражение за прекомерност на разноските.
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по същество.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните
и след като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
2
В Изпълнение на Заповед №РД-12-321/25.06.2020 г. на
Директора на РД”АА” София /л.24/ по повод получено
писмо от Норвегия на 25.06.2020 г. свидетелите Я. и М. -
инспектори при РД"АА" София, в административната сграда
на „ОО”АА”, находяща се в гр.Благоевград, бул”Св.Димитър
Солунски”№77 А, извършили тематична проверка на
дружеството-жалбоподател, притежаващо като превозвач
лиценз международен автомобилен превоз на товари № * ,
валиден до *г.. В хода на същата и въз основа на направена
справка в ИА "Автомобилна администрация", както и
представените документи, включително протокол от
крайпътна проверка е установено, че на 02.03.2020г. е
извършен международен превоз на товари с МПС "М*" от
категория № *, модел * с рег. №*, за който няма издадено
валидно удостоверение за преминат периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на МПС. С оглед
констатираното свидетелите приели, че дружеството –
жалбоподател, като е допуснал този превоз на 02.03.2020г. е
осъществил нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба №
11/31.10.2002 г. на МТС в гр.Благоевград на ул.”Пере
Тошев”№3, за което на същата дата, св.Я. в присъствието на
св.М. съставил АУАН №277643 на дружеството –
жалбоподател. Акта бил съставен в присъствието на В.Х.,
упълномощен представител на фирмата /Пълномощно л.29 от
нахд №1256/20г-/, който го подписал без възражения, такива
не постъпили и в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 15.07.2020 г.
3
Директора на РД"АА" София е издал атакуваното НП, с
което за административно нарушение на чл. 57, ал.6, т.1
Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС на основание чл. 105,
ал.1 от ЗАвПр е наложил на дружеството жалбоподател
имуществена санкция в размер на 200 лева, като е приел, че
като е допуснал този превоз на 02.02.2020г. жалбоподателят
е осъществил нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба №
11/31.10.2002 г. на МТС в гр.Благоевград на ул.”Пере
Тошев”№3. НП е връчено на законния представител на
дружеството на 17.08.2020г.
В хода на съдебното производство са приобщени
писмени, доказателства, свързани с извършената проверка, а
именно заповед а извършване на проверка, , справка от
информационна система на ИА”АА”, материалите по
нахд№1256/2020. Представена е заповед, определяща
материалната компетентност на длъжностни лица от
Изпълнителна агенция "Автомобила администрация", които
могат да издава НП.
При разпита на двамата свидетели по акта М. и Я., същите
твърдят, че констатирали описаното в акта нарушение на
жалбоподателя на база проверка, извършена въз основа на
писмо на Норвегия.Свидетелите пред настоящия състав
сочат, какво е констатирано и как е установено.
В хода на съдебното производство с оглед констатираното на
документи на чужд език, съдът е назначил превод на същите,
като от представения такъв се установява, че представения
документ е протокол от крайпътна проверка на цитираното в
4
НП МПС в Норвегия.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за
установено въз основа на приложението по делото писмени
доказателства, както и показанията на разпитаните по делото
свидетели, чиито показания съдът кредитира относно
обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената
проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал,
вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
Същите се основават на преки и непосредствени впечатления,
досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема
като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на страните, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Същественото при производството от административно -
наказателен характер е да се установи спазена ли е
процедурата по съставяне на акта за установяване на
извършеното административно нарушение, съставеният акт
съдържат ли императивно определените в закона реквизити,
5
актът предявен ли е на нарушителя и правилно и
законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено
от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
извършено виновно (умишлено или непредпазливо);
наказателното постановление, издадено ли е при спазване на
императивните разпоредби за съдържание, реквизити и
срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи
служебно и когато се установи, че в хода на административно
- наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, наказателното постановление
следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно,
като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са
издадени от компетентни органи, за което по делото са
представени безспорни доказателства. Не се споделят и
възраженията, относно мястото на нарушение, същото е
описано с необходимата конкретика, изхождайки от
обвинението нарушението е допуснато по седалище на
задълженото лице, както правилно е прието от наказващия
орган
Съдът счита обаче, че в хода на административното
производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно
постановление и налагащо неговата отмяна изцяло без съдът
6
да се произнася по същество на нарушението поради
следните основания:
Съдът констатира,че в АУАН и НП са посочени различни
дати на извършване на нарушението от жалбоподателя.
Докато в АУАН е посочено, че нарушението е извършено на
02.03.2020г, то в НП административнонаказващия орган е
приел, че същото е извършено на 02.02.2020г. Датата на
извършване на нарушението е основен реквизит на НП.
Точното и недвусмислено посочване на датата на извършване
на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, още
повече в конкретния случай, тя е от значение при описание на
нарушението и неговата индивидуализация,чрез нея се
очертава и предмета на доказване, поради което
неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на
обжалването на наказателното постановление и води до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице да
разбере за кое конкретно нарушение е наказано по
административноправен ред.
Обективирането на две различни дати на извършване
на нарушението в АУАН и НП, в случая води до
недопустимо несъответствие в описанието на нарушението
между АУАН и НП, респективно неяснота кой е точният
момент на извдършване на нарушението и какво е прието от
наказващия орган. Допуснатото нарушение се явява
съществено, респ. сочи за незаконосъобразността на
процесното НП и налага този краен извод.
Тази дата не следва да се извлича от фактическата
7
обстановка чрез тълкуване волята на наказващия орган.
Поради правната значимост на момента, считано от който се
определя крайния срок, до който може да бъде образувано
производството за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя,
то датата на осъществяване на нарушението, респективно
датата на установяването му, следва да се причислят към
съществените реквизити на АУАН и НП. Доколкото
последните представляват и обективни белези на
административното нарушението, то същите не могат да
бъдат поправяни по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН.
По отношение възраженията, за приложение на чл.28 от
ЗАНН, изхождайки от характера на охраняваните със ЗАвПр
обществени отношения, касаещи осъществяване на
международен превоз на товари съдът намира за
неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН поради което
същите се явяват неоснователни.
По отношение доводите за липса на нарушение, макар
и да не е длъжен да се произнася с оглед констатираните
процесуални нарушения за пълнота следва да бъде посочено,
че събраните доказателства по делото сочат на извършено
нарушение по приложения законов текст. Съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС "Лицето по чл. 2, ал. 1 извършва
превозите на пътници или товари само с превозни средства,
на които е извършен предпътен преглед за проверка на
техническата изправност, и за които има издадено валидно
8
удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност". Жалбоподателя, като лице
притежаващо лиценз на общността за извършване на
международен превоз, се явява задължено лице по смисъла на
чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредбата, а на осн. чл. 105 от ЗАвП
отговаря имуществено за нарушението й.
В конкретния случай на 25.06.2020 г. при извършена
проверка от инспектори на РД"АА" – София е установено, че
дружеството, като превозвач, притежаващ лиценз на
Общността за извършване на международен превоз е
допуснал да се извърши международен превоз на товари с
автомобил, за който няма издадено валидно удостоверение за
преминат периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на МПС, липсват доказателства такъв преглед да
е извършван, като възраженията, относно представената
справка от информационната система се приемат за
неоснователни, доколкото видно от представената такава
автомобила няма преминат технически преглед, а доводите,
относно зададения период се опровергават от представеното
писмо от наказващия орган, че е изготвена и справка към
датата на постъпване на искането от съда, от която се
установява, че и към този момент не е извършван преглед. От
друга страна от приложения по делото протокол от крайпътна
проверка на МПС в превод се установява по безспорен начин,
че с посочения автомобил, собственост на жалбоподателя е
извършен превоз на територията на Норвегия. В този смисъл
са и събраните гласни доказателства чрез показанията на
9
св.М. и Я.. При така приетото и установено по безспорен
начин, като е допуснал осъществяването на този превоз
дружеството – жалбоподател е осъществил нарушението по
чл. чл. 57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС
от обективна страна. В конкретния случай не е приложим и
регламента за удължаване на срок, доколкото по делото не се
установи за този автомобил да е извършен преглед,който да е
изтекъл в регламентирания с цитирания акт срок, за да се
прецени приложението на чл.5 от Регламента.
Констатираната неяснота, относно момента на извършване на
нарушение, обаче поставя съда в невъзможност да извърши
проверка и да достигне до категоричен извод кога е
извършено вмененото нарушение, което безспорно е част от
обективния състав на процесното дение и допусната неяснота
в тази насока съществено ограничава правото на защита на
наказаното лица и препятства ефективен съдебен контрол.
Изложеното обуславя отмяна на наказателното
постановление на процесуално основание.
Предвид изложеното по –горе съдът намира, че с
атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което
същото следва да бъде отменено.
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с
атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана
отговорност на жалбоподателя, като с цел да установи
правото си, същия е ползвал адвокатски услуги, за които е
заплатил сумата в размер на 200 лв., установимо от
10
приложено по делото пълномощно и списък. От друга страна
в съдебно заседание е направено изрично искане за
присъждане на разноски. Съдът като съобрази изложеното,
предвид изхода на делото, в който случай безспорно се касае
за незаконосъобразен акт и с оглед настъпилите
законодателни промени, съгласно които страните имат право
на присъждане на разноски, които към датата на произнасяне
на настоящия състав са влезли в сила /ДВ бр. брой: 94, от дата
29.11.2019 г./ намира, че издателят на незаконосъобразния
акт, в случая РД “Автомобилна администрация“, Благоевград
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., като
възражението за прекомерност е неоснователно НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед изхода на делото и доколкото в рамките на
съдебното производство са сторени разноски за извършен
превод в размер на 13 /тринадесет лева/, то
административнонаказващия орган следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд гр.Благоевград сумата в
размер на 13 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Наказателно постановление № 42-0001086/15.07.2020 г. на
11
Директора на РД "АА" София, с което на „С*”*, ЕИК, със
седалище и адрес на управление гр.Б*, ул.”П* Т*на
основание чл. 105, ал.1 от Закон за автомобилните превози
/ЗАвП/ е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 200 лева за нарушение на
чл. 57, ал.6, т.1 Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС.
ОСЪЖДА РД “Автомобилна администрация“, София
да заплати на „С*, ЕИК*, със седалище и адрес на управление
гр.Б*, ул.”П* Т*, сторени от дружеството разноски за адвокат
в размер на 200 лв./двеста/ лева.
ОСЪЖДА РД “Автомобилна администрация“, София
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Благоевград направените в
съдебното производство разноски в размер на 13 лв.
(тринадесет лева), както и държавна такса от 5. 00 (пет) лева
за служебното издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Административен
съд-Благоевград в 14-дневен срок от съобщението му на
страните .
Съдия при Районен съд –
_______________________
Благоевград:
12