МОТИВИ:
Подсъдимият И.И.И. *** е
предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.първо във вр. с чл.194, ал.1 от НК, за това, че на 02.02.2014год., в гр.Севлиево,
от дворно място на вилна постройка, намираща се в СО „Хоталич”, местността
„Функата”, собственост на Т.Ц.М., чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот /разкъсване на оградна мрежа/, отнел чужди движими вещи – 2 бр. мивки от алпака на стойност 40.00лева, 2 бр. рифелова ламарина на
стойност 77.50лева, метална врата с каса на стойност 98.00лева, 6 бр.
строителни кофражни платна на стойност 48.00лева, 15 бр. „Г”-образни винкели на
стойност 15.15лева, ножица за арматура на стойност 50.00лева и 2 бр. „П”-образни
метални профили на стойност 31.32лева - имущество на обща стойност 359.97лева, собственост
на М., от владението му, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Прокурорът поддържа обвинението,
като го счита за установено и доказано по безспорен начин.
По делото пострадалият Т.Ц.М. бе коституиран като частен обвинител и
граждански ищец.В съдебните прения моли съда
да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му от прокуратурата обвинение
и да уважи предявения граждански иск в пълния му размер.
В съдебно заседание
подсъдимият не се явява.Изпратената
за връчване призовка на адреса, посочен в обвинителния акт е върната в цялост,
като длъжностното лице е отбелязало, че по сведение на собственика на имота
лицето е в чужбина.От справката, извършена в НБДН се установява, че постоянния
и настоящ адрес ***.От отбелязванието на длъжностното лице в изпратената за
връчване на подсъдимия призовка на посочения адрес, се установява, че по
сведение на братовчедка на лицето същия е на работа в Германия.С Писма рег. №
341000-5115 от 02.12.2015год. и рег. № 341000-5114 от 21.12.2015год.на Началника
на РУ „П” Севлиево съдът е уведомен, че подсъдимият И. е напуснал страната през
ГКПП Видин Дунав мост на 15.10.2015год. и няма данни за влизане в страната.При
така установеното, съдът предостави на подс.И. правна помощ, и назначи на същия
служебен защитник, като счете, че са налице процесуалните предпоставки за
разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия по реда на чл.269, ал.3, т.4,
б.”а” от НПК.
От обясненията на подсъдимия И.И.И., прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК, показанията
на свидетеля Т.Ц.М. и от
останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следното:
Свидетелят Т.Ц.М. притежавал вилна постройка с
дворно място, находящи се в СО „Хоталич”, местност „Функата”, в землището на
гр.Севлиево.Същите използвал сезонно, поради което имота не бил обитаван
постоянно.С цел ограничаване на достъпа до дворното място и постройката, същите
били оградени с оградна мрежа.В посочения по-горе имот свид.М. съхранявал
различни вещи, част от които смятал да използва за облагородяване на мястото и
постройката.Част от тях съхранявал извън постройката.Тъй като в имота отглеждал
куче свид.М. посещавал същия периодично, за да храни животното.Подс.И.И.И. ***, но не работел и не
разполагал с парични средства.Поради тази причина решил да извърши кражба на
вещи, а след продажбата на същите да използва получените суми за лични
нужди.Забелязъл, че посоченият по-горе имот не се обитава постоянно, поради
което решил да проникне в него и извърши кражба.На 02.02.2014год. подс.И. впрегнал
коня си в каруца и с нея се придвижил до посочения по-горе недвижим имот.За да
проникне в същия разкъсал част от оградната мрежа, ограждаща имота и през
образувалия се отвор проникнал в дворното място.По този начин нарушил целостта
на оградната мрежа.След като проникнал в имота подс.И. отнел от него следните
вещи: 2 бр. мивки от алпака, 2 бр. рифелова ламарина, метална
врата с каса, 6 бр. строителни кофражни платна, 15 бр. „Г”-образни винкели,
ножица за арматура и 2 бр. „П”-образни метални профили.Посочените вещи подс.И.
натоварил в каруцата, с която се придвижил до имота.След това напуснал мястото,
като откарал вещите с каруцата.На следващия ден – 03.02.2014год. подс.И.
откарал с каруцата отнетите от него вещи в пункт за изкупуване на черни и
цветни метали, находящ се в близост до кв.”Балабанца” в гр.Севлиево и
собственост на „Конов” ЕООД гр.Севлиево.Там предал същите като скрап като
посочил името на своя брат М. И.М..По повод на предадените вещи от служители в
пункта били съставени Договор за покупко продажба и декларация към него №
90078361 от 03.02.2014год., както и Договор за покупко продажба и декларация
към него № 90078363 от 03.02.2014год.Получените парични средства от продажбата
на вещите подс.И. изразходил за покриване на негови задължения към магазини в
гр.Севлиево.В последствие свид.М. установил, че в имота му е прониквано и е
извършена кражба, за което подал сигнал в РУ „П” Севлиево.По случая било
образувано досъдебно производство, а в следствие на проведените
оперативно-издирвателни мероприятия било установено, че извършител на
посегателството е подс.И..С протокол за доброволно предаване от 04.02.2014год.
копия от посочените по-горе документи, съставени в пункта за изкупуване на
черни и цветни метали били предадени на служител от полицейското управление и
приложени към досъдебното производство.При проведения му разпит пред съдия на
досъдебното производство на подсИлиев били предявени същите документи и същият
потвърдил, че подписите, положени в тях за продавач са положени от него.
От заключението на
съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от вещото лице Д.Г.Д., което се приема от съда за мотивирано и
законосъобразно, стойността на
отнетите вещи е 359.97лева.В съдебно заседание
служебният защитник на подс.И. изразява становище да не се приема заключението
на вещото лице, тъй като същото е непълно и необосновано.Същевременно се
отправя искане за допускане на изцяло нова експертиза, като се поставя и
въпроса относно това, че това заключение е ценило вещите по средни пазарни цени
към месец януари 2014год., а не към датата на извършване на деянието –
02.02.2014год.В съдебно заседание съдът изложи подробни мотиви, с които счете,
че заключението на експертизата следва да се приеме, че то е пълно и ясно и не
възниква съмнение за неговата правилност, поради което намира за ненужно да ги
преповтаря отново в мотивите си към присъдата.В допълнение към същите, съдът
държи да отбележи, че задачата към вещото лице е била зададена в съответствие с
индивидуализацията на вещите, направена от пострадалия в показанията, дадени в
хода на досъдебното производство и обясненията, дадени от подсъдимия при
проведения му разпит пред съдия.По детайлна инивидуализация на същите не е
възможно да се направи, тъй като от извършването на деянието е изминал
значителен период от време, поради което и спомените на пострадалия са смътни,
за да ги опише по-добре в сравнение с начина, по който го е направил при
разпита му на досъдебното производство.Едва ли по този въпрос би могла да бъде
внесена по-голяма яснота и чрез провеждането на разпит на изкупчика в пункта,
който ежедневно изкупува почти еднородни вещи, а и от момента на изкупуването
им е изтекъл сравнително немалък период от време.При това положение и в
съответствие с поставените му задачи вещото лице е дало заключението си, като е
взело предвид най-масово употребявания вид от съответните вещи.Допускането на
нова експертиза и заключението по нея не би било по-различно от това изготвено
от вещото лице, след като вещите биха индивидуализирани по същия начин, както
това е сторено при поставянето на задачата на вещото лице по вече изготвената
такава.Следва да се отбележи също така, че вещото лице е проучило пазара,
съобразило се е със стандартите за съответните видове вещи и това е било взето
предвид от него при изготвянето на заключението, като дори е извършена корекция
в съответствие със съществуващия стандарт относно една от вещите, по отношение
на която показанията на пострадалия сочат на несъществуващ като стандарт
размер.Безспорно е, че към вещото лице е следвало да се постави въпроса за
стойността на тези вещи към датата на осъществяване на деянието, а именно –
02.02.2014год., а не както му е била поставена задача да извърши такава оценка
към месец януари на същата година.В случая обаче разликата е от два дни, което
по никакъв начин не би рефлектирало върху стойността на която и да било от
вещите и общия им сбор.
В съдебните прения представителят
на прокуратурата поддържа
обвинението по отношение на подс.И. така както му е повдигнато с обвинителния
акт, в това число и досежно квалифициращия признак на деянието по чл.195, ал.1,
т.3, предл.първо от НК.Същевременно служебният защитник на подсъдимия в
съдебните прения изразява становище, че това е останало недоказано по
изискуемия от закона ред.Съдът не споделя доводите на служебния защитник.По
делото по безспорен и несъмнен начин бе установено, че достъпа до имота на
пострадалия М. е бил ограничен чрез ограждането на същия с оградна
мрежа.Безспорно е също така, а това се установява както от показанията на
свидетеля М., така и от обясненията на подсъдимия, че за да проникне в имота
подс.И. е разрушил целостта на въпросната ограда и е проникнал в имота през
образувалия се отвор.Без значение в случая са думите употребени от подс.И. –
„отворих”, които могат да бъдат квалифицирани като типичен жаргон, употребяван
от лицата от малцинствата, към чийто етнос принадлежи и подс.Д..От показанията
на свид.М. също по безспорен и несъмнен начин се установява, че целостта на
мрежата е била нарушена, тъй като тя е била прерязана, прекъсната и отворена,
за да бъде проникнато в имота.В съдебните прения защитникът
на подс.И. изразява становище за противоречие в обвинителния акт, тъй като в
него се сочи, че деянието е извършено на 02.02.2014год. и същия ден вещите били
откарани от подс.И. в пункт за изкупуване на метали, а същевременно в
издадените от пункта документи била отразена датата 03.02.2014год.Това обстоятелство
било основание за постановяване на оправдателна присъда по отношение на неговия
подзащитен, наред с останалите доводи, изтъкнати от служебния защитник.Съдът не
споделя така изложените доводи.Безспорно в обясненията си, дадени пред съдия
подс.И. категорично заявява, че е извършил деянието на 02.02.2014год.Безспорно
е и това, че в издадените от пункта документи за предадените вещи е отразена
датата 03.02.2014год.Подс.И. твърди, че предал вещите в деня на отнемането им,
но очевидно в случая спомена му е непълен и това се е случило не в деня на
осъществяване на деянието, а на следващия ден – 03.02.1014год.В обвинителния
акт не е посочена дата на предаване на вещите в пункта, а е употребена думата
„в последствие” без да е конкретизирана точна дата.Очевидно това се е случило
на 03.02.2014год. и това е документирано в приложените по делото писмени
доказателства.
По изложените по-горе съображения съдът не споделя доводите на служебния
защитник на подс.И., на базата на които към съда се отправя искане подзащитния
му да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Деянието е извършено от подсъдимия И.И.И., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - разрушаване
целостта на оградна мрежа.Поради това е
осъществен квалифициращият признак по чл.195, ал.1, т.3, предл.първо от НК.
При така установената
фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимият И.И.И., след като на 02.02.2014год., в гр.Севлиево, от дворно място на вилна постройка,
находяща се в СО „Хоталич”, местност „Функата”, собственост на Т.Ц.М. ***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /
разрушаване целостта на оградна мрежа /, отнел чужди движими вещи – 2 бр.
мивки от алпака, 2
бр. рифелова ламарина, метална врата с каса, 6 бр. строителни кофражни платна,
15 бр. „Г”-образни винкели, ножица за арматура и 2 бр. „П”-образни метални
профили, всички вещи на обща стойност 359.97лева, собственост на Т.Ц.М. ***, от
владението му, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението кражба от НК.
Поради гореизложените
съображения съдът призна подсъдимия И.И.И. за ВИНОВЕН в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.първо във вр. с чл.194, ал.1 от НК, за което
следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.
За вида и размера на
наказанието
При определяне на вида и размера
на наказанието съдът отчита обществената опасност на деянието и подсъдимия,
подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.Извършеното от подс.И.И.И. престъпление е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК и е с висока степен на обществена опасност, която
се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления.Не е
завишена обаче обществената опасност на подсъдимия, което следва от чистото му
съдебно минало.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита
невъзстановяването на отнетите от подс.И. вещи или тяхната парична
равностойност.Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало, направените самопризнания,
оказаното съдействие за разкриването на обективната истина, сравнително невисоката стойност на отнетите вещи,
сравнително
ниската обща и правна култура на подсъдимия и искреното разкаяние.При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът достига
до извода, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което
така предвиденото наказание лишаване от свобода от една до десет години се явява несъразмерно тежко.Налице са предпоставките за
приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК.Предвид тежестта на престъплението, размера
на вредата,
материалното и имотно състояние, мотивите и подбудите, съдът достига до извода, че на подсъдимия И.И.И. следва да се наложи наказание при привес на смекчаващите
вината обстоятелства, в размер малко над минималния,
предвиден, а именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За поправянето и превъзпитанието
на подс.И.И.И. съдът счита, че
така определеното му наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява
ефективно.По тези съображения и на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода, като определи на подс.И. тригодишен
изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита,
че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
За гражданският иск
Предявеният от частния обвинител и граждански ищец Т.Ц.М. *** против подсъдимия И.И.И. граждански иск, с който се претендират 359.97лева имуществени
вреди от престъплението следва да се уважи според съда в пълният му размер.Същият е своевременно предявен и бе приет за
съвместно разглеждане.По делото безспорно се установи, че в
резултат на престъпното деяние на подсъдимия И.И.И. на пострадалия Т.Ц.М. са причинени
имуществени вреди на обща стойност 359.97лева.С приетия граждански иск се претендират
имуществени вреди на обща стойност 359.97лева.По делото подс.И. бе
признат за виновен за отнемането на вещи на обща стойност 359.97лева.Установено бе, че до настоящият момент подс.И. не е върнал вещите или възстановил на гражданския ищец
равностойността им в размер на сумата от 359.97лева.Въз основа на тези
изводи съдът намира, че искът, с който се претендират имуществени
вреди е основателен и доказан в пълния му размер от 359.97лева.Поради изложеното съдът осъди
подсъдимия И.И.И. да заплати на пострадалия Т.Ц.М. ***, ЕГН **********, сумата от 359.97 / триста петдесет и девет лв. и 97ст. / лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
престъплението по чл.195, ал.1, т.3, предл.първо във вр. с чл.194, ал.1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от 02.02.2014год. до окончателното й изплащане.
Подсъдимият И.И.И. следва
да заплати в полза на държавата, по
сметка на Районен съд гр.Севлиево
държавна такса върху уважения размер на гражданският иск в размер на 50.00 / петдесет / лева.
За разноските по делото
Тъй като бе признат за виновен и осъден за извършено
престъпление от общ характер подсъдимият И.И.И. следва да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово направените в досъдебната фаза на процеса
разноски в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
Подсъдимият И.И.И. следва да заплати в полза на държавата и по сметка
на Районен съд – Севлиево направените по делото разноски в размер на 20.00 /двадесет/
лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: