Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Донка Шулева, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 823 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от „У.Б.“
АД срещу Д.П.К. искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че сключил с ответницата договор за кредит № 1230/13.10.2006г.
за сумата от 140 000 евро, която
следвало да бъде изплатена с месечни анюитетни вноски. В чл.4 и чл.5, вр. чл.11
от договора били уговорени вида, размера и начина на изчисляване на лихвите и
таксите, които се дължали върху предоставената сума, вкл. и при просрочие на
месечна вноска. Кредитът следвало да бъде върнат до 15.10.2021 г. В чл.16 от
договора били посочени условията, при които кредитът ставал предсрочно изискуем.
На 04.04.2007г. между страните бил сключен анекс № 1, с който, поради частично
погасяване в размер на 5000 евро, размерът на отпуснатия кредит бил намален на
135 000 евро. Всички останали условия по договора запазили действието си. На
04.09.2008г. между страните бил сключен анекс № 2, с който, поради частично
предсрочно погасяване на кредита в размер на 10 000 евро, размерът на
отпуснатия кредит бил променен на 116 856.12 евро и учредената в полза на
кредитора договорна ипотека била частично заличена. Всички останали условия по
договора запазили действието си. Ответницата не погасила седем вноски за периода
15.02.2014 г.-15.08.2014г. за главница и възнаградителна лихва, а една от вноските
за възнаградителна лихва за последващ период 15.08.2014 г.-19.08.2014 г била заплатена
частично. Към 19.08.2014 г. по кредита била натрупана неплатена редовна лихва
/при конверсия „Биохим“/ в размер на 337.83 евро, която по своя характер
представлявала договорна/възнаградителна/ лихва. Разликата в наименованието й
произтичала от промяната на банковата система, предвид осъществено вливане на „Булбанк“
АД в „У.Б.“АД през 2007г. Поради
неиздължаване в срок на дължимите суми по кредита била начислена лихва върху просрочена главница в общ размер
от 36 219.97 евро и наказателна лихва при просрочие в общ размер от 6 928.62
евро. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, съгласно
чл.16.1 и чл.16.1.1 от договора, банката обявила кредита за предсрочно изискуем,
считано от 19.08.2014 г., за което изпратила нотариална покана до ответницата.
В случай, че съдът приеме, че нотарилната покана не е била връчена на
ответницата, ищецът заявява, че с получаването на препис от исковата молба
ответницата е уведомена за предрочната изискуемост на кредита. Твърди, че към
10.07.2018 г. ответницата имала следните задължения към него по договора за
банков кредит № 1230/13.10.2006г. и анексите: 80 721,75 евро/главница/; 2 949,56
евро/договорна лихва за периода от 15.02.2014г. до 19.08.2014г./;
36 219.97 евро/ лихва върху просрочена главница за периода
15.02.2014г.-10.07.2018г./; 6 928,62 евро/наказателна лихва при просрочие за
периода 15.02.2014г.-10.07.2018г./; 337.83 евро – редовна лихва при конверсия
към 19.08.2014г.; 688.88 лв. – разходи по подновяване на ипотека, обезпечаваща
кредита; 970.20 лв. – разходи за застраховка. За посочените суми ищецът подал
заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение, но с
разпореждане от 16.08.2018 г. по чгр.д. № 45623/2018г. на СРС заявлението било
отхвърлено. Ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати горепосочените
суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2018 г. до
окончателното изплащане и направените в исковото и в заповедното производство
разноски
Ответницата оспорва
предявените искове, като противопоставя следните възражения: договорът за
кредит не съдържал задължителните реквизити по чл.24, ал.1, т.9 и чл.25, ал.3
от ЗКНИП, поради което бил нищожен; твърди, че не е настъпила предсрочна
изискуемост, тъй като нотариалната покана не била достигнала до знанието й, а и
поканата не съдържала изявление, че кредиторът обявява кредита за предсрочно
изискуем от датата на получаването й; исковата молба също не съдържала
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ответницата получила
препис от ИМ едва на 01.07.2019 г.; оспорва дължимостта на наказателна лихва и
лихва за забава, начислени за периода след 19.08.2014г.; оспорва като
неравноправни клаузите на чл.11, чл. 12.7, чл.16.1 от договора за кредит; прави
възражение за изтекла погасителна давност за главница и за лихва с падеж преди
18.01.2016г.; оспорва претенцията за заплащане на сумата от 337.83 евро – лихва
при конверсия, тъй като такава не била договаряна; оспорва претенцията за
заплащане на 1 659.08 лв. – разходи по кредита за подновяване на ипотека и
за застраховка – такива суми не били
договаряни; оспорва претенцията за присъждане на разноски, които са направени
по заповедно чгр.д. № 45 623/2018 на СРС. Моли съда да отхвърли исковете и
да й присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
За да бъдат уважени
исковете, трябва да е доказан следният ФС: 1/съществуването на сключен между
страните договор за банков кредит, допълнен с анекси, и тяхното съдържание;
2/да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита; 3/размерът на задълженията
да е определен, съобразно условията на договора.
В тежест на ищеца е да
установи, че оспорените от ответницата като неравноправни клаузи от договора,
са индивидуално уговорени.
Видно от договор за
банков кредит № 1230/13.10.2006 г., сключен между „У.Б.“ АД като кредитор и Д.П.
Д.като кредитополучател, страните са се споразумели ищецът да предостави на
ответницата ипотечен кредит в размер на 140 000 евро, а кредитополучателката е
поела задължение да върне кредита при условията, посочени в
споразумението. Договорът е сключен при следните параметри на кредитното
задължение: вид на кредита – ипотечен; цел на кредита – покупка на имоти,
описани в т.8.1 – четири магазина; краен срок за погасяване – 15.10.2021 г.;
падеж и размер на месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план към
договора за периода 13.10.2006 г. до 15.10.2021 г.; годишен лихвен процент по
редовен дълг – 6.48 %, който включва променлив базисен лихвен процент/3.253 %
към датата на сключване на договора/, определен по т.11.1 от договора; съгласно
чл.11.1, чл.11.1.1.1, чл.11.1.2 и 11.1.3 от раздел втори от договора, който е
озаглавен „Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на
задълженията по договор за банков кредит № 1230/13.10.2006 г., кредиторът може
едностранно да променя базовия лихвен процент при промяна на пазарните условия; в чл.4.2 от договора е уредена надбавка в размер на 2 %
върху лихва за редовен дълг при просрочие на лихва по т.11.2.2 или на главница
по т.11.2.1.1 – тази наказателна лихва се начислява върху неизискуема редовна
главница; в чл.4.3 е уредена наказателна лихва върху просрочена главница или
лихва в размер на надбавка от 5 %, която
лихва се начислява върху просрочената сума; падежите за плащане на главницата и
възнаградителната лихва са уговорени, съобразно погасителен план; в т.8.1 от
договора е посочено обезпечение - ипотека
върху четирите магазина, за закупуването на които е отпуснат кредитът.
Към договора е подписан
анекс от 04.04.2007г., с който размерът на дължимия кредит е намален на 135 000
евро, поради извършено предсрочно частично погасяване на дълга в размер на 5000
евро. Всички останали клаузи от договора
са останали същите.
С анекс №2/ 04.09.2008г.
размерът на ккредита е намален на 116 856.12 евро, поради частично предсрочно
погасяване на главница в размер на 10 000 евро.
Страните са се споразумели за частично заличаване на ипотека, а всички
останали условия по договора да останали същите.
Представени са
погасителните планове към договора за банков кредит № 1230/13.10.2006 г., анекс
от 04.04.2007г. и анекс №2/04.09.2008г., както и Условия по за усвояване,
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит
№ 1230/13.10.2006 г.
Видно от нотариална
покана от 04.04.2018 г., изпратена до ответницата, банката е заявила, че към
23.03.2018г. има непогасени задължения по кредита в размер на 123 984.02 евро,
от които 80 721.75 евро за главница и 43 262.27 евро за лихви. Наред с това в
поканата са посочени и други разходи в размер на 1 659.08 лв. С поканата е заявено,
че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 19.08.2014 г. Предоставен
е едноседмичен срок за доброволно погасяване
на задълженията.
От разписката към
нотариалната покана се установява, че на 09.05.2018 г. е залепено уведомление по
чл.47, ал.1 от ГПК на адреса на ответницата
в гр.София, бул.“********На 11.07.2018 г. банката е подала заявление по
чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Д.П.К. по
чгр.д. № 45623/2018 г. на СРС, 69 състав, за задължения по процесния договор за
кредит и анексите към него: 80 721.75
евро/главница/; 2 949.56 евро/ възнаградителна лихва за периода 15.02.2014 г.
-19.08.2014г./, 36 219.97 евро/ лихва върху просрочена главница за периода
15.02.2014 г. – 10.07.2018 г./, 6 928.62 евро- наказателна лихва при просрочие
за периода 15.02.2014 г. – 10.07.2018г. и 337.83 евро – редовна лихва при
конверсия по договора за кредит и анексите
към 19.08.2014, както и разходи
по кредита към 10.07.2018г. – 688.88 лв. – за подновяване на ипотека и 970.20
лв. – разходи за застраховки.
С влязло в сила разпореждане от 16.08.2018 г.
по чгр.д. № 45623/2018г. по описа на СРС е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед по чл.417 от ГПК.
От основното заключение на назначената по делото
счетоводна експертиза, което съдът приема само като изчисления и констатации, не и като
крайни изводи, се установява, че ищецът е предоставил на
ответницата кредит в размер на 140 000 евро на 02.11.2006 г., който е усвоен от
нея. През периода от 13.10.2006 г. до 01.07.2007 г./датата на подаване на
заявление по чл.417 от ГПК/ са извършени вноски за погасяване на кредита на
обща стойност от 11 500 евро, с които са погасени задължения в размер на 11
494.83 евро. През периода 01.07.2007г. до 26.03.2014 г. по сметката са
постъпили общо 151 439.35 евро, а са погасени задължения по кредита в размер
100 065.31 евро. За периода 26.03.2014 г. -11.07.2018 г. няма други постъпления
по сметката. От заплатените суми са извършени следните погасявания: 51 579.44 евро за редовна лихва; 59 278.25
евро – за главница; 34.95 евро за лихва за просрочена главница; 667.51 евро – за
наказателни лихви. След месец август 2013 г. ответницата е започнала да плаща
задълженията си по кредита със забава. След 15.02.2014 г. има неплатени вноски,
а след 26.03.2014 г. по сметката няма
постъпили суми за обслужване на кредита. Към 15.02.2014г. непогасената част от
главницата е в размер на 80 721.75 евро. Към датата на обявяване на кредита от
банката за предсрочно изискуем и към датата на подаване на исковата молба
непогасената част от главницата е 80 721.75 евро. Дължимата договорна лихва
върху редовна главница за периода 15.02.2014 г. – 19.08.2014 г. е 2 961.87
евро. Начислената лихва върху просрочена главница е 36 229.30 лв. Наказателна
лихва при просрочие е в размер на 7
103.51 евро. За периода 15.11.2006 г. до 15.11.2008г. общият лихвен процент е
6.48 %, с променлива анюитетна вноска, поради предсрочно погасяване на
главница. За периода 12.12.2008г.-15.12.2009 г. общият лихвен процент е 7,264
%; за периода 15.01.2010 г. до 15.03.2010 г. е 5.22 %; през периода
15.04.2010 -15.06.2010 г. е 7.72 %; през
периода 15.07.2010 г. – 11.07.2018г. е 6.48 %.
В периода от 15.02.2014 г. до датата на подаване на исковата молба ищецът
не е капитализирал лихви върху главница. Банката претендира еднакви анюитетни вноски за периода
15.02.2014 г.-15.08.2014 г., а след 15.08.2014 г. е обявила кредита за
предсрочно изискуем. Ако банката бе олихвявавал кредита с посочения в първоначалния
договор лихвен процент, то дължимата възнаградителна лихва би била 2 750,37
евро, дължимата главница към 15.08.2014 г. би била 74 261.63 евро. Дължимата наказателна лихва за периода
19.08.2014 г. – 11.07.2918г. би била 6 287.33 евро.
От допълнителното заключение на счетоводната експертиза от
07.06.2022г. се установява, че при прилагане на първоначалния
лихвен процент от 6.48 %, без да се извършват едностранни изменения на лихвения
процент, дължимата главница възлиза, при
настъпила предсрочна изискуемост, на 79 825.17 евро. Трайното просрочие по
кредита е започнало от 15.03.2014г. Към 15.10.2021 г. неизплатените просрочени вноски
с настъпил падеж по първоначалния погасителен план, без да се отчитат
едностранни изменения на лихвения процент и плащания, събрани по принудителен
ред, са 92 бр. Дължимата незаплатена договорна лихва за периода 15.02.2014 г. -
19.08.2014 г. е 2 557.83 лв.(2 503.36 евро/просрочена
договорна лихва за периода 15.02.2014 г. – 15.08.2014 г./ + 54.47 евро/ дължима
договорна лихва за периода 15.08.2014 г.+ 19.08.2014 г.). Дължимата незаплатена
наказателна лихва за периода 15.02.2014 г. – 10.07.2018 г. е 5 401.03
евро. Дължимата лихва за просрочена
главница за периода 15.02.2014
-10.07.2018 г. е 9
828.79 евро.
От допълнително заключение на счетоводната експертиза от
03.10.2023 г. се установява, че по погасителния план към анекс
№ 2 размерът на неизплатените вноски за главница
от датата на първата забава в плащането до края на погасителния план, без да се
отчитат едностранни изменения на лихвения процент и плащания, събрани по принудителен
ред, е 79 825.17евро. Размерът на
неизплатените задължения за договорна лихва по погасителния план по анекс №2 за
периода 15.02.2014 г. - 19.08.2014 г. е 2 557.84 лв.; лихвата върху просрочена
главница, съгласно анекс № 2, за периода
15.02.2014 г. - 10.07.2018 г. е 9 828.79 евро; наказателната лихва за периода
15.02.2014 г. - 10.07.2018 г. е в размер на 5 401.03 евро.
Съдът кредитира допълнителните заключения на счетоводната
експертиза от 07.06.2022 г. и от 03.10.2023 г. Двете заключения установяват
едни и същи размери на задълженията, тъй като,
независимо от поставената задача по заключение от 07.06.2022 г., по което
изчисленията е следвало да бъдат извършени само по първоначалния погасителен
план, вещото лице е приложило и анексите № 1 и № 2. С тези два анекса е намален
единствено размерът на главницата, поради предсрочно погасяване на вноски, като
всички останали условия по договора са останали същите. Не е извършвана
капитализация на лихва. В допълнителните заключения от 07.06.2022 г. и от
03.10.2023 г. вещото лице, след като е намалило главницата с извършените от
ответницата предсрочни плащания, съобразно анекс № 1 и анекс № 2, е определило
размера на задълженията при първоначалния лихвен процент от 6.48 %, без да
извършва едностранни изменения на лихвения процент и без да отчита плащания, събрани
по принудителен ред.
Съдът не кредитира основното заключение на счетоводната експертиза,
тъй като видно от същото банката неколкократно е променяла лихвения процент - за периода 12.12.2008г.-15.12.2009 г. общият лихвен
процент е 7,264 %; за периода 15.01.2010 г. до 15.03.2010 г. - 5.22 %; през
периода 15.04.2010 г. - 15.06.2010 г. е 7.72 %; през периода 15.07.2010 г. –
11.07.2018г. - 6.48 %. Макар вещото лице
да заявява, че договорната лихва за процесния период 15.02.2014 г.
-19.08.2014 г. е била определена от банката по първоначалния лихвен процент,
едностранната промяна на лихвения процент се е отразила при плащанията на
предходни задължения, което се отразява и на последващите задължения и следва
да бъде съобразено при определяне на действителния размер на претенциите.
Спорни
въпроси по делото са: дали договорът за кредит е нищожен, поради липса на задължителни
реквизити по чл.24, ал.1, т.9 и чл.25, ал.3 от ЗКНИП; дали са неравноправни
клаузите на чл.11, чл.12.7 и чл.16.1 от договора за кредит; дали е настъпила предсрочна изискуемост; дали се
дължат претендираните с исковата молба суми и какъв е размерът на задълженията
по договора; дали се дължи наказателна лихва и лихва върху просрочена главница,
начислени за периода след 19.08.2014 г.; погасени ли са по давност претенциите
за главница и за лихви с падеж преди 18.01.2016 г.
По спорния
въпрос дали договорът за кредит е нищожен, поради липса на задължителни
реквизити по чл.24, ал.1, т.9 и чл.25, ал.3 от Закона за кредитите на недвижими
имоти на потребители /ЗКНИП/:
Неоснователно е възражението за нищожност на договора за кредит, поради
неспазване на посочените разпоредби, тъй като Законът за кредитите на недвижими
имоти на потребители/обн. ДВ. бр.59 от 29 юли 2016г./ не е бил в сила към датата на
сключване на процесния договор от 13.10.2006 г., нито към датата на сключване
на анексите към него, и е неприложим към конкретния казус.
По спорния
въпрос дали са неравноправни клаузите на чл.11, чл. 12.7 и чл.16.1 от договора
за кредит:
Видно от съдържанието на договора за кредит се касае за потребителски
договор за придобиване на недвижими имоти, като ответницата има качеството на
потребител по смисъла на §13, т.
1 от ДР на ЗЗП. За определяне
на качеството потребител е без значение, че ответницата е употребила кредита за
закупуване на магазини. Тя не е скючила договора като търговец, не се
установява да е действала в рамките на осъществявана от нея търговска или
професионална дейност, а и такива възражения не са направени от ищеца.
Ответницата оспорва клаузата на чл.11 от договора в частта, в която дава
право на кредитора едностранно да
променя договорения лихвен
процент. Чл.11 от договора има множество подточки, като в т.11.1, т.11.1.1.1,
т.11.1.2 и в т.11.1.3 е предвидена възможност за банката едностранно да променя
годишния лихвен процент.
Оспорена е клаузата на чл.12.7 от договора, съгласно която
кредитополучателят дава съгласието си неизплатените лихви по кредита да се
капитализират по преценка на кредитора при условията на Наредба № 9 на БНБ.
Оспорена е и клаузата на чл.16.1 от договора, съгласно която поетите
ангажименти от кредитора за отпускане на средства от кредита се прекратяват, а
кредитът, заедно с лихвите за просрочие и разноските в пълен размер, по преценка на кредитора, стават предсрочно
изискуеми изцяло или частично от датата на и в случай, че настъпят основанията,
посочени в разпоредбата.
Клаузите на чл.11.1, чл.11.1.1.1, чл.11.1.2, чл.11.1.3 и чл.12.7 от
договора са неравноправни.
В договора не са посочени условията, при които банката ще променя лихвения
процент, нито по какъв начин – по каква
конкретната формула това ще бъде извършено.
Съгласно чл.4 от договора, годишният лихвен процент е равен на базов
лихвен процент /променлива величина/ и надбавка. Базовият лихвен процент се
определя по т.11.1 в размер на шестмесечния индекс EURIBOR, като конкретният размер се
фиксира от УС на банката или друг оторизиран орган. Кредитополучателят е длъжен
приеме новоопределения лихвен процент./чл.11.1, чл.11.1.1.1 и чл.11.1.2 от раздел втори на договора за кредит, озаглавен
„Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по
договор за банков кредит № 1230/13.10.2006г.“/. Предвидена е възможност
размерът на лихвата по кредита да бъде променян едностранно от банката при промяна на пазарните условия/чл.11.1.3/.
От основното заключение на счетоводната експертиза се установява, че
банката е променяла многократно лихвения процент - първоначалният лихвен процент е 6.48%; за
периода 12.12.2008г.-15.12.2009 г. общият лихвен процент е 7,264 %; за периода
15.01.2010 г. до 15.03.2010 г. - 5.22 %; за периода 15.04.2010 г. - 15.06.2010
г. е 7.72 %; за периода 15.07.2010 г. – 11.07.2018г. - 6.48 %. / отговор ва въпрос първи от
въпросите на ответницата/.
Съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин и потребителят
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената.
В конкретния случай от самото съдържание на оспорените договорни
разпоредби е видно, че те не са индивидуално уговорени, а са стандартни,
изготвени предварително типови условия на банката. Пълната непредвидимост и на практика неограничения
кръг от основания, при които кредиторът може да промени
едностранно уговорката за лихва сочат, че клаузите са типови и кредитополучателите не са могли да влияят
на тяхното съдържание.
При уговорка за едностранна промяна на лихвения процент следва ясно да
бъде указано кога/при какви условия/ и как /по каква формула/ ще бъде променена
лихвата. Методът за изчисляване на лихвата, респ. БЛП, се явява
съществен елемент от договора за
кредит, което само по себе си изключва възможността този елемент да бъде едностранно променян
от банката след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до
фиксиран или променлив лихвен процент. Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация относно
това кога и как/по каква формула/ кредитодателят едностранно
може да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой
ред да реагира по адекватен начин, съобразно своите интереси, както и когато
методологията, създадена от банката – кредитор, като
нейни вътрешни правила, не е част от кредитния договор, кредитодателят не може да се счита за
добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправната клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е
приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Така кредитополучателите са поставени в неравностойно положение спрямо банката, тъй като не са предварително
информирани относно съществен елемент от договора, който определя размера на
тяхното задължение. В този смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 95/13.09.2016 г. по
т.д. № 240/2015 г. на 2-ро т.о.; решение № 424/02.12.2015 г. по
гр. д. № 1899/2015 г. на 4-то г.о. и решение № 77/22.04.2015 г. по
гр. д. № 4452/2014 г. на 3-то г.о.
Цитираните клаузи/чл.11.1, чл.11.1.1.1, чл.11.1.2, чл.11.1.3 и чл.12.7 от
договора/, като неравноправни, не следва да бъдат прилагани в отношенията между
страните и размерът на задълженията по договора
да се определи при първоначално договорения лихвен процент.
Относно разпоредбата на чл.16.1 от договора, която предвижда възможност
за банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при определени условия. Разпоредбата
съдържа множество хипотези, при които кредитът може да бъде обявен от банката
за предсрочно изискуем. Безпредметно е да бъдат обсъждани всички хипотези, вкл.
и такива, които не касаят процесния казус. В конкретния случай банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем, поради просрочие на погасителни вноски и договорни
лихви/чл.16.1.1 от договора/. Разпоредбата в тази част не е неравноправна, тъй
като това право за банката произтича от самата природа на договора за банков
кредит, при който се отпуска кредит на значителна стойност, дължи се връщане на
главница и възнаградителна лихва, а задължението за връщане на кредита, макар и
разсрочено във времето, е единно и неделимо. Разпоредбата е ясна относно
условието, при което банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем, и
няма основание да се счита, че кредиторът е недобросъвестен или че клаузата създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
По спорния
въпрос дали е настъпила предсрочна изискуемост:
Съгласно т.18 от ТР
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от кредитополучателя на изявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем, ако към
този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й.
От допълнителното заключение на счетоводната експертиза от 07.06.2022 г., което съдът кредитира, се
установява, че към 15.10.2021 г. ответницата не е погасила общо 92 вноски/отговор
на въпрос първи/, поради което кредиторът има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, съгласно чл.16.1.1 от договора.
С нотариалната покана № 187/04.04.2018г., рег. № 8844, том трети от
2018г. не е обявена предосрочна изискуемост на кредита, тъй като поканата не е
била връчена на Д.П.К.. От разписката за връчване на поканата е видно, че на
09.05.2018г. е залепено уведомление на входната врата на апартамент, находящ се
на адрес: гр.София, бул.“********, който адрес не съвпада нито с посочения в
нотариалната покана адрес - гр.София,
бул.“********който е постоянният и настоящ адрес на ответницата/л.21-22 и л.55
от делото/, нито с посочения в договора за кредит и анексите към него адрес –
гр.София, бул.“********. Не е спазена процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК, поради
което не е извършено надлежно уведомяване на ответницата за настъпилата
предсрочна изискуемост.
Едва с връчването на исковата молба на ответницата на 01.07.2019г. същата
следва да се счита за уведомена от банката, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем./л. 62 от делото/.
Неоснователно е възражението на ответницата, че исковата молба не съдържа
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Волята на ищеца за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем с исковата молба е ясно изразена/
искова молба - стр.5 от делото, абзац последен/.
Относно
дължимостта и размера на претендираните суми:
Задълженията на ответницата по договора следва да бъдат определени, като
се приложи първоначално договорения лихвен процент от 6.48 %, без да се
прилагат неравноправните клаузи от договора по чл.11.1, чл.11.1.1.1, чл.11.1.2,
чл.11.1.3 и чл.12.7. При определяне размера на задълженията следва да бъдат
съобразени и двата анекса от 04.04.2007г. и анекс №2/04.09.2008 г., тъй като с
тях е намален единствено размерът на кредита, поради предсрочно плащане на суми
за главница, а всички останали разпоредби от първоначалния договор са запазили
действието си. Не е извършвана капитализация на лихва. Съдът изцяло кредитира
допълнителните заключения на счетоводната експертиза от 07.06.2022 г. и от
03.10.2023 г., тъй като в тях размерът на
задълженията е определен при съобразяване размера на дълга по двата анекса и
прилагане на първоначалния лихвен процент от 6.48 %, без да са извършвани
едностранни изменения на лихвения процент и без да са отчитани плащания,
събрани по принудителен ред. Двете заключения установяват едни и същи размери
на задълженията, защото, независимо от поставената задача по допълнителното заключение
от 07.06.2022 г., по което изчисленията е следвало да бъдат извършени само по
първоначалния погасителен план, вещото лице е приложило и анекси № 1 и № 2, които е съобразило и по второто
допълнително заключение.
Относно
задълженията за главница и договорна лихва:
От допълнителните заключения от 07.06.2022 г. и от 03.10.2023 г. на
счетоводната експертиза се установява, че при предсрочна изискуемост на кредита
неизплатената главница възлиза на 79 825.17 евро, договорната лихва за периода
15.02.2014 г. - 19.08.2014 г. възлиза на 2557.84 евро, до които размери
исковете са основателни, а в останалата част, до пълните предявени размери от 80
721.75 евро за главницата и 2949.56 евро за договорната лихва, следва да бъдат
отхвърлени.
По
възраженията за изтекла погасителна давност за главница и договорна лихва:
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност по отношение
на главницата, тъй като същата е станала изискуема на 01.07.2019 г., когато е
обявена предсрочна изискуемост чрез връчване на препис от исковата молба на
ответницата, а исковата молба е подадена преди това на 18.01.2019 г.
Възражението за погасителна давност по отношение на възнаградителната
лихва също е неоснователно.
Възнаградителната лихва се погасява с изтичането на петгодишна давност, защото тази лихва е част от единното и неделимо задължение за връщане на кредита,
представлява печалбата на банката по кредита, а не се дължи за забавено
изпълнение на задълженията по договора. В тази насока практиката на ВКС е послед ователна
и непротиворечива/решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010г., IV
г.о., ГК, решение № 540 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 110/2011 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г.о., ГК и
др./. Исковата молба е подадена на 18.01.2019г., а към тази дата не е изтекла
петгодишна давност за договорната лихва.
По претенцията
за лихва върху просрочена главница, дължима по чл.4.3 от договора:
От заключението на допълнителните
счетоводни експертизи, които съдът кредитира, се установи, че размерът на
лихвата върху просрочена главница за периода 15.02.2014 г.- 10.07.2018 г. е
9828.79 евро.
Основателно
е възражението на ответницата, че вземането за лихва върху просрочена главница
е погасено по давност за периода преди 18.01.2016г.
Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане
на тригодишна давност. Исковата молба е подадена на 18.01.2019г., поради което
вземанията за лихва върху просрочена главница за периода 15.02.2014 г.-17.01.2016
г. са погасени по давност, не и за периода 18.01.2016 г. – 10.07.2018г. Съдът, след
като извади от общия размер на задължението за лихва върху просрочена главница от
9828.79 лв., стойността на лихвата върху
просрочена главница за периода 15.02.2014 г.- 17.01.2016 г. в размер на 1734.55
евро по приложение №1 към допълнителното заключение на счетоводната експертиза от 03.10.2023 г., колона 18 от
приложението, редове от 166 до 193, определи дължимата лихва на 8094.24
евро/9828.79 евро – 1734.55 евро/, до който размер предявеният иск е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 36 219.97 евро и за периода
15.02.2014 г.-17.01.2016 г., следва да бъде отхвърлен.
По
претенцията за наказателна лихва за периода 15.02.2014 г.-10.07.2018г., дължима
по чл.4.2 от договора:
Тази претенция е неоснователна. Претендира се наказателна лихва по чл.4.2
от договора за кредит. Съдът намира клаузата на чл.4.2 от договора за кредит за
неравноправна, тъй като предвижда надбавка върху лихва за редовен дълг, чиято
изискуемост все още не е настъпила, в
размер на 2 %. Тази лихва се начислява върху цялата непадежирала главница при
просрочие на вноски за лихва
по т.11.2.2 или просрочие на главница по т.11.2.1.1 от раздел втори на
договора, озаглавен „Условията за усвояване и обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 1230/13.10.2006 г. Цитираната клауза предвижда,
че при забава се начислява лихва /ГЛП плюс надбавка от 2 %/ върху
основа, формирана не от вземане, чието неизпълнение е причина за изпадането в
забава, а от бъдещи неизискуеми вземания - цялата
неиздължена част от наличния кредит с ненастъпил падеж - редовен дълг по
главница. Наред с наказателната лихва по чл.4.2 от договора е предвидена и друга
наказателна лихва по чл.4.3 от договора, която се начислява при просрочие
на лихви и/или главници като част от анюитетни вноски, но върху друга основа - неиздължената просрочена и изискуема част от кредита.
Клаузата на чл.4, ал.2 от договора за банков кредит е неравноправна,
съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя, при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Като нищожна тази клауза не следва да бъде
прилагана в отношенията между страните, поради което предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
По предявените
искове за заплащане на редовна лихва при конверсия в размер на 337.83 евро,
разходи за подновяване на ипотека в размер на 688.88 лв. и разходи за
застраховка в размер на 970.22 лв.:
Относно лихвата при
конверсия:
Ищецът твърди в исковата
молба, че тази лихва се дължала към 19.08.2014 г. и представлявала „редовна
лихва/при конверсия Биохим/“. Тя по своя характер представлявала договорна/възнаградителна/
лихва. Разликата в наименованието й произтичала от промяната на банковата система,
предвид осъществено вливане на „Булбанк“ АД в „У.Б.“ АД през 2007 г.
Не се установява такава
лихва да е била договорена между страните и да се дължи заедно с възнаградителната лихва по чл.4 от договора. Ищецът
вече е предявил друг иск за възнаградителна лихва за периода 15.02.2014
г.-19.08.2014 г. По същество претендира втора възнаградителна лихва, без да
сочи конкретна клауза от договора. Съдът също не установи да съществува такава
разпоредба в договора. От друга страна, в случай, че страните бяха договорили
заплащане на втора възнаградителна лихва, това би поставило въпроса за
действителността на подобна клауза. По изложените съображения, предявеният иск
като неоснователен, следва да се отхвърли.
Относно претенцията за заплащане на сумата от 688.88 лв. -
разходи за подновяване на ипотека:
Предявеният иск е
неоснователен. Не се установява страните да са договорили заплащане на тези
разходи от страна на ответницата. Дори
и разходите по събиране на дълга да са предизвикани от поведението на
ответницата по договора, те се покриват от нейната отговорност за неизпълнен
договор, а ЗПК ограничава размера на това обезщетение до законна лихва, затова
други разходи не могат да се търсят. /чл.33 от ЗПК/.
По претенцията
за заплащане на сумата от 970.20 лв. – разноски за застраховка:
Съгласно чл.13, т.5 от договора, кредитополучателят е длъжен да сключи
имуществена застраховка за ипотекирания имот.
Ответницата е поела задължение да сключи имуществена застраховка, но не е
поемала задължение в договора за кредит да
заплаща разноските за застраховката на кредитора. Ищецът твърди, че
задължението произтича от договора за кредит, не твърди да е сключил
застраховка в полза на ответницата и за нея да се е породило задължение за
въстановяване на сумите. По делото не е доказано фактическото основание, на
което е предявен искът, поради което същият
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 12 976.45 лв., съразмерно на уважената част от
иска. Размерът на разноските е определен, като общата стойност на направените
от ищеца в исковото производство разноски от 18 358.91 лв./5007.16 лв. за
довнесена държавна такса; 5007.16 лв. за първоначално внесена държавна такса по
заповедно дело № 45623/2018г. на СРС, която по силата на закона - чл. 415,
ал.4, вр. ал.3 от ГПК, се признава за платена по исковото дело, дори да е
отхвърлено заявлението по чл.417 от ГПК/; 7844.59 с ДДС за адвокатско
възнаграждение; 500 лв. за експертизи/ е
умножена по уважената част от иска с левова равностойност от 176 958.08 лв. и
получената стойност е разделена на общата цена на предявените искове с левова
равностойност от 250 357.93 лв.
При определяне на
разноските на ищеца няма основание да се включат разноските за адвокатско
възнаграждение, направени в заповедното производство, по чгр.д. № 45623/2018 на
СРС, тъй като заявлението по чл.417 от ГПК е отхвърлено. Предявените в
настоящото производство искове са осъдителни, а не установителни, поради което
не се дължат разноските за адвокат, направени по заповедното дело.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2497.01 лв., съразмерно
на отхвърлената част от иска. Размерът на разноските е определен, като общата стойност на направените от
ответницата разноски от 8517 лв./ 8367 лв. за адвокатско възнаграждение и 150
лв. за експертиза/ е умножена по отхвърлената част от иска с левова
равностойност от 73 399.85 лв. и получената стойност е разделена на общата цена
на предявените искове с левова равностойност от 250 357.93 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:*** – за адв.В., да заплати на „У.Б.“ АД, ***, пл********,
представлявано от изпълнителните директори Л.К.Х. и Е.М., съдебен адрес:***, пл*******,
на основание чл.430, ал.1 от ТЗ, сумата от 79 825.17 евро /главница, дължима по договор за
банков кредит № 1230/13.10.2006 г., анекс
от 04.04.2007г. и анекс №2/ 04.09.2008г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 80721.75 евро, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН **********, да
заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл.430, ал.2 от ТЗ сумата от 2557.84 евро /договорна лихва, дължима за периода 15.02.2014
г.-19.08.2014 г. по договор за банков кредит № 1230/13.10.2006 г., анекс от
04.04.2007г. и анекс №2/ 04.09.2008г./, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер от 2949.56 евро.
ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН **********, да
заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл.430, ал.2 от ТЗ, сумата от
8094.24 евро /лихва върху просрочена главница за периода 18.01.2016 г. – 10.07.2018г., дължима по чл.4.3 от договор за банков кредит № 1230/13.10.2006 г./, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен
размер от 36 219.97 евро и за периода 15.02.2014 г. – 17.01.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Б.“ АД,
ЕИК *******, против Д.П.К., ЕГН **********, иск с правно основание
чл.430, ал.2 от ТЗ за осъждане на ответницата да заплати сумата от
6 928.62 евро/наказателна лихва за периода 15.02.2014 г.-10.07.2018г., дължима
по чл.4.2 от договор за банков кредит № 1230/13.10.2006 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „У.Б.“ АД, ЕИК *******, против Д.П.К., ЕГН **********, искове
с правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ за заплащане на сумата от 337.83 евро –
редовна лихва при конверсия към 19.08.2014г. по договор за банков кредит №
1230/13.10.2006 г. и анексите към него; с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 688.88 лв. – разходи по подновяване
на ипотека, и за заплащане на сумата от 970.20 лв. – разходи за застраховка.
ОСЪЖДА Д.П.К. да заплати на „У.Б.“ АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 12 976.45 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД да заплати на Д.П.К., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
2497.01 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: