Р Е Ш Е Н И Е
№ 907/11.12.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 853 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на Г.Й.К. с ЕГН **********
*** против отказ на Кмета на Община – Белово за издаване на разрешение за
ползване на тротоарна площ пред хранителен магазин и кафе-аперитив, находящи се
в УПИ XIV – Комплексно обслужване, кв. 22 по плана на с. Габровица, Община
Белово, обективиран в писмо с изх. № УТ – 741/12.07.2019 г.
В жалбата се
твърди, че оспореният отказ е неправилен и незаконосъобразен, постановен без да
са налице основанията за отказ, предвидени в закона. Моли се да бъде отменен.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. П. ***, който моли да се
постанови решение, с което да се отмени постановеният отказ като неправилен и
немотивиран. Представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Кмета на Община - Белово се
представлява от адв. М., която по изложени съображения, счита жалбата за
неоснователна и недоказана. Моли да се остави в сила атакуваният
административен акт. Претендира направените по делото разноски.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет на оспорване е отказ на Кмета на Община – Белово
за издаване на разрешение за ползване на тротоарна площ (два броя маси) пред хранителен магазин и
кафе-аперитив, находящи се в УПИ XIV – Комплексно обслужване, кв. 22 по плана
на с. Габровица, Община Белово, обективиран в писмо с изх. № УТ – 741/12.07.2019
г. Като основание за отказ е посочена Заповед № 68/20.03.2019 г. на кмета на
Община Белово. Оспореното писмо е връчено редовно на жалбоподателя на
17.07.2019 г. видно от приложеното по делото известие за доставяне като в
законоустановения 14 – дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба.
Административният акт е издаден по повод на подадено
заявление с № АО – 945/28.06.2019 г. от Г.Й.К. *** до кмета на общината, с
което моли да му бъде разрешено да постави два броя маси с общо 10 места в УПИ XIV
– Комплексно обслужване, кв. 22 по плана на с. Габровица, Община Белово, пред
хранителен магазин и кафе – аперитив за времето от 28.06.2019 г. до 28.06.2020
г. Към заявлението е посочено, че се прилагат документ за собственост на
обекта/договор за наем и скица с указан начин на разполагане.
Установи се по делото, че със Заповед № 68/20.03.2019
г. на кмета на Община Белово е отказано определянето на вида и категорията на
туристически обект – кафе – Аперитив, находящ се на адрес с. Габровица, обл.
Пазарджик, общ. Белово, ул. „**“ № *, със заявител – лице стопанисващо обекта:
„Ивена-Дани-68“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: с.
Габровица, ул. „**“ № *, представлявано от Г.Й.К.. Отказът е постановен с
мотиви, че не са изпълнени минималните задължителни изисквания за клас, вид и
категория на туристическия обект, определени в съответното приложение на
Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и
развлечения и реда за определяне на категорията, отказ, понижаване, спиране на
действието и прекратяване на категорията.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице имащо правен интерес от обжалването.
Съдът намира, че оспореното писмо носи белезите
на индивидуален административен акт доколкото в същото се съдържа волеизявление
на административния орган, което гласи, че „искането за издаване на разрешение
за ползване на тротоарна площ не може да бъде удовлетворено“, т.е. с него се
засягат права, свободи и законни интереси на жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При осъществяване на контрола за
законосъобразност върху административните актове, съдът извършва преценка дали
са спазени всички установени в чл. 146 от АПК условия за действителност на
административните актове: дали актът е издаден от компетентен административен
орган; в установената от закона писмена форма; при спазване на материалноправните
и административнопроизводствените правила и в съответствие със закона. Подходът
за разграничението между нищожните и унищожаемите административни актове е
конкретен при всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при
издаването на акта, което се отразява на съдържанието на акта и засяга
волеизявлението на административния орган. Нищожният административен акт не
поражда правни последици - той е засегнат от толкова съществен порок, че не е
годен да породи правно действие и затова съдебният орган следва да обяви
(прогласи) неговата нищожност. Утвърдените в теорията и в съдебната практика
основания, водещи до нищожност на конкретен административен акт са липса на
компетентност на административния орган и издаване на административния акт при
пълна липса на материалноправни предпоставки, предвидени за неговото издаване,
които правят акта негоден да породи правни последици.
Преценявайки събраните по делото доказателства,
съдът намира, че оспореният административен акт е нищожен като издаден от орган,
който не разполага с материална компетентност.
Съгласно чл. 56 от ЗУТ върху поземлени имоти
могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за
търговски и други обслужващи дейности, като в ал. 2 на текста е регламентирано,
че за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с
наредба на общинския съвет. Въз основа на тази разпоредба Общински съвет Белово
е приел Наредба за ред и условия за поставяне и премахване на преместваеми
съоръжения на територията на Община Белово, приета с Решение № 199 от
15.03.2005 г., с протокол № 28 /Наредбата/, където в чл. 17, ал. 1 се казва, че
разрешенията за поставяне на маси и т.н. пред заведенията за хранене и
развлечения се издават от главния архитект на общината.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от
Наредбата, издадена на основание чл. 56 от ЗУТ компетентен да се произнесе по
искането е само главният архитект на общината, като в закона и посочената
наредба не е предвидена възможност за делегиране на тези правомощия на друго
лице. С оглед на това, кметът на Община – Белово няма законова компетентност да
издава разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение – маси, нито пък има
компетентност да постановят отказ за издаване на разрешение за поставяне. Нещо
повече, съгласно чл. 43 от Наредбата кметът на общината осъществява контрол по
законността и правилността на актовете и отказите, издадени по реда на тази
наредба от главния архитект на община - Белово. Тоест кметът на общината е
органът, който Наредбата предвижда да осъществява вътрешнослужебен контрол и
контрол при разполагането на преместваемите съоръжения, както и да изпълнява
правомощията на административнонаказващ орган и да налага глоби по ЗАНН в
случаите на констатирани административни нарушения.
При липсата на нормативна възможност за
делегиране на правомощие от главния архитект на общината на кмета на общината,
то постановеният от последния отказ по чл. 17, ал. 1 от Наредбата и чл. 56 от ЗУТ съдът намира за нищожен.
Въпреки дадената процесуална възможност на
страните за представяне на доказателства, по делото не бяха събрани други
доказателства, които да установяват, че е налице материална компетентност на
органа издал оспорения административен акт.
По изложените мотиви се налага извода, че
оспореният административен акт е нищожен като издаден при липса на
компетентност от издалия го административен орган, поради което следва да се
прогласи неговата нищожност. В този случай следва да се приложи разпоредбата на
чл. 173, ал. 2 от АПК, като преписката се изпрати на компетентния орган за
произнасяне по заявление
с № АО – 945/28.06.2019 г. от Г.Й.К. ***.
Предвид изхода на делото и направеното
своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати
направените по делото разноски в размер на 10 лева - държавна такса и 600 лева
- адвокатски хонорар или общо 610 лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на отказ на Кмета на Община – Белово за издаване на разрешение за
ползване на тротоарна площ пред хранителен магазин и кафе-аперитив, находящи се
в УПИ XIV – Комплексно обслужване, кв. 22 по плана на с. Габровица, Община
Белово, обективиран в писмо с изх. № УТ – 741/12.07.2019 г.
ИЗПРАЩА
преписката на главния архитект на Община – Белово за произнасяне по заявление с
№ АО – 945/28.06.2019 г. от Г.Й.К. ***, при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Кмета
на Община – Белово да заплати на Г.Й.К. с ЕГН ********** ***, направените по
делото разноски в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
Решение
№ 7709 от 18.06.2020г. на ВАС - София, Второ отделение по АД № 1874/2020г.
- ОСТАВЯ В СИЛА решение №907/11.12.2019 г. по адм. д. № 853/2019 г. на
Административен съд Пазарджик.
- ОСЪЖДА община Белово да заплати на Г. Й. К., ЕГН **** направените пред касационната инстанция разноски в
размер на 300 /триста/ лв.
Решението е окончателно.