Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 03.02.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новозагорския районен съд, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: росица ненова
при секретаря Диана Дечева, като разгледа докладваното от районен съдия НЕНОВА гр.д.№ 489 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 357, ал.1 вр. чл. 188 ал.1 т.2 от КТ.
Искът е предявен от ищеца К. Г. В., с ЕГН **********, с адрес *** срещу исторически музей – Нова Загора.
В исковата си молба ищецът твърди че между него и ответника съществува валидно трудово правоотношение, по силата на което той заемал длъжността „Уредник в Исторически музей – Нова Загора”, като в това си качество и на основание Разрешения за спасително и редовно археологическо проучване съответно с № 237/16.05.2013г. и № 95/23.04.2014г. бил и научен ръководител на археологическите проучвания на обект Късноантична и средновековна крепост в местността „Градището”, център на средновековен град „Вердица”, североизточно от гр. Твърдица, обл. Сливен. На 05.06.2015г. на ищеца му била връчена Заповед № 71/05.06.2015г. на Директора на Исторически музей – Нова Загора, с която на основание чл. 187, т.1 вр. с чл. 195 ал.1 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” за описано в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, представляващо „неявяване на работа на датите - 17.03.2015г. и 26.03.2015г.” Ищеца счита че цитираната заповед била незаконосъобразна, като била издадена в нарушение на императивните правни разпоредби, както и при злоупотреба с право от страна на работодателя, в частност при упражняване на предоставената му от закона дисциплинарна власт, поради което в срока по чл.358 ал.1т.2 от КТ я обжалва пред са и претендира отмяната и при следните фактически и правни съображения:
1. Ищецът считал, че в нарушение на чл.194 ал.1 от КТ процесната заповед била издадена извън двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, считано от датата на откриването му, а именно – 27.03.2015г., на която дата ищецът бил предал отчета си от командировката, като в него били посочени датите на които бил отсъствал от музея и бил пътувал до гр. Твърдица и обратно, сред които и посочените в процесната заповед 17.03.2015г. и 26.03.2015г. Ищецът твърди че най късно на тази дата работодателят бил узнал за дните на отсъствието му от сградата на музея, като с оглед претендираното в процесната заповед нарушение – неявяване на работа, което не представлявало сложен фактически състав от гледна точка на външните му признаци – на същата дата бил разполагал и с достатъчно данни за деянието и неговия автор, като не било необходимо да е разполагал с данни в пълнота за всички елементи от състава на нарушението от обективна и субективна страна, които биха се събрали едва след провеждане докрай на дисциплинарното производство. Ищецът твърди, че в рамките на двумесечния срок, който бил изтекъл на 27.05.2015г. – работен ден – работодателят бил има възможност, както да поиска обяснения за дните на отсъствие, което той не бил сторил, но едва месец и половина след установяване на отсъствието, така и да наложи наказание в законоустановения срок. Вместо това за извършените на 17.03.2015г. и 26.03.2015г. нарушения, установени на 27.03.2015г. работодателят бил наложил дисциплинарно наказание на 05.06.2015г., поради което само на това основание ищецът заявява, че процесната заповед се явявала незаконосъобразна и подлежаща на отмяна.
Независимо от горепосоченото по същество били налице и ред други нарушения при издаването на процесната заповед, а именно:
2. Отразеното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обстоятелство, че в дните – 17.03.2015г. и 26.03.2015г. ищеца самоволно не се бил явил на работа, без знанието и разрешението на представителя на работодателя, не отговаряло на действеното фактическо положение.
Съгласно вменените задължения на ищеца по трудово правоотношение, включително и в качеството му на научен ръководител на археологически проучвания, част от тях поради спецификата си и по необходимост се осъществявали извън сградата на историческия музей.
Въз основа на отправено от мен, като научен ръководител и кмета на община Твърдица, искане до министерство на културата с вх. № 08-00-118/28.01.2015г.за приемане на резултатите от проведени спасителни археологически проучвания на горепосочения обект, назначена от Министъра на културата експертна комисия през периода 17.03.2015г. -18.03.2015г. включително, извърши оглед и прие резултатите от проучванията, обективирани в Протокол от 18.03.2015г.
На 17.03.2015г. ищеца участвал пряко в работата на комисията, като до обяд бяха извършени огледи на терена, след което в сградата на община Твърдица от ищеца бил изготвен и предоставен на комисията Доклад за проучванията.
Ищеца твърди, че през същия ден от 08.00ч. до 09.00ч., преди отпътуването си за археологическия обект, както и след завръщането си от гр. Твърдица – от 16.00ч. до края на работното време, ищеца изпълнявал други свои задължения в сградата на Исторически музей – Нова Загора.
Във връзка с провежданите проучвания, тяхното приемане от комисията и поетите в тази връзка от Исторически музей – Нова Загора задължения по Договор № 21/28.03.2014г./Раздел ІІІ,,т.т.2 от същия/ за провеждане на археологически проучвания в района на Община Твърдица, сключен с община Твърдица, на 26.03.2015г. ищеца провел среща с кмета на общината, на която съгласно разрешението за извършване на археологическите проучвания на МК и изискванията на НАИМ при БАН, като научен ръководител на обекта го запознал с проведените през 2014г.проучания на терена, ищеца представил документацията от проучванията- Отчет за разкопките, полеви дневник, инвентарна книга, техническа и фотодокументация, както и обсъдили и планирали предстоящите проучвания през следващата година.
Ищеца извършвал горните дейности в качеството си на научен ръководител на провежданите археологически проучвания и изцяло в полза на работодателя ми – Исторически музей – Нова Загора, като директорът на музея бил уведомен за тяхното изпълнение и с официално писмо на Министерство на културата изх. № 08-00-118/08.04.2015г. , с което му били изпратени както протокола от работата на експертната комисия, в която било отразено изрично участието на ищеца, така и заповедта за неговото одобряване.
С описаните документи работодателят бил разполагал и към датата на налагане на дисциплинарното наказание. Нещо повече, за предстоящото участие на ищеца в работата на експертната комисия по приемане на резултатите от спасителните и редовни археологически проучвания и в представянето на резултатите от проучванията на Община Твърдица, работодателят бил уведомен своевременно, поради която причина именно бил издал и заповед № 12/12.03.2015г. за командировка продължение на три дни, тъй като всяко от изпълнените от ищеца задължения изисквало един ден за изпълнение, както било видно и от отчета за командировката, представен на работодателя на 27.03.2015г.
На работодателя било известно и че в срок до 31.03.2015г. на кмета на Община Твърдица следвало да бъде представена пълната документация от извършените проучвания на терена през 2014г., както и в същия срок да се планират дейностите за следващата отчетна година, които действия ищеца бил извършил на 26.03.2015г. в изпълнение на сключения договор, с който работодателят разполагал и се презюмирал, че ще предприеме необходимото за неговото срочно изпълнение от страна на музея, а няма да е „изненадан” от това изпълнение три работни дни преди крайния срок, през който ищеца бил изпълнявал и други свои задължения.
Твърди се в исковата молба, че действително в заповедта бил посочен само периодът на командироване, без да били упоменати конкретно всеки един от трите дни на ангажираност в рамките на периода, но този начин на оформяне на командировъчните заповеди в музея било обичайна практика, тъй като често при участие на представители на музея в дейности и мероприятия, провеждани съвместно с трети ведомства и извън сградата на музея, тези дейности се организирали от трета страна и на участващите служители не било известно отнапред точно в кои дни от предварително определения общо период ще бъдат ангажирани. По тази причина при командированите служители на музея, включително и за участие в семинари, работа на смесени комисии и други дейности, при издаване на командировъчната заповед да се указва само начална и крайна дата на командировката, евентуално и броя на дните на заетост, а конкретните дни, в които служителят реално е бил ангажиран с дейностите, за които е бил командирован, се съобщавали непосредствено преди участието и се отразявали в отчета от командирования служител, без да се издава нова командировъчна заповед. Този принцип на оформяне и провеждане на командировките в музея бил възприет и в други случаи, видно от съпоставка между книгата за командировъчните заповеди, в която се отразявала само датата на издаването им, без посочване на времетраенето на командировката и самите командировъчни заповеди, от които ищеца прилагал Заповед № 9/19.02.2015г. за сравнение.
С оглед горното, ищецът твърди, че били несъстоятелни изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание мотиви относно самоволното неявяване на ищеца на работа в посочените дни, както и че е бил командирован в гр. Твърдица за участие в експертна комисия само за дата 12.03.2015г. Действително на тази дата била издадена командировъчна заповед, но на тази дата не се бил провеждал нито ОЕСУТ към Община Твърдица, както се сочело в мотивите на заповедта, нито ищец бил участвал в неговата работа, а ангажираността му във връзка с археологическите разкопки в м.”Градище” и участието му в тази комисия били на 13.03.2015г., което обстоятелство било отразено и в отчета на ищец аза командировка и е било известно на работодателя, като ищеца твърди, че в последното нямало съмнение, тъй като видно и от самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание, на дата 13.03.2015г. не се претендирало ищеца да е извършил същото дисциплинарно нарушение, както и на другите две посочени в нея дати, макар и да се твърди, че ищеца бил командирован не на същата дата, а на предходна такава.
Сам работодателят в мотивите на заповедта излагал твърдение, че при нейното оформяне „не е била отразена датата на командироването”, а същевременно твърди тя да е била – 12.03.2015г., поради което остава неясна и противоречива заетата от него позиция по релевантния с оглед предмета на заповедта въпрос – отразена ли е била дата на командироването и коя точно, когато е била подписвана и подпечатвана от него заповедта, респ. ако е била отразена начална дата, по каква причина не е била отразена и крайната такава. В този смисъл, необосновани и противоречиви се явявали и твърденията на работодателя, че съдържанието на заповедта било дописвано неизвестно от кого след нейното издаване. Нещо повече, твърди се че тази мотивация, целяща да обоснове наложеното дисциплинарно наказание, на практика съдържала признание на работодателя, че сам не бил изпълнил собственото си задължение да издаде заповед за командировка, съдържаща всички реквизити съгласно изискването на чл.9 от Наредба за командировките в страната /НКС/, включително времетраенето на командировката. Дори и в случай, че към издаването на заповедта за командировка, не било възможно да се определят и фиксират в нея точните дати в рамките на определен предварителен известен период, то нямало пречка да се приложи нормата на чл.8 ал.2 от НКС и при установяване на точната дата, работодателят да издаде заповед при посочените условия, но такива не били издавани както в настоящия, така и в други идентични случаи.
След като работодателят бил в неизпълнение на собствените си задължения по организацията на трудовия процес, спазване на реда за командироване и оформяне на документите според законовите изисквания и приетите в музея вътрешни правила/данни за което се черпели косвено и от съдържанието на самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание в частта и относно приетото за отсъствието на ищеца от работа на 11.05.2015г., което не било квалифицирано като нарушение именно поради прилагания фактически ред за компенсиране на дните за дежурство, несъответстващ на писаните правила/, т.е било недопустимо неблагоприятните последици от това неизпълнение да бъдат възлагани на служители, включително и под формата на търсене на дисциплинарна отговорност. Колкото до твърдяната неинформираност на работодателя за изпълнението на служебните си задължения от ищеца на датите 17.03.2015г. и 26.03.2015г., свързани с провежданите археологически проучвания в м. Градище и изпълнението на задълженията на представляваната от него институция по договора с община Твърдица, то също било въпрос на създаване именно него на необходимата организация за тяхното изпълнение, част от която заинтересованите институции и предварително планиране на съвместните дейности, в качеството му и на представляващ музея и на работодател. Фактът, че въпреки липсата на негово пряко участие като ръководител на институцията и работодател в организирането и изпълнението на посочените дейности /доколкото се твърдяла липса на информация за тях/, служителите на музея успявали да изпълняват задълженията си, част от които задължения били и на самия музей като страна по договорно отношение, можело да послужи единствено като аргумент в полза на добросъвестно изпълнение на тези им задължения, но било недопустимо и израз на злоупотреба с право да се ползва за обосноваване на дисциплинарната им отговорност.
Независимо, че работодателят твърдял че не знаел за предстоящото изпълнение на ангажиментите на музея, включително и чрез участието на негов представител, на датите, посочени в заповедта за налагане на наказанието, както и че заповедта за командировка не била съдържала конкретна дата, които обстоятелства практически злепоставяли начина на изпълнение на задълженията му като ръководител, то той бил узнал за участието на ищеца в описаните обяснението му дейности и за тяхното изпълнение от името и в полза на музея /а ако не бил узнал, е разполагал с пълната възможност за това/ преди издаването на процесната заповед, но въпреки това не ги е взел предвид, а необосновано бил приел, че ищеца е извършил вмененото му нарушение.
3. На следващо място, процесната заповед била издадена в противоречие с императивните изисквания на чл. 195, ал.1 от КТ, като в нея липсвало описание на нарушението от обективна и субективна страна /в изискуемата от закона и с оглед правото му на защита степен и конкретизация/, доколкото при наличните към датата на налагане на наказанието фактически данни /включително съдържащи се в дадените по реда на чл. 193 от КТ писмени обяснения/ и писмените доказателства в тяхна подкрепа, на работодателя е било известно без съмнение, че в посочените дни действително ищеца е изпълнявал свои служебни задължения.
В заповедта не се съдържало оспорване на фактите относно ангажираността на ищеца през двата посочени в нея дни, включително мястото и естеството на тази ангажираност, а се развивал довод, че актовете, въз основа на които ищеца бил участвал в описаните дейности и доказателствата, установяващи несъмнено това участие, не замествали волята на работодателя да командирова конкретен служител за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа.
Както било подчертано и по – горе, обстоятелството че работодателя не бил оформил заповедта за командировка съгласно законовите изисквания още при издаването и, доколкото сам твърдял липса на реквизити по чл.9, ал.1 от НКС, нито бил издал последваща заповед по реда на чл.8, ал.2 от същия нормативен акт, като при това твърдял неинформираност за поети от ръководената от него институция конкретни и срочни задължения по проучванията на м. Градище, изпълнявани от негов служител в качеството му на научен ръководител на обекта, когато той бил длъжен не само да е информиран, но и сам да е създал организация за своевременното информиране и участие на представител на музея в предвидените дейности, не можело да се вмени във вина на служителя, изпълнил добросъвестно собствените си трудови задължения. Доколкото в заповедта не се съдържало никакво описание на субективната страна на вмененото с нея нарушение, то от нея не ставало ясно и в какво се изразява вината на ищеца, а от там – липсвал и фактически състав на нарушение.
От предприетите от ищеца действия в изпълнение на задълженията му на служител на музея и научен ръководител на археологическо проучване не само не можело да произтекат, но и не били произтекли вредни последици за работодателя или за обекта на неговата работа, а съхраняването на археологически артефакти от значение за историческата наука и историческото ни наследство, както и били изпълнени в срок договорни задължения спрямо община Твърдица.
Изхождайки от мотивите на заповедта, се стигало до извода, че практически работодателят е наложил наказание на служител за неизпълнение на задълженията си по цялостна организация на трудовия процес и в частност, по реда за командироване, а не за съставомерни негови действия, представляващи каквото и да било дисциплинарно нарушение, включително посоченото в заповедта – самоволно неявяване на работа.
4. Не на последно място, ищеца счита че дори и да се приеме, че е извършено именно описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, то в нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал.1 работодателят не бил съобразил наказанието с тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които било извършено и собственото му поведение, както в конкретния случай, така и с оглед общото изпълнение на трудовите му задължения и липсата на налагани до момента дисциплинарни наказания. Извършеното нито застрашавало, нито увреждало в каквато и да било степен интересите на работодателя, напротив – извършените от ищеца дейности на процесните две дати били изцяло в интерес на работодателя.
Мотивите по чл. 189, ал.1 от КТ, доколкото изобщо могат да се приемат за такива, били изключително лаконични и декларативни, без всякаква конкретика, като се свеждали до следното:”...че са налице основания за налагане на по-тежко дисциплинарно наказание, тъй като неявяването на работа е тежко дисциплинарно нарушение и в настоящия случай е съпроводено с други недобросъвестни действия от страна на К. В.”.
В тази връзка работодателят не бил съобразил, че отсъствието на ищеца от сградата на Историческия музей на посочените в заповедта дати се дължало не на виновно отклонение от работното място на ищеца и неизпълнение на задължението му по чл. 126 ал.1 от КТ, а именно на изпълнение на част от тях, но на място, изискващо такова отсъствие, с оглед качеството му на научен ръководител на обект и наложителното изпълнение на част от трудовите му задължения на терен или в Община Твърдица, при това не през цялото работно време, що се отнася до датата 17.03.2015г., на която дата преди отпътуването си за археологическия обект и след завръщането си от гр. Твърдица ищеца е бил в музея и е изпълнявал и други свои трудови задължения – обстоятелство, напълно достъпно за установяване от страна на работодателя преди налагането на наказанието и посочено в обясненията на ищеца. Последното налагало извода и за нарушение на процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ. Действително, преди налагането на наказанието работодателят поискал и получил писмени обяснения за причините за отсъствието на ищеца от работа на 17.03.2015г. и 26.03.2015г., в които писмени обяснения били посочени доказателства в подкрепа на изложеното, но работодателят не отнесъл към тях изключително формално и в разрез с придаденото им от закона значение в дисциплинарното производство, като от заповедта за налагане на наказанието не личало да събрал и обсъдил каквито и да било доказателства, включително при необходимост да ги изиска от трети лица, ако не разполага с всички посочени.
Гореизложеното давало основание да се приеме, че в действителност цялото дисциплинарно производство и издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, второ по тежест от установените в КТ, били проведени не с правомерната легитимна цел да санкционират извършеното нарушение на трудовата дисциплина, а били израз на превратно упражняване на дисциплинарната власт на работодателя, в разрез с установения в чл.8, ал.1 от КТ императив на добросъвестно упражняване на трудовите права.
Освен вече изтъкнатите в тази връзка доводи, ищеца твърди че били налице и допълнителни данни, че скритата зад формалното дисциплинарно производство мотивация на работодателя била свързана с други предхождащи издаването на процесната заповед отношения между ищеца и ответника, развили се след заета открито от мен професионална критична позиция относно състава на фондовата комисия, назначена със заповед на Директора на музея от 27.03.2015г., в която бил включен и домакинът на музея, като същият следвало да оценява условията за съхранение на артефакти, да определя научното им и експозиционно значение, без да разполага с необходимата компетентност и професионална квалификация /дори и според собствената му преценка/, което от своя страна би довело до неефективно и некачествено извършване на възложената дейност, с всички последици за притежаваните от музея над 40 000 фондови единици. В подкрепа на изложеното били обстоятелствата, че независимо от представения още на 27.03.2015г. от ищеца отчет от командировката му на работодателя, от който момент най-късно той е узнал на кои дати ищеца е пътувал до гр. Твърдица, както и изпратените му в началото на м. април документи от МК, свързани с участието на ищеца в експертния съвет, работодателят освен че не бил взел отношение по отчета в 5-дневен срок, съгласно изискването на чл.29 ал.1 от НКС, едва на 12.05.2015г. изискал обяснения от ищеца за причините за отсъствието му на същите дати, а на 05.06.2015г. издал процесната заповед – повече от два месеца от установяване на претендираното нарушение.
Ищеца твърди в исковата молба че при наличието на достатъчно данни за отсъствието му още на 27.03.2015г. и в случай, че работодателят е бил взел отношение по отчета в срок, то именно в рамките на този срок /до 01.04.2015г./ би било логично да изиска и обяснение с оглед формирането на окончателно становище по отчета, ако действително било достоверно твърдението за неинформираност, а не след изтичането на месец и половина след установяването.
На следващо място, независимо от липсата на предявено нарушение „Неявяване на работа” за датата 13.03.2015г., то и за този ден работодателят все още не бил заплатил командировъчни пари, съгласно изискването на НКС, което сочи на проявено в тази посока тенденциозно отношение и незачитане правата на ищеца.
Разгледани самостоятелно и в своята съвкупност, горните нарушения при издаването на оспорената заповед, налагали извода за нейната незаконосъбразност, поради което ищеца считал, че същата подлежала на отмяна.
Ищеца моли съда, предвид заявените в исковата молба фактически и правни съображения и събраните в хода на производството доказателства в тяхна подкрепа, да уважи предявения иск срещу ответника с правно основание чл. 357, ал.1 вр. чл. 188, т.2 от КТ, като постанови съдебен акт, с който да признае за незаконосъобразна и да отмени Заповед № 71/05.06.2015г. на Директора на Исторически музей – Нова Загора, с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на основание чл. 188, т.2 от КТ, както и да му присъди направените по делото разноски.
Претендират се и направените разноски по делото.
В законоустановения срок ответника Исторически музей – Нова Загора, представляван от П. Д. П. – директор е представил по делото отговор на исковата молба в който в който оспорва предявения иск. Излагайки подробни съображения за това, а именно:
Ответника оспорва твърдението на ищеца, че Заповед № 71/05.06.2015г. на Директора на Исторически музей Нова Загора, с която било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” е незаконосъобразна. Твърди се, че видно от обстоятелствената част на оспорената заповед, в хода на производството по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание били спазени разпоредбите на КТ, регламентиращи реализирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Установено било, че служителя К. Г. В. – Уредник в Исторически музей, гр. Нова Загора, отсъствал от работа на 17.03.2015г. и на 26.03.2015г., без да е бил уведомил за тези отсъствия работодателя и без да са му разрешени от него. Това обстоятелство се потвърждавало и от ищеца, тъй като твърдял, че наистина е отсъствал на тези дати от работа, но това се дължало на уважителна причина, а именно, че изпълнявал други свои задължения по трудовото правоотношение извън сградата на Исторически музей Нова Загора – на 17.03.2015г. участвал пряко в експертна комисия по приемане на резултатите от археологическите проучвания, а на 26.03.2015г. бил провел среща с кмета на Община Твърдица, на когото представил документацията от проучванията. Участието на ищеца в работата на комисията на 17.03.2015г. било отразено в протокола на комисията, видно от представеното писмено доказателство. Тези обстоятелства били установени в производството по налагане на дисциплинарното нарушение и не се оспорват от ответника. Ответника твърди обаче, че било налице нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 ат.1 от КТ, тъй като за отсъствието си от работа ищеца не бил уведомил работодателя и съответно бил отсъствал от работа без знание и разрешение на работодателя.
Ответника твърди още, че аргументите на ищеца относно това, че изпълнявал свои трудови задължения извън работното си място били несъстоятелни. Включването му в екип от специалисти от страна на министъра на културата за извършване на археологични проучвания не замествали волята на работодателя за командироване на служителя, както не я замествало и самопроизволното решение на ищеца на 26.03.2015г. да проведе среща с кмета на Община Твърдица. Преценката за командироване на работник или служител за изпълняване на трудовите си задължения извън мястото на постоянната му работа, наложени от нуждите на предприятието принадлежало единствено на работодателя, съответно работника или служителя не можел да прави тази преценка и не можел да изпълнява трудовите си задължения извън мястото на постоянната си работа без заповед за командироване, издадена от работодателя.
Хронологията на представената от ищеца аргументация на събитията, имала за цел единствено да отвлече вниманието от съществени за делото факти. От посочените от него събития се пропускала датата на която била издадена заповедта на министъра за назначаване на експертната комисия за приемане на резултатите от археологическите проучвания, а именно 13.03.2015г. Ответника твърди, че командировъчната заповед му била донесена за подпис и била подписана от него на 12.03.2015г., като на въпроса му „Каква е тази експертна комисия?” му било отговорено от К. В., че Комисията е същата, каквато има и в Община Нова Загора/ОЕСУТ/. Командировъчната заповед от 12.03.2015г. била издадена от ответника с една единствена задача „участие в експертна комисия”, в „една” експертна комисия и по никакъв начин не трябвало да се свързва с подробно описаните от ищеца последващи събития. На 12.03.2015г. нито ответника, нито К. В. е знаел, че на 13.03.2015г. министъра на културата ще подпише заповед за назначаване на споменатата по-горе комисия за приемане на резултатите от археологическите проучвания. Вписвайки самоволно в командировъчната заповед срок „3 дни” и периодът от „12.03.2015г. до 26.03.2015г.” К. В. фактически бил фалшифицирал официален документ, тъй като с това бил променил смисъла на заповедта на ответника, за което ответника твърди че ищеца следва да носи съответната отговорност. В хода на дисциплинарното производство не били допуснати твърдените от ищеца нарушения на процедурните правила. От ищеца били изискани писмени обяснения, представените писмени обяснения били обсъдени от работодателя подробно, а не формално както твърдял ищеца, като бил съобразен и вида на наложеното наказание с тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. С оглед изложеното в отговора на исковата молба ответника счита че искът за отмяна на Заповед № 71/05.06.2015г. на Директора на Исторически музей – Нова Загора, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” бил неоснователен.
По допустимостта на иска ответника заявява, че предявения иск е допустим. Твърди се че в аргументацията на ищеца съществували преднамерени пропуски с цел да се заблуди съда. В периода от 27.03.2015г. до 05.06.2015г. К. В. бил отсъствал 18/осемнадесет/ работни дни. Съгласно чл. 194/3/ от КТ сроковете по чл. 194 ал.1 от КТ не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен срок и е спазен, а опитът на К. В. да омаловажава тежестта на нарушението бил опит да се оспорят законно установени права на всеки работодател сам да прецени кога да наложи наказанието допустимия от закона срок. Моли съдът да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
Страните не спорят, а и видно от приетите като писмени доказателства по делото копие от Трудов договор от 04/13.12.2010г. и от цялото трудово досие на ищеца, същият е назначен на работа в Исторически музей – Нова Загора на длъжност „Уредник”, на която длъжност продължава да работи и към настоящия момент.
По делото не се установява категорично ищецът на процесните две дати да е отсъствал самоволно от работа и да е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му със заповед № 71/05.06.2015г. на Директора на Исторически музей – Нова Загора нарушение на трудовата дисциплина, представляващо „неявяване на работа“.
Обратното – от приетите по делото писмени доказателства (Разрешение за редовно археологическо проучване № 95/23.04.2014 г. на МК; Протокол от 18.03.2015 г за приемане на резултати от археологически проучвания, Заповед № РД 09-181/31.03.2015 г на зам.министъра на Министерство на културата за одобряването му и приложно писмо изх. № 08-00-118/08.04.2015 г; Доклад от К. Г. В. към комисията по чл.158а от ЗКН за проведени археологически проучвания; Договор № 21/28.03.2014 г. за провеждане на археологически проучвания в района на Общ. Твърдица и Удостоверение изх. № 6126/11.11.2015 г на Кмета на Община Твърдица) и показанията на св. Т. М. К.-Р. (дадени в о. с.з. на 12.11.2015 г), В. И. И. и А. К. К. (дадени в о.с.з. на 19.01.2016 г.) безспорно се установява, че ищецът К. В. на процесните дати – 17.03.2015 г и 26.03.2015 г е изпълнявал своите служебни задължения в качеството си на служител на музея и научен ръководител на теренни археологически проучвания, но на място, различно от сградата на ИМ – Нова Загора, което не е равнозначно на „неявяване на работа“.
С оглед естеството на изпълняваните дейности и вменените на научните ръководители на археологически проучвания задължения по Закона за културното наследство, Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания ищецът ги е изпълнил съобразно законовите изисквания и по силата както на издадените на негово име разрешения за теренни археологически проучвания и статута на техен научен ръководител, така и на лице, осъществяващо дейностите по сключения между ответника и Община Твърдица договор. Нещо повече, тази му ангажираност не се оспорва и от ответника, както в самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание, така и в отговора на исковата молба, като дори в отговора си ответника сочи че изложените в ИМ обстоятелства относно извършваните от ищеца дейности на 17.12.2015 г. и 26.03.2015 г. – участие в работата на експертната комисия и отчитането на дейностите по договора с Община Твърдица - са известни и за тях ответника е бил уведомен както от ищеца, включително чрез дадените в хода на дисциплинарното производство обяснения, така и от представените пред него писмени доказателства още преди изискването на обяснения и налагането на наказанието, като се твърди единствено, че тези дейности са извършени в нарушение на реда за командироване, както и че заповедта за назначаване на комисията за приемане на проучванията е издадена на 13.032015 г, поради което не е бил уведомен предварително за нейната работа. По делото остават недоказани и дори опровергани твърдените обстоятелства, относно цитираната в отговора на исковата молба Заповед от 13.03.2015 г. за назначаване на експертна комисия тъй като в хода на производството се установи че комисията е назначена със Заповед № РД 9К/17.09.2014 г., видно от Протокол № 10-0054/23.03.2015 г на експертната комисия и Заповед № РД 09-18/31.03.2015 г. за неговото одобряване, с които ответникът изрично сочи, че е запознат.
От приетите в тази връзка писмени доказателства (Заповед за командировка № 9/19.02.2015 г. на Директора на ИМ – Нова Загора и извлечение от Книга за командировките в ИМ – Нова Загора за периода 01.01.2015 г – 30.04.2015 г) и св. показания на св. Т. Р. и св. В. И. – служители при ответника по категоричен начин се установява от една страна, че работното място на уредниците в музея и в частност на научните ръководители на теренни археологически проучвания не е само в сградата на ИМ, а част от задълженията им се изпълняват и чрез работа на терен, като дейностите и времето на извършването им се определят по усмотрение на научния ръководител, респ. в конкретния случай за периода 17-19.03.2015 г. от Председателя на експертната комисия (така и показанията на св. А. К. – регионален инспектор към МК за Югоизточен район), на чието разположение научният ръководител следва да е през цялото време на извършване на проверката и приемането на обекта, при устно уведомяване на работодателя, а от друга страна - че при ответника е възприета практика в редица случаи заповедите за командировка да се изготвят без посочване на конкретните дати в рамките на определен период или с посочване само на начална дата, като датите през съответния период или крайната такава се установяват впоследствие, при отчета на командировките и при наличието на заверка от Общината или кметството на населеното място, без да се издава нова командировъчна заповед по реда на чл. 8, ал.2 от НКС, какъвто се явява и настоящият случай.
Дори и обаче да се приеме, че ищецът не е бил командирован на процесните дати по надлежния ред ,но въпреки това е участвал в изпълнението на описаните дейности, то това не представлява „неявяване на работа“ по смисъла на чл. 187, т.1 КТ, а друго нарушение, което обаче не е описано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,. В този смисъл, заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за неявяване на работа в дните 17.03.2015 г и 26.03.2015 г. се явява необоснована и немотивирана съобразно изискването на чл.195, ал.1 КТ, а наказание е наложено за нарушение, каквото не е извършено.
Дори обаче да се приеме че е осъществен от обективна и субективна страна именно състава на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение „неявяване на работа“ в двата процесни дни, то същата се явява незаконосъобразна, като издадена в нарушение на чл.189, ал.1 КТ в частта относно наложеното наказание на основание изложените в исковата молба съображения.
Съгласно чл.189 от КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В конкретната заповед изложените мотиви са лаконични и декларативни –„…налице основания за налагане на по тежко дисциплинарно наказание, тъй като неявяването на работа е тежко дисциплинарно нарушение и в настоящия случай е съпроводено с други недобросъвестни действия от страна на К. В.”, т.е. в издадената заповед липсват подробни ясни и конкретни мотиви относно необходимостта от прилагане на по – тежко наказание.
При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл.189 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя като изложи своите фактически и правни изводи относно нейната правилност, респ. неправилност. Съдът намира, че дори и да имаше някакво нарушение на трудовата дисциплина в случая, наложеното от работодателя наказание „предупреждение за уволнение” е твърде тежко предвид фактите които се доказаха от събраните по делото доказателства. Следва да се отчете също и, че на ищеца не са наложени други дисциплинарни наказания, които да не са били заличени по чл.197 от КТ
Съдът намира, че изложените и в заповедта, и в отговора на исковата молба, твърдения, че директорът на музея не е знаел нито за предстоящото, нито в хода на изпълнението, участие на ищеца като негов служител и научен ръководител на археологическо проучване, в дейностите, осъществявани на 17 и 26.03.2015 г най малкото озадачават и будят съмнение относно истинността им., тъй като именно ръководителят на музея отговаря за изпълнението на тези дейности, при това в указаните в нормативната уредба и сключените от ответника договори срокове и същият е следвало не само да знае, но и да участва в тяхната организация и осъществяване, включително лично да заяви провеждането на експертна комисия за приемане на обекта.
На следващо място съдът следва да отчете че императивна разпоредба, свързана с дисциплинарното производство, за спазване на която съдът следи служебно, е тази по чл.194, ал.1 от КТ. Същата урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. С изтичането им се отнема възможността да се наложи наказание по чл.188 от КТ. Двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ тече от откриване на нарушението.
В случая ответника е узнал за нарушението на 27.03.2015г., което означава че двумесечния срок изтича на 27.05.2015г., а видно от заповед № 71 на Директора на Исторически музей Нова Загора с която е наложено дисциплинарно наказание на ищеца К. Г. В. е издадена на 05.06., т.е. след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението.
Предвид събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства и самите изявления на ищеца в исковата молба, съдът намира за установено, че ищеца не е извършил нарушението за което му е наложени дисциплинарно наказание.
Съдът намира, че в конкретния случай по никакъв начин не се доказа описаното нарушение – неявяване на работа на 17.03. и 26.03.2015г. за което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, поради и което настоящия съдебен състав приема, че наложеното на ищеца К. Г. В. със Заповед № 71/05.06.2015г. на Директора на Исторически музей Нова Загора дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" е незаконосъобразно и следва да се отмени, като отмени Заповед № 71/05.06.2015г. на Директора на Исторически музей Нова Загора, като незаконосъобрана.
На основание чл.78, ал.1 и ал.6 от ГПК, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 300.00лева за адвокатско възнаграждение и да заплати по сметка на съда сумата от 80.00лв. държавна такса за неоценяем иск.
Воден от горните мотиви съдът :
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно наложеното на К. Г. В.,
ЕГН **********, с адрес *** със Заповед
№ 71/05.06.2015г. на Директора на Исторически музей Нова Загора дисциплинарно
наказание "Предупреждение за уволнение", В СМИСЪЛ, ЧЕ ОТМЕНЯ Заповед
№ 71/05.06.2015г. на Директора на Исторически музей нова Загора, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ НОВА ЗАГОРА, с
адрес – гр. Нова Загора, обл. Сливен, пл.”Свобода” № 3, представлявано от П. П.
– Директор да заплати на К. Г. В.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300.00/триста/лева, представляващи направените от последният разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
НОВА ЗАГОРА, с адрес – гр. Нова Загора, обл. Сливен, пл.”Свобода” № 3,
представлявано от П. П. – Директор да
заплати по сметка на РС-Нова Загора сумата от 80.00 /осемдесет/лева - държавна
такса за неоценяем иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: