№ 47
гр. Тетевен, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20224330100239 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Е. Н. М. от с.Д.,чрез адв.П. М. от САК срещу М. А. М. с
постоянен адрес в Б.И.. С цена на иска: 1925,00 лева.
В исковата молба се твърди ,че на 26.02.2021г. и 09.04.2021г.по устна уговорка с
ответника М. А. М. чрез два парични превода чрез системата на „Easy Pay“ищеца превел в
заем общата сума от 1925,00лева-по разписка № 0100012593056652/26.02.2021г.-1000,00лева
и по разписка № 0100012599680257/09.04.2021 г.- 925,00лева. Сумата от 1925,00лева
следвало да му бъде върната от М. в срок до 30.06.2021г. съгласно уговорката им отново по
банков път, но той не го стори в уговорения срок.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо М. А. М. с
постоянен адрес в Б.И. съществуването на парично вземане на ищеца срещу него за обща
сума в размер на 1925,00 лв. съгласно разписка №0100012593056652 / 26.02.2021г. за
1000,00лева и по разписка № 0100012599680257 /09.04.2021г. за 925,00лева, законната лихва
върху главницата от 1925,00лв.от датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК пред
Районен съд Тетевен по ч.гр.д. № 355/2021г.до окончателното плащане на сумата.
В законово установеният срок е постъпил писмен отговор от назначения на ответника
особен представител , в който се твърди че : От писмените доказателства - двете разписки за
паричен превод, в графа основание за превод не било посочено, че се касае за заем – „ПП“
би следвало да означава паричен превод. Т.е. - в случая били налице голословни твърдения,
че изпратените пари до ответника, касаят паричен заем, който следвало да бъде върнат.
Отделно от това, липсвали данни, дали ответника е получил тези суми, кога ги е получил,
поради което счита, че предявеният иск за връщане на паричен заем следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ако искът за заем на сумата от 1925.00 /хиляда
деветстотин двадесет и пет/ лв. бъде отхвърлен, то не следвало да се уважава искът за лихви.
Тетевенският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
По инициатива на ищеца е подадено заявление по чл.410 ГПК и образувано заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК, както и че е било образувано ч. гр.д. № 355 /2021г.,
по описа на PC Тетевен,както и разпореждане № 149 от 14.01.2022г по ч.гр.д. 355/2021г на
ТРС за предявяване на установителен иск , което на 21.02.2022г е връчено на заявителя , а
1
иска е подаден по пощата на 16.03.2022г. и е в срок .
Ищецът е превел суми на ответника по „Easy Pay“ видно от разписка
№0100012593056652/ 26.02.2021г. за 1000,00лева и по разписка №
0100012599680257/09.04.2021г. за 925,00лева.
Свидетелят З.А.Г. твърди ,че ищецът и свидетеля ходили в гр. София , където първият
се срещнал с някакъв човек , с когото си говорили по работа и в един момент станало на
въпрос ,че човекът има нужда от заем , но нито ищеца нито свидетеля имали нужните пари в
себе си за да услужат, поради което са се разбрали ищецът да ги преведе по куриер , а
човекът да ги отработи или върне. В един по –късен момент , когато на свидетеля му
трябвали работници и се обърнал за това към Е. М. същия му споделил,че парите не са
върнати от М. , който в същото време този М. бил бригадир или нещо такова на бригада на
обект къде ищецът Е. бил изпълнител. Свидетелят заявява ,че не знае дали М. реално бил
получил парите тъй като уговорката била същите да бъдат изпратени по куриер, като знае от
ищеца Е. ,че същия му казал ,че е изпратил пари на два пъти. По реда на чл.176 ГПК ищецът
е дал обяснения в които твърди ,че имал трудов договор с ответника цяла бригада и ги
назначил на работа , като някои хора напуснали. А в случая процесната сума била личен
заем . Съдът е задължил ищецът да представи трудов договор с ответника и ведомости за
заплати , но такива не са представени.
В показанията си свидетелят И.Е.И. твърди ,че работил първо при Е. /ищеца/във
фирмата „Е. Б.“ и започнал в началото на м. декември с един бригадир от шуменския край ,
който се казвал М. работили целия декември до средата на януари. Работата не вървяла и
М. заявил на Е. ,че му трябват пари на заем, парите му били изпратени в с. Галата и М. ги
изтеглил и обещал да ги върне.Свидетелят приключил работа във фирмата на Е. в края на м.
януари , като след около месец Е. се обадил на негов познат , да сформират бригада , а
свидетеля на ответника М.. Започнали да работят в началото на м. март 2021г, като Е. е
осигурявал свидетеля и ответника по документи към фирмата . Плащано било в петък , а
ако няма пари ищецът изпращал дължимото по Easy Pay.Пътували всеки ден до София , но
горивото не е стигало, тъй като работели събота и неделя. В обясненията си по чл.176 от
ГПК ответника е заявил ,че е работил при ищеца във „Б. 2002“, работил в София и правели
едно селище, осигурени били само четири човека ,а другите били без договор, но той имал
трудов договор, парите , които получавал всеки петък били на ръка ,а ако не достигнели по
Изи пей. били изпращани .
Видно от справката в търговския регистър ищецът Е. Н. М. е бил управител и
съдружник на „Б. 2002“ ЕООД с ЕИК ххх и управител на „Е. -Е“ЕООД с ЕИК ххх, както и
е физическо лице търговец ЕТ „М.-Е. М.“ ЕИК ххх .
Тъй като първоначално ответника не е бил открит на адрес за връчване на книжа с
разпореждане №1017/19.05.2022г е изискал информация от НАП , къде работи ответника за
да му се връчат книжата, като по делото е представена справка за трудовите договори на
ответника. Видно от справката /л.24/ ответника М. А. М. е работил в няколко дружества :
„Е.Б.“ООД от 15.03.2021г до 01.10.2021г , като трудовият договор е бил безсрочен , след
направена справка в търговския регистър дружеството е с ЕИК ххх , „С. ХП“ЕООД с ЕИК
********* , където е бил на срочен трудов договор за периода 12.04.2021г. до 21.07.2021г
където е бил на срочен трудов договор до завършване на определена работа; „С.И. 21“ЕООД
с ЕИК ххх за периода 29.07.2021г до 30.04.2022г., като е видно ,че има препокриване на
периодите на началото на трудовите договори с тяхното прекратяване. Също така ответника
е работил в „С. Б.“ ООД за периода 16.07.2020г. до 04.08.2020г на договор по чл.114 от КТ ,
но този период е месеци преди процесния период когато ищецът твърди ,че е дал процесната
сума в заем , тъй като когато е изпратена първата сума с разписка №0100012593056652/
26.02.2021г. за 1000,00лева ответника не е работил по трудов договор , а когато е изпратена
втората сума с разписка № 0100012599680257/09.04.2021г. за 925,00лева ответникът на
15.03.2021г е започнал работа по трудов договор в „Е.Б.“ООД .
Тоест ответника М. А. М. не е работил в нито една от дружествата на ищеца по трудов
договор , което е видно от фирменото наименование и ЕИК, данни от търговския регистър
и регистър на юридическите лица с нестопанска цел , който е публичен , справка от НАП.
Тоест ответника М. А. М. е нямал трудов договор с дружество управлявано от ищца към
момента на изпращане по Easy Pay на процесните суми , нито в един по-късен период .
2
Видно е че процесните суми са изпратени по „Easy Pay“ , за което е представена разписка
№0100012593056652/ 26.02.2021г. за 1000,00лева и по разписка №
0100012599680257/09.04.2021г. за 925,00лева, като в разписките е посочен и единния
граждански номер на ответника , а не на друго лице, но липсват данни ответника да е
получил сумите . Тоест по настоящото дело не се доказа ищецът и ответникът да са били в
трудово правни отношения , но от свидетелските показания и обясненията на ищеца съдът
стига само до един извод ,че ответника е изпълнявал някаква работа в строителството при
ищеца, но е нямал сключен трудов договор .
Спорно по делото е основанието за извършените от ищеца парични преводи. Константна
е практиката на ВКС (вж. решение № 37 от 25.VI.1969 г. по гр. д. № 32/69 г., ОСГК,
решение № 52 от 22.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 695/2008 г., I т. о., ТК, решение № 283 от
3.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2202/2013 г., IV г. о., ГК и мн.други), според която не може
да се презумира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор
за заем между тях, като в случая се касае за изпратен паричен превод , но данни за неговото
получаване по делото няма. Паричната сума може да е предадена на различни основания
като ищецът не е освободен от доказателствената тежест, при условията на пълно и главно
доказване, да установи с допустимите от закона доказателствени средства, че тя е предадена
на другата страна именно по силата на договор за заем. Пълното доказване е насочено към
сигурното установяване на съществуването или несъществуването на релевантния факт.
За установяване на основанието въз основа на което е предоставена сумата пари, както
и това кога е сключен договора за заем, както и каква е уговорката за връщане на сумата от
страна на заемателя, съдът е допуснал свидетелски показания. Същите са допустими като
ограниченията на чл. 164 ГПК са неприложими в случая, тъй като относно смисъла на
постигнатите договорености е допустимо събирането на гласни доказателства-в този смисъл
решение № 67/15.04.2013 г. по гр.д. № 933/2012 г. на 3-то гр.о. на ВКС.
В тази връзка ищеца е ангажирал гласни доказателства, показанията на св. З.А.Г., който
твърди ,че със свидетеля ходили в гр. София , където първият се срещнал с някакъв човек , с
когото си говорили по работа и в един момент станало на въпрос ,че човекът има нужда от
заем , но нито ищеца нито свидетеля имали нужните пари в себе си за да услужат, поради
което са се разбрали ищецът да ги преведе по куриер , а човекът да ги отработи или върне и
в един по-късен момент ищецът споделил на свидетеля ,че парите не са върнати от М..
Първо свидетелят говори за някакъв човек , което лице е нито определено ,нито
определяемо , а що се отнася ,че ищеца му споделил ,че М. не му върнал парите, не става
ясно за ответника ли иде реч или за друго лице. По отношение на твърденията на св. И.Е.И.
,който твърди ,че работил първо при Е./ищеца/във фирмата „Е. Б.“ и започнал в началото на
м. декември с един бригадир от шуменския край , който се казвал М. работили целия
декември до средата на януари. Работата не вървяла и М. заявил на Е. ,че му трябват пари
на заем, парите му били изпратени в с. Галата и М. ги изтеглил и обещал да ги върне, явно
иде реч за друг случай , тъй като видно от представените разписки на същите е изписано
име и ЕГН на ответника . Тоест по никакъв начин по делото не се доказва ,че ищецът и
ответника са сключили договор за заем, както и уговорка ,че заема ще бъде върнат до
30.06.2021г.както се твърди в исковата молба , единствено което се доказва ,че ответника е
работил при ищеца в един период но не на трудов договор. От показанията на посочените
свидетели по никакъв начин не се установяват съществените елементи на договора за заем –
кога е сключен, при какви условия, кога и как ще се предаде сумата – на вноски или на
наведнъж, начин на погасяване. Не на последно място разпитаните свидетели първия е
близък приятел на ищеца , а втория е в добри отношения с ответника работили са заедно .
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани. Относно иска с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД , тъй като се твърди паричен заем . Основателността на
предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието
на което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано от длъжника неизпълнение на същото. С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите,
съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от
ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване.
3
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за
потребление съдържание, следва да бъде доказан право пораждащия го факт - сключен
договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва
взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. За да се приеме, че е
сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на
заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно разпоредбата на чл.
240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на предмета му - заместими движими
вещи, в случая, парична сума в размер на 1925 лв., на заемателя. Последният обаче следва
да изрази воля, съгласие - независимо от неговата форма, за получаването й при условията
на договора, т.е. при поето правно задължение да върне полученото.
Въз основа на събраните свидетелски показания, съдът приема, че между страните не е
възникнало облигационно правоотношение, имащо характеристиките на договор за заем. В
действителност се установява, че сумата е преведена по „Easy Pay“ с получател ответника .
Това прехвърляне обаче,съдът приема, че не доказва съдържанието и размера на заемното
правоотношение между страните. Не са налице данни ответника да е получил заема , както
и да е поел задължение да връща някаква сума, респ. срока на връщането на получената
сума.
Съдът намира, че не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на
друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си
предават парични суми на различни основания. При наличие на различни хипотези относно
факта на плащането не може от самия факт на превеждане на на сумата, при липса на други
данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем. Аналогично е положението,
когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други
данни не може да се презумира от самия факт на признанието на задължението, че то е
възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник
и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от
закона доказателствени средства, което в настоящия случай, не беше сторено. В посочения
смисъл е и практиката обективирана в решения: № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г на
ОСГК, решение № 218/14.02.2003 г. по гр. д. № 2451/2002 г. на ВКС, V г. о. и решение №
390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК - постановено по реда на чл.
290 ГПК. След като няма установена договорна връзка от вида на твърдяната в исковата
молба за сумата от 1925 лева, то не може да възникне и задължение за връщането
й.Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск.
По разноските: При този изход на спора, право на разноски се поражда за ответника,
който доказва да е извършил такива в размер на сумата 350 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК с правно осн. 422 във вр. с чл.415 ал.1 т.2
ГПК от Е. Н. М. ЕГН ********** от с. Д. с който се иска да се признае за установено ,че
М. А. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в Б.И. ДЪЛЖИ на Е. Н. М. ЕГН **********
от с. Д. сумата от общо 1925 лв. представляваща паричен заем в едно със законната лихва
от дата 18.05.2021г. –датата на образуване на ч.гр.д. № 355/2021г на Р.С.Тетевен
ОСЪЖДА н осн. Чл.78 ал.3 от ГПК Е. Н. М. ЕГН ********** от с. Д. ДА
ЗАПЛАТИ на М. А. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в Б.И. сумата от 350 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4
5