Р Е Ш Е Н И Е
19.06.2019 Дупница
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
09.05 2019
на Година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
Председател Ели Скоклева
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
нах 127 2019
дело № по описа за
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 246-КЦ/10.01.2019г.
на директора на РЗИ – град Кюстендил, с което е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300лв. за нарушение по чл.218 ал.1 от във вр. с чл.56,ал.1 от Закона
за здравето, на Д.С. ***с ЕГН ********** ***, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред
Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда
на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ Д.С. ***обжалва наказателно постановление № 246-КЦ/10.01.2019г.
на директора на РЗИ – град Кюстендил, с което му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300лв. за нарушение по
чл.218 ал.1 от във вр. с чл.56,ал.1 от Закона за здравето.Прави
оплаквания за незаконосъобразност и иска отмяната му, като излага доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че не е
извършил нарушението.
Процесуалния представител на АНО
излага становище, че жалбата е
неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид оплакванията на
жалбоподателя,доводите на процесуалния представител на АНО и след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства,по отделно и в съвкупност, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
На 10.01.2019г., длъжностни лица от РЗИ
гр.Кюстендил , извършили проверка в кафе-аперитив „Корал“ в гр.Дупница. При същата било установено,че
обекта се състои от две помещения-масивна постройка и обособена зала, която от
три страни има платна, спускащи се от тавана до пода ,като четвъртата
стена е остъклената PVC дограма на основното помещение. В момента
на проверката, платната от трите страни на помещението били спуснати от тавана
до пода т.е. помещението е било закрито. В същото нямало поставени табели,
забраняващи пушеното и по масите имало
поставени пепелници. В това помещение, като клиент на заведението, седял
жалбоподателят и пушел цигара- обстоятелство, което било установено от
проверяващите и му бил съставен АУАН за нарушение по чл.56,ал.1 от Закона за
здравето.При предявяване на акта, жалбоподателят направил възражение,че от
всички клиенти в заведението, само на него е съставен АУАН. Въз основа на
последния, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на осн.чл.218,
ал.1 от Закона за здравето, е наложена глоба в минимален размер.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка като даде вяра на
показанията на разпитаните свидетели. Същите не си противоречат и се подкрепят
от писмените доказателства по делото.
С оглед на така установеното, съдът
счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от
надлежна страна., а по същество е основателна, поради което съдът отмени наказателното
постановление, по следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, с въз основа на АУАН,
съставен от оправомощено за това длъжностно лице ,съобразно изискванията на
чл.231,ал.2 от Закона за здравето.АУАН съдържа всички реквизити, визирани в
чл.42 ЗАНН, а НП е съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН.Неоснователни са
възраженията за допуснати процесуални нарушение. Описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, обосновават признаците на нарушението и
дават възможност за жалбоподателя да реализира правата си в пълен обем.
Събраните по делото
доказателства установиха,че жалбоподателя, като клиент в кафе аперитив, е
осъществил изпълнителното деяние на горното нарушение, като е нарушил забраната
за тютюнопушене в закрити обществени места. Безспорно
е, че въпросното помещение, като част от търговско помещение за обществено
ползване има качеството на обществено място. Съдът приема, че същото е било и
закрито такова към момента на проверката, в каквато насока са представените
гласни доказателства. Именно тези свидетелски показания по безспорен и
категоричен начин установяват, че предвид хладното време към момента на
проверката и зимният сезон, по време на който е извършена същата, проверяваното
помещение е било напълно и изцяло затворено с найлонови прегради, като по този
начин е било невъзможно осъществяването на естествена вентилация на въздуха в
помещението.
В случая
обаче, доказателствата по делото установиха,че жалбоподателят не е осъществил
нарушението от субективна страна, а именно,че го е извършил умишлено. Същият е
бил клиент в заведение, в част, обособена с подвижни прегради, в която се е
извършвало тютюнопушене. Установи се,че в това помещение не е имало табели
указващи ,че тютюнопушенето е забранено,като по масите е имало поставени
пепелници т.е. същият не е знаел
или допускал че нарушава забраната,
визирана в чл.56,ал.1 от Закона за здравето,доколкото цялата обстановка в
заведението е обосновавала убеждението у клиентите,че в тази обособена част
тютюнопушенето е разрешено.
Липсата на
субективна страна, води до несъставомерност на деянието, поради което,
последното не може да се вмени като
нарушение на жалбоподателя .
С оглед изложеното, съдът отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.