Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми въззивен състав, в публично
съдебно заседание
на двадесет и
пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Татяна Шуманова, като разгледа
докладваното от съдия Костадинова ВНЧД № 2949/2019
г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 250, ал. 4 вр. глава XXI от НПК.
С разпореждане на съдията – докладчик от 14.02.2019 г. по НЧХД № 17360/2018 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, е прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81 от НПК наказателното производство по делото, образувано по тъжба на О.Д.П. срещу Ж.Р.Р. за престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК.
Срещу разпореждането е постъпила въззивна жалба от частния тъжител О.Д.П.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане поради погрешна преценка на съда за съотношението между допустимите граници на правото на изразяване на лично мнение и засягането на достойнството на личността на тъжителя и се изтъква това, че инкриминираният израз е изречен публично. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не се правят искания по доказателствата.
В закрито заседание на 29.08.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за правилното решение на делото, за да обезпечи изпълнението на правомощията си по чл. 313, НПК, не се налага събиране на доказателства.
В откритото съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител – адв. Натина, поддържа жалбата и намира обжалваното разпореждане за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага съображения за несъответствие на мотивите на първоинстанционния съд с предмета на проверка и за произнасяне от първоинстанционния съд по същество на спора. Счита, че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 НПК и съдържа необходимите реквизити. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за разглеждане от друг състав на СРС, предвид аргументите на първостепенния състав.
ЧТ О.П., редовно призован, не се явява пред въззивната инстанция.
Защитникът–
адв. М., намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че основателно
съдията-докладчик е приел, че в тъжбата не се съдържат данни за извършено
престъпление, за което е изложил подробни съображения. Изразява съгласие с
мотивите на съдията-докладчик да приеме, че не е описано престъпление и моли
съда да потвърди обжалваното разпореждане като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Обв.Р., в
предоставеното му право на последна дума, заявява, че в тъжбата се съдържат
много неточности и неистини. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт, тъй
като не е обидил тъжителя.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното разпореждане, изложеното във въззивната жалба, както и доводите направени в съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Производството
по НЧХД № 17360/2018 г. по описа на СРС, НО, 23 с-в е образувано по тъжба от О.Д.П. срещу Ж.Р.Р. за
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК.
С
разпореждане от 11.12.2018 г., СРС е оставил без движение тъжбата О.Д.П., като
е дал указания да бъдат представени доказателства за платена държавна такса. С
молба от 14.01.2019 г. тъжителят О.П. е представил квитанция за внесена
държавна такса по делото.
С разпореждане от 14.02.2019 г.
по НЧХД № 17360/2018
г. по описа на СРС, НО, 23 с-в, съдията-докладчик е прекратил наказателното
производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т.
2 от НПК. В мотивната част на разпореждането съдът е преценил, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, приемайки, че употребените от подсъдим Р.
изрази не изпълват признаците на конкретен престъпен състав. Приел е, че в
конкретния случай са използвани изразни средства, които обективно не могат да
доведат до засягане на честта, достойнството и доброто име на тъжителя в
обществото, а е налице упражняване на персонална критика на определени
субективни недостатъци на нейния адресат, за което не съществува законова
забрана. Счел е, че описаното в тъжбата поведение на подсъдимия е израз на
правото на изразяване на мнение и неговото разпространение, а инкриминираните
изрази не са използвани неправомерно, нито са генерално неприемливи от гледна
точка на господстващия в обществото морал изразни средства, които да засягат
честта и достойнството на тъжителя. Поради това районният съд е преценил, че описаната
в тъжбата деятелност не разкрива признаци на извършено престъпление „обида“ по
чл. 146, ал. 1 от НК.
Настоящият
съдебен състав не споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд в насока,
че в конкретния по делото случай изискванията към съдържанието на тъжбата не са
изпълнени.
В
производството по дела от частен характер, тъжбата има характер на обвинителен
акт, поради което законът предоставя изисквания към нейното съдържание, които
са минимални, но задължителни. Те са регламентирани в чл. 81, ал. 1 от НПК.
Тази норма регламентира, че тъжбата трябва да е писмена и да съдържа данни за
подателя, за лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на
престъплението. Необходимо е към тъжбата да се приложи и документ за внесена
държавна такса. Без съмнение изискванията визирани в чл. 81, ал. 1 от НПК,
касаещи реквизитите на тъжбата, представляват гаранция, както за действителната
воля на тъжителя, така и за правото на защита на подсъдимия, поради което имат
императивен характер.
Тук е мястото да се отбележи, че ако съдията-докладчик счете, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, е задължен да укаже на частния тъжител в какво се изразява недостатъка в този процесуален документ като му даде подходящ срок да го отстрани и едва при неизпълнение на това задължение на тъжителя, да прекрати наказателното производство на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК. С оглед на това и доколкото в разпореждането от 11.12.2018 г. се иска единствено прилагане на документ за платена държавна такса, съдията-докладчик е упражнил правомощията си по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК преждевременно, без преди това да е дал указания на частния тъжител да отстрани констатираните непълноти и неясноти на тъжбата.
Освен това
настоящият състав счита, че в конкретния случай, депозираната на 12.10.2018 г.
тъжба от О.Д. Петков срещу Ж.Р.Р., отговаря на всички формални изисквания,
които законът поставя към съдържанието ѝ. Посочени са данните за подателя
ѝ, достатъчно данни за лицето, срещу което се подава, които да позволят
то да бъде индивидуализирано и призовано за участие в производството. Съдържа
се описание в какво, според тъжителя, се състои извършеното престъпление, в
това число и пояснения за смисъла, в който са възприети инкриминираните изрази.
Тъжбата е подписана от нейния подател и е придружена с препис за ответната
страна. С депозираната на 14.01.2019 г. молба тъжителят е изпълнил дадените от
съда в разпореждане от 11.12.2018 г. указания да представи документ за внесена
държавна такса. С това формалните критерии за образуване на производство са
били изпълнени от О.П..
Независимо от измененията в
чл. 250 НПК, съдията-докладчик може да прекрати наказателното производство на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 НПК, в случай че тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81,
ал. 1 НПК и това означава, че
съдията-докладчик е длъжен да провери дали се твърдят обстоятелства на
престъпление.
С
обжалваното разпореждане обаче, съдията-докладчик, вместо да даде правна
квалификация на изложеното в тъжбата, е обосновал несъставомерност на
квалифицираното от частния тъжител като престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1
вр. чл. 146, ал. 1 от НК деяние. За да достигне до крайния си извод,
първостепенният съд всъщност е мотивирал оправдаване на подсъдимия Р., поради
несъставомерност на описаното в частната тъжба и невъзможността да бъде подведено
под обективните и субективни елементи на твърдяното престъпление "обида",
тъй като заявеното от него попада в обхвата на закрила на свободата на словото
и правото на изразяване на мнение.
Основателни
са възраженията на повереника, че СРС е разсъждавал по същество на твърдяното
престъпление относно думите, която са засегнали правата на частния тъжител „селянин“,
„измекяр“ и „ще ми откраднеш всичките неща“. Безспорно същите засягат самооценката
на тъжителя, предвид факта на подаване на частната тъжба. Според въззивния съд липсва
съмнение и за това, че сами по себе си тези думи са обидни. Дали изпълват
състава на престъплението по чл. 146 от НК, обаче, следва да се прецени след
проверка на всички релевантни изнесени обстоятелства и събиране на
доказателства. Едва след завършване на този процес, в случай че се установи
несъставомерност на наведените факти под визираната норма, съдът е длъжен да оправдае
подсъдимия на осн. чл. 304 НПК. В противен случай, би се стигнало до лишаване
от възможността на страните, да получат адекватна защита на правата си в един
висящ процес, който да завърши със стабилен краен акт – присъда.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразни правните изводи на съдията при СРС, НО, 23 състав за наличието на предпоставките по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 17360/2018 г. по описа на същия съд, образувано въз основа на подадена тъжба от частния тъжител О.Д.П. срещу Ж.Р.Р..
Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото следва да се върне Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Доколкото с произнасянето си в контролираното разпореждане съдията-докладчик е взел становище по съществото на делото, то след връщането на делото на СРС същото следва да се разгледа от друг състав.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.1 от НПК СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 14.02.2019 г., постановено по НЧХД № 17360/2018 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81 от НПК е прекратено наказателното производство, образувано от частния тъжител О.Д.П. срещу Ж.Р.Р..
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.