РЕШЕНИЕ
№122
Стара
Загора, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – VIII състав,
в публично съдебно заседание на шести април две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря НИКОЛИНА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО
МАЗНИКОВ административно дело № 52 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „СТИЛ-08“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Клокотница“ № 13, ет.
1, ап. 1, ЕИК *********, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 23-1030-000030 от 16.01.2023 г., издадена от ВПД Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, с която на основание
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на „СТИЛ-08“ ЕООД гр. Стара Загора е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) –
„Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт (АА) по съображения за постановяването му при неправилно
приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят
твърди, че не е бил уведомен за образуване на производството по прилагането на
ПАМ, че преди издаването на оспорената заповед не са били изяснени всички факти
и обстоятелства от значение за случая и не са обсъдени събраните по преписката
доказателства, че нито е допускал, нито е знаел, още по-малко е разрешавал
притежавания от него автомобил да бъде ползван и управляван от водач с
чуждестранно национално свидетелство за управление след изтичането на 3 месеца
от влизането му в страната, тъй като водачът не бил негов служител и нямало как
да знае кога е влязъл в страната, и че е нарушен принципът за съразмерност и с
приложената ПАМ се засягат права, гарантирани включително от международни
правни актове – чл. 17 от Хартата на основните права в ЕС и чл. 1 от Протокол №
1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, в повече
от необходимото за постигане на легитимната й цел, като му се ограничавало
правото на собственост. По тези, подробно изложените в жалбата съображения се
иска отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендират се
разноски.
Ответникът – ВПД Началник група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, представя писмено становище, с което оспорва
жалбата, като неоснователна. Поддържа, че обосновано е прието наличието на
материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП за прилагането
ПАМ – „Прекратяване на регистрацията на ППС“ на собственик, чието превозно
средство (ПС) е управлявано от лице, което не притежава валидно СУМПС (свидетелство
за управление на моторно превозно средство),
както и че основанието за налагане на ПАМ е извършеното от водача административно
нарушение, а не субективното отношение на собственика на ПС към извършването му.
По съображения, че оспореният АА е издаден от компетентен орган, в изискуемата
форма, при правилно приложение на материалния и на процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона, е направено искане за отхвърляне на жалбата,
като неоснователна. В случай, че жалбоподателят претендира за разноски и
жалбата му бъде уважена, прави възражение за прекомерност на заплатеното от
него адвокатско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна по
административно-правния спор следното:
Със ЗППАМ № 23-1030-000030 от 16.01.2023
г., издадена от ВПД Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив,
на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя „СТИЛ-08“ ЕООД гр.
Стара Загора е наложена ПАМ – „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
6 месеца“. Като фактическо основание за издаването й са изложени
обстоятелствата, констатирани с Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН),
серия GA,
№ 880663 от 14.01.2023 г. - л. 27, като е налице и изрично позоваване на него.
Според АУАН на 14.01.2022 г. около 15,40 часа на км. 136 от АМ „Тракия“ лицето
Кристиан Красимиров Косев е управлявал в посока гр. София собствения на
жалбоподателя товарен автомобил „Пежо Боксер“, рег. № *** – л. 28, със
СУМПС, издадено от Великобритания - № KOSEV904222K99CJ
21, след изтичане на 3 месеца, считано от последното му влизане
в страната на 19.05.2019 г., установено чрез извършена справка от ОДЧ на Сектор
„Пътна полиция“ – нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. С АУАН били иззети два
броя регистрационни табели с № ***.
Оспорената ЗПАМ била връчена на
жалбоподателя на 17.01.2023 г.
Като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, съдът намира, че изложената фактическа обстановка обуславя следните
изводи:
Жалбата е допустима,
като подадена от активно легитимирано лице – адресат на оспорения
акт,
против подлежащ на съдебен контрол АА
и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество,
жалбата е
неоснователна.
Оспорената
ЗППАМ
е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла
на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – ВПД Началник група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив (л.
34), изрично
оправомощен за това със Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022
г. на
Директора на
ОД на
МВР гр. Пловдив – л. 32, в изискуемата писмена форма и съдържа
необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически
и правни основания за издаването й, като в тази насока е
налице и позоваване на съставен АУАН, поради което установяванията, съдържащи
се в последния, съставляват и фактически основания за издаване на заповедта, дори
и в нея да не бяха посочени такива, а именно – жалбоподателят е собственик на моторно
превозно средство (МПС), което е било управлявано
от водач, който не притежава СУМПС, валидно към категорията, към която спада
управляваното от него МПС, поради неспазване на
правилото, визирано в чл.162, ал. 1 от ЗДвП. Дали посочените фактически
основания се субсумират от хипотезата на визираното в ЗППАМ правно основание за
издаването й – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е въпрос на материална законосъобразност.
Съдът не установи
допуснати в хода на административното производство по издаване на оспорената
заповед
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
с характер
на
съществени такива и да обусловят формирането на извод за незаконосъобразност на
акта на това основание, в това число и твърдените от жалбоподателя. В
ЗДвП и Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
явяващи се специални спрямо АПК по прилагането на ПАМ, липсва изрично
предписание за уведомяване на адресата на ПАМ за образуване на производството
по издаване на ЗППАМ, но дори да се приеме, че в тази насока намират приложение
общите правила на АПК, неуведомяването на жалбоподателя за започване на
производството не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като ЗППАМ му е била връчена, същият се е запознал с нея, обжалвал я е и при
равнопоставеност на страните в съдебното производство е могъл да се защити,
като оспори представените от ответника доказателства, включително и тези от
административната преписка, и/или ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията и възраженията си. Фактите, обусловили прилагането на ПАМ с
оспорената заповед, са отразени като констатации в АУАН, съставен на водача,
управлявал автомобила на жалбоподателя, в ЗППАМ е налице изрично позоваване на
този АУАН, същият е част от материалите по преписката, представен е с нея и не
е оспорен, поради което не може да бъде споделен и доводът на жалбоподателя, че
административния орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за
случая и не е обсъдил събраните по преписката доказателства.
В случая, както беше отбелязано, наличието на основанието за
прекратяване на регистрация на МПС по чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е
обусловено от фактическата обстановка за извършено нарушение по 162, ал. 1 от
ЗДвП, описана в АУАН, серия GA, № 880663 от 14.01.2023
г., с автомобил, собственост на жалбоподателя. Съгласно 162, ал. 1 от ЗДвП българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
В АУАН е посочено, че водачът на МПС, собственост на жалбоподателя, го е
управлявал със СУМПС, издадено от Великобритания, както и че същият за последно
е влязъл в страната на 19.05.2019 г., като това е било установено чрез
извършена справка от ОДЧ на Сектор „Пътна полиция“. АУАН е бил съставен от компетентно длъжностно лице в
кръга на службата му, а съгласно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на
противното, поради което същият
представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК
във връзка с чл. 144 от АПК и
има обвързваща доказателствена сила, респективно
– на
основание чл. 193, ал. 1, изречение
първо във връзка с чл. 154, ал. 1
от ГПК доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка,
различна от изложената в него, лежи върху
жалбоподателя, който обаче не ангажира доказателства в тази насока,
нито оспорва констатациите в него. С решението за оттегляне на Обединеното кралство (Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия) от Европейския съюз и изтичането на 31.12.2020 г. на т.нар. „преходен
период“, през който правото на ЕС продължава да се прилага и спрямо Обединеното
кралство, т.е. считано от 01.01.2021 г. Обединеното кралство следва да се
третира като трета страна – страна извън ЕС и Европейското икономическо
пространство. При тези данни следва да се приеме, че към датата на
влизане в страната на водача на МПС, собственост на жалбоподателя – 19.05.2019
г., свидетелството му за управление, издадено от Великобритания, е било валидно
за управление на ПС от съответната категория на територията на Република
България до 31.12.2020 г. включително – чл. 161, т. 5
от ЗДвП, а след тази дата – до 31.03.2020 г. (чл. 162, ал. 1 от ЗДвП), т.е.
към датата на извършване на нарушението, за което е бил съставен АУАН, въз
основа на който е издадена оспорената ЗППАМ, същият не е имал валидно СУМПС за
съответната категория, ако и да се приеме при липсата на данни за това, че то е
било издадено за категорията, от която е автомобилът на жалбоподателя.
Следователно, доколкото фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ
се субсумират от хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП и
са доказани, включително и собствеността на автомобила, при управлението който
е било извършено нарушението – л. 28, обжалваният акт е и материално
законосъобразен.
Не
води до различен извод доводът на жалбоподателя, че водачът, управлявал
автомобила му, не е бил негов служител и е нямало как да знае, че към датата на
извършване на нарушението, за което му е бил съставен цитираният в оспорената
заповед АУАН, притежаваното от него чуждо национално СУМПС е било невалидно за
територията на страната. От една страна това твърдение не беше доказано по
несъмнен и безспорен начин – в представената от управителката на
дружеството-жалбоподател декларация в тази насока не е отразено, че й е известна
наказателната отговорност за деклариране на неверни обстоятелства (л. 44), а от друга страна ПАМ е вид административна
принуда, но няма санкционен характер и се прилага без оглед на вината (достатъчно е АУАН, обусловил издаването на ЗППАМ, да е валиден и
констатациите по него да не са оборени, какъвто именно е случаят),
поради което не подлежи на преценка от съда по настоящия спор субективния
принос на собственика на автомобила, който в случая е и юридическо лице, към
нарушението, извършено при управление на автомобила му от трето лице.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на това, че с приложената
ПАМ се ограничава правото му на собственост, гарантирано му и от международни
актове, ратифицирани от Република България, тъй като и вътрешното
законодателство, и посочените от него международни актове не изключват това му
право да бъде ограничено в интерес на обществото и при условия, предвидени със
закон. Целта на приложената ПАМ е посочена в хипотезата на чл. 171 от ЗДвП и е
в интерес на обществото – за осигуряване безопасността на движението и за
преустановяване на административни нарушения, а прилагането й от
административния орган е при условията на обвързана компетентност, поради което
и тъй като жалбоподателят не ангажира доказателства, установяващи, че
засягането на негови права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта на приложената ПАМ или че с последната могат да му бъдат
причинени вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, поради което съдът
намира, че с оспорения акт не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и същият не е издаден при несъответствие с целта на закона.
С оглед на изложеното съдът намира, че оспорената ЗППАМ, като издадена
от компетентен орган, при спазване на установената форма и
административно-производствените правила, при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта на закона, е законосъобразна и
жалбата против нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При
този изход от спора на жалбоподателя не следва да се присъждат направените
по делото разноски.
Водим от горните мотиви, съдът на
основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата „СТИЛ-08“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул. „Клокотница“ № 13, ет. 1, ап. 1, ЕИК *********, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000030 от 16.01.2023
г., издадена от ВПД Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Пловдив.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.