МОТИВИ
по нахд № 545.12г. по описа
на Районен съд – град Асеновград, четвърти наказателен състав
Съдът е сезиран
с постановление от РП -
Асеновград, с което се предлага да бъде освободен от наказателна отговорност,
на основание чл. 78а ал.1 от НК, обвиняемия С.Г.С., ЕГН- **********, по
народност българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование
за престъпление по чл. 131 ал.1т.1
вр.чл.130 ал.2 от НК, за това, че на 14.04.2012г. в
с.Катуница, обл. Пловдивска, е причинил на Р.Д.К. – в
качеството му на представител на обществеността – главен съдия на футболен мач
между отборите на ФК ”Тракиец” с.Катуница и
ФК”Чайка” – с.Конуш, при и по повод изпълнение на функцията му, лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата и лицето, причинили болка.
РП - Асеновград, пледира за признаване на обвиняемия С.Г.С.,
за виновен в престъпление по чл. 131 ал.1 т.1 вр.чл.130
ал.2 от НК, като счита, че са налице изискванията на чл. 78а ал.1 от НК, за
освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание - глоба, чийто размер пледира да бъде минимално предвидения в закона,
с оглед наличието на смегчаващи отговорността
обстоятелства - млада възраст, признание на вината, добри характеристични
данни, чисто съдебно минало от една страна и с оглед на това, че обвиняемият
няма доходи, от друга страна.
Обвиняемият, представляван от адвокат Апостолов, се
признава за виновен, изразява съжаление за стореното и признава фактите,
описани в постановлението на РП - Асеновград. Изтъква, че няма доходи, като го
издържат родителите му, с които живее. Моли за минимален размер глоба.
Упълномощеният му защитник - адвокат Апостолов,
пледира за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност на основание
чл. 78а ал.1 от НК и налагане на минимален размер на глоба, с оглед изтъкнатите
от прокурора съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, от фактическа страна намери за установено следното:
Българският футболен съюз /БФС/ е сдружение с
нестопанска цел, като изпълнява задължения за ръководство и контрол върху
състезанията по футбол. Той действа чрез местните центрове, наречени зонални
съвети. В неговия устав е предвидено правомощието да издава правилници за
неговата работа, които са нормативни актове. В този правилник е указан и
статута, функциите и назначенията на съдиите.
Свидетелят Р.К. е футболен съдия към БФС от
22.02.2007г., като е бил назначен с назначително
писмо на БФС, на Зонален съвет – Пловдив, за главен съдия на футболна среща за първенство 2011/2012г. „Б”
областна група между отборите ФК”Тракиец” –с.Катуница и ФК”Чайка”-с.Конуш,
която е следвало да се играе на 14.04.2012г. на стадион с.Катуница от 17,00
часа, като за този мач е бил назначен за първи асистент свидетеля Р.Г., а за делегат – свидетеля И.Д..
През футболния сезон 2011г.- 2012г., обвиняемият С. е
бил футболист на ФК ”Тракиец” – с.Катуница.
На 14.04.2012г., футболната среща между двата отбора
започнала в указаното време, като била ръководена от свидетеля К. като главен
съдия. Първото полувреме завършило с резултат 1:0 в полза на гостуващия отбор
ФК ”Чайка”-с.Конуш, като по време на второто полувреме, съдията К. отсъдил фал
в полза на ФК ”Чайка”, чието решение обаче било оспорено от обвиняемият С.
демонстративно, за което от свидетеля Р. му бил показан жълт картон, при което
обвиняемият отбравил към съдията репликата „Ей,
палячо, на какъв се правиш”, при което свидетелят К. го напсувал с „Ще ти еба
майката”, след което му показал червен картон, при което обвиняемият С. замахнал и го ударил с ръка в областта на лицето, от който
удар свидетелят К. изгубил равновесие и залитнал, като бил прихванат отзад зад
тялото от свидетеля А.Т. - футболист във ФК ”Тракиец”, които го повдигнал и
издърпал настрани. Мачът бил прекратен, като свидетелят К. в съблекалнята се
оплакал от силно главоболие и гадене, след което напуснал стадиона. Впоследствие
се прегледал в УМБАЛ ”Свети Георги”-Пловдив, където му бил издаден лист за
преглед от катедра „Съдебна медицина” СМУ № 379/20102г.
От изготвената по делото СМЕ се установява, че на
свидетеля К. е било причинено контузия на главата, контузия на лицето, които са
му причинили болка по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК.
Горните факти съдът намери за доказани от изготвената
по делото СМЕ, чието заключение съдът кредитира като обосновано и изготвено от
лице със съответните познания в областта на съдебната медицина, поради което и
я кредитира. Съдът кредитира и протоколите за разпит на свидетелите К., Т., Р.Г., Л.Й., И.П., Г.К., А.З., И.Д., които
съдържат непротиворечиви показания, последователни са, поради което и се
кредитират от съда. Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, а
именно: харакеристична справка, справка за съдимост и
справка-декларация от вещото лице, като надлежно приобщени и достоверни. Съдът
изключва от доказателствата по делото следните документи, които не са приобщени
по реда на чл. 159 ал.1 от НПК, тъй като са приложени преди образуването на ДП,
поради което и нямат правна стойност, а именно: протокол № 1225 на БФС, назначително писмо № 1225, копие на съдийска карта и СМУ,
поради което и не ги кредитира.
При така приетите за установени факти по делото, от правна страна, съдът намери
следното:
Касае за нанасяне чрез удар с ръка в лицето, на лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и лицето, които са
причинили болка, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, при наличие на причинно -
следствена връзка между удара и причинените увреждания, като същата е нанесена
на лице - футболен съдия към БФС, който по смисъла на чл. 93 т.3 от НК, е
представител на обществеността, тъй като повредата е нанесена по време на мач,
в което време футболния съдия се явява лице, посочено от БФС като обществена
организация, да упражнява въз основа на правилника на същия, определена
функция, с оглед на което и от обективна страна, е налице съставомерност
по чл. 131 ал.1 т.1 вр.чл.130 ал.1 от НК.
От субективна страна, деянието е осъществено при пряк
умисъл, при съзнавани общественоопасни последици и
тяхното целене, с оглед на което и за престъплението по чл. 131 ал.1т.1 вр.чл. 130 ал.1 от НК, съдът призна подсъдимия за виновен.
По отношение на неговата отговорност, съдът отчете
това, че обвиняемият не е осъждан, за престъплението е предвидено наказание
„ЛС” до 1 година или „Пробация”, обвиняемият до
момента не е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, поради което и при липса на предпоставките по ал.7 на този законов текст,
съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание - „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева. Размерът на наказанието съдът определи при наличие
само на смегчаващи отговорността обстоятелства,
каквито намери чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите му характеристични
данни, младата му възраст, това, че е бил провокиран от пострадалия с псувня и
с оглед липсата му на доходи.
Тъй като съдът призна обвиняемия за виновен, на
основание чл. 189 ал.3 от НПК, го осъди да заплати и разноските по делото,
възлизащи в размер на 50 /петдесет/ лева за СМЕ, в полза на Районен
съд-Асеновград.
С този размер на административното наказание, съдът
счита, че ще бъдат изпълнени целите на чл.12 от ЗАНН.
По горните мотиви, съдът постанови своето решение.
Районен съдия: