РЕШЕНИЕ
№ 1100
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330112412 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
против Е. А. Х. обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена
Заповед № 3413/08.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 5756/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV
граждански състав, а именно: сумата от 410, 13 лв. – главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от
01.03.2018 г. до 31.10.2020 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. П, ул. "В." **, както и обезщетение за забавено
плащане за периода от 03.05.2018 г. до 05.04.2021 г. в размер на сумата 78, 54
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед – 06.04.2021 г., до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
1
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден
обект, находящ се в гр. П, ул. "В." **. Твърди, че за процесния период е
доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е
разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от
410, 13 лв., представляваща топлинна енергия за битово-горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация. Твърди,
че начислената на ответника топлинна енергия и разпределена съобразно с
изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Доставената услуга
на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е
изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на
паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските,
сторени в заповедното и исковото производство.
Ответната страна Е. А. Х. е депозирала в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба чрез ****. С.. Твърди,
че дължи сумите, претендирани от ищеца, като изразява готовност за
сключване на съдебна спогодба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
3 ГПК.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за
сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на
два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на
дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за
енергетиката досежно влизане в сила на последните. Следователно,
2
доколкото възникване на облигаторното правоотношение по доставка на
топлинна енергия е законово установено, съдът не възприема възраженията
на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Ответната страна не оспорва обстоятелството, че е потребител на
топлинна енергия в качеството си на собственик на топлинна енергия.
Следователно се установява, че ответната страна е собственик на
топлоснабдения обект, находящ се в гр. П, ул. "В." **, т.е. между страните е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на
топлинна енергия, като правният спор по настоящото
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли
правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде
тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на
договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съдът намира, че така посочените предпоставки се установяват в
производството по делото, доколкото ответната страна признава всички
3
факти, изложени от ищеца в исковата молба, като в първото по делото
съдебно заседание изразява желание за заплащане на претендираните
задължения.
Следователно предявеният иск за главница за стойността на реално
доставената топлинна енергия за процесния период е за сумата от 410, 13 лв.
следва да бъде уважен.
Тъй като потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация за заплащане
стойността на потребената топлинна енергия, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 34, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение за
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което потребителят дължи обезщетение за забава върху
главницата от 410, 13 лв. в размер на сумата от 78, 54 лв. за периода от
03.05.2018 г. до 05.04.2021 г.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото производство в от 75 лв. за
заплатена държавна такса, като не следва да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение с оглед изричното изявление на ищеца, че не претендира
последното в исковото производство.
В настоящото производство по арг. на т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се
присъди и сумата от 75 лв. – разноски в заповедното по ч.гр.д. № 5756/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на Е. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П, ул. *****, че
“ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на парично
вземане в размер на сумата от 410, 13 лв. – главница, представляваща
стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.03.2018 г. до
31.10.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в
гр. П, ул. "В." **, както и в размер на сумата 78, 54 лв. - обезщетение за
забавено плащане за периода от 03.05.2018 г. до 05.04.2021 г., ведно със
4
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед, а именно 06.04.2021 г., до окончателното
погасяване на задължението, обективирани в Заповед № 3413/08.04.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5756/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав.
ОСЪЖДА Е. А. Х., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 5756/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IV граждански състав, и сумата от 75 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 12412/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5