№ 67
гр. Велико Търново , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Румянка Ирманова Хинчева (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600156 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е
по искане на осъдения Н. В. АЛ. за възобновяване на ВНОХД №
463/2020год. по описа на Окръжен съд-гр.Русе /НОХД № 2565/2019год. по
описа на Районен съд- гр.Русе/.
От съдържанието на искането за възобновяване и допълненията към
него се извлича, че е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422
ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1
т.1, т.2 и т.3 от НПК. Навежда се оплакване, че в хода на съдебното
производство в първата и въззивната инстанция са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като делото е разгледано в
отсъствие на осъдения А. и по този начин е било нарушено правото му на
лична защита, както и че изводите на първинстанцонния и въззивния съд
1
относно виновността на осъдения А. са направени въз основа на гласни
доказателства, които са недостоверни и показанията на свидетелите не са
били проверени и анализирани в съответствие с изискванията на НПК.
Навежда се и оплакване, че А. не е извършил престъплението, за което е бил
признат за виновен и осъден. Навежда се е и оплакване за явна
несправедливост на наложеното наказание, тъй като е наложено за
престъпление, което осъденият А. не е извършил. Иска се наказателното дело
да бъде възобновено, първоинстанционната присъда и въззивното решение да
бъдат отменени и А. да бъде оправдан или делото да се върне за ново
разглеждане.
В съдебно заседание осъденият Н.А. и назначения му служебен
защитник адв.В.С. поддържат направеното искане за възобновяване на
наказателното делото и молят да бъде уважено.
Защитникът на осъдения излага доводи за допуснати съществени
нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК и в условията на алтернативност
прави искания Великотърновския апелативен съд да отмени
първоинстанциионната присъда и въззивното решение и да оправдае
осъдения, да измени присъдата, като наложи на осъдения наказание пробация
или да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг
състав на Русенския районен съд.
Осъденият Н.А. поддържа казаното от защитника му.
Прокурорът от ВТАП изразява мотивирано становище за
неоснователност на искането за възобновяване на наказателното дело и моли
съда да не го уважава.
Упражнявайки правото си на последна дума, осъденият А. заявява,
че иска делото да се върне за ново разглеждане, или ако може съдът да го
оправдае.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на заявеното основание за възобновяване на делото в пределите на
правомощията си съгласно чл.426 вр. с чл.347 от НПК, намира за установено
следното:
2
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати
съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. Искането за
възобновяване и допълненията към него са подадени в предвидения в чл.421
ал.3 шестмесечен срок.
Разгледано по съществото, искането за възобновяване на
наказателното дело е основателно по следните съображения:
С присъда № 29/20.02.2020год., постановена по НОХД №
2565/2020год. по описа на РС-Русе, подсъдимият Н. В. АЛ. е признат за
виновен в това, че на 02.12.2018год. в гр.Русе, се заканил с убийство на А. Н.
Я. от гр.Русе с думите „Ще те убия!“ и посегнал към нея с ръчен трион, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у А.
Н. Я., поради което и на основание чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, което да
изтърпи при първоначален общ режим.
Със същата присъда подсъдимият Н. В. АЛ. е признат за невинен в
това на 02.12.2018год. в гр.Русе, да се заканил с убийство на А. Н. Я. от
гр.Русе, изричайки думите „Или ще бъдеш моя, или ще си мъртва!“, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у А.
Н. Я., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК в тази му част.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия Н.А., с
оплакване за необоснованост и искане въззивният съд да постанови нова
присъда, с която първоинстанционната присъда да бъде отменена и
подсъдимият А. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК.
С решение № 260011/08.09.2020год., постановено по ВНОХД №
463/2020год. по описа на Окръжен съд- гр.Русе, въззивният съд потвърдил
3
присъда № 29/20.02.2020год., постановена по НОХД № 2565/2020год. по
описа на Районен съд- гр.Русе.
Решението на въззивната инстанция е влязло в сила на 08.09.2020год.
и не е проверявано по касационен ред.
Следва да се отбележи, че когато са постановени актове на първа и
въззивна инстанция, какъвто е настоящия случай, на проверка по реда на
Глава тридесет и трета от НПК подлежи акта постановен от въззивната
инстанция.
Заявеното и поддържано от осъдения и защитника му в настоящото
производство оплакване за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1
т.1 от НПК и свързаното с това оплакване искане за оправдаване на осъдения,
се заключават в несъгласието им с приетите от първата и въззивната
инстанция фактически положения, въз основа на които е прието, че
подсъдимият е извършил престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК. По
същество това съставлява оплакване за необоснованост на присъдата, а
необосноваността не е предвидена сред касационните основания по чл.348
ал.1 т.1-3 от НПК. В производството по възобноваване на наказателни дела,
съдът не разполага с правомощия да установява нови фактически положения,
поради което настоящия състав следва да извърши проверка само дали
изводите на въззивния съд, относно приетите за установени фактически
положения, са направени при спазване изискванията на чл.14 ал.1 и чл.107
ал.5 от НПК и дали решението на въззивната инстанция е изготвено в
съответствие с предписанията на чл.339 от НПК, която проверка в случая е
дължима във връзка със заявеното оплакване за допуснато съществено
нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
Доводите на осъдения и на защитника му за допуснато съществено
нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, довело до нарушаване правото на
защита на осъдения, изразяващо се в това, че делото в първата и въззивната
инстанция е било разгледано и решено в отсъствие на подсъдимия, са
неоснователни.
От материалите по делото се установява, че осъденият Н.А. е взел
лично участие в проведеното по НОХД № 2565/2019год. по описа на РС-Русе
4
разпоредително заседание на 23.01.2020год, като преди това- на
15.01.2020год. лично е получил съобщението по чл.247б ал.1 от НПК и му е
връчен препис от обвинителния акт. Видно от протокола за проведеното
разпоредително заседание на 23.01.2020год., делото е отложено и насрочено
за 20.02.2020год., за която дата подсъдимият Н.А. е бил уведомен, тъй като е
присъствал в заседанието. Въпреки последното, на подсъдимия А., на
посочения от него адрес по време на досъдебното производство: гр.Русе,
**********, е била изпратена призовка за насроченото съдебно заседание на
20.02.2020год., която не му е била връчена, като върху нея има отбелязване от
призовкар при РС-Русе, че адреса е посетен няколко пъти, не е открит никой
на адреса, телефона или е изключен или не отговаря никои, оставено е
известие, но не се явява.
В проведеното по НОХД № 2565/2019год. по описа на РС-Русе
съдебно заседание на 20.02.2020год., подсъдимият Н.А. не се е явил и съдът е
дал ход на делото в негово отсъствие, като е приел, че са налице
предпоставките по чл.269 ал.3 т.1 и т.3 от НПК и разглеждането на делото в
отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриването на обективната
истина. В това съдебно заседание делото е разгледано в отсъствие на
подсъдимия Н.А., като е участвал назначения му още в досъдебното
производство служебен защитник. В същото съдебно заседание е постановена
присъдата по делото.
За насроченото на 03.09.2020год. съдебно заседание по ВНОХД №
462/2020год. по описа на ОС-Русе е била изпратена призовка на подсъдимия
Н.А. на единствения посочени от него адрес: гр.Русе, **********, която е
върната невръчена, като върху нея има отбелязване на призовкар при РС-
Русе, че по данни на Гинка Николова, снаха, лицето не живее на адреса и
няма връзка.
В проведеното по ВНОХД № 462/2020год. по описа на ОС-Русе
съдебно заседание на 03.09.2020год. подсъдимият Н.А. не се е явил и съдът е
дал ход на делото в негово отсъствие, като е намерил, че „делото следва да се
гледа при условията на чл.269 ал.3 вр. чл.117 от НПК“. В това съдебно
заседание делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия Н.А. и е обявено за
решаване, като в заседанието е участвал назначения му още в досъдебното
5
производство служебен защитник, който е подал въззивната жалба.
При тези обстоятелства настоящия състав намира, че с
разглеждането на делото в отсъствието на осъдения Н.А. в първата и
въззивната инстанция не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и не е нарушено правото на защита на осъдения.
В първата инстанция е било налице основание по чл.269 ал.3 т.3 от
НПК, за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, тъй като е бил
редовно призован за насроченото заседание на 20.02.2020, не е посочил
уважителни причини за неявяването си и е била изпълнена процедурата по
чл.247б ал.1 от НПК, включително подсъдимият е бил уведомен, че делото
може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на
чл.269 от НПК. Освен това първоинстанционният съд правило е приел, че
разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за
разкриване на обективната истина. Това е така, тъй като А. е участвал лично в
досъдебното производство, имал е възможност да направи искания по
доказателствата и възражения, а освен това в досъдебното производство са
били проведени очни ставки между обвиняемия А. и свидетелите Я. П. и А.
А., по време на които на А. е била предоставена възможност да зададе
въпроси на тези свидетели. От значение за този извод е и обстоятелството, че
Н.А. лично е взел участие в проведеното разпоредително заседание в първата
инстанция, където също е имал възможност да направи исканията и
възраженията, които има.
Във въззивната инстанция, въпреки непрецизността на
определението на въззивния съд, с което е даден ход на делото, е било налице
основание по чл.329 ал.2 вр. с чл.269 ал.3 т.1 от НПК за разглеждане на
делото в отсъствие на подсъдимия, тъй като Алекснадрвов не е бил намерен
на посочения от него адрес и е променил същия без да уведоми съда, както и
защото по изложените по-горе съображения разглеждането на делото в
отсъствието на подсъдимия и в тази инстанция не е било пречка за
разкриването на обективната истина.
По изложените съображения настоящия състав намира, че
разглеждането на делото в първата и въззивната инстанция в отсъствието на
осъдения Н.А. е станало при наличието на посочените законови основания,
6
поради което не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, имащо за последица нарушаване правото на защита на Н.А..
Последният с недобросъвестното си процесуално поведение сам се е лишил
от възможността да участва лично в производството пред двете инстанции и
да упражни лично правото си на защита, но ограничаването на това право на
А. не е в резултат на допуснато от първоинстанционния и въззивния съд
съществено нарушение на процесуалните правила.
Настоящият състав намира за основателно направеното и
поддържано от осъдения и защитника му оплакване за допуснато от
въззивния съд съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, изразяващо
се в липсата на извършен от въззивната инстанция задълбочен, обективен и
всестранен анализ на доказателствата по делото в съответствие с
предписанията на чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 от НПК и отговор на възраженията
направени с въззивната жалба, съгласно изискването на чл.339 ал.2 от НПК.
Налице е липса на мотиви на въззивното решение, което е съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от
НПК.
Видно от съдържанието на въззивното решение, Русенският окръжен
съд е възприел фактическите констатации на първоинстанционния съд, като е
приел, че същите се подкрепят изцяло от събраните по делото гласни
доказателства, а именно от свидетелските показания на св.А. Я., св.Я. П.,
св.М. С., св.А. П. /и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК/
и св.Й. П. /и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК/,
частично от прочетените обяснения на подс.Н.А. на основание чл.279 ал.2 вр.
с ал.1 т.2 от НПК, както и от писмените доказателства и доказателствени
средства- прокотоколи за очна ставка, справка за съдимост, автобиография,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. Прието
е, че при оценка на гласните доказателства първоинстанционният съд е приел,
че защитната теза на подс.А., изразена в неговите обяснения, изцяло
противоречат на цитираните гласни доказателства. Посочено е, че същият е
давал противоречиви обяснения, но не отрича авторството и
съставомерността на престъплението, в което е обвинен. Прието е, че
първоинстанционният съд правилно е дал вяра на разпитаните в хода на
делото свидетели, тъй като същите кореспондират помежду си, те са
7
последователни, непротиворечиви, правдоподобни и житейски логични,
поради което не могат да бъдат изключени от доказателствения материал.
Извършеното позоваване от страна въззивния съд на посочените
гласни доказателства е декларативно, като същите изобщо не са анализирани
и не са съпоставени помежду им.
Въззивният съд не е анализирал показанията на св.А. Я. и не е
обсъдил вътрешните противоречия в тях. В показанията си св.Я. от една
страна твърди, че Н.А. на два пъти й е казал, че ще я убие- първия път, когато
я свалил долу на земята с лице към пода, когато я одрал с триона по задните
части казал: „Ще те убия!“ и след това, когато пуснала Н.А. и вече била
седнала на леглото той й ударил два шамара и пак й казал: “Ще те убия, ще ти
запаля апартамента!“ В същото време в показанията си св.Я. заявява:
„Николай първо ме удари с бичкията, после ми удари шамарите, но не помня
кога точно ми каза „Ще те убия!“.
Въззивният съд не е анализирал и показанията на св.Я. П., който е
заявил, че Н.А. на няколко пъти е тръгвал към св.Я. да я бие и в един от тези
пъти й казал „Ще те убия, ще ти запаля къщата“. Заявява, че за един път си
спомня, че ги изрекъл тези думи, като тръгнал срещу нея да я бие, но не
помни точно кога, защото на три-четири пъти ги разтървал, както и не си
спомня дали св.Я. е падала на земята.
Въззивният съд не е анализирал и показанията на свидетелите А. П. и
Й. П.. Двамата, в качеството им на полицейски служители са посетили
местопроизшествието непосредствено след инцидента, възприели са
обстановката в апартамента, в който е станал и състоянието на св.А. Я. и са
разговаряли с нея и със свидетелите Я. П. и М. С., който е подал сигнала на
тел.112 по молба на св.Я. и е отишъл на мястото на инцидента в последствие.
В показанията, които са дали в съдебно заседание и в досъдебното
производство /прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК/ св.А.
П. и св.Й. П. заявяват, че св.Я. им е обяснила, че лице на име Николай, който
й дошъл на гости я пребил в апартамента й, твърдяла, че Николай я бил
ударил с бичкията. В показанията си свидетелите А. П. и Й. П. не твърдят
св.А. Я. и свидетелите Я. П. и М. С. да са им казвали, че осъденият Н.А. се е
заканвал с убийство на св.А. Я..
8
В допълнението към въззивната си жалба защитникът на
подсъдимия е изложил довод, че Русенският районен съд не е обсъдил
показанията на св.П. и св.П. /служители на ОД МВР Русе/, посетили мястото
на събитието, разговаряли със св.Я., която пред тях описвайки случая не е
споменала, че подсъдимият А. я е заплашвал с думите „Ще те убия“, а тези
нейни твърдения се обективират в един по-късен момент. В нарушение на
задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК, в
решението си въззивният съд не е изложил никакви съображения във връзка с
този довод, изложен в подкрепа на въззивната жалба, с която е бил сезиран.
Въззивният съд е бил длъжен да анализира и съпостави от една
страна показанията на свидетелите А. П. и Й. П., а от друга страна
показанията на свидетелите А. Я., Я. П. и М. С., и да изложи съображения
защо приема за неоснователен посочения довод направен от защитника на
подсъдимия.
В решението си въззивният съд е интерпретирал превратно
обясненията на осъдения Н.А., дадени от него в досъдебното производство в
присъствието на защитник, които са приобщени в първата инстанция по реда
на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от НПК, като е приел, че „същият е давал
противоречиви обяснения, но не отрича авторството и съставомерността на
престъплението, в което е обвинен.“ В тези обяснения, дадени от осъдения
Н.А. в качеството на обвиняем, не се съдържат никакви вътрешни
противоречия и в тях той категорично заявява: „Не съм отправял закани и
заплахи, нито за убийство, нито за палежи на апартаменти“, с което очевидно
е отрекъл да е извършил престъплението по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК, за
което му е повдигнато обвинение.
Допуснатото съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК
съставлява основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на ВНОХД
№ 463/2020год. по описа на ОС- Русе, отмяна на постановеното по него
въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
ОС-Русе от стадия на съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд:
9
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 463/2020год. по описа на Окръжен съд-
гр.Русе.
ОТМЕНЯ решение № 260011/08.09.2020год., постановено по
ВНОХД № 463/2020год. по описа на Окръжен съд- гр.Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-
гр.Русе от стадия на съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Преписи от решението да се изпратят на Апелативна прокуратура-
Велико Търново и Затвора-Ловеч.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10