Р Е Ш
Е Н И Е
№ 223
Гр. Перник, 04.11.2021 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 258 по
описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.Д.П.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат А.И. *** против Заповед № 705 от 03.12.2020 година
на административния ръководител на Районна прокуратура (РП) Кюстендил, в частта
й, с която на С.Д.П. ***, е определен размер на средства за
допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за 2020 година в размер на 0 %.
Жалбоподателят твърди, че заповедта в
оспорената й част е неправилна и незаконосъобразна, излага доводи, че соченото
в заповедта непостигане на високи резултати през 2020 година почива на
субективна преценка, с която заявява, че не е съгласен, както и че наличието на
образувано дисциплинарно производство три дни преди издаване на процесната
заповед само по себе си е не е основание за неполучаване на ДТВ. Моли съда да
отмени заповедта в оспорената й част. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – изпълняващ функциите на
административен ръководител на Районна прокуратура Кюстендил, в писмен отговор
по повод жалбата, изразява становище за допустимост, но неоснователност на
същата. Излага доводи, че към момента на издаване на оспорваната заповед спрямо
жалбоподателя е било налице образувано и висящо дисциплинарно производство,
образувано със заповед на административния ръководител на Районна прокуратура Кюстендил,
приключило с издаване на 12.02.2021 година на заповед за налагане на
дисциплинарно наказание. Моли съда да отхвърли жалбата.
В проведеното съдебно заседание на 18.10.2021
година жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адвокат А.И. ***,
който поддържа жалбата. Моли съда да отмени заповедта в оспорената й част.
Претендира присъждане на съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 18.10.2021 година ответникът
по жалбата – изпълняващ функциите на административен ръководител на Районна
прокуратура Кюстендил, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, че към момента на издаване на оспорваната заповед
жалбоподателят С.Д.П. е заемал длъжността „прокурор“ в Районна прокуратура
Кюстендил.
Установява
се от доказателствата по преписката, представена по делото, че със Заповед № 615
от 30.10.2020 година на административния ръководител на Районна прокуратура Кюстендил,
срещу С.Д.П. е било образувано дисциплинарно производство за установяване
извършването и от последния на дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 1, т. 1
и т. 2 от Закона за съдебната власт, поради констатирани негови бездействия в
периода 05 – 27 октомври 2020 година.
С Решение
по т. 45 по Протокол № 28/21.11.2020 година на Пленума на Висшия съдебен съвет
(ВСС), е дадено съгласие административните ръководители на органите на
съдебната власт да упражнят правомощията си по чл. 7, във връзка с чл. 9 от
Правилата за определяне и изплащане на средствата за допълнителни трудови
възнаграждения (ПОИСДТВ) (приети с
решение на Пленума на ВСС по протокол № 29/22.11.2018 година, изм. и доп. с
решение на Пленума на ВСС по Протокол № 13/13.06.2019 година, изм. и доп. с
решение на Пленума на ВСС по Протокол № 28/21.11.2019 година).
В изпълнение
на решение по т. 45 по Протокол № 28/21.11.2020 година на Пленума на ВСС, въз
основа на указателно писмо на Главния прокурор на Република България изх. №
3638/19 от 27.11.2020 година, административният ръководител на РП Кюстендил, на
основание чл. 140 от ЗСВ, чл. 7 и чл. 9 от ПОИСДТВ издал процесната заповед № 705/03.12.2020
година. Със същата утвърдил списък на прокурорите и служителите от РП
Кюстендил, на които за постигане на резултати по конкретни задачи може да бъде
изплатено ДТВ за 2020 година, като на основание чл. 7, ал. 1, т. 7, във връзка
с чл. 9 от ПОИСДТВ, определил размера на средствата за ДТВ за 2020 година,
обективирано в списък, неразделна част от заповедта. Под № 8 в този списък на С.Д.П.,
заемащ длъжност прокурор в РП Кюстендил, било определено ДТВ – 0%, с мотиви, че
спрямо същия има висящо дисциплинарно производство, образувано със Заповед №
615/30.10.2020 година на административния ръководител на РП Кюстендил, което се
явява пречка за изплащане на ДТВ на магистрата за 2020 година по смисъла на чл.
5, ал. 2, т. 7 от ПОИСДТВ, до приключване на производството. Заповедта в тази й
част допълнително е мотивирана и с непостигнати от прокурор П. високи резултати
по конкретни задачи, което изключва на друго основание определянето и
изплащането на ДТВ.
Няма данни
по делото към датата на издаване на тази заповед – 03.12.2020 година, дисциплинарното
производство, образувано със Заповед № 615 от 30.10.2020 година срещу С.Д.П.,
да е прекратено или приключило с влязъл в сила акт (налице е адм. дело №
6001/2021 година по описа на Върховния административен съд, обявено за решаване
на 29.09.2021 година). От друга страна се установява от доказателствата,
че със Заповед № 181 от 12.02.2021 година на административния ръководител на
Районна прокуратура Кюстендил, постановена в това образувано дисциплинарно
производство, на С.Д.П. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ по чл.
308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, за извършени от същия дисциплинарни нарушения по чл.
307, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. От което следва, че към момента на издаване на
спорната заповед е било налице висящо дисциплинарно производство, образувано
срещу С.Д.П.
При така установените факти,
настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане, а по същество неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган –
административният ръководител на РП Кюстендил. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗСВ Пленумът на ВСС определя
възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. С чл. 6, ал. 1 от ПОИСДТВ, приети от Пленума на ВСС на
основание чл. 13 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), правомощието за определяне размерите на ДТВ на магистратите за
постигнати резултати в течение на годината, е предоставено на административните
ръководители на органите на съдебната власт. С Решение по т. 45 по Протокол № 28/21.11.2020 година на
Пленума на ВСС е дадено съгласие административните ръководители на органите на
съдебната власт да упражнят правомощията си по ПОИСДТВ за 2020 година. Не
се установява наличие на основание за отмяна на заповедта в условието на чл.
146, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 168, ал. 1 от АПК.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма и без
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доколкото
в ЗСВ не се съдържат специални правила, заповедта съдържа реквизитите по чл.
59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател, наименованието на
акта, неговият адресат, фактически и правни основания за издаването му,
включително посочена е заповед № 615/30.10.2020 година за образуване на
дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, които фактически и правни
основания кореспондират помежду си, заповедта има ясна разпоредителна част,
дата на издаване и подпис на издателя й с означаване на длъжността му. Административният
орган се е произнесъл и след изясняване на фактите и обстоятелства по случая,
съобразно правилото на чл. 35 от АПК. Не са налице основания за отмяна на акта
в условието на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, във връзка с чл. 168, ал. 1 от АПК.
Оспорената заповед е съответна и на приложимия
материален закон, тъй като по делото се установи, че са били налице
материалноправните предпоставки за постановяване на отказ за изплащане на ДТВ
на жалбоподателя за 2020 година. Съображенията, обосновали този извод са
следните:
Както вече се посочи, в чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗСВ е
предвидено възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите да се
определят от Пленума на ВСС.
Нито в ЗСВ, нито в друг нормативен акт е
регламентирано изплащането на ДТВ за магистрати и съдебни служители. Предвид
това Пленумът на ВСС, на основание чл. 13 от НСОРЗ, е приел ПОИСДТВ
(Правилата). В чл. 13 от НСОРЗ е предвидено, с колективен трудов договор, с
вътрешни правила за работна заплата и/или индивидуален трудов договор да могат
да се определят и други ДТВ за: 1. постигнати резултати от труда – текущо за
годината или за друг период; 2. промени в условията на труд с временен
характер, водещи до допълнително нервно – психическо натоварване, и в други
условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата; 4. други.
Съгласно ал. 2 на с. чл. от НСОРЗ, с договорите и с вътрешните правила по ал. 1
се определят условията за получаване и размерите на ДТВ.
С оглед изричното позоваване
в § 1 от ДР на Правилата на чл. 13 от НСОРЗ (наредбата на свой ред е издадена
на основание чл. 244, т. 2, чл. 261 от Кодекса на труда КТ) и § 121 от Закона
за изменение и допълнение на КТ, субсидиарно приложим нормативен акт съгласно чл. 229 от ЗСВ), както и предвид
съдържанието на Правилата, обосновава се извод, че Пленумът на ВСС е определил
какви допълнителни възнаграждения могат да се получават в органите на съдебната
власт и при какви условия, които Правила публично е и оповестил. Тази уредба
характеризира процесното трудово възнаграждение като допълнително, не
задължително, изплащано само при определени предпоставки, определени от Пленума
на ВСС в условията на оперативна самостоятелност, т. е. Правилата имат характер
на такива, по чл. 13 от АПК (в който смисъл е и Определение №
938/21.01.2020 година, постановено по адм. дело № 14812/2019 година на Върховния
административен съд, оставено в сила с Определение № 6416 от 29.05.2020 година,
постановено по адм. дело № 4209/2020 година на петчленен състав на Върховния
административен съд).
По този начин с ПОИСДТВ са
регламентирани редът, начинът, източниците на средствата за изплащане, условията
за получаване и начинът на определяне на размер на ДТВ, включително:
Според чл. 3 от ПОИСДТВ в
органите на съдебната власт могат да се получават следните ДТВ: 1. за
постигнати резултати – текущо за годината. 2. за постигнати резултати по
конкретни задачи; 3. съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 6, изр. първо от ЗСВ
(за магистрати) – въз основа на степента на натовареност на съответния орган на
съдебната власт.
В Правилата са определени и
условията за изплащане на ДТВ за постигнати резултати, а едно от тях е и
заложеното в чл. 5, ал. 2, т. 7, съгласно което не се изплаща ДТВ на магистрат
и съдебен служител при висящо дисциплинарно производство – до приключване на
производството.
На горното основание е постановена и спорната част на
процесната заповед на административния ръководител на РП Кюстендил, което съответства на изложеното от
органа по фактите. Със заповедта е определено изплащане на ДТВ на жалбоподателя
за постигане на резултати по конкретни задачи през 2020 година в размер на 0 %.
Това е мотивирано от фактическа страна с образувано срещу жалбоподателя
дисциплинарно производство със Заповед
№ 615 от 30.10.2020 година на административния ръководител на РП Кюстендил,
съответно с непостигане на такива резултати. Във връзка с последното без основание
е твърдението в жалбата за субективна преценка на административния орган –неразрешеният
въпрос за съответствието на поведението на магистрата през текущата година с
високите изисквания за професионалните му качества е пречка за получаване на
допълнително трудово възнаграждение на посоченото в оспорената заповед
основание от Правилата. Това посочено в заповедта фактическо основание
за издаването й се подкрепи от доказателствата по делото, и конкретно от
цитираната заповед, издадена от административния
ръководител на РП Кюстендил, компетентен
дисциплинарнонаказващ орган, с която срещу прокурор С.Д.П. е образувано
дисциплинарно производство за установяване извършването и от последния на
дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, поради
констатирани негови бездействия в периода 05 – 27 октомври 2020 година. Тази
заповед предшества издаването на процесната Заповед № 705 от 03.12.2020 година
на административния ръководител на РП Кюстендил, с която е утвърден списък на
прокурорите и служителите от РП Кюстендил, на които за постигнати резултати по
конкретни задачи може да бъде изплатено ДТВ. Тук във връзка с доводите на
жалбоподателя за антидатиране на заповедта за образуване на дисциплинарно
производство ще се посочи само за прецизност, че доводите за „близко
съвпадение“ на дати не кореспондират с данните в доказателствата по делото.
Освен това, тази заповед, имаща характер на официален
документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, не се оспори по реда на чл. 193,
ал. 1 ГПК.
Установи се от
доказателствата по делото също, включително въз основа на заповед за налагане
на дисциплинарно наказание № 181 от 12.02.2021 година, че това образувано на 30.10.2020
година дисциплинарно производство нито е прекратено към момента на издаване на
оспорената заповед, нито е приключило с произнасяне по същество т.е. било е
висящо. Въз основа на приложената по делото справка от интернет страницата на
Върховния административен съд, съдържаща данни за образувано адм. дело №
6001/2021 година по описа на ВАС, и след извършена служебно справка се установи,
че и към настоящия момент производството не е приключило с влязъл в сила акт.
Предвид горното съобразено с
Правилата и обосновано административният орган е приел, че след като към
момента на издаване на процесната заповед в оспорената й част срещу
жалбоподателя е налице образувано и висящо дисциплинарно производство, е налице
материалноправното основание по чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правилата за неизплащане
на ДТВ за 2020 година.
Изложените в съдебно заседание допълнителни
съображения в подкрепа на жалбата, че жалбоподателят, с издаване на процесната
заповед бива наказан два пъти с „имуществено наказание/санкция“ също се
преценяват като неоснователни. Актът на административния ръководител на РП
Кюстендил, с който определено на жалбоподателя е ДТВ в размер на 0 % за 2020
година, не е мотивиран фактически с такова основание. Освен това преценката да
не бъде изплатено ДТВ или определянето му в непълен размер, не е наказание за
магистрата или съдебния служител. ДТВ се различава от гарантираното
възнаграждение за положения труд в изпълнение на заеманата длъжност,
неизпълнението на служебните задължения във връзка с която е обвързано с
дисциплинарна отговорност. Но получаването на допълнително възнаграждение от
магистратите и съдебните служители по реда на Правилата не е и безусловно –
обвързано е с постигнати резултати през годината, каквито са и целите на определянето
и изплащане на ДТВ. Едновременно с това, за определянето му се изисква и отсъствие
на обективните пречки по чл. 5, ал. 2 от Правилата. Предвид горното не са
налице основания за отмяна на издадената заповед в оспорената й част по смисъла
на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, във връзка с чл. 168, ал. 1 от АПК
По изложените съображения настоящия съдебен състав приема,
че Заповед № 705 от 03.12.2020 година на административния ръководител на РП Кюстендил,
е валиден административен акт, постановен в производство без допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствени правила, при правилно
приложен материален закон, съответно на неговата цел, поради което жалбата е
неоснователна, и като такава следва да се отхвърли.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане за
присъждане на сторените от жалбоподателя съдебни разноски следва да се остави
без уважение.
Ответникът не претендира присъждане на разноски,
поради което такива не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.П. ***, с ЕГН *********** ***,
против Заповед № 705 от 03.12.2020 година на административния ръководител на
Районна прокуратура Кюстендил, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/