№ 80
гр. Благоевград, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210201746 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. С. Л. с ЕГН ********** с адрес гр. Б.,
ж.к. „Е.“ №, вх., ет., ап. против Наказателно постановление № 7496/18.11.2021г.,
издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата е наложена "глоба" в размер на
2000лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б. „а“от Закона за пътищата във вр. чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки
ППС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати
нарушения на процесуалните правила. Твърди се несъответствие между словесното
описание на нарушението и неговата правна квалификация. Навежда се и липса на
доказателства, установяващи по изискуемия се несъмнен начин извършването от
жалбоподателя на санкционираното с НП нарушение. Поддържа се, че жалбоподателят
като водач на провереното ППС не може да бъде субект на нарушението на чл.26, ал.1
ЗП.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. М., който поддържа депозираната въззивна жалба. Счита, че служителите на АПИ
са извършили некоректно замерване на управляваното от жалбоподателя ППС,
опорочило установените резултати за натоварване на ППС. Прави искане за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от началник отдел „Административно
обслужване“ в Областно пътно управление Благоевград, който оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление. Сочи,
1
че измерването на ППС е направено от преминали необходимото обучение служители
при спазване на установената процедура. Излага становище, че в хода на
административнонаказателното производство, наказващият орган не е допуснал
нарушения, накърняващи правото на защита на наказаното лице. Релевира възражение
за прекомерност на претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 25.10.2021г. на път III-106, км.8, на 1 км преди с. Селище свидетелите А.А.
и М.С. – служители на АПИ изпълнявали служебните си задължения за контрол по
спазване изискванията на Наредба 11 от 2001г. Около 12.47ч. на посоченото място
служителите на АПИ спрели за проверка ППС с четири оси, с две управляеми оси –
марка „Скания“, модел „Р.“ с рег. №, което пътувало в посока Логодаж-Благоевград.
След проверка на документите за самоличност на водача, проверяващите
установили, че ППС се управлява от жалбоподателя М. С. Л..
Служителите на АПИ с техническо средство- ролетка 1302/18 (5м) и ел.везна
модел DFW-KR №118844 направили измерването на ППС, при което констатирали, че
при измерено разстояние между осите 1,42м, сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща се ос на МПС е 25.840т. при максимално допустимо натоварване
19т. съгласно чл.7, ал., 1, т.5 б. „в“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Резултатите от
извършеното измерване били предявени на жалбоподателя.
В хода на проверката Л. не представил разрешително или квитанция за платени
пътни такси за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1,
т.1 ДР на Наредба № 11/2001г. на МРРБ. Предвид горното служителите на АПИ
приели, че водачът осъществявал движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1,
т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ без разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) издадено по реда на раздел IV на Наредба №
11/2001 г. на МРРБ от администрацията управляваща пътя за дейност от специално
ползване на пътищата.
При така направените в хода на извършената проверка констатации, св.А.А.
приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”от Закон за
пътищата във вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ поради което в
присъствието на свидетеля по установяване на нарушението- С. и жалбоподателя,
съставил срещу последния АУАН №0008303/25.10.2021г.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, без да обективира в
него възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно
постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата било наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000лв. за
нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" ЗП.
НП е връчено на жалбоподателя на 22.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненият на
жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели А. и С. и от
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства: Молба от АПИ с изх. №11-00-23/21.01.2022 г. с приложение – Заповед
№А[1]616/11.09.2018 г.; Превод на ЕС декларация за съответствие на български език,
Декларация за съответствие на чужд език; Превод на Сертификат за съответствие на
български език; Сертификат за съответствие на чужд език; Протокол за проведено
2
обучение от 15.04.2020 г.; Заявление №АУ000029-3- 19069/16.04.2021 г.;Паспорт на
везна електронна тип DFW-KR с фабр.№118844; Удостоверение за признаване на
одобрен тип средство за измерване №06.07.4603; Ръководство за система за измерване
на оси и превозни средства; Пълномощно с изх. №17-40/14.01.2022 г.; Удостоверение
за правоспособност и Кантарна бележка от 25.10.2021 г. Известие за доставяне; АУАН
№0008303/25.10.2021 г.; Разписка от 25.10.2021 г.; Копие на СУМПС и Свидетелство
за регистрация част II; Пътен лист №511877/25.10.2021 г.; Заповед №РД-11-
1232/28.10.2021 г.; Заповед №РД-11-1267/17.10.2019 г.; Заповед №РД-11-
316/30.04.2020 г.; Пълномощно с изх. №11-252/06.08.2021 г.; Плик.
При изграждане на фактическите си изводи, съдът се довери на показанията на
свидетелите А. и С., като отчете тяхната последователност, непротиворечивост и
корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Високата
доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на това, че
същите възпроизвеждат преките си възприятия за релевантни към предмета на делото
обстоятелства.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и извед фактическите си изводи
и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От показанията на свидетелите А. и С., съставения АУАН и пътен лист за дата
25.10.2021г. се установяват дата, мястото и начина на извършване на проверката,
констатираното превишение на максимално допустимото натоварване на ППС, както и
други обстоятелства, свързани с процедурата по измерването и характеристиките на
техническото средство.
От сертификати за съответствие DIN 50049-2.1 се установява че използваното
по време на проверката техническо средство – ролетка с идент. № 1304/18 - 5 м
съответства на изискванията на Директива 2014/32/ЕС, MI-008, а от Паспорт на
ел.везна модел DFW-KR №118844 се установява техническата валидност на същата
към датата на извършената проверка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 25.06.2020г., а жалбата е от
02.07.2020г.), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от компетентно длъжностно лице от АПИ съгл. чл. 56, ал.2, т.1, пр.2 ЗП, а НП е
издадено от надлежно упълномощено от председателя на УС на АПИ длъжностно лице
съгл. чл. 56, ал.3, т.1, пр.2 ЗП.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
3
Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент на всяко административно производство, от което зависи в
голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на
административно наказващия орган. Абсолютно задължително е в акта за установяване
на административно нарушение, вмененото нарушение да бъде описано пълно,
прецизно и разбираемо, като съдържа всички признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и
съответствието на словесното описание с правната му квалификация е основна
гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на
защита.
Законосъобразността на съставения и АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл.42
и чл.57 ЗАНН.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят
на въведените с цитираните разпоредби изисквания към съдържанието им, доколкото
извършеното описание на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ.
обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в
достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза
и адекватното упражняване на реципрочното право на защита на лицето, срещу което
се насочва административнонаказателната принуда.
В случая жалбоподателят е санкциониран за това, че на описаните в НП време
и място управлява ППС с четири оси, с две управляеми оси –марка „Скания“, модел
„Р.“ с рег. №, като натоварването на ос на двойната задвижваща се ос на МПС
надвишава максимално допустимо натоварване съгласно Наредба № 11/03.07.2001г.
без разрешение (разрешително или квитанция за платена такса, издадено по реда на
раздел IV на Наредба № 11/2001г. на МРРБ от администрацията управляваща пътя за
дейност от специално ползване на пътищата.
Актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали деянието на
жалбоподателя като нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1
от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства.
С разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, е въведена забрана за
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия, без издадено разрешение. Същевременно на
основание чл. 37, ал. 1, т. 1 Наредба № 11/03.07.2001г. във вътрешността на страната,
съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и
проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга
колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа
съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и
съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или
документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Съгласно
посочената норма движението на извънгабаритните и/или тежките ППС се разрешава
след заплащане само на дължимата такса, когато имат обща маса до 45 тона или
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II, както и на ППС с габаритни размери: широчина - до 3.
30 м, височина - до 4. 30 м, и дължина - до 22 м.
С избрания от актосъставителя и наказващия орган начин на формулиране на
4
нарушението и направената правна квалификация не става ясно дали жалбоподателят е
санкциониран за това, че осъществява движение на извънгабаритно ППС, без издадено
разрешително или без квитанция за платена пътна такса. Доколкото се касае за две
отделни алтернативни хипотези на извършено нарушение, в случая не става ясно
наказващият орган нарушението на коя разпоредба е приел да е извършено от
жалбоподателя.
В този смисъл е и Решение № 1094 от 28.05.2021г. на АдмС - Благоевград по
к.н.а.х.д. № 135/2021г, в което е посочено, че словесно описание на нарушението,
според което наказаното лице е управлявало ППС "без документ (разрешително или
квитанция за платена такса), издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ не
удовлетворява изискването на закона за съдържание на акта. Допуснатата неяснота е от
такъв характер, че води до невъзможност за лицето, срещу което е образувано
производството да възприеме в какво нарушение е обвинен, а оттам и адекватно да
реализира защитата си. По аргумент на обратното, липсата на конкретика във
формулиране на обвинението, винаги представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като ограничава правото му на защита, препятства съдебния контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Констатираното от съдебния състав съществено процесуално нарушение засяга
с висок интензитет правото на защита на жалбоподателя и предпоставя отмяна на
издаденото НП.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на
разноски в размер на 300,00 лева, представляващо заплатено във въззивното
производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 5000 лв. са 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 2000лева,
определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 370.00 лева.
Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение под установения с Наредбата минимум,
неоснователно се явява направеното от наказващия орган възражение за неговата
прекомерност.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Агенция „Пътна Инфраструктура“, която е юридическото лице, в чиято структура е
включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.3 Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7496/18.11.2021г., издадено от
началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на М. С. Л. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Б., ж.к. „Е.“ №, вх., ет., ап. на основание чл. 53, ал.1, т.2 от Закона
за пътищата е наложена "глоба" в размер на 2000лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б.
„а“от Закона за пътищата във вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ
за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК Изпълнителна
агенция „Пътна Инфраструктура“ да заплати на на М. С. Л. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Б., ж.к. „Е.“ №, вх., ет., ап. сума в размер 300,00 лева (триста
лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6