РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-65 30.07.2019 г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански
състав
На: двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 739 по описа за 2019 година
Производството по делото по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Бургаският
окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Етажната собственост на
комплекс “РИЧ – 2“, с.Р., общ.Несебър,
местност „Юртлука“, ул.“Сирена“
№ 10, представлявана от Управителя на Етажната
собственост Марина Николаевна Анисимова, със съдебен
адрес гр.Несебър, ул.“Отец
Паисий“ № 29А, офис 5,
подадена чрез адв.Димитър Батаков,
против решение №
51/06.03.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 830/2018 г.
по описа на РС-Несебър.
С
първоинстанционното решение са отменени като незаконосъобразни следните решения
на Общото
събрание на Етажната собственост в сграда с административен адрес: с.Р., местност „Юртлука”, общ.Несебър, комплекс „РИЧ – 2“, в поземлен имот с
идентификатор 61056.501.382, представлявана от
Председателя на УС на ЕС Марина Николаевна Анисимова,
проведеното на 16.07.2018 г.,
а именно: по т.1 от дневния ред – „Общото събрание единодушно
определя по реда на чл.17, ал.4
и ал.5 ЗУЕС, площообразуването на сграда с
идентификатор 61056.501.382.2 по КК на с.Р., изготвено от инж.Мара
Иванова, сертификат за оценителска правоспособност рег.№
*********/14.12.2009 г.,
като размер на притежаваните от собствениците идеални части от общите части на
сградата, съобразно площта на притежаваните от тях самостоятелни обекти“; по т.2
от дневния ред –
„Общото събрание с мнозинство приема отчета на УС за периода от октомври 2016 г. до 12.06.2018 г.“; по т.3 от дневния ред – „Общото събрание с единодушие
приема бюджета на ЕС за 2018 г., съобразно
реализирани приходи и разходи. Определя финансовата година от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Определя срок за
плащане на задълженията за 2019 г. до 31.12.2018 г.“; по т.4
от дневния ред –
„Общото събрание единодушно реши средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ за
2018 г. и 2019 г. да се
набират от собствениците, съобразно идеалните им части в общите части на
сградата, но не по-малко от 1 % от минималната
работна заплата месечно, като вноските са годишни, а не месечни. Размерът на
МРЗ е 510 лв. Дължимата вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018 г. и 2019 г. за 1% идеална част
от общите части на сградата се определя на 176,88 лв.“; по т.5
от дневния ред: -
„Общото събрание с мнозинство определя размер на паричната вноска за управление
и поддръжка на общите части на сградата за 2018г. и 2019г. в размер на 200 евро на собственик.“; по т.6
от дневния ред –
„Общото събрание с мнозинство реши: Одобрява План за ремонтни работи за 2018 г. и 2019г., както следва: 1.
Ремонт на покрива; 2. Изграждане на ограда около поземления имот.“; по т.8
от дневния ред –
„Общото събрание реши: Влизането в жилищната сграда с идентификатор 61056.501.382.2 по КК на с.Р., общ.Несебър, с административен адрес: с.Р.,
ул.“Сирена“ № 10, да се
извършва през входната врата единствено с ключ. За целта и избягване на
неудобствата всички собственици трябва за своя сметка да се снабдят с ключ за
входната врата.“; по т.9 от дневния ред – „Общото събрание с единодушие
отменя чл.34 от Правилника за вътрешния ред в
етажната собственост.“; по т.10 от дневния ред – „Общото събрание с мнозинство реши:
Предоставя на Председателя на Управителния съвет на ЕС Марина Анисимова годишно възнаграждение в размер на 4 000 лв.“. С
решението ответната ЕС е осъдена да заплати на всеки един от ищците К.Е.Н., Л.С.А., Е.А.Т., Я.А.Т., Л.С.Т., Г.Е.Г., В.Е.В., Л. А. В., В.М.Л., М.С.Б. и Е.В.В., разноски по
делото от по 307.27 лв.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение,
като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен
извода на съда за нарушение на чл.17, ал.6 ЗУЕС и за незаконосъобразност на взетите решения от ОС
на ЕС, поради липсата на необходимите 67 % ид.ч. от общите части на сградата, които да са одобрили
изготвеното площообразуване. В тази връзка според въззивника, районният съд е следвало да вземе предвид и
второто изречение на нормата на чл.17, ал.6 ЗУЕС, че ОС може да откаже да одобри определените
идеални части само ако е допусната грешка в пресмятането. Това не е сторено от
съда, а видно от протокола от проведеното събрание на 16.07.2018
г., площообразуването е
прието като първа точка от протокола и решението е прието единодушно, като не
са направени възражения за допусната грешка в пресмятането, възражение за
подобна грешка не е заявено и от ищците в исковата им молба, които са
присъствали на процесното събрание и също са
гласували за одобряване на така определените идеални части. Поради това, въззивникът счита, взетото решение за площообразуването
е правилно и законосъобразно, ОС е свикано по определения в ЗУЕС ред и от
лицата, които имат право да го свикат, не е нарушена и разпоредбата на чл.16, ал.3 ЗУЕС, тъй като в
исковата молба не са посочени кои точно са тези решения, приети извън
предварително обявения дневен ред. Сочи се също, че законът не вменява
задължение за изпращане на покана за провеждане на ОС на електронните пощи на
ищците, когато самите те не са спазили предвидената в ЗУЕС процедура. В
заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Не се правят
доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските в двете съдебни
инстанции, съгласно списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите К.Е.Н., Л.С.А., Е.А.Т., Я.А.Т., Л.С.Т., Г.Е.Г., В.Е.В., Л. А. В., В.М.Л., М.С.Б. и Е.В.В., подаден
чрез пълномощника им адв.Марин Милев., в който са
изложени пространни съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Споделят се изводите на районния съд като правилни и законосъобразни и
се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната
жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Липсват доказателствени искания.
Претендират се направените по настоящото дело съдебни разноски.
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК е от лице,
което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед изложените във въззивната
жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за
установено следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.
Производството по гр.д.№ 830/2018
г. по описа на РС-Несебър е
образувано по исковата молба на К.Е.Н., Л.С.А., Е.А.Т.,
Я.А.Т., Л.С.Т., Г.Е.Г., В.Е.В., Л. А. В., В.М.Л., М.С.Б. и Е.В.В., за отмяна на решенията, взети на проведеното на 16.07.2018 г.
Общо събрание на Етажната собственост на комплекс “РИЧ – 2“, с.Р.,
общ.Несебър, местност „Юртлука“,
ул.“Сирена“ № 10.
В исковата молба се твърди, че взетите на проведеното
на 16.07.2018 г. ОС на ЕС
решения са незаконосъобразни, поради нарушаване на изискванията за свикване и
провеждане на събранието и вземане на решения, като се сочат следните доводи: нарушени
са изискванията на чл.13, ал.1,
ал.2 и ал.7 ЗУЕС и на чл.16, ал.3 ЗУЕС, както и други
норми на закона; ОС не е свикано
по установения от закона ред и са вземани
решения по въпроси, които
не са били
включени в предварително обявения дневен ред и които не
касаят неотложни случаи; не е спазена процедурата за свикване на ОС на 21.10.2016 г.; почти всички
собственици отсъстват повече от месец от комплекса и някои от тях са уведомили писмено управителя
на етажната собственост за адреса, електронната поща и телефона, на които да им
бъдат изпращани всички съобщения, свързани с етажната собственост, в т.ч. и поканите за общи събрания, но въпреки
това не им
е била изпратена по този начин
поканата за свикване на общото
събрание, с което са нарушени
чл.13, ал.2 и ал.3 ЗУЕС; протоколът от
ОС
на ЕС не
е обявен на собствениците. С горните доводи се иска отмяна на
всички решения, взети на процесното ОС.
С
допълнителна молба от 12.12.2018 г.,
депозирана след съобщаване на страните на съдебното определение по чл.140 ГПК, ищците са навели допълнителни доводи за незаконосъобразност на отделните решения, а именно:
по т.1 – неправилно определяне на идеалните части,
които собствениците притежават от общите части на сградата, довело до
неправилно гласуване и отчитане на гласовете; по т.3
– не е бил представен бюджет с приходна и разходна част, с конкретни стойности,
което противоречи на чл.11 ЗУЕС; по т.4 – определянето на минимална стойност на вноските за
фонд „Ремонт и обновяване“ ппотиворечи на чл.50 ЗУЕС; по т.5 – взетото
решение за определяне на такса за поддръжка и управление на общите части в
размер на 200 евро на собственик противоречи на ЗУЕС; по т.6
– взето е решение за изграждане на ограда около поземления имот, като оградата
не е обща част по смисъла на закона; на общото събрание не са присъствали А. Ш. и Е. П., но срещу техните
имена в протокола има подписи.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответната Етажна собственост на
комплекс „РИЧ-2“, с.Р.
представлявана от председателя на Управителния съвет Марина Анисимова, е оспорила иска като
неоснователен. Изложени са твърдения, че събранието е свикано
по реда на
чл.12, ал.1 ЗУЕС от управителния
съвет на ЕС като ежегодно, а поканата за свикването
му била разлепена
на видни места в комплекса, във фоайето и на
входната врата, и е изпратена по електронните
пощи на етажните
собственици, като това е станало на 07.07.2018г., т.е.
преди повече от седем дни
до датата на събранието. Посочени са електронните
адреси на петима от ищците,
на които е изпратена поканата, както и че
ищцата Любов Терентева, която
е била предишния управител на ЕС, не е предала на
новия управител електронните адреси на всички собственици. Оспорени са
доводите в исковата молба за нарушение на чл.16, ал.3 ЗУЕС.
По делото са ангажирани писмени
доказателства.
Фактите по делото са следните:
Не се
спори, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на Етажна
собственост, находящи се в комплекс „РИЧ-2“, с.Р.. Безспорно е също, че на 16.07.2018
г. е проведено Общо събрание на ЕС на комплекса, за
което е съставен протокол, като събранието е било свикано по инициатива на Управителния
съвет на ЕС.
В представената покана за
свикване на Общо събрание на собствениците на комплекс „РИЧ-2“,
с.Р. е посочено, че събранието ще се проведе на 16.07.2018 г. от 15.00 часа, в партера на сградата, при следния дневния ред: 1/.Определяне
на идеалните части на всеки
самостоятелен обект в общите части на
сградата по реда на чл.17, ал.4 и ал.5 ЗУЕС;
2/.Отчет
на Управителния съвет за периода
от октомври 2016г. до 12.06.2018г.; 3/.Приемане
на бюджет за 2018г.; определяне на финансовата година, срокове и начини на плащане;
4/.Определяне
размера на паричната вноска за фонд „Ремонт
и обновяване” за 2018г. и 2019г.; 5/.Определяне размера
на паричната вноска за управление
и поддръжка на общите части на
сградата за 2018г. и 2019г.; 6/.Одобрение на
план за ремонтни
работи за 2018г. и 2019г.; 7/.Решение за
опрощаване на дължимите от собствениците
суми за 2017г. в размер на 1/3 от
общата вноска по решение на
Общото събрание от 15.06.2015г.; 8/.Приемане
на решение за прилагане на
мерки, с които да се ограничи
безотчетното влизане на външни лица
в сградата; 9/.Изменение
на Правилника за вътрешния ред
в сградата – отмяна на чл.34; 10/.Определяне
на възнаграждение на Председателя на Управителния съвет; 11/.Разни. В поканата
е посочено, че същата е поставена на таблото за обяви
във фоайето и на входната врата
на жилищната сграда с.Р., ул.Сирена“ № 10 на 07.07.2018 г. в 17:30 часа, за което
е съставен протокол, съгласно
чл.13, ал.1 ЗУЕС.
Поканата е подписана от председателя на УС – Марина Анисимова и членовете на УС – Димо Костов, Милена Василева
и Милен Куткуров.
От представения
препис от протокол от ОС на ЕС на комплекс
„РИЧ-2“, проведено
на 16.07.2018 г.,
става ясно, че събранието е започнало в обявения в поканата час – 15.00 ч. с извършването на
регистрация на присъстващите собственици и упълномощените лица чрез полагане на
подписи в списък, обективиран в самия протокол, в
който са посочени имената на всеки собственик, номер на притежавания
самостоятелен обект, размер на идеалните части от общите части на сградата,
собственик, пълномощник, подпис. При преброяване на присъстващите участници (собственици
и пълномощници) е констатирано, че кворумът на събранието е 59,210 % от общите части, поради което събранието е отложено за
след един час, съгласно чл.15, ал.2
ЗУЕС, като в 16.00 ч. кворумът
е съставлявал 59,811 %. От протокола е видно, че
събранието е председателствано от председателя на УС – Марина Анисимова, извършен е избор и гласуване на
преброител-протоколист на ОС, гласувано е одобрение на предварително обявения в
поканата дневен ред, след което е пристъпено към
разисквания и гласуване на точките по дневния ред, като по всяко от взетите
решения в протокола е отбелязано и мнозинството, с което същите са приети от
Общото събрание, чрез отразяване на процента гласували лица „за“, „против“ и
„въздържали се“. Видно е също, че всички ищци
са участвали, лично или чрез пълномощници, на
събранието.
По делото е
установено също, че на 21.07.2018 г. в
18:00 ч. на
входната врата на сградата е поставено
съобщение, с което собствениците са уведомени, че протоколът
от проведеното на 16.07.2018г. Общо събрание на ЕС на комплекс „РИЧ-2“ е изготвен и подписан
и се съхранява в кабинета на управителя на
партерния етаж на сградата, както и че на
24.07.2018 г. ищцата
Л.А. е препратила
по електронните пощи на други
собственици протокола от събранието.
По делото не се твърди, нито са
ангажирани доказателства, в срока по чл.16, ал.9 ЗУЕС, някои от етажните собственици, вкл. и ищците да са оспорили съдържанието на протокола от
проведеното на 16.07.2018 г.
Общо събрание на ЕС в комплекс „РИЧ-2“.
При горната фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е приел, че процесното
ОС на ЕС е свикано законосъобразно в съответствие с изискванията на чл.13, ал.1 ЗУЕС, като поканата
за свикването му съдържа всички необходими реквизи4ти,
поставена е на видно и общодостъпно място на информационното табло на входа на
сграда при спазване на 7-дневния срок до провеждане на събранието, като датат и часът на поставяне на поканата са отбелязани в нея
и в съставения за това действие протокол, по които факти не се спори по делото.
За неоснователни са счетени доводите на ищците за неподписване на поканата от един
от членовете на УС, след като същата е подписана от мнозинството от тях, както
и доводите в исковата молба за приети решения на ОС по въпроси, които не били
включени в предварително обявения дневен ред. Прието е, че не е налице нарушение
на чл.13, ал.2 и ал.3 ЗУЕС, тъй като никой от ищците не е уведомил писмено
управителя на ЕС за обстоятелствата в посочените разпоредби и същият не е има
задължение да изпраща поканата и по електронните им пощи, като е прието за
установено също, че към момента поставяне на поканата и провеждането на ОС на 16.07.2018 г. ищците са се
намирали на територията на комплекса и са били уведомени с поканата за
събранието, на което са участвали лично или чрез пълномощник. За неоснователни
са счетени доводите за непредставянето на протокола от ЕС на отделните етажни
собственици, тъй като с това не представлява съществено нарушение и не са
накърнени правата им в частност да оспорят съдържанието на протокола в
предвидените в закона срокове. Прието е, че решението за определяне на таксата
за поддръжка и управление на общите части е взето в съответствие с нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС. По отношение на
решението по т.4 от дневния ред съдът е приел, че в
същото е възпроизведен текста на чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС, но
незаконосъобразно таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ е определена в размер
на 176.88 лв. за всеки от собствениците на
самостоятелен обект (на собствениците на един обект), без да е посочен
механизма, от който да е видно по какъв начин е определена или определяема тази такса. За несъстоятелни са счетени доводите
на ищците за незаконосъобразност на решението по т.1
от дневния ред, с което на основание чл.17, ал.6 ЗУЕС са определени идеалните части от общите части на
сградата въз основа на изготвеното площообразуване.
Същевременно с това обаче, съдът е приел, че решението по т.1
от дневния ред е незаконосъобразно, защото не е взето с изискуемото в чл.17, ал.6 ЗУЕС мнозинство от
2/3 от самостоятелните обекти в сградата, или приблизително 67 % идеални части от общите части, тъй като според протокола
„за“ са гласували 59,811 % идеални части. В тази
връзка е приело, че посоченото нарушение е свързано с кворума и има за
последица незаконосъобразност на взетите на събранието решения, тъй като същото
е проведено при неизяснен кворум, респ. неправилно
изчислен кворум, като липсата на валидно взето решение по чл.17,
ал.6 ЗУЕС по същество означава, че не може да се
установи нито какъв процент от идеалните части от общите части на сградата са
представени, нито дали са взети решения и ако да – с какво мнозинство, а това
пряко рефлектира върху съдържанието на изготвения протокол от ОС на ЕС, защото
не отразява правилно представените на събранието идеални части от етажната
собственост, каквото е изискването на чл.16, ал.5 ЗУЕС. По тези съображения, районният съд е уважил предявения
иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС и е
отменил всички решения, взети на ОС на ЕС на 16.07.2018
г., като незаконосъобразни.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. При тази служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че
обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт.
След
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и предвид приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба
за основателна, като не споделя изводите на НРС за незаконосъобразност на
оспорените решения. Макар и при изяснена фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е формирал неправилни изводи, довели до постановяването
на неправилно и незаконосъобразно решение.
Тук следва да бъде уточнено, че с оглед исковия характер на
производството, спецификата на иска по чл.40 ЗУЕС и
при спазване на основния принцип на диспозитивното начало (арг.
чл.6, ал.2 ГПК), предметът
на делото е очертан от изложените в исковата молба фактически обстоятелства –
конкретно посочените фактически твърдения за допуснати
нарушения на
разпоредбите на ЗУЕС относно
свикването, провеждането и вземането на решения
от ОС
на ЕС. Поради това, съдът е обвързан да разгледа и
да се произнесе само по основанията за отмяна, посочени в исковата молба и не
следи служебно за законосъобразността на решенията, взети на проведеното ОС на
ЕС на 16.07.2018 г. По тази
причина, съдът не дължи произнасяне по заявените в хода на исковото
производство нови фактически твърдения за незаконосъобразност и за отмяна на
решенията на ОС, които по същество представляват нови основания на иска, въведени
извън преклузивния срок по чл.40, ал.2
ЗУЕС, а не уточнение на първоначално заявените с исковата молба обстоятелства
по смисъла на чл.143, ал.2
ГПК. В този смисъл, всички оплаквания на ищците в допълнителната им молба от 12.12.2018 г., които не са
изложени в исковата молба и не са уточнения на наведените там доводи,
представляват оспорвания на законосъобразността на взетите решения на ОС на ЕС
от 16.07.2018 г. на
основания, заявени след преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС, поради което по тях съдът не дължи произнасяне. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 58/25.03.2014 г. по
гр.д.№ 5704/2013 г. на ВКС, I г.о., съгласно
което е недопустимо решение на Общото събрание на етажните собственици да бъде
отменено на основание, което не е посочено в исковата молба и ако определени
пороци на решението не са въведени в спорния предмет по предвидения в ГПК ред,
съдът не разполага с правомощия да обоснове на тях крайния си извод относно
законосъобразността на оспореното решение.
С оглед
изложеното, въззивният съд намира, че
НРС
е следвало да разгледа
единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата
молба, изразяващи се в нарушение на чл.13,
ал.1, ал.2 и ал.7, чл.16, ал.3
и ал.7 ЗУЕС. В този смисъл, настоящата
инстанция намира за неправилен извода на НРС, че процесното
ОС е било проведено при неизяснен кворум, като макар и при правилно изчислено площообразуване, решението по т.1
от дневния ред не било взето с изискуемото в чл.17, ал.6 ЗУЕС мнозинство, което пряко рефлектирало върху
съдържанието на изготвения протокол и същият не отразявал правилно
представените на събранието идеални части от етажната собственост. Принципно
правилни са съжденията на районния съд, че въпросът за кворума не зависи от
това дали съдържанието на протокола е оспорен по реда на чл.16,
ал.9 ЗУЕС, но тази проверка се извършва от съда само
при наведен в исковата молба довод за незаконосъобразност на взетите решения при
липса на кворум за провеждане на събранието, т.е. при
доводи за нарушение на чл.15 ЗУЕС. Именно в този смисъл
е и цитираното от първоинстанционния съд Решение № 198/23.12.2014 г. по гр.д.№ 2036/2014 г. на ВКС, І г.о. Резонно в тази
връзка са и възраженията във въззивната жалба,
свързани с основните изводи на НРС за нарушение на чл.17,
ал.6 ЗУЕС. Тези изводи на съда не се споделят от
настоящата инстанция.
Неправилно
районният съд е приел, че решението по т.1 от дневния
ред –„Определяне на идеалните
части на всеки самостоятелен обект в общите части на сградата
по реда на
чл.17, ал.4 и ал.5 ЗУЕС“
е незаконосъобразно, тъй като не било взето с изискуемото в чл.17,
ал.6 ЗУЕС мнозинство. На първо място, следва да се
отбележи, че с исковата молба не са наведени доводи за незаконосъобразност на
решението по т.1 от дневния ред, нито доводи за липса
на кворум и за начина на определяне на идеалните части, т.е.
спор по този въпрос не е бил заявен по установения ред. Както бе посочено
по-горе, изложените доводи от ищците в допълнителната им молба от 12.12.2018 г. за неправилно
определяне на идеалните части от общите части на сградата представляват нови
основания на иска, заявени след изтичането на преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС, поради което
районният съд неправилно ги е обсъждал и въз основа на тях е формирал изводите
си за незаконосъобразност и отмяна на решенията на ОС на ЕС, проведено на 16.07.2018 г. На следващо място,
по делото е безспорно, че никой от ищците или от останалите етажни собственици
не са оспорили начина на определяне на идеалните части въз основа на
изготвеното за целта площообразуване от специалист,
което е видно и от самия протокол от ОС, съдържанието на който се е
стабилизирало на основание чл.16, ал.9
ЗУЕС, поради което е приложимо правилото на чл.17, ал.6, изр.2 ЗУЕС – „общото събрание
може да откаже
да одобри определените идеални части само ако
е допусната грешка в пресмятането“,
в каквато хипотеза обаче настоящият казус не попада, предвид липсата на подобно
оспорване и гласуване на решението с пълно единодушие.
В този смисъл възраженията във въззивната жалба са основателни. Ако съдът е считал, че идеалните
части не са правилно изчислени, то същият е следвало да отчете, че по делото
не са представени доказателства от ищците, които в такава хипотеза
носят доказателствената тежест да установят, че припадащите
се идеални части за отделните
обекти следва да бъдат определени
по начин, различен от посочения
в изготвеното площообразуване.
Отделно от горното, въззивният съд намира, че в случая решението по т.1 от дневния ред е взето с изискуемото мнозинство по чл.17, ал.6, изр.1
ЗУЕС. Съгласно посочената разпоредба необходимото
за вземането на решението мнозинство е не по-малко от 2/3 от самостоятелните
обекти в сградата или входа, т.е. релевантен е броят
на самостоятелните обекти в ЕС, а не процентът идеални части от общите
части на сградата, както неправилно е прието от районния съд – 67 % (не винаги 2/3 от обектите се равняват на 67 % идеални части, тъй като е възможно по-малък брой обекти
да формират по-голям процент на идеалните части, поради различието в
притежавани проценти, приспадащи се на отделните обекти). От представения
протокол на процесното ОС е видно, че общият брой на
самостоятелните обекти в ЕС е 133, а броят на самостоятелните обекти, чиито
собственици са присъствали на събранието е 89. Две трети от общия брой обекти е
88,66, т.е. 89 обекта и това е необходимото
мнозинство в случая за одобряване на решението по т.1
от дневния ред съгласно чл.17, ал.6
ЗУЕС, което е спазено, тъй като за одобряване на решението са гласували
собствениците на всички 89 самостоятелни обекта и не е налице нарушение на
кворума за неговото приемане. Ето защо, въззивният
съд намира, че решението по т.1 от дневния ред е
взето с необходимото мнозинство по чл.17, ал.6 ЗУЕС и е законосъобразно, поради което събранието не е
проведено при неизяснен, респ. неправилно изчислен
кворум, като формирания в обратния смисъл извод на НРС е неправилен и в
нарушение на материалния закон.
Предвид горното, районният съд
неправилно е приел, че взетите решения на ОС на ЕС следва да бъдат отменени
като незаконосъобразни. В случая, от доказателствата по делото е установено, че
Общото събрание е свикано по предвидения в закона ред, чрез покана, която е подписана от председателя на УС и от
мнозинството на членовете на УС, поканата съдържа всички необходими реквизити – дата,
час, място на провеждане на събранието и дневен ред, същата е поставена на видно
и общодостъпно място на информационното табло на входа на
сградата
на 07.07.2018 г., за което
е съставен протокол, при което е спазен изискуемия 7-дневен срок до провеждане
на събранието, поради което са неоснователни доводите на ищците за нарушение на
нормата на чл.13, ал.1 и ал.7
ЗУЕС. Неоснователни са и доводите в исковата молба за нарушение на чл.13, ал.2 и ал.3
ЗУЕС, тъй като в конкретния случай визираната в законовия текст хипотеза не е
била налице – по делото е установено, че към момента на поставяне на поканата
за свикване на ОС ищците са се намирали на територията на комплекса и са
уведомени с поканата за събранието, на което са взели участие лично или чрез
пълномощник. Установено е също, че Общото събрание е проведено при условията на
спадащ кворум в съответствие с изискванията на чл.15,
ал.2 ЗУЕС, като при отлагането за след един част на
събранието са били представени не по-малко от 33 %
идеални части от общите части на ЕС, а именно 59.811 %. Неоснователни са и възраженията на ищците за нарушение
на чл.16, ал.3 ЗУЕС, тъй
като на процесното ОС са разгледани и взети решения
само по дневния ред, който е бил предварително обявен с поканата за свикване на
събранието, като от протокола е видно и че всички решения са приети с
необходимото мнозинство. Не се споделят и доводите за нарушение на чл.16, ал.7 ЗУЕС, тъй като
изготвянето на протокола е обявено на етажните собственици със съобщение от 21.07.2018 г., поставено на
входната врата на сградата, за което е съставен протокол, а евентуалното връчване
на собствениците на протокола от ОС на ЕС не съставлява нарушение, което да
обоснове незаконосъобразност на взетите на събранието решение и тяхната отмяна.
Други доводи по
законосъобразността на решенията на ОС от 16.07.2018 г., не са наведени в исковата молба, но за пълнота на
изложението, следва да се посочи, че районният съд неправилно е приел, че
решението по т.4 от дневния ред е незаконосъобразно,
поради нарушение на чл.50, ал.2,
т.1 ЗУЕС. Нищо неясно няма в определената с решението
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ – от собствениците се дължи вноска съобразно
идеалните им части от общите части на сградата, но не по-малко от 1 % от МРЗ месечно, като вноските ще са годишни и за 1% ид.ч. от общите части на сградата е определена сумата от 176.88 лв. Видно е, че вноската е определяема
и механизмът за изчислението й е посочен в решението – базата за определяването й е сумата за 1 %
идеални части от общите части и въз основа на нея ще се изчислява дължимата от
собствениците вноска съобразно притежаваните от тях идеални части, т.е. дължимата вноска от собственика следва да се изчисли
като резултат от умножението на притежавания процент идеални части от
собственика и сумата за 1 % ид.ч.
от общите части на сградата [Х% ид.ч.(собственик)
х 176.88 лв.(1% ид.ч.) =
дължима вноска]. Ето защо, НРС неправилно е приел, че решението по т.4 от дневния ред е незаконосъобразно.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че предявения иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Като е приел обратното и е отменил решенията, взети на
ОС на ЕС на комплекс „РИЧ-2“, проведено на 16.07.2018 г., без да са налице основанията
за това, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Ето
защо, първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което
предявеният иск по чл.40, ал.1
ЗУЕС да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото и
направените от страните искания за разноски, съдът намира, че на въззиваемите-ищци такива не им се следват, с оглед
отхвърлянето от съда на предявения от тях иск, като същите следва да заплатят
на въззивната ЕС направените разноски в двете
инстанции в общ размер от 440 лв. (400 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение пред НРС и 40 лв. за платена държавна такса за въззивното обжалване). Претендираната
от въззивника сума от 400 лв. за адвокатско
възнаграждение пред БОС не следва да му бъде присъждана, тъй като не са
представени доказателства за направен такъв разход в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 51/06.03.2019 г,
постановено по гр.д.№ 830/2018 г.
по описа на Районен съд – гр.Несебър, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения
от К.Е.Н., Л.С.А., Е.А.Т., Я.А.Т., Л.С.Т., Г.Е.Г., В.Е.В., Л. А. В., В.М.Л., М.С.Б. и Е.В.В., всички ***** граждани и със съдебен адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Алеко
Константинов“ № 8, ет.1 –
чрез адв.Марин Милев, иск с правно основание чл.40,
ал.1 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети на проведеното на 16.07.2018 г.
Общо събрание на Етажната собственост на комплекс “РИЧ – 2“, с.Р.,
общ.Несебър, местност „Юртлука“,
ул.“Сирена“ № 10,
представлявана от председателя на Управителния съвет Марина Николаевна Анисимова.
ОСЪЖДА К.Е.Н., роден на *** г., гражданин на Р.Ф., с адрес: Р.,
гр.С.П., ул.“Х.“ дом */*, кв.**, Л.С.А., родена на ***
г., гражданин на Р.Ф., с
адрес: Р., гр.С., ул.“*-й К.т.“ дом *, Е.А.Т., роден на ***
г., гражданин на Р.Ф., с
адрес: с.Р., общ.Н.,
местност „Ю.“, комплекс „РИЧ-2“,
ет.*, ап.**, Я.А.Т., роден на ***
г., гражданин на Р.Ф., с
адрес: Р. С. (Я.), гр.Я., ул.“Б.-М.“ *, ап.**,
Л.С.Т., роден на ***
г., гражданин на Р.Ф., с
адрес: с.Р., общ.Н.,
местност „Ю.“, комплекс „РИЧ-2“,
ет.*, ап.**, Г.Е.Г., роден на ***
г., гражданин на Р.Ф., с
адрес: Р., гр.М., ул.“П.“
дом *, корп.*, кв.***, В.Е.В., роден на *** г., гражданин на Р.Ф., с адрес: Р.,
гр.Е., ул.“Ш.“ дом **, корпус *, кв.**,
Л. А. В., родена на *** г., гражданин на Р.Ф., с адрес: Р., гр.Е., ул.“Ш.“ дом **, корпус *, кв.**, В.М.Л., роден на ***г.,
гражданин на Р.Ф., с адрес: Р., гр.М.,
ул.“А. ш.“, дом **, кв.***, М.С.Б., роден на ***
г., гражданин на Р.Ф., с
адрес: Р., М. област, О. р., село Л. г., ул.“М.“, дом **, и Е.В.В., роден на ***
г., гражданин на Р.Ф., с
адрес: Р., гр.М., ул.“Ш.“
дом **, корп.*, кв.**, всички със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Алеко Константинов“ №
8, ет.1 – чрез адв.Марин
Милев , ДА ЗАПЛАТЯТ на Етажната собственост на комплекс “РИЧ – 2“, с.Р., общ.Несебър, местност „Юртлука“, ул.“Сирена“ № 10, представлявана от председателя на Управителния съвет
Марина Николаевна Анисимова, сумата от 440.00 лв.
(четиристотин и четиридесет лева) за направените деловодни разноски в двете съдебни
инстанции (400 лв. – в производството по гр.д.№830/2018
г. на НРС и 40 лв. – във въззивното
производство по в.гр.д.№ 739/2019 г.
на БОС).
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.