РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет
и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Д. Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 13492 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Ищецът Р.П.Б., съдия по вписванията в РС
Варна, твърди, че е бил лишен от допълнително трудово възнаграждение през м.декември 2011г., заради наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, което е било отменено от ВАС. Счита, че
неплащането на това възнаграждение му е причинило имуществена вреда. Посочва,
че е отправил молба до министъра на правосъдието да му бъде заплатено
следващото му се за 2011г. допълнително възнаграждение, но е получил отказ. Затова
предявява иск срещу министъра на правосъдието за заплащане на сумата 1500лв.,
представляваща търпяна имуществена вреда от неполучено допълнително трудово
възнаграждение през м.декември 2011г. ведно с лихвата за забава от 15.06.2012г.
Отделно от това, посочва, че срещу него
са били образувани две дисциплинарни производства, в резултат на които са му
причинени имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди се изразяват в
пощенски разходи и съдебни такси общо в размер на 300лв. Неимуществените вреди
се изразяват в изживените от него негативни преживявания и стрес от
неоснователните обвинения за нарушаване на служебните му задължения, от влошаване
на здравословното му състояние. Поради ангажиментите да подготвя обяснения и
жалби по двете дисциплинарни производства и с оглед на влошеното му
здравословно състояние се е наложило да отложи доктурантурата си в БАН. Оценява
неимуществените вреди на 25 001лв. Уточнява, че заповедта, с която му е наложено
дисциплинарно наказание е издадена от министъра на правосъдието, а основанието
за налагане на наказанието му са сигнали
на служители в АВп. Ето защо предявява исковете за имуществени и неимуществени
вреди солидарно срещу Министъра на правосъдието и срещу Агенцията по
вписванията. Претендира лихва за забава върху двете претендирани суми от
21.01.2011г.
Ответникът Министъра на правосъдието
оспорва иска за заплащане на обезщетение на имуществени вреди от неплатено
допълнително трудово възнаграждение като недопустим. Оспорва исковете като
неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Повдига възражение за изтекла давност
по отношение на предявените срещу него искове. Предявява обратен иск срещу С.Н.Н.
, съдия по вписванията в РС Варна и
ръководител на съдите по вписванията към процесния момент, за която се твърди в
исковата молба, че е извършила незаконосъобразни действия, в резултат на което
са били образувани дисциплинарни производства срещу ищеца.
Ответникът Агенцията по вписванията оспорва предявените искове и моли съда да ги
отхвърли.
Третото лице помагач и ответник по
обратния иск на министъра на правосъдието С.Н. оспорва предявения срещу нея
обратен иск, като го намира за недопустим, като счита че възможността министъра
да търси от нея имуществена отговорност е преклудирана. Намира предявените
срещу ответниците искове за неоснователни и недоказани и моли съда да ги
отхвърли.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, установи следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, че ищецът е
съдия по вписванията при Районен съд Варна от 1999г. Не се спори и че по
отношение на него са водени две дисциплинарни производства.
Във връзка с тези дисциплинарни
производства се установява следното:
На 9.07.2010г. в Агенцията по
вписванията, имотен регистър Варна е съставен протокол, подписан от регионалния
директор С.К. и главни специалисти П.и Д., в който е вписано, че е установено,
че сделка с вх.№ 13234/8.07.2010г. е била неправилно скачена към удостоверение
№ 10824/29.06.2010г. от съдия Б. и поради това резолюцията на съдия Б. за
заличаване на ипотеката по първата сделка е била извършена ден по-късно. За
констатираното в протокола, третото лице помагач С.Н., тогава временно
изпълняващ длъжността ръководител на съдиите по вписванията при РС Варна, е
подала докладна записка до председателя на РС Варна. Докладната записка е без
дата. В нея са посочени като основание за подаването й : оплакване на
мл.експерт от АВп от искането на ищеца да му бъде разпределена определена
преписка, оплакване от пълномощник на търговско дружество във връзка с
разпореждане на ищеца по представени му преписки, споменати са и устни
оплаквания от граждани и от съдии по вписванията /за неколегиално отношение/ срещу ищеца във връзка с работата му, както и
това, че ищеца е постановил определение за отказ, изписано на ръка.
От писмо на председателя на РС Варна до
министъра на правосъдието /л.22 от делото/ става ясно, че тази докладна записка
е била изпратена на 30.11.2010г. на Министъра на правосъдието ведно с искане на
председателя на РС Варна Министърът на правосъдието да прецени и наложи
дисциплинарно наказание на ищеца /така в писмо на л.24/. Въз основа на писмото
на председателя на РС Варна до министъра е образувана преписка вх.№ 11 –
00-1403/10г. на МП.
На 8.01.2011г. директорът на АВп, РД
Варна С.К. е отправила искане до
председателя на РС Варна за предприемане на действия срещу ищеца по ЗСВ, тъй
като работата му създавала затруднения и конфликти в деловодството на Имотния
регистър – забавял документи, не подписвал всички екземпляри на негови актове.
Към искането е приложена и докладна записка от главен специалист в Служба по
вписванията Варна. Това искане е препратено в МП в подкрепа на искането на
председателя на РС Варна за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца.
По искане на министъра на правосъдието
от 1.02.2011г. ищецът е депозирал обяснения по посочените нарушения на
9.02.2011г.
Със заповед № ЛС-И-158/14.04.2011г. министърът
на правосъдието е наказал ищеца със „забележка“. Недоволен, ищецът е обжалвал
заповедта, като с окончателно решение № 8672/15.06.2012г. по адм.дело №
1556/12г. на ВАС, петчленен състав, заповедта на министъра за наложеното
наказание „забележка“ е отменена.
На 21.07.2012г. ищецът е сезирал
министъра на правосъдието с молба да му бъде начислено и изплатено допълнително
трудово възнаграждение за 2011г. , така както е било изплатено такова на
неговите колеги –съдиите по вписванията при РС Варна. В молбата е посочил, че
вече е отправил подобна молба и към председателя на РС Варна, но е получил
отговор, че няма право на допълнително материално стимулиране, тъй като срещу
него е имало образувано дисциплинарно наказание. С писмо от 26.02.2013г.
министърът на правосъдието е отговорила, че съгласно чл.5 от Правилата за
определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения,
приети с решение на ВСС от 27.10.2011г., в случай като неговия, с отменено
дисциплинарно наказание, допълнително възнаграждение се изплаща само в рамките на
бюджетната година, за която се отнася възнаграждението. Тъй като бюджетната
2011г. е приключила, искането на ищеца е било оставено без уважение от
министъра.
В МП е била образувана нова, втора,
преписка вх.№ 11-00-1403/2011г. по повод на постъпило писмо изх.№
1П-635/24.08.2011г. на председателя на РС Варна с предложение за налагане на
дисциплинарно наказание спрямо ищеца. Като основания са посочени действията на ищеца
по неоправдано забавяне на производства по вписвания, отбелязвания и
заличавания, както и на накърняване престижа на съдебната власт. Повод за
искането е докладна записка от 22.08.2011г. на С.Н., временно изпълняваща
длъжността „ръководител“ на съдиите по вписванията при РС Варна, с която е
уведомила председателя за оплакване на ДСИ Милушева при СИС на РС Варна от
работата на ищеца и резултатите от извършената по това оплакване проверка.
Уведомлението от ДСИ също е приложено към докладната записка. С писмо на Министъра
на правосъдието до ищеца от 7.11.2011г. се искат обяснения по посочените
нарушения /л.55 от делото/. На 18.11.2011г. ищецът е депозирал поисканото му от
министъра на правосъдието обяснение.
С писмо от 4.04.2012г. и.д.Главен
инспектор на Министъра на правосъдието е уведомил председателя на РС Варна и
ищеца, че министърът на правосъдието е взел решение, че няма основание за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца във връзка с преписка вх.№
11-00-1403/2011г.
По делото не се спори , че ищецът е бил
докторант при БАН със срок на обучение 4 години, считано от 1.11.2009г. С молба
от 23.02.2011г. ищецът е поискал от директора на ИПИ при БАН да бъде удължен
срока на доктурантурата му с 6 месеца, заради започнало срещу него
дисциплинарно производство, което поради постоянното безпокойство и стрес му
пречи да работи върху доктурантурата. Молбата му е удовлетворена. Следва нова
молба от ищеца до директора на ИПИ при БАН с искане да му бъде разрешено
прекъсване на доктурантурата за срок от 1 година. Като причина се посочва и
втората образувана срещу него дисциплинарна проверка, влошеното му здравословно
състояние вследствие на постоянния стрес , безпокойство и очакване от водените
срещу него дисциплинарни производства. Молбата на ищеца е уважена. Срокът за
доктурантурата му е прекъснат от 26.03.2013г. до 25.03.2014г.
Във връзка с установяване на твърдените
от страните обстоятелства, по делото бяха събрани и гласни доказателства.
В подкрепа твърденията на ищеца, съдът
допусна до разпит и изслуша св.Б., съпруга на ищеца. Същата установи, че след
започване на дисциплинарното производство срещу ищеца през 2011г. той не спял
по цели нощи, за да пише отговори, възражения, бил много стресиран. Не можел да
се съсредоточи върху доктурантурата си, наложило да са я удължи . След като
излязло решението за наложеното му наказание много се депресирал. Започнал да
получава сърцебиене, тежест, имал високо артериално налягане. Консултирал се с
кардиолог, напривили му изследвания. Знае, че съпругът й оспорвал наложеното му
наказание и след решението получил силен световъртеж, залитане, наложило се да
се лекува в неврологична клиника. След това нещата се поуспокоили, но след
започване на втората проверка срещу съпруга й, той отново се обезпокоил. Станал
затворен, не контактувал с нея и с детето им. Според свидетелката ищецът се
тревожел, защото смятал че е несправедливо наказан. Считал, че срещу него има
някакво специално отношение, защото не разбирал защо е наказан, защото не бил
сгрешил.
В подкрепа на твърденията на третото
лице помагач и ответник по обратния иск С.Н., съдът допусна до разпит и изслуша
св.С.К., регионален директор на Агенцията по вписванията гр.Варна. Същата
установява, че нейно служебно задължение е да обезпечи на служителите на АВп да
извършват безпрепятствено техните задължения. Службата по вписванията в
гр.Варна е втората по натовареност след тази в гр.София и дейностите там следва
да се извършват бързо и своевременно. Посочва, че службата по вписванията в
гр.Варна никога не е имала закъснения по вписвания, като това се дължало на
работата на служителите. Имало е период,
когато ищецът е бавел преписки, задържал е при себе си част от преписки,
задържал е екземпляри неправомерно, и служителите я уведомили за това.
Съответно тя се обърнала с докладна записка към председателя на РС. Посочва, че
службата по вписванията има много специфична работа, което изисква пълна
координация между съдиите по вписванията и деловодителите. Досега отношенията
винаги са били много добри, като случаят с ищеца е изключение. Посочва, че
забавянията в предвижване на преписките са били само при ищеца. Другите съдии
по вписвания не са имали забавяния.
Във връзка с твърдяното разстройство на
здравето на ищеца, съдът допусна и назначи съдебно медицинска експертиза с вещо
лице кардиолог. Вещото лице дава заключение , че в резултат на преживения стрес
през 2011г. ищецът е получил епизоди на сърцебиене, световъртеж от „централен
произход“. Стресът е бил със значителна интензивност. Заради аритмията и леко
повишеното артериално налягане /рискови фактори/ е започнал медикаментозно
лечение. Според вещото лице ищецът се е справил добре на
когнитивно-интелектуално ниво със стреса и не е преминал към дистрес със
засягане на суматичното здраве.
Депозирана е съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е депозирало заключение досежно мораторната
лихва върху претендираните суми, по претендираните разходи за кореспонденция и
такси. Допълнително вещото лице е представило заключение за получените от
съдиите по вписванията при РС Варна парични
награди като ДМС за 2011г. Ищецът не е получил ДМС през 2011г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете намират правното си основание в чл.49 от ЗЗД.
В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е установено
задължение за всеки, който е възложил изпълнението на определена работа на
друго лице, да обезщети вредите, причинени от изпълнителя при или по повод на
възложената работа. Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно -
обезпечителна и безвиновна, тя има за цел да репарира вредите, които са
настъпили като пряка и непосредствена последица от извършването на възложената
работа в патримониума на трето лице. Тази отговорност е функционално обусловена
и възниква само тогава, когато са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД по
отношение поведението на прекия причинител, а именно - виновно и противоправно
поведение /действие или бездействие/, вреда и причинно-следствена връзка между
поведението и вредата. Вината на извършителя на работата, съгл. чл. 45, ал. 2
от ЗЗД, се предполага до доказване на противното и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.
По предявеният срещу Министъра на
правосъдието иск за заплащане на сумата 1500лв., представляваща търпяна
имуществена вреда от неполучено допълнително възнаграждение през м.декември
2011г. ведно с лихвата за забава от 15.06.2012г. до окончателното изплащане.
Възражението на ответника за
недопустимост на този иск не се споделя от съда. Посоченото решение на ВКС по
гр.д.№ 1412/2009г. , ІVг.о. касае друг предявен иск – претендира се ДМС като възнаграждение
по смисъла на чл. 139 ал. 3 от ЗСВ /отм./, вр. чл. 128 т. 2 от КТ. Настоящата
претенция касае имуществени вреди по чл.49 от ЗЗД, като ищецът твърди, че
заради незаконосъобразно воденото срещу него дисциплинарно производство от министъра
на правосъдието не е получил ДМС за
2011г., което му е причинило имуществена вреда в размер на неполученото ДМС.
Този иск е допустим съобразно изложените твърдения, поради което следва да се
разгледа по същество. Правният интерес на ищеца са извежда от твърденията в
исковата молба и сочи на накърнени негови лични права, чиято защита дири от
съда. Ответникът е правно легитимиран да отговоря по предявени срещу него
искове.
По същество претенцията е неоснователна.
В посоченото по-горе решение на ВКС е даден отговор на въпроса за естеството на
практикуваното допълнително материално стимулиране на съдии и прокурори под формата на годишно премиране
– това не е възнаграждение по см. на чл.291
от ЗСВ вр. чл.128 т.2 от КТ и подлежи на преценка от страна на този, който го
определя. ДМС няма постоянен характер, предоставя се по целесъобразност, като
заплащането му не е безусловно задължение на работодателя. Поради това и
заплащането му не подлежи на съдебен контрол. По делото е установено, че със
заповед на министъра на правосъдието от 14.04.2011г. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание, което през 2012г. е отменено от ВАС. Заради наложеното
му дисциплинарно наказание през 2011г. ищецът не е получил ДМС за 2011г. През
2012г. когато дисциплинарното наказание е било отменено, както председателят на
РС, така и министъра на правосъдието са отказали заплащане на ДМС на ищеца за
2011г. Налагането на дисциплинарно
наказание от министъра на правосъдието на съдия по вписванията не може да се приеме
за противоправно деяние, от което за ищеца да са настъпили вреди. Министърът на
правосъдието има правомощие, когато бъде сезиран, да разпореди да се образува
дисциплинарно производство срещу съдия по вписванията, както и по своя преценка
да наложи дисциплинарно наказание – чл.310 ал.1 и чл.311 т.3 от ЗСВ /редакция
към момента на сезирането на министъра на правосъдието/. Налагането да
дисциплинарно наказание, което впоследствие е отменено от съда като
незаконосъобразно не означава, че действията на министъра при налагане на
дисциплинарното наказание са противоправни и съставляват деликт. Вреди от
действията на министъра по налагане на дисциплинарни наказания не могат да се
търсят /освен ако не се касае за престъпно деяние, какъвто не е настоящия
случай/. Защитата на наказания е осигурена чрез обжалване на заповедта за
налагане на наказание, но друг компенсационен механизъм не е предвиден. Отделно
от това , министърът на правосъдието няма правомощие да се произнася по ДМС,
нито да влияе при тяхното определяне /те се изплащат от бюджета на съдебната
власт, а не на изпълнителната власт/. А съдебен контрол върху определянето на
ДМС от председателите на съдилищата не е допустим.
По исковете предявени солидарно срещу
Министъра на правосъдието и срещу Агенцията по вписванията за заплащане на
обезщетение за търпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди от водените
срещу него две дисциплинарни производства.
Както вече беше посочено за воденето на
дисциплинарни производства и налагането на дисциплинарни наказания отговорност
за имуществени и неимуществени вреди /извън съставите на НК/ не може да се
търси. Министърът на правосъдието е длъжен да образува проверка, ако получи
сигнал или оплакване от работата на съдия по вписванията, длъжен е да образува
дисциплинарно производство срещу съдия по вписванията, ако е сезиран с
предложение от председател на РС или от Главния инспектор на министъра на
правосъдието, и ако от резултатите от проверката прецени, че съдебният
изпълнител е извършил нарушение, има право да му наложи дисциплинарно
наказание. Тази дейност на министъра на правосъдието е правно регламентирана и
не е противоправна.
Съдът не установи и противоправно
поведението на служители на Агенцията по вписванията. Подаването на сигнал
срещу ищеца или оплакване от неговите действия, не представлява противоправно
поведение. Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него
обстоятелства не бъдат установени. Отговорността
за причинени вреди по чл.45 или чл.49 от ЗЗД се поражда само при виновно
противоправно поведение на причинителя на вредата. Когато орган е сезиран с
тъжба/жалба при ясното съзнание на тъжителя/жалбоподателя, че липсва основание
за наказателна, а в случая дисциплинарна отговорност, това по същността си
съставлява злоупотреба с право. Злоупотребата с право, или противоправно поведение,
е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат
проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че
обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да
накърни друг обществен интерес /така решение № 758/11.02.2011г. по гр.д.№
1243/2009г. на ВКС, ІVг.о./.В случая не се установи служителите на АВ да са се
оплакали от действията на ищеца злонамерено, с цел да му навредят. Искането за
защита на накърнени права е правомерна дейност и дори и в резултат на същата да
са причинени вреди, то отговорност не се носи, дори и при неоснователност на
твърденията, стига да не е налице злоупотреба с право. Установи се, че службата
по вписванията в гр.Варна е една от най-натоварените в страна и за да приключи
работата за деня, съобразно законоустановените срокове, се работи под
напрежение, като се изисква координация между служителите на Агенцията и
съдиите по вписванията. Установи се също, че синхрон между ищеца и служителите
на агенцията не е създаден. Това е резултирало в подадените срещу него
оплаквания. В случая по-скоро се касае за лични отношения между ищеца и
служителите на агенцията и несъвпадане на разбиранията им как следва да се
изпълняват задачите и да се организира работата в службата по вписванията. Отговорност по чл.49 от ЗЗД не възниква,
когато увреждането е резултат на лични отношения между причинителя и увредения,
макар и тези лични отношения да са възникнали при или по повод изпълнението на
възложената работа – така ППВС№9/66г.
Тук следва да се посочи, че проверките и
дисциплинарните производства срещу съдиите по вписванията са законово
регламентирани и са част от служебните „тежести“ на тази професия. Срещу всеки
съдия по вписвания /както и срещу всеки ДСИ или магистрат/ може да започне
проверка или дисциплинарно производство, като това е известно при встъпване в
длъжност. Поради това дисциплинарните събития не са неочаквани в професионалния
им път. Установи се, че ищецът тежко е преживял двете дисциплинарни
производства, считал е че случващото се не е справедливо спрямо него. Тези
проверки и производства са обаче нормални за професията , и вреди, настъпили от
извършването им, не се следват.
С оглед на изложеното съдът намира, че
ответниците министъра на правосъдието и Агенцията по вписванията нямат, чрез
своите служители, противоправно поведение по водените две дисциплинарни
производства срещу ищеца и не следва да отговорят по предявените от него искове
за вреди- както имуществени в размер на
разходите по защитата на ищеца, така и неимуществени в размер на
търпените от него болки и страдания.
Неоснователни са и акцесорните искове за
мораторна лихва върху претендираните главници.
С оглед неоснователността на първоначалния
иск, обратния иск на министъра на правосъдието срещу С.Н. не следва да се
разглежда.
По разноските
При този изход на делото на ищеца не се
следват разноски.
Ответниците са претендирали
юрисконсултско възнаграждение в представените отговори на исковата молба. На
основание чл.78 ал.8 от ГПК съдът им присъжда по 150лв. юрисконсутско
възнаграждение.
На третото лице помагач разноски не се
следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.П.Б. , ЕГН ********** , адрес ***
срещу Министъра на правосъдието за заплащане на сумата 1500лв., ведно с лихвата
за забава от 15.06.2012г. до окончателното изплащане , представляваща обезщетение
за търпяна имуществена вреда от неполучено допълнително възнаграждение през
м.декември 2011г. в резултат на наложено му дисциплинарно наказание.
ОТХВЪРЛЯ
иска
на Р.П.Б. солидарно срещу Министъра на правосъдието и срещу Агенцията по
вписванията за заплащане на сумата 300лв., ведно с мораторната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за защита, и сумата 25001лв., ведно с мораторната
лихва от 21.01.2012г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания,
търпени в резултат на водени срещу него две дисциплинарни производства.
ОСЪЖДА
Р.П.Б. , ЕГН ********** да заплати на Министъра на правосъдието и на Агенцията
по вписванията по 150лв. разноски по делото.
Решението е постановено с участието на С.Н.Н.,
ЕГН ********** като трето лице помагач на Министъра на правосъдието в процеса.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и на
третото лице помагач.
Съдия: