Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 31.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на втори
май
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 200 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Е.Е.С. срещу З. „Б.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 22.11.2014
г. около 18,10 ч. на кръстовището на бул. „Неофит Бозвели“ с ул. „Видин“,
настъпва ПТП, при което л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с ДК № ******, управлявано от
А.А.Ф. отнема предимството на пресичащия на пешеходна пътека ищец. Твърди се,
че вина за настъпилото ПТП има водача Ф.. Поддържа се, че вследствие на ПТП на
ищеца са причинени следните травматични увреждания: контузно нараняване в
областта на главата, сътресение на главния мозък, контузно нараняване на палеца
на дясната ръка и контузно нараняване на дясното коляно. Поддържа се, че
вследствие на процесното ПТП здравословното състояние на ищеца се е влошило,
което дава отражение на психиката му, страда от нарушения на съня, главоболие,
понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, изпитва
панически страх от автомобили-особено, когато чуе звук от клаксон или спирачки.
Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на
деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02114002402981, валидна от
27.09.2014 г. до 27.09.2015 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждане - 22.11.2014 г. до
окончателното издължаване. Претендират
се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат Г.надлежно
упълномощен с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба.
Оспорва наличието на
застрахователно правоотношение с деликвента.
Оспорва описаното ПТП да е
настъпило по посочения от ищеца механизъм, оспорва то да е причинено виновно от
водача Ф.. Твърди, че ПТП е реализирано изцяло по вина на пострадалия, който е
пресичал пътното платно без да се увери в собствената си безопасност, като
преди да навлезе на пътното платно не е съобразил разстоянието до МПС, без да
положи необходимата грижа за безопасността си и в зона с ограничена видимост за
водача на автомобила, когато това не е било безопасно. Алтернативно заявява
възражение за съпричиняване със същите
твърдения. Оспорва претенцията като завишена по размер.
Моли съда да отхвърли предявения
иск, алтернативно да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира
разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на
ответника и във връзка със същите заявява доказателствени искания.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа всичките
си твърдения, възражения и доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения подробно изложени в представената по делото писмена защита.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От разпита
на свидетеля А.А.Ф. се установява, че на 22.11.2014 г. се прибирал от работа,
когато преминавайки покрай пешеходната пътека пред магазина „Билла“ реализирал
ПТП. Свидетелят бил водач на л.а.м. „Фолксваген Пасат“. Видял сянка, която
приближава към него отляво. Улицата не била осветена. Точно в момента, когато преминавал
през пешеходната пътека, се чул удар по стъклото, след което свидетелят спрял
управлявания от него автомобил, видял дете, което е паднало в задната част на
колата. Било мъгливо, не карал с висока скорост. Не възприел поведението на
пешеходеца, тъй като забелязал само една сянка и нямал никаква реакция. Пътното
платно е с две ленти за движение, като свидетелят се движел в своята лента за
движение. Ударът настъпил точно на осевата линия. Платното било влажно, времето
беше мъгливо. Карал на къси светлини. Свидетелят знае, че там има пешеходна
пътека, тъй като редовно минава от там. Спирачки натиснал след удара.
От
заключението на САТЕ се установява, че и при скорост на лекия автомобил от 40
км/ч, и при бърз или спокоен ход на пешеходеца, опасната зона за спиране е
по-голяма от разстоянието от автомобила до мястото на удара в момента, в който
пешеходецът е тръгнал да пресича улицата. При тези условия водачът не би могъл
да избегне удара. Той е възприел пешеходеца като опасност непосредствено преди
удара.
С влязло в
сила на 30.12.2014 г. Наказателно постановление № 14-1085-0022457от 04.12.2014
г. на А.А.Ф. е наложено административно наказание за това, че на 22.11.2014 г.
в гр. Русе на кръстовището на ул. „Видин“ и ул. „Неофит Бозвели“ като водач на
л.а.м. „Фолксваген пасат“ с рег. № Р9299РР нарушава правилата за предимство при
приближаване на пешеходна пътека като не пропуска пресичащото по нея от ляво
надясно дете Е.С., в резултат на което го блъска с ляво странично огледало.
От
неоспореното от страните заключение на СМЕ се установява, че ищецът е претърпял
увреждания с травматичен характер и е лекуван в Неврохирургична клиника. От
процесното ПТП, в пряка причинна връзка с него е получил контузии на главата,
на десния палец, на дясното коляно. Възстановяването на пострадалия е
продължило в рамките на болничния престой и непосредствено след
дехоспитализацията за един месец. Вещото лице сочи, че в резултат от
претърпените травматични увреждания ищецът е търпял интензивни болки и
страдания непосредствено след травмата и в болницата. Физическите травми са
отшумяли за около месец.
От
заключението на приетата по делото СПЕ се установява, че при ищеца преживяната
злополука е оказала влияние върху неговото психо - емоционално състояние - посттравматично
стресово разстройство, чийто прояви са свързани с преживяното ПТП. Няма
основание да се приеме вероятността за „възможни трайни последици“ по отношение
на психичното му З.раве.
Пред настоящата И.танция е
разпитан свидетеля С.В.А., който установява, че когато станал инцидента с
детето, той бил на 20-25 м от мястото-гр. Русе на кръстовището на ул. „Видин“ и
ул. „Н. Бозвели“, където е магазин „Билла“.
Не било светло, улицата не е осветена. Свидетелят чул удар, свирене на
спирачки и видял детето да лази. Дошли хора, бащата на детето също дошъл, тъй
като живее наблизо. Колата се движела по „Неофит Бозвели“ в посока към
„Борисова“. Улицата „Н. Бозвели“ е с две ленти за движение, по една във всяка
посока. Има пешеходна пътека, но не е тип „зебра“. На тази пешеходна пътека
станало произшествието. Само чул удара и после спирачки. Детето лазело на
обратно, откъдето е тръгнало. Ударът не видял. Детето било изплашено. Свидетелят
е приятел на бащата на детето и заедно с него отишли в болницата, където детето
останало за наблюдение заедно с майка си. Боляло го дупето, ръката, главата.
След изписването му свидетелят ходел редовно да го вижда. Детето било
отпаднало. Около две седмици си седяло вкъщи. През това време се оплаквало, че
го боли главата. Не трябвало да сяда пред компютъра. Сега детето изглежда
по-нервно, нервничи. Вече не кара колело, страх го е. Като пресича гледа да има
някой с него, защото го е страх.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Съдът приема, че към датата на
произшествието 22.11.2014 г. увреждащото МПС-л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с рег. №
Р9299РР е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Б.и.“ АД,
обективирана в полица № 02114002402981 от 25.09.2014 г., валидна за периода от
27.09.2014 г. до 27.09.2015 г. Това обстоятелство се установява както от
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1422/28.11.2014 г., така и от
справка от Информационния център на Гаранционен фонд. Съгласно
разпоредбите на чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка
"гражданска отговорност" на автомобилистите се осъществява от
органите на МВР. Следователно, в кръга на
удостоверителната компетентност на административните органи, контролиращи
спазването на правилата за движението по пътищата, е включено правомощието да
установяват дали отговорността на собствениците и водачите на моторните
превозни средства е обезпечена чрез сключен договор за застраховка
"гражданска отговорност" - чрез представяне на документа, респ.
полицата, в който този договор е обективиран. В този смисъл протоколът за ПТП
представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, която не е оспорена от
ответника. На следващо място, съобразно нормата на чл.295, ал.7 от КЗ /отм./, документите,
изготвени от фонда въз основа на данните от Информационния център, до доказване
на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или
"Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието,
регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство,
име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на моторното
превозно средство или превозвача на пътници със средства за обществен превоз. И доколкото ответникът не е доказал
нещо различно, то съдът приема за доказан факта на съществуване на
застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и ответното
дружество.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Настоящият съдебен състав намира,
че ответникът не обори главно и пълно презумпцията за вина на водача Ф..
Безспорно същият с поведението като водач на МПС е нарушил нормите на чл.116 и на
чл.119, ал.1 от ЗДвП, съобразно която, при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Безспорно се установява, че
ударът е станал на пешеходна пътека, водачът на процесното МПС при разпита си
заяви, че знае за пешеходната пътека, тъй като редовно минава оттам. Пешеходната
пътека е място с повишената
опасност, която създава за движението и изисква
особеното внимание от водачите на ППС.
Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец
върху нея не е непредвидимо събитие.
От друга страна
пострадалият към датата на произшествието е седемгодишно дете. Законът предвижда засилена защита по отношение на
определени категории пешеходци. Те са посочени в разпоредбата на чл.116 от З.вП
–деца, хората с трайни увреждания, в частност слепи, които се движат с бял
бастун, слепо-глухи, които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора.
Закрилата на тези категории пешеходци при пресичане на пешеходна пътека е
всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна
пътека, валидни за останалите пешеходци.
Предвид горното съдът не приема
тезата на ответника относно липсата на вина на водача на автомобила, поради
което намира, че предявеният иск е доказан в своето основание.
По отношение на размера на предеявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищеца неимуществени
вреди, възрастта, З.равословното им състояние, интензитета на болките и
страданията, и продължителността на възстановителния период.
Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ /отм./ и чл. 266 КЗ /отм./, съответно 1 000 000 лв. и
5 000 000 лв. от 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г., а след тази дата и
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв., като последните са
приложими предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени телесни повреди на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012
г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по
т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Претърпените от ищеца
Е.С. неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 26 000 лв., поради
което искът следва да бъде уважен в пълен размер.
Касае се за дете, което към
датата на произшествието е било на седем години, в резултат на причинените му
телесни увреждания е търпял интензивни болки и страдания непосредствено след
травмите и в болницата за около месец. В резултат на процесното ПТП детето е
претърпяло сериозна психологическа травма, като и към момента е налице
посттравматично стресово разстройство, като последица от преживяно стресогенно
събитие. В резултат на ПТП детето е станало по-нервно, вече не кара колело, тъй
като се страхува, както и се страхува да пресича сам и винаги гледа да има
някой с него.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Неоснователно е възражението за
съпричиняване. Както бе посочено по-горе законът предвижда засилена защита по отношение на децата и тя е всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна пътека,
валидни за останалите
пешеходци. В тези случаи водачът, съответно застрахователя не може да повдига възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са
съобразили приближаването на пътното превозно средство и да са пресекли внезапно пешеходната пътека. Изцяло в този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 22
декември 2016 г. на Върховния касационен съд на Република
България, Общо събрание на наказателната
колегия.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната
отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от
датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността
за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е
настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата от 26 000 лв., считано от датата на увреждане-22.11.2014
г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски в пълен размер-3155
лв., от която сума: 1040 лв.-заплатена по сметка на СГС държавна такса, 15
лв.-държавна такса за СУ, 600 лв.-депозити вещи лица и 1500 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ от 25.04.2017 г.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г.,във връзка с чл.45 от ЗЗД на Е.Е.С., ЕГН **********, действащ
чрез своята баща и законен представител Е.И.С., ЕГН **********, и двамата с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** сумата
от 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лв./, застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и
страдания, причинени от травматични увреждания, получени в пряка причинна
връзка с ПТП, настъпило на 22.11.2014 г. в гр. Русе на пешеходна пътека, виновно причинени от водача на
л.а.м. „Фолксваген
Пасат” с рег. № ******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗД „Б.И.” АД
със застрахователна полица № 02114002402981/25.09.2015 г. с период на действие от 27.09.2014 г. до 27.09.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 26 000 лв., считано от датата на деликта-22.11.2014 г.
до окончателното издължаване, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 3155лв./три хиляди сто
петдесет и пет лв./, разноски направени в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: