№ /01.04.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА и при участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА адм. д. № 2107 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс.
С Определение № 479/25.02.2021 година, постановено по к.адм.д. № 339/2021 година по описа на Административен съд – Варна, делото е върнато за постановяване на допълнително решение по предявения иск с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Предявен е иск с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът В.А.Х. *** претендира осъждане на ответника – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да му заплати сумата от 126 789,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 156 000 лева за периода 01.06.2012 - 29.05.2020 година.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявения иск.
Ответникът – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София не изпраща представител. В писмено становище от 18.03.2021 година изразява становище за неоснователност на предявения иск. В писмено становище от 22.03.2020 година излага подробните си съображения за неоснователност на предявения иск.
Представителят на Окръжна прокуратура–Варна дава заключение за частична основателност на предявения иск, като счита, че обезщетението за забава е дължимо от датата на преустановяване на нарушението.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 1951/29.12.2020 година, постановено по адм.д. № 2107/2020 година Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София е осъдена да заплати на В.А.Х. *** сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от м. юни 2012 – м. май 2020 година, настъпили в резултат на бездействието на органи по изпълнение на наказанията от на Затвора-Ловеч да изпълнят изискванията по чл. 21, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и чл. 151, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията, като искът за разликата до 156 000 лева е отхвърлен.
С молба от 09.03.2021 година ищецът е уточнил, че претендира присъждане на сумата от 126 789,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 156 000 лева за периода 01.06.2012 година до 29.05.2020 година.
Според общото правило на чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната (мораторна) лихва е форма на отговорност, специфична за паричните задължения независимо от техния произход. Кредиторът винаги има право на обезщетение за забава. Правилото на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите се прилага без значение кои са правопораждащите неизпълнението юридически факти, както и кои са субектите на правоотношението – търговска/гражданска сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие, трудово/служебно правоотношение и други. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава.
В настоящия случай спорът се свежда до определяне на началната дата на забавата, тъй като е присъдено обезщетение за вреди, възникнали в резултат на незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора – Ловеч.
До постановяване на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Ж.Н.в практиката съществуваха две становища за началния момент на забавата. Според първото становище вземането за обезщетяване на вреди възниква от момента на извършване на бездействието и не е необходимо установяване на незаконосъобразността му. Това становище почива на разпоредбата на чл. 84 от Закона за задълженията и договорите, съобразно която при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и Постановление № 2 от 21.XII.1981 година на Пленума на Върховния съд, съобразно което вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато не е известен - от деня на неговото откриване (чл. 114, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите). Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите). Когато деецът не е известен, а са известни лицата, които отговарят за него, давностният срок за вземанията срещу тях започва да тече от датата на деликта. Според второто становище, вземането за обезщетяване на вреди възниква след признаване по законен ред на незаконността бездействието на органа.
С даденото с тълкувателното решение разрешение, обезщетението за вреди от незаконни административни бездействия може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването или след преустановяването им.
В конкретния случай е установено незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора-Ловеч да изпълни изискванията по чл. 21, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и чл. 151, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията. Тези фактически бездействия не са преустановени. Незаконосъобразността им е установена в хода на настоящото производство, поради което ответникът не е изпаднал в забава, за да дължи обезщетение върху присъденото обезщетение.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите следва да се отхвърли, като неоснователен.
Предвид горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.Х., ЕГН ********** *** срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, ул. „Н.С.“ № 21 иск с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за сумата от 126 789,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 156 000 лева за периода 01.06.2012 – 29.05.2020 година.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд–Варна в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: