О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260417 ,
24.09.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закритото заседание на двадесет и четвърти септември
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен
Парашкевов
Членове: Кремена
Лазарова
мл. съдия Красен Вълев
като разгледа
докладваното от младши съдия Вълев в.гр.д.№ 2286 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№28778 от 24.07.2020
г. от Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР срещу Решение №1490 от 01.07.2020
г. по гр.д. №192 по описа за 2020 г. на Районен съд- Бургас, с което Главна
дирекция „Гранична полиция“ към МВР, адрес: гр. София– 1202, бул. „Мария
Луиза“, представлявана от директора главен комисар Светлан Кичиков, е осъдена да заплати на В.С.С. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1 538. 83 лв. /хиляда
петстотин тридесет и осем лева и 83 ст./ - главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 217. 36 часа в периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от
1 520 часа в дневен, ведно с мораторна лихва
в размер на 219. 01 лв. /двеста и
деветнадесет лева и 01 ст./ върху
възнаграждението дължимо в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., за
периода от падежа – последният ден на месеца, следващ съответното изтекло
тримесечие, до 14.01.2020 г., както и законната
лихва върху главницата от 1 538. 83 лева от датата на подаване на
исковата молба - 14.01.2020
г., до окончателното й изплащане, ведно със сумата от 252. 43 лв. /двеста петдесет
и два лева и 43 ст./ за направените по делото разноски.
С решението Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, адрес: гр. София–
1202, бул. „Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора главен комисар
Светлан Кичиков, е осъдена да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата
от 231. 55 лв. /двеста тридесет и един лева и55 ст./, от които 111. 55 лева за
държавна такса и 120 лева за разноски за експертиза.
С въззивната жалба се иска отмяна и постановяване на ново решение, с което
предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В депозираната
жалба се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалноправния
закон и необосновано.
Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно които е преизчислил положения нощен труд с коефициент 1,143. Сочи се,
че съдът е трябвало да приложи Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба
№8121з-908 от 02.08.2018 г.- подзаконови актове за системата на МВР, в които липсва разпоредба за увеличаване на
часовете нощен труд с коефициент. Твърди се, че спрямо правилата, действащи в
системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа
нощен труд са равни на 8 часа дневен труд).
Твърди се, че дори и да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, то преизчисляването с коефициент 1,143 води
до дължимост на възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден
труд, каквото е исковата претенция.
Не се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски. Прави
се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната
страна.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261
от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от В.С.С..
С отговора се оспорва
изцяло въззивната жалба се иска същата
да бъде оставена без уважение, а
решението на Районен съд-Бургас да бъде потвърдено като правилно за
законосъобразно. Изложени са аргументи, че липсата на изрична норма за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за това. Излагат се съображения за субсидиарно
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
По настоящото дело спорните между страните
въпроси са свързани с това каква е нормалната продължителност на работното
време през нощта за държавните служители в системата на МВР и дали тя е същата,
каквато е за работниците и служителите по КТ, налице ли е празнота в специалния
ЗМВР и издадените въз основа на него наредби от Министъра на вътрешните работи
по въпроса за отчитането на положения труд през нощта, която следва да се
преодолее със субсидиарно прилагане на правилата на трудовото законодателство и
в частност чл.9, ал.2 НСОРЗ за преобразуване на нощните часове в дневни с
коефициент 1.143, в резултат на което да се поражда правото на служителя да
иска заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд за разликата
часове, получени след преобразуване на нощния труд в дневен.
След извършена служебна справка в сайта на
Съда на Европейския съюз, съдът констатира, че по гр.д.№ 606/2019г. по описа на
РС-Луковит (с идентичен на настоящото дело предмет), на основание чл.267 ДФЕС,
вр. чл.628 ГПК е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз,
по което е образувано Дело С-262/20 на СЕС, със следните въпроси:
1/. Ефективната защита по чл.12, б.“а“ от
Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на
полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност
на труда през деня?
2/. Принципът на равенство, залегнал в чл.20
и чл.31 от ХОПЕС изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се
прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?
3/. Ефективното постигане на целта по § 8 от
Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО – да се ограничи продължителността на нощния
труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е
нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния
сектор?
Бургаският окръжен съд намира, че поставените
в запитването до СЕС въпроси са от значение за правилното решаване на делото и
са в пряка връзка с предмета на спора, касаещ приложението на материалния закон
относно заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд, за който
ищецът твърди, че е получен след преизчисляване с коефициент 1.143 на
положените часове нощен труд в дневен, съобразно твърдяната по-малка
продължителност на работното време през нощта.
С оглед горното, съдът намира, че
производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.633, вр. чл.631,
ал.1 ГПК. Съгласно посочените норми, когато е отправено преюдициално запитване
от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се
поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е
необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре
делото пред себе си, тъй като решението на СЕС по запитването е задължително не
само за съда, който го е отправил, а за всички съдилища и учреждения в
Република България. В този смисъл е практиката на ВКС, изразена в Определение №
99/12.03.2020 г. по ч.гр.д.№ 648/2020 г. на ІV г.о., Определение № 81/
17.02.2020 г. по ч.т.д.№ 256/2020 г. на І т.о., Определение № 138/21.0.2019 г.
по гр.д.№ 631/2019 г. на ІV г.о. Ето защо, делото следва да бъде спряно до
произнасянето на СЕС по отправеното преюдициално запитване, с цел да се избегне
постановяването на решение, което би било в противоречие с правото на ЕС.
Предвид горното и на осн. чл.633, вр. чл.631,
ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по в.гр.д.№
2286/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас до произнасянето на Съда на
Европейския съюз по Дело С-262/2020, образувано по отправено преюдициалното
запитване от Районен съд- Луковит по гр.д.№ 606/19г. на същия съд.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок
от връчване на препис от него на страните пред БАС
Председател:
Членове: 1.
2.