Решение по дело №27592/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2564
Дата: 10 септември 2021 г.
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20211110127592
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2564
гр. София , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ в публично заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110127592 по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по: чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл.7 т. 1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
Ищецът „КЛЕЙМКОМПАС“ ЕООД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу „БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД за сумата от 400 евро –
обезщетение за закъснение на полет от 12.07.2019 г. с направление Глазгоу – Бургас, за
пътник ......, чието вземане е цедирано на заявителя, ведно със законната лихва от
02.02.2021 г. до изплащане на вземането и 325 лв. разноски по делото.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414
ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че лицето ...... закупило билет от ответника с дестинация Глазгоу
– Бургас, с което помежду им бил сключен договор за превоз на пътници със самолет.
Полетът бил с № ВН5546 и е трябвало да пристигне до крайната дестинация на
12.07.2019 г. в 00:50 часа. В действителност обаче пътникът достигнал крайната
дестинация на 12.07.2019 г. в 08:20 часа, тоест със закъснение от 7 часа и 30 минути.
По силата на договор за цесия от 29.12.2020 г. ...... прехвърлил вземането си към „БИ
ЕЙЧ ЕЪР“ ООД на ищеца „КЛЕЙМКОМПАС“ ЕООД, като на 20.01.2021 г. ответникът
бил уведомен от упълномощения за това цесионер за извършената цесия. На ответника
бил предоставен 7-дневен срок за изпълнение, но последният не изпълнил
задължението си. Сочи, че заради реализираното закъснение на полета има право на
обезщетение в размер на исковата сума, доколкото се касае за дистанция между
началната и крайната дестинация между 1500 и 3000 км. Поради тези и останалите
изложени в исковата молба съображения моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
6324/2021 г. на СРС. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът счита предявения иск за неоснователен.
1
Сочи, че процесният полет е извършен от него като част от лятна чартърна програма на
основание договор с „Балкан Холидейз Лимитид“, като услугата по въздушен превоз,
извършван от ответника, била част от пакет услуги, предоставяни от туристическата
агенция. Сочи, че по договора за чартър с туристическата агенция носи отговорност
единствено за извършвания превоз. Не оспорва по същество твърдените от ищеца
факти за валидно сключен договор за превоз със самолет, както и твърдяното
реализирано закъснение на полета при достигане на крайната дестинация. Недоказано
от ищеца счита, че е обстоятелството дали в договора за пълния пакет на туристически
услуги, сключен между „Балкан Холидейз Лимитид“ и пътниците не е включено и
предоставяне на друг вид транспорт, предхождащ или последващ процесния полет, на
територията на Обединеното кралство или на Република България, което
обстоятелство би направило полета част от мултимодално пътуване, които пътувания
не са обхвани от приложението на регламента. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за
претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени
в договора параметри. Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение
в зависимост от разстоянието на неосъществения полет (400 евро за всички полети на
територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и
3500 километра, в която хипотеза попада и настоящият случай – арг. чл. 7, т. 1, б. „б“
РЕО 261/2004), като съгласно задължителната тълкувателна практика на съда на
Европейския съюз, обективирана в решение от 19.11.2009 г. по дело № С-402/07, право
на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 имат и пътниците на закъснели
полети, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа, с други думи – когато достигат своя краен пункт на пристигане
три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за
пристигане по разписание.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: валидно възникнало правоотношение по силата на договор за
въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил полет № ВН5546 от
летище Глазгоу до летище Бургас, за който ищецът има потвърдена резервация; че се е
явил на регистрационното гише на летището съгласно указания от превозвача час, а
ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за излитане; закъснение на
полета от повече от три часа при достигане на крайната дестинация; че е налице
договор за цесия за процесното вземане, за което ответникът е уведомен.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане или че е налице основание за неприлагане на
Регламент (ЕО) № 261/2004 поради наличие на мултимодално пътуване.
С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в откритото съдебно
заседание от 02.09.2021 г., без възражения от страните, съдът е отделил като безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че са обвързани от
2
процесния договор за въздушен превоз на пътници с полет № ВН5546 от летище
Глазгоу до летище Бургас на 12.07.2019 г.; че пътникът ...... се е явил на
регистрационното гише на летище Глазгоу съгласно указания от превозвача час, а ако
не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за излитане; че е налице
закъснение на полета от повече от три часа при достигане на крайната му дестинация;
че е налице договор за цесия за процесното вземане, за което ответникът е уведомен.
Тези факти се установяват и от приетите по делото доказателства – фактура за
потвърждение на резервация на самолетен билет от 27.04.2019 г.; бордна карта за
процесния полет № ВН5546; договор за прехвърляне на вземания от 29.12.2020 г., по
силата на който ...... в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца
„КЛЕЙМКОМПАС“ ЕООД, в качеството му на цесионер, своето вземане към
ответника „БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД, представляващо дължимо обезщетение за
закъснението на процесния полет, както и изпратено писмо до ответника, с което
последният е уведомен за извършената цесия съобразно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД.
Ето защо по делото несъмнено се установява, че пътникът ...... има право на
обезщетение в размер на 400 евро за закъснелия с повече от три часа полет, като
спорно между страните се явява единствено обстоятелството налице ли е основание за
освобождаване на ответника от отговорност с оглед наведените твърдения за
евентуално наличие на мултимодално пътуване и респективно - дали следва да намери
приложение Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
Съгласно т. 2.2.5 от Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на
Европейската комисия, регламентът не се прилага при мултимодалните пътувания,
включващи повече от един вид транспорт в рамките на единен договор за превоз. В
раздел 6 от Тълкувателните насоки са посочени примери за повече от един вид
транспорт в рамките на единен договор за превоз – напр. влак и самолет, кораб и
самолет и т.н. С изготвения доклад по делото съдът е указал на ответника, че носи
тежестта да установи наличието на мултимодално пътуване по отношение на пътника
......, но по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за това. Ето защо
правоизключващото възражение, с което ответникът твърди факт, осуетяващ
възникване на правото на ищеца, не е доказано.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на всички
елементи от фактическия състав на претендираното вземане, поради което предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 385,00 лв., от които 360,00 лв.
адвокатско възнаграждение и 25,00 лв. държавна такса.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 300,00 лв. адвокатско възнаграждение,
като съобразно уважената част от исковете, в полза на ищцовото дружество следва да
бъде присъдена в пълен размер.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл.7 т. 1, буква
"б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., че „БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД, ЕИК: ********* дължи
на „КЛЕЙМКОМПАС“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял с повече от три часа полет от 12.07.2019 г. с направление
Глазгоу – Бургас, за пътник ......, чието вземане е цедирано на ищеца, ведно със
законната лихва от 02.02.2021 г. до погасяване на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 08.02.2021
г. по ч. гр. дело № 6324/2021 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД, ЕИК: *********
да заплати на „КЛЕЙМКОМПАС“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 385,00 лева
разноски в исковото производство и сумата от 325,00 лева разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4