Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 1156 по
описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.Я.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск за заплащане на сумата от
3348,40 лева, представляваща законна лихва за периода от 22.12.2006г. до
14.11.2017г. върху главница от 2724,72 лева, която главница представлява
подлежаща на възстановяване заплатена сума, представляваща утвърдена оценка за
имот със Заповед № 913/13.12.2006г. на Кмета на Община ***, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно
Заповед № 913/13.12.2006г. на Кмета на Община ***ищецът е следвало в тримесечен
срок да заплати сумата от 2724,72 лева за придобиване собствеността върху имот
по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в с. ***, общ. ***, местност ***, с
площ от 600 кв.м. Същата сума ищецът заплатил на 22.12.2006г. по банков път по
сметка на Община ***. Издаденото от Община ***удостоверение за плащане
послужило на ищеца при снабдяване с констативен нотариален акт за собственост
на имота от 2007г. През 2013г. Кметът на Община ***признал права за собственост
на трети лица, като за целта отрил процедура по въвеждането им във владение в
имота, заплатен от ищеца. С влязло в сила решение по гр.д. № 10692/2014г. по описа на ВРС било прието за
установено спрямо третите лица, че ищецът не е собственик на имота. На
14.11.2017г. ищецът подал искане до ответника
за възстановяване на главницата и законната лихва върху нея, но му била
преведена само сумата от 2724,72 лева, без законната лихва върху същата в
размер на 3348,40 лева за периода от 22.12.2006г. до 14.11.2017г.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с която оспорва иска като неоснователен. Не се
оспорват наведените от ищеца фактически твърдения за издадена заповед за оценка
в размер на 2724 лева, за плащането й от страна на ищеца, съдебното му
отстраняване от имота, подадено искане за връщане на платената по оценката сума
ведно със законна лихва върху нея и връщането на ищеца на платената по оценката
сума от 2722 лева. Сочи се, че не е налице парично задължение на Община ***към
ищеца. Твърди се, че Община ***е действала изцяло в изпълнение на посочените в
отговора съдебни решения, като е изпълнявала ролята на посредника между
ползвателите и бившите собственици по реализиране на правата им. Твърди се още,
че сумата от 2722 лева е престояла на законно основание по банкова сметка ***риода от заплащането до възстановяването й. Сочи се, че
върху сумите, които постъпват в същата банкова сметка ***, не се включват в
бюджета на Общината и служат единствено за заплащане на обезщетения по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В условията на евентуалност се
настоява за началната дата на лихвата за забава да се счита 14.11.2017г. –
датата на поканата. Ответникът прави и възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претенцията.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора и оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно удостоверение № 1403/23.10.1989г. ИК на ОНС
с. ***е предоставил право за ползване на К.Я.Х. върху земя за земеделско
ползване в размер на 600 кв.м., находяща се в
землището на с. ***, м. „***“, парцел № 617 по парцеларния
план.
С решение от 21.12.2001г. по адм.д.
№ 616/2000г. по описа на ВОС е отменена Заповед № 66/10.02.1999г. на Кмета на
Община ***, с която на К.Х.Я. е отказано признаване право на закупуване на
земеделска земя в м. „***“ в землището на с. ***, като вместо него е
постановено, че се признава на К.Я.Х. права по пар.
4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ – да заплати стойността и да придобие собствеността
върху земеделска земя с площ от 600 кв.м., находяща
се в местността „***“, землището на с. ***, съставляваща имот № 617 по
кадастралния план на местността.
С решение № 1087 от 10.10.2005г.
по адм.д. № 36/2005г. по описа на ВОС, влязло в
законна сила на 10.03.2006г., е отменен мълчаливия отказ на Кмета на Община ***по
повод подадена от К.Я.Х. молба с вх. № РД-94-Я/101/15.11.2004г. и е върната
преписката по молбата на Кмета на Община ***за издаване на заповед за оценка на
имота.
Със заповед № 913/13.12.2006г. на Кмета на Община ***на
основание пар. 62, ал.1, ал.2 , ал.3 ал.4 и сл. от
ПЗР ПМС № 456/11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и във връзка с пар. 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ е утвърдена оценка на имот
предоставен за ползване, а именно имот с пл. № 617, с площ 600 кв.м. в местност
„Черноморка панорама“, землище с . ***, общ. ***, обл.
Варна, в размер на 2722 лева, която К.Х.Я. следва да внесе по посочена в
заповедта банкова сметка ***-месечен срок от влизане в сила на заповедта.
Видно от преводно нареждане от 22.12.2006г., ищецът е
внесъл по посочената сметка на Община ***сумата от 2722 лева, като за
операцията е удържана такса в размер на 2,72 лева.
С нотариален акт № 200, том I, рег. № 1217, дело № 172/2007г. на нотариус Диана Бейлерян, ищецът е признат з асобственик
на поземлен имот от 600 кв.м. ид.ч. от целия с
пространство от 740 кв.м., находящ се в местността „***“ в землището на с. ***,
общ. ***, с пл. № 617 по плана на местността.
В решение № 2059/26.05.2016г. по гр.д. № 10692/2014г.
по описа на ВРС, потвърдено с решение по в.гр.д. № 1428/2016г. по описа на ВОС,
влязло в законна сила на 20.07.2017г., е признато за установено по отношение на
***, че К.Х.Я., ***не са собственици на поземлен имот с идентификатор 510.3127 по КК на с. ***, общ.
***, С.О. „***“ /“Перчемлията“/ с площ от 494 кв.м., при граници имоти с
идентификатори ***на основание чл.124, ал.1 от ГПК и е отменен на основание
чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт за собственост от 26.03.2007г.,
акт № 200, том I, рег. № 1217, дело № 172/2007г.
на нотариус Диана Бейлерян в частта, касаеща признаването на права на К.Я.Х. по отношение на 494
кв.м. от имот № 619 по КП от 1990г., попадащи в ПИ № 510.3127 по ПНИ.
На 10.11.2017г. К.Х. *** да му бъде възстановена
сумата, която е заплатил по сметка на Община ***за придобиване на имота, от
който впоследствие е бил отстранен, ведно със законната лихва върху сумата.
С писмо от 24.11.2017г. 2017г. ищецът е уведомен, че
във връзка с постъпило негово искане с вх. № 9400-754/14.11.2017г. з авъзстановяване
на заплатената сума по утвърдената оценка, следва да посочи банкова сметка.
***а ищеца на 29.12.2017г. същият е получил сумата от
2722 лева, преведена от Община ***с основание възст.
сума Заповед 913/13.12.2006.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.86 от ЗЗД и е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Съобразно разпределението на доказателствена тежест
ищецът следва да докаже, че съществува основно задължение, по което ответникът
е изпаднал в забава от посочената начална дата и дължи мораторна
лихва в претендираните размери.
От представените по делото доказателства се установи,
че ищецът е заплатил по сметка на Община ***сумата от 2722 лева съгласно одобренатата оценка на предоставения му за ползване имот,
след което се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота.
Впоследствие с влязло в сила съдебно решение е бил отстранен от имота от част
от имота и е бил отменен отчасти констативния му нотариален акт.
Въз основа на изрично отправено искане от страна на
ищеца Община ***му е възстановила заплатената по оценката сума в размер 2722
лева, но не му е заплатила поисканата законна лихва върху сумата.
Спорният по делото въпрос е дали дължината дължи
законна лихва върху сумата от 2722 лева от датата на внасянето й по сметка на
Общината до датата на до 14.11.2017г.
Съдът намира, че законна лихва за забава върху
заплатеното от ищеца обезщетение е принципно дължима, но само от датата на
писмената покана за връщане на обезщетението. Това е така, защото самото
обезщетение се явява дадено от ответника без основание, доколкото то е
заплатено по изготвената оценка, за да може да изкупи дадения му за ползване
имот. Впоследствие със съдебното отстраняване на ищеца от имота е отпаднало
основанието за заплащане на обезщетението. Сумата, дължима на отпаднало
основание е изискуема от датата на писмената покана за връщане на сумата,
предвид че не е налице определен ден за връщането й (чл.84, ал.2 от ЗЗД) - в този смисъл и Решение № 49/31.03.2011г.
по т..д. № 706/2010г. на ВКС, II т.о.,
постановено по чл.290 от ГПК.
Установи се, че ищецът е поканил ответника да му върне
сумата, заплатена по оценката, ведно със законната лихва, като поканата е
входирана при ответника на 14.11.2017г.
Предвид горното и доколкото 14.11.2017г. е крайната, а
не началната дата на предявеното искане за законна лихва, съдът намира, че
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определен съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от НЗПП и съобразен с фактическата
и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Я.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск за заплащане на сумата от 3348,40 лева, представляваща
законна лихва за периода от 22.12.2006г. до 14.11.2017г. върху главница от
2724,72 лева, която главница представлява подлежаща на възстановяване заплатена
сума, представляваща утвърдена оценка за имот със Заповед № 913/13.12.2006г. на
Кмета на Община ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, на основание чл.86 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: