№ 377 / 17.10.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 17.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Монтана …..........................четвърти наказателен състав в публично заседание на 18 септември...……………….
през две хиляди и осемнадесета година...……..……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Тодора Владинова....................................и в присъствието на прокурора..………….……….……....….........като разгледа докладваното от съдията Николова.……..…...........................................АНД 1153 по описа за 2018г.………………...................и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-.001114/ 09.07.2018г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана на „Б. -. С.” АД със седалище и адрес на управление град С., представлявано от изпълнителния директор М. П. М. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ.
Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното дружество. В жалбата си до съда се навеждат оплаквания, че санкциониращият акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, размерът на наложеното наказание не е бил съобразен с тежестта на извършеното административно деяние и случаят се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В заключение се иска от съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли съда да потвърди наказателното постановление, като излага доводи за това в писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че при извършена проверка на място на 23.03.2018 година по спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна в производствена база за преработка на птиче месо, находящ се в гр.Монтана, ул.”Д.” № xxxx , обект на жалбоподателя е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 9, дадено с протокол изх. № 08016/ 19.01.2018г, а именно: „Работодателят да изплати на Й. Г. К. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014, 2015 и 2016 г., при прекратяване на трудовото правоотношение, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в размер на 810.43 лева.” Срок -. 23.03.2018 г.
Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка от 23.03.2018 г. Проверяващите счели, че деянието съставлява нарушение по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда и съставили Актът за установяване на административно нарушение на 04.06.2018г. В последствие била приложена разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, наказващият орган счел, че е налице извършено нарушение на трудовото законодателство и е издал атакуваното наказателно постановление, с което, на основание чл. 416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ на Дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът не установи в хода на административно наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания. Съдът не установи да са налице нарушения и на материалния закон. При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Акта е съставен на 04.06.2018г. Към момента на проверката на 23.03.2018 г. на дружеството е оставена призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, с която призовка е записано представител на дружеството да се яви в Дирекция „ИТ” -. Монтана на 26.03.2018 г. в 11.00 часа за довършване на проверката по документи, която призовка е получена от С. О. Г. -. счетоводител в дружеството със задължението да я предаде на управителя. На 11.10.2017 г. в Дирекция „ИТ” -. Монтана се явява И. А. И. -. упълномощен представител на дружеството, който представя изисканите с призовката документи. Поради факта, че И. не е изрично упълномощен да получава АУАН административнонаказвания орган е изпратил Покана за съставяне на АУАН с изх. № 18024552/29.03.2018 г., като е поканил управителя да се яви в Дирекция „ИТ” -. Монтана на 10.04.2018 г. в 10.30часа за съставяне на АУАН. На 10.04.2018 г. представител на дружеството жалбоподател не се явява за съставяне на АУАН, без да сочи уважителни причини за неявяването си. Поради, което и административно наказващия орган е приложил разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ, съгласно който: „Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му, се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган.”
Не се е възползвал и от правото си в законоустановения 3-.дневен срок от връчването на акта да направи писмени възражения по същия и да приложил писмени доказателства, ако има такива.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установява фактическата обстановка посочена в АУАН и пренесена в наказателното постановление. Жалбоподателят, в качеството си на работодател е осъществил вмененото му нарушение -. не е изпълнил предписание на контролен орган, за което правилно е наказан.
Съгласно чл.416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ -. задължителното предписание обхваща всяко задължително нареждане на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Задължителните предписания се отправят към работодателя или определени длъжностни лица, в чийто кръг на служебните задължения е допуснато нарушение на трудовото законодателство. С него след като се посочва конкретното допуснато и констатирано нарушение се разпорежда отстраняването му в посочените от контролния орган срокове. Това нарушение не е отстранено, въпреки даденото задължително за изпълнение предписание от контролния орган е видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
На следващо място, даденото предписание не е обжалвано по реда и условия на чл.81 и чл.84 от АПК, поради което същото е влязло в законна сила и работодателя е бил длъжен да го изпълни. Още повече, че дружеството е подало молба за удължаване на срока на дадените предписания и същата е уважена от административно наказващия орган. Като не е оспорил дадените му от длъжностното лице при Дирекция ”Инспекция по труда” -. Монтана задължителни предписания, жалбоподателят се е лишил от възможността да отмени правното им действие, поради което е бил длъжен да се съобрази с предписанието. Като не го е сторил е допуснал констатираното с АУАН и санкционирано със спорното НП административно нарушение, както правилно е приел наказващият орган. Тежестта на нарушението в случая е по-.висока, тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се създават предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите.
Вмененото на дружеството жалбоподател нарушение е доказано както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна правната норма вменява административна отговорност на работодател, който не изпълни задължително за изпълнение предписание. В случая безспорно беше доказано, че липсва изпълнение на такова изпълнение от страна на дружеството в пълен обем, което бездействие покрива признаците на административно нарушение.
От субективна страна отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна.
По отношение на наведеното възражение от страна на жалбоподателя за наличието на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ съдът намира същото за неоснователно. Маловажното нарушение по цитираната разпоредба има два основни признака от материална страна: нарушението да е било отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работниците и служителите. Служебно известно на съда е обстоятелството, че санкционираното дружество е било наказвано многократно за извършени нарушение във връзка с трудовото законодателство, включително и за такива по чл.415, ал.1 от КТ.
Ето защо конкретното нарушение не се явява еднократно, а системно неизпълнение с настъпили значителни последици, поради което и не би могъл да се приложи привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ.
С оглед разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗАНН, съдът намира, че административното наказание е правилно определено в минималния предвиден в санкционната норма размер.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-.001116/ 09.07.2018г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „Б. -. С.” АД със седалище и адрес на управление град С., представлявано от изпълнителния директор М. П. М. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-.Монтана в 14-.дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: