№ 485
гр. Русе, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Веселина Л. Г.
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно
наказателно дело № 20244520201137 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Й. Р. Р. от гр.Русе е подал жалба против наказателно постановление №24-
3393- 000398/4.06.2024г., издадено от началника Второ РУП при ОД на МВР-
Русе, с което на основание чл.175а, ал.1 във вр. чл.104б, т.2 от ЗДвП са му
наложени административни наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.
Жалбоподателят излага съображения, че не извършил нарушението и
иска отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ
на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 13.05.2024г., около 11.35 часа, жалбоподателят управлявал лек
1
автомобил, марка „БМВ”, модел 318ТИ, с рег.№Р6754КТ в гр.Русе. На
къстовището на ул.“Чипровци“ и ул.”Лозен планина” Р. предприел маневра
завой надясно за навлизане в последноупоменатата улица, при което форсирал
двигателя на превозното средство повече от необходимото и задната част на
автомобила се поднесла леко в дясно по посоката му на движение. Веднага
след това въззивникът привел автомобила в права траектория и продължил по
този начин движението си по ул.”Лозен планина”. В автомобила се била и
свид.Г.. В същото време свидетелите В. и В.- полицаи, изпълняващи
трудовите си функции, се движели по ул.”Лозен планина” със служебен
полицейски автомобил, забелязали описаната маневра на жалбоподателя и го
настигнали със служебния автомобил, спрели го, извършили проверка и
свид.В. му съставил ауан, с който започнало настоящото производство.
Всичко описано било заснето от шест камери с различен ъгъл на наблюдение
на системата за видеонаблюдение на Община- Русе, монтирани на даденото
кръстовище, магнитните носители на записите от които били приети като
веществени доказателствени средства по делото.
Тази фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства и води до следните прави изводи:
За извършване на процесното нарушение от субективна страна е
необходим умисъл, т.е. извършителят трябва да съзнава обещественоопасните
последици от поведението си и да иска настъпването им, или пък да се
съгласява с тяхното настъпване. В случая, видно от всички доказателства по
делото, водещо място сред които има вещественото такова, представляващо
видеозапис на поведението на въззивника при управлението на автомобила
при процесните обстоятелства, налице е едно краткотрайно, за около секунда,
движение на автомобила с траектория, различна от обичайната, веднага след
което движението му било приведено по правилата на закона. Времетраенето
на това движение ограничава до голяма степен възможността за
произшествие, тъй като се изразило в едно- единствено поднасяне на задната
част на автомобила, след което жалбоподателят не е демонстрирал подобни
действия, а е паркирал автомобила си и му е била извършена проверка от
полицейските служители. Посоченото поведение на жалбоподателя, като
водач на процесния автомобил, не може да се приеме за целенасочено
използване на пътя за друга цел, вкл. демонстративно шофиране или т. нар.
"дрифт", в несъответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
2
товари. Деянието, описаното в АУАН и НП, е било осъществено поради
недостатъчно добро боравене с механизмите за управление на автомобила, но
не се дължи на целенасочено демонстративно и опасно шофиране,
жалбоподателят не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, не
е целял да демонстрира агресивно и опасно управление на автомобила, в
частност използването на пътя за цели, различни от превозването на
пътниците в автомобила. По изложените съображения, съдът счита, че
жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение, поради което наказателното
постановление се явява неправилно и следва да се отмени.
Предвид изхода на делото и изрично искане от страна на процесуалния
представител на наказаното лице за присъждане на разноски, АНО следва да
бъде осъден на заплати такива. В случая, предвид решение на СЕС, втори
състав, от 25.01.2024г. по дело № C 438/22г., невисоката фактическа и правна
сложност на делото, проведено в само две заседания и наличието на
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира,
че следва да присъди разноски на въззивника в размер на 600лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24- 3393- 000398/4.06.2024г.,
издадено от началника Второ РУП при ОД на МВР-Русе, с което на Й. Р. Р. от
гр.Русе на основание чл.175а, ал.1 във вр. чл.104б, т.2 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от дванадесет месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Русе да заплати на Й. Р. Р. от гр.Русе сумата от
600 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3