Р Е Ш Е Н И Е
№ 260091
гр.Шумен 29 Декември 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.Т. Димитрова
2.С. Стефанова
при секретаря С. Методиева, като
разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №395 по описа за 2020 год. на
ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №199 от 13.08.2020г. по гр.д.№1517/2019г.
Районен съд - гр.Нови Пазар е отхвърлил предявения от "ДЕКО - БЕТЗ"
ЕООД срещу "КРИС - НП" ООД, иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да предаде на ищеца 10536 литра дизелово гориво - евродизел без
добавки. С решението, освен това, е признато, че заявеното оспорване на
документи е недоказано, и са присъдени деловодни разноски на ответната страна в
размер на 1674,20 лева.
Недоволен от така постановеното решение
останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за
неправилност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи
предявения иск. Претендира присъждане на деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с искова
претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД от "ДЕКО - БЕТЗ"
ЕООД срещу "КРИС - НП" ООД. Безспорно е установено по делото, че ищеца
е бил в договорни отношения с трето лице - „Хидрострой“ АД, като между двете
дружества в посочения период са били сключени два писмени договора за превоз на
товари, по силата на които ищцовата страна извършвала превоз на товари,
предадени ѝ от „Хидрострой“ АД. В чл.19 от подписаните между ищеца и
„Хидрострой“ АД договори се съдържа клауза, съгласно която при възможност от
страна на „Хидрострой“ АД, то да предостави на превозвача горивото, необходимо
за съответните превози, като предоставеното гориво е в рамките на реално
извършените превози, за което се издава фактура на името на ищеца по продажни
цени в деня на зареждане.
В периода от месец ноември 2018 г. до месец юли 2019
г. автомобил, собственост на ответника „Крис – НП“, а именно влекач „Скания“ с
рег. №...извършил зареждания с дизелово гориво общо от 10723,82 л /на стойност
23916,72 лева/ в база на „Хидрострой“ АД, находяща се в с. Тополи. При тези
зареждания лице, работещо при ответното дружество по силата на сключен трудов
договор – Е.Е.А., полагало подпис в лимитна карта, удостоверявайки количеството
заредено гориво. В един от дните на този период – 22.05.2019 г. подпис в
съответната лимитна карта положил П.Х.П. – представляващ ответното търговско
дружество. От месец юли 2019 г. до месец август 2019 г. същият автомобил,
извършил зареждане с дизелово гориво общо с 1000 л и от база, находяща се в гр.
Нови пазар, ул. „“ №36. В лимитните карти за тези зареждания подписи били
положени от П.Х.П.. В счетоводствата и на двете дружества – страни по делото не
са налице осчетоводявания по повод процесното гориво, със соченото от ищеца
основание между страните по делото. За периода месец ноември 2018 г. - месец
юли 2019 г. дружеството „Хидрострой“ АД издало 9 бр. фактури с получател
ищцовата страна за гориво – евродизел. С отправена на 05.09.2019 г. нотариална
покана рег. №/2019 г. на пом. нотариус М.К.при нотариус Т.С., с район на
действие РС – Нови пазар, ищеца отправил искане ответника да му върне потребено
количество дизелово гориво общо от 10 536 литра, с твърдението, че горивото е
предоставено на ответника в периода ноември 2018 г. – юли 2019 г. за нуждите на
дейността му и заредено в база в гр. Нови пазар, ул. „...“, №36 и от база в с.
Тополи, собственост на „Хидрострой“ АД. На отправената покана ответната страна
изпратила писмен отговор, в който заявила, че по отношение на така заявените
претенции не е получавала документи за доставено от ищеца гориво.
Анализът на горната фактическа обстановка налага
следните правни изводи: На първо место е необходимо да се отбележи, че искания
от ищеца свидетел за установяване причините, поради които ответника зареждал
гориво, поводът за това и договореностите между страните, фактически цели да
заобиколи забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, поради което и е недопустимо
да се установява процесния договор със свидетелски показания. Съдът е длъжен да
даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е
поискан от ищеца. Ищецът твърди, че между страните са съществували заемни
облигационни отношения, като ответника се е задължил да върне предоставено от
ищеца дизелово гориво. Ищеца е следвало да създаде абсолютно сигурна
достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва
всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по
безсъмнен начин, наличието на соченото правоотношение и поетото от ответния
търговец задължение да върне предоставено му гориво. В процесния случай, ищеца
не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на
сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него
доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в
релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици,
които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно
правните им последици за ненастъпили. Представените от ищеца лимитни карти,
действително отразяват предоставяне на дизелово гориво на товарен автомобил,
собственост на ответника, но това обстоятелство не води по необходимост до
безусловния извод за наличие на заемно правоотношение, а би могло да отразява
както евентуален договор за продажба, така и безвъзмездно предоставяне на
горивото с оглед осъществяван превоз от ответника по поети от ищеца задължения
към "Хидрострой" АД. Какви са били действителните отношения между
страните е останало неизяснено по делото, но ако са били в сочения от ищеца
смисъл, и предвид твърдяното влошено финансово състояние на ответното търговско
дружество, ищеца е следвало да се снабди с писмени доказателства, с които да
обуслови позитивен изход от бъдещ съдебен спор. Ето защо съдът намира, че
ищцовата страна не е установила надлежно и по безсъмнен начин наличието на поето
от ответника задължение за връщане на предоставеното му количество дизелово
гориво.
Ето защо предявения иск следва да се отхвърли. Предвид
изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди. Основателно е
възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение
в размер на 1570 лева, направено от ищеца, доколкото обжалваемият интерес във
въззивното производство е в размер на 24232,80 лева, и минимално предвидения
размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1256,98
лева. Ето защо, и на основание чл.78, ал.5 от ГПК вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г., с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът намира, че заплатеното от първия ответник адвокатско
възнаграждение в размер на 1570 лева следва да се редуцира до 1260 лева, които
следва да се присъдят.
Водим от горното, и на
основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №199 от 13.08.2020г. по гр.д.№1517/2019г. на Районен съд - гр.Нови
Пазар.
ОСЪЖДА
„ДЕКО - БЕТЗ“ – ЕООД, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „КРИС – НП“ ООД, с ЕИК *********, деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 1260
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.