Решение по дело №155/2021 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………..

гр. Варна, ………………… г.

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

          СТОЯН КОЛЕВ

При участието на прокурора при ОП-Варна Владислав Томов и секретаря Оля Йораднова, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова кас. адм. нак. д. № 155/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Община Варна, подадена чрез юриск. П. К., срещу Решение № 260485 от 30.11.2020 г. по АНД № 3150/2020 г. на Районен съд – Варна (ВРС). С обжалваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 301 от 08.07.2020 г., издадено от Зам.-кмета на Община Варна, с което на М.В.Ф. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата се настоява, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Според касатора изводите на ВРС за допуснато съществено процесуално нарушение по отношение описанието на нарушението са неправилни. Поддържа се, че както в акта за установяване на административното нарушение (АУАН), така и в НП по абсолютно категоричен начин е описано допуснатото нарушение, свеждащо се до нарушената правна норма, като актосъставителят е посочил една от алтернативно дадените хипотези на нарушенията по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Излагат се и доводи за липсата на предпоставки по чл. 28 ЗАНН. Искането е да се отмени съдебният акт на ВРС и да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в касационното производство – М.В.Ф., с писмено възражение и в съдебно заседание прави искане за оставяне в сила на решението на ВРС. Поддържа се, че в АУАН не е описано категорично нарушението. Сочи се, че заявеният пред съда от актосъставителя мотив за съставяне на АУАН е, че улицата е „тясна“, а такова понятие в ЗДвП няма. Изтъква се, че улицата е двупосочна и няма ограничения за движение, включително като тонаж, ремонтирана е и е с хоризонтална и вертикална маркировка. Настоява се и че не е налице ограничаване на видимостта на пешеходците, тъй като по цялата дължина на намиращото се в съседство училище между тротоара и платното за движение е монтирана метална предпазна ограда, а и към датата на съставяне на АУАН – 29.06.2020 г. учебната година за учениците от начален курс е завършила, в страната е обявена епидемична обстановки и учебните занятия се провеждат дистанционно и неприсъствено.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и фактите, установяващите се от събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното пред ВРС от М.В.Ф. НП № 301 от 08.07.2020 г., издадено от Зам.-кмета на Община Варна, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Според наказателното постановление нарушението се състои в това, че на 29.06.2020 г., около 12:30 ч., в гр. Варна на ул. „Милосърдие“ срещу № 9А, Ф. като водач на МПС Форд с рег. № СВ****РМ е паркирал на платното за движение, като пречи на преминаващите други ППС. НП е издадено въз основа на съставен на 29.06.2020 г. АУАН.

ВРС приема, че НП е издадено от компетентен орган.

За да отмени НП, въззивният съд стига до извод за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, състоящо се в липсата в АУАН и в НП на факти за извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, т.е. липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, с посочване на всички относими съставомерни факти и обстоятелства, при които нарушението е извършено. ВРС сочи, че е недопустимо факти, относими към съставомерността на нарушението да се установяват едва в съдебно заседание, където за първи път става ясно къде е бил паркиран автомобилът и защо така паркиран на конкретното място автомобилът е създавал опасност и пречки за останалите участници в движението.

Решението на ВРС е правилно и законосъобразно.

При постановяването му районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложими по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и е обсъдил доводите на страните. В мотивите на решението е направено изложение на правилно изведените от доказателствата по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Не са налице касационните основания по чл. 348 НПК за отмяната на съдебния акт.

По своята същност възраженията на касатора са за неправилно приложение на материалния закон от страна на ВРС и са неоснователни.

Възпроизвеждането в НП на съдържанието на нарушената правна норма - чл. 98, ал. 1, т. 1 и посочването единствено на обстоятелството, че автомобилът е паркиран на платното за движение, с което пречи на преминаването на другите ППС, не покрива стандартите за надлежно описание на нарушението с всички съставомерни признаци на нарушението, които именно стандарти представляват гаранции за правото на защита на наказаното лице.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите, изложени в обжалваното решение на ВРС, които обуславят извода за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с изискуемото съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН описание на нарушението и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

Правилно въззивният съд приема, че в АУАН и в НП липсват посочени факти, които да обосновават извод за извършване на вмененото нарушение. Правилно ВРС се позовава на изведените от доказателствата по делото факти и обстоятелства и е съобразил различието в словесното описание на нарушението в АУАН и в НП, както и е съпоставил въпросното описание със заявеното от свидетеля Бързанов за мястото, на което е бил паркиран автомобила, за организацията на движението в района, за разположението на автомобила на наказаното лице спрямо пътния знак В27, въвеждащ забрана за престой и паркиране, за разположението на автомобила спрямо пешеходната пътека, както и за това защо автомобилът пречи на останалите участници в движението. Съответен на трайната съдебна практика е и изводът на ВРС, че е недопустимо факти, относими към съставомерността на нарушението да се установяват едва в хода на делото. В случая едва от свидетелските показания в съдебното заседание става ясно, че автомобилът е бил паркиран в едната лента на двупосочно платно за движение, извън зоната на действие на пътен знак В27 и на повече от 5м от пешеходна пътека и в какво се състои опасността и пречките, които създава автомобилът за останалите участници в движението.

Предвид изложеното касационните доводи в смисъл, че в АУАН и в НП по абсолютно категоричен начин е описано допуснатото нарушение и това гарантира правото и възможността на нарушителя за защита, са неоснователни.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.

Следва да се остави в сила обжалваното решение на ВРС.

Предвид изхода на спора, на касатора не се полагат претендираните разноски.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260485 от 30.11.2020 г. по АНД № 3150/2020 г. на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.        

                           

                                                                                                             2.