Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 14221 по
описа за 2018г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 03.07.2015г.,
постановено по гр.д. № 42495/2013г. на СРС, ГО, 48 състав, са уважени предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединените искове от „Т.С.”
ЕАД срещу В.А.Л. с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на 3 055, 38 лева, представляващо стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабдяван имот – апартамент № 34, находящ се в
гр. *****, абонатен номер 270327, за периода от м.03.2011г. до м.04.2013г.,
ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното
и изплащане и за установяване
съществуването на вземане в размер на 301, 66 лева, представляващо обезщетение
за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 31.03.2011г. до 03.04.2013г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6363/2013г.,
СРС, ГО, 113 състав.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника В.А.Л., в която са релевирани оплаквания за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че решението е постановено
при неизяснена фактическа обстановка, доколкото не е установено дали в
действителност ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия. Нещо повече, по
делото липсвали доказателства, че ищецът разполага с възможност да доставя
топлинна енергия до процесния имот. На следващо място, поддържа необоснованост
на изводите на СРС, че количеството на доставена топлинна енергия е измервано
коректно, т.е. посредством уреди, които отговарят на изискванията за годно
средство за търговско измерване. Освен това се твърди, че решението е постановено
без да са изяснени релевантни факти относно липсата на посещение на вещото лице
на място за установяване наличието на общ топломер в абонатната станция, за
наличие на метрологичен контрол върху този топломер, за наличие на ежемесечни
отчети, за наличие на 4 броя отоплителни тела и два водомера, за наличие на
подпис от потребителя върху документите за главен отчет. По тези съображения
прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят в цялост.
Ответникът по
жалбата "Т.С." ЕАД изразява становище за неоснователност на същата.
Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач –
„Т.С.” ЕООД, не изразява становище по жалбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването
от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което
дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия, като стойността на
задължението е определено в съответствие с приетата по делото
съдебно-техническа експертиза.
Договорът за търговска
продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди
се
счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ /в относимата към процесния случай редакасция - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 16.07.2010 г./ Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик
или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване.
На етапа на въззивното производство не е спорно
обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот за исковия
период, което се установява и от приетия по делото и неоспорен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 30.06.2006г., обективиран в нотариален акт
№ 160, том ІІ, рег. № 3195, дело № 316 от 2006г. Следователно ответникът има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г. /, респ. на битов клиент
съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Установено
е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за
процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на
стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи
условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден
имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на
посочената по-горе законова разпоредба.
Съобразно действащата нормативна уредба, ответникът се
явява заварен потребител на топлинна енергия за битови нужди. Предвид елемента
на административно регулиране, установен в нормата на чл.153, ал. 1 от ЗЕ,
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответникът реално е
ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на
жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това те
остават такива дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната
норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги
приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма
твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
По изложените съображения се налага извод за неоснователност на възраженията на
ответниците за липса на пасивна материална легитимация по предявените искове.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от ответника и съдът го кредитира
изцяло като обективно и компетентно, че делът на ответника за отопление на имота,
за сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. Технологичните разходи
за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция
топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа
годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени са изискванията
на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на средствата за измерване,
предвиждащи задължителна метрологична проверка, която за класа уреди общи
топломери трябва да се извършва през две години/. Въз основа на този извод на
вещото лице, неоспорен по предвидения за това ред, съдът приема за
неоснователни релевираните от ответника оспорвания, че количеството на
топлинната енергия не е било измерено коректно, т.е. с уреди, които отговарят
на изискванията за годност на средствата за търговско измерване. В заключението
е посочено още, че начислените суми за процесния период са в съответствие с
действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2004г., ЗЕ, Общите
условия за продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в
имота на ответника била начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за имота и една изравнителна сметка. За процесния период в имота е
имало четири отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители. В банята
е имало щранг-лира, за която служебно са начислявани дялови единици. В имота се
е ползвала топла вода, като нейното количество било отчитано въз основа на
монтиран водомер. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в
съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2004г., като същата е
определена съобразно действащите за периода норми и ограничения. За периода от
01.05.2011г. до 30.04.2012г. абонатът не е осигурил достъп до имота за отчет на
уредите за дялово разпределение, поради което ищецът е начислил служебно дялови
единици. С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на оплакванията на
жалбоподателя, че по делото не са ангажирани
доказателства, че ищецът има принципната възможност да доставя топлинна енергия
в имота на ответника. Напротив, не е спорно обстоятелството, а и същото се
установява от заключението на съдебно-техническата експертиза, че сградата в
режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот е топлофицирана,
т.е. била е присъединена към топлопреносната мрежа. Освен това, оспорванията на
ответника, че дяловото разпределение е било
извършвано неправилно, че не е било изчислявано реалното потребление на
топлинна енергия, както и че не са били отчислявани технологични разходи на
абонатната станция, се опровергават от заключението
на съдебно-техническата експертиза. Ответникът не оспорва твърдението на ищеца,
че за част от процесния период – 01.05.2011г. до 30.04.2012г., той не е осигурил
достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение, поради което е
приложен редът по т. 6.7. от Приложение към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването към Методиката за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради-етажна собственост, а именно - при неосигуряване
на достъп за отчет на уредите на определените от лицето по чл. 139б ЗЕ дати се
прилагат разпоредбите на т. 6.5., т.е. прилага се екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата. Следователно, липсата на подпис на потребителя върху
документите за главен отчет е в резултат от неосигуряването на достъп до имота
за отчет на уредите, а не е в резултат на неизпълнение на договорното задължението
на третото лице-помагач. По делото са представени и изготвените от
фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки за потребената топлинна
енергия в процесния имот, в които е посочен резултат от изравняването за
исковия период, които не са били оспорени от ответника.
Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, който според отговаря
на метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. От
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в
конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно
нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на
действително дължимите.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната
за исковия период главница, то следва да се приеме, че за процесния период ответникът дължи на ищцовото дружество
заплащане на присъдената с решението на СРС сума за главница в размер на 3 055,
38 лева, представляваща стойността на употребената топлинна енергия с включени
изравнителни сметки
и такса за услугата дялово разпределение.
Възраженията на ответника за погасяване на вземането чрез плащане е недоказано.
Приложените в заповедното производство фискални бонове, удостоверяват извършено
плащане в брой по конкретно посочени фактури, които са издадени за потребена
топлинна енергия извън процесния период. Ето защо представените платежни
документи се явяват неотносими към настоящия спор. Изводът за липса на
погасяване на процесните задължения се подкрепя и от приетата и неоспорена от
ответника съдебно-счетоводна експертиза, съобразно която след извършена
проверка на представените по делото документи и проверка в счетоводството на
ищеца, вещото лице е констатирало, че неплатената сума за потребена топлинна
енергия за исковия период е в размер на 3 055, 38 лева, от която –
3 002, 34 лева за доставена топлинна енергия и 53, 04 лева – такса за
услугата дялово разпределение.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на
действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и
сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно
СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до
размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение. Предвид липсата на конкретни оплаквания във
въззивната жалба срещу приетите за установени от СРС факти относно иска за
обезщетение за забава /конкретно относно изпадането в забава за плащане на
главното парично задължение, началния и крайния период на забавата и размера на
вземането/, настоящият съдебен състав препраща на основание чл. 272 от ГПК към
мотивите на решението на СРС в частта досежно претенцията за лихва.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с
нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав счита, че в
първоинстнационното решение е допусната очевидна фактическа грешка относно
началния и краен период на претенцията за главница. Ищецът е претендирал
установяване съществуването на вземане за потребена топлинна енергия за периода
от м.02.2011г. до м.04.2012г., като в мотивите си СРС е формирал изводи за
основателност на иска съобразно заявения процесен период. В диспозитива на
решението обаче погрешно е посочено, че иска за главница е предявен за период
от м.03.2011г. до 03.04.2013г. Настоящият съдебен състав приема, че допуснатата в диспозитива на
обжалваното решение очевидна фактическа грешка относно заявения исков период на
претенцията за главница не се отразява на допустимостта на съдебния акт. Ето защо след връщане на делото в СРС,
първоинстанционният съд следва да извърши преценка за наличието на предпоставки
по чл. 247 от ГПК за провеждане на производство по поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното решение в посочената му част. Така допуснатата очевидна
фактическа грешка от първата инстанция няма правна пречка да бъде изправена и
служебно по реда на чл. 247 от ГПК – до момента на изпълнение
на съдебното решение.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на
разноски, включително и за направените
такива в производството по отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на
предявените искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 03.07.2015г., постановено по гр.дело № 42495/2013г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, при допусната
очевидна фактическа грешка относно началния и краен период на претенцията за
главница в размер на 3 055, 38 лева по предявения иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Връща делото на СРС за преценка за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК по поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение относно началния
и краен период на претенцията за главница в размер на 3 055, 38 лева по
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.