Решение по дело №474/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260261
Дата: 13 октомври 2021 г.
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20202100900474
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

309                                                             13.10.2021 г.                                     гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                             Първо гражданско отделение

На  тринадесети септември  две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар :  Жанета Граматикова

 

като разгледа докладваното от съдията Костова

т.д.№ 474 по описа за 2020 година,за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Постъпила е искова молба от Я.К.Д.с ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Б.“ № ** против “РОСБУЛ ТРАНС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.26, вх.Е, ет.8, ап.24 с управител Росинка Златева Бъчварова, с която е предявен иск за заплащане на сумата  в размер на 47780,00лв.(четиридесет и седем хиляди седемстотин и осемдесет лева), представляваща част от платената от ищцата на 12.10.2018г. без основание сума в размер общо на 50000лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба в съда и разноски по делото.

            Твърди се в исковата молба, че ищцата и нейния съпруг са работили в ответното дружество, което формално било еднолична собственост на Росинка Бъчварова, но развиваната от дружеството дейност е била общ бизнес за тримата. Страните възнамерявали да сключат договор за заем от 50 000, който да бъде даден от ищцата, тъй като дружеството имало необходимост от средства за развиване на дейността си.

По тази причина, на 12.10.2018 г., тя привела по банковата сметка на дружеството посочената сума, но до подписването на договор не се стигнало. Скоро след това отношенията между страните се влошили и те преустановили съвместната си работа. Водени били разговори за уреждане на отношенията между страните по повод на процесната сума, но без резултат.

Ищцата твърди, че е изпратила покана до ответното дружество, с която е поискала ответникът да й възстанови платената сума, като било направено  и възражение за прихващане на дължими от представляваното от ищцата търговско дружество „Зани груп“ЕООД, което дължало по търговски фактури на ответника общо сумата в размер на 2220,00 лв. Било направено и изявление, в седем дневен срок от получаване на поканата, да бъде възстановена сумата от 47 780,00 лв., представляваща приведени без основание парични средства, след извършване на прихващането сумата от 2220,00 лв. Нотариалната покана била получена лично от г-жа Бъчварова на 06.11.2020 г.

            Заявява се в исковата молба, че в отговор на отправената покана, ответникът оспорвал дълга, като твърдял, че ищцата като пълномощник на ответното дружество за периода от юни 2016г. до юли 2019г. била изтеглила и взела в брой суми възлизащи на 48 000,00лв., поради което задължението към нея вече било погасено.  Не се отрича от ищцата, че е теглила суми от дружеството, с които е разплащала негови задължения, и които е отчитала в счетоводството на дружеството. Заявява се, че с предоставената от нея парична сума, също са покривани задължения на ответното дружество, което е лесно установимо от счетоводните му регистри.

Ответникът „РОСБУЛ ТРАНС” ЕООД, с ЕИК *********, редовно уведомен с препис от исковата молба и доказателствата, в срока по чл. 367 от ГПК подава отговор, с който оспорва иска по основание и размер.

Не се оспорва от ответната страна, че на 12.10.2018 г., ищцата, от своята банкова сметка на ответното дружество сума в размер на 50 000 лева. Оспорва се обаче посоченото основание за превод на процесната сума, като се заявява, че страните не са сключвали договор за заем, и основанието за превода е посочено от ищцата, без наличието на такъв договор. Заявява се, че посочената сума, покрива тегления на суми, които ищцата е правила от банковата сметка на дружеството, като за периода 2016г. - 2019г. са изтеглени в брой 49 000 лева. Оспорва се твърдението на ищцата, че теглените от нея суми са отчетени в счетоводството на дружеството, както и че с тях са разплащани задължения на ответното дружество. Твърди се че теглените от ищцата суми се намират у нея.

Заявява се от ответното дружество, че поради посочените факти, в отговор на получената от ответника нотариална покана, последния отговорил на ищцата също с нотариална покана, с която е направил изявление, че прихваща до размера на исканите от нея 47 780 лева собствените на дружеството суми, които тя е изтеглила и взела от банката в брой. Това изявление се поддържа и пред настоящия съд.

Допълнителна искова молба, ищцата поддържа първоначалните си фактически твърдения и ги допълва. Заявява, че в периода от 07.03.2016г. до есента на 2019г., действително е била пълномощник на ответното дружество и е оперирала със средства от банковата му сметка, но извършваните операции били от името и за сметка на дружеството, като изтеглените суми са били отчетени и заприходени в касата на дружеството, а при необходимост били внасяни средства в сметката на ответника. Ищцата твърди, че посоченото не се отнася до процесната сума от 50 000 лева приведена от личната й сметка.

Сочи се в допълнителната искова молба, че процесната сума е предоставена от ищцата на ответника за да бъде внесена гаранция в полза на НАП, тъй като „Росбул транс“ ЕООД търгува с горива и на основание чл.176 в от ЗДДС е длъжно да предостави и държи такава. По тази причина ищцата,  чрез нейното дружество „Зани груп“ЕООД изтеглила кредит, за да му ги предостави, като за целта на 09.10.2018 г. увеличило размера на предходно отпуснат му овърдрафт кредит. Посочената сума била възстановена на ищцата като едноличен собственик на капитала за допълнителни парични вноски, а тя от своя страна ги привела на ответното дружество, което ги внесло в полза на НАП, и на 15.10.2018г. е било вписано в Публичния регистър на обезпеченията представени от лица, извършващи сделки с течни горива по чл.176в, ал.10 от ЗДДС.

Заявява се, че внасяните и изтеглени суми от страна на ищцата от банковата сметка на ответното дружество не са формирали каквито и да е вземания или задължения към нея. Ищцата твърди, че публикуваните в Търговския регистър ЕФО за 2016, 2017, 2018 и 2019г. са в съкратения вид предвид обстоятелството, че същото представлява микропредприятие по смисъла на Закона за счетоводството и тези отчети не носят детайлна информация.

Твърди се, че от ОПР и баланса на „Росбул транс“ЕООД за 2017г. и 2018 г. е видно, че не съществуват вземания  от трети лица в твърдения от ответното дружество размер. Заявява се, че ищцата не дължи каквито и да е суми на „Росбул транс“ЕООД, а при условията на евентуалност се прави възражение за прихващане на внесените от нея суми по банковата сметка на „Росбул транс“ ЕООД с тези, които е изтеглила. Представят се доказателства и се правят доказателствени искания.

В допълнителен отговор на исковата молба, ответното дружество поддържа направените оспорвания и изявления във връзка с исковата молба и ги допълва. Заявява, че от твърденията на ищцата не става ясно къде са отчетени операциите за теглените от последната суми от банковата сметка на дружеството. Акцентира се и на обстоятелството, че даденото на ищцата пълномощно е било само за пред банката, поради което тя не е имала право да извършва правни и фактически действия от името и за сметка на дружеството.

По отношение на внасяните от ищцата суми по банковата сметка на ответното дружество се заявява, че същите не съответстват на изтеглените от нея парични средства. Не се отрича обстоятелството, че с процесната внесена от ищцата сума от 50 000 лева е дадена като гаранция за пред НАП, като това е било необходимо и ползвало дейността на дружеството, но не означава автоматично наличие на заемни отношения.

Във връзка с твърденията на ищцата за теглен от собственото й дружество овърдрафт, за осигуряване наличността на процесните 50 000 лева, ответното дружество твърди, че тези средства са теглени от ищцата от банковата сметка на ответното дружество и са предоставяни на собственото й дружество „Зани труп” ЕООД, като същите са представяни като средства на ЕСК. Представят се доказателства и се правят доказателствени искания.

            Бургаският окръжен съд като прецени, че предявените искове са допустими и не са налице процесуални пречки за разглеждането им, приема исковата молба за допустима.

            Съдът, като взе пред вид становищата на страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Предявените искове са с правни основания в  чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Я.К.Д.с ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Б.“ № ** против “РОСБУЛ ТРАНС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.26, вх.Е, ет.8, ап.24 с управител Росинка Златева Бъчварова, с която е предявен иск  за заплащане на сумата  в размер на 47780,00лв.(четиридесет и седем хиляди седемстотин и осемдесет лева), представляваваща част от платената от ищцата на 12.10.2018г. без основание сума в размер общо на 50000лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба в съда и разноски по делото.

            Съдът приема за безспорни между страните следните факти : Ищцата е работила в ответното дружество, чийто управител е Росинка Бъчварова, като за периода от м.юни 2016 год. о м.юли 2019 год. е била упълномощена от управителя на дружеството да тегли и да внася парични суми по банковите сметки на дружеството.

Не се оспорва от ответната страна твърденията на ищцата, че на 12.10.2018 год. е превела по сметка на ответното дружество сумата от 50000 лв. – лични средства. Не се спори, че въпреки посоченото в банковото нареждане основание – договор за заем, такъв договор за заем за сумата от 50 000, между ищцата и ответното дружество не е сключван нито преди, нито след превода на сумата по банковата сметка на ответника.

По делото са представени и не са оспорени писмени доказателства, чрез които се установява верността на твърдението на ищцата, че е изпратила покана до ответното дружество, с която е поискала ответникът да й възстанови платената сума, като в същата е направено  и възражение за прихващане на дължими от представляваното от ищцата търговско дружество „Зани груп“ЕООД, което дължало по търговски фактури на ответника общо сумата в размер на 2220,00 лв. Видно от текста на поканата на ответника е даден седмодневен срок от датата на получаване на поканата, да бъде възстановена сумата от 47 780,00 лв., представляваща приведени без основание парични средства, след извършване на прихващането сумата от 2220,00 лв. Нотариалната покана е получена лично от управителя на ответното дружество на 06.11.2020 г.

            От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че през периода от м. юни 2016 год. о м. юли 2019 год. ищцата е работила в ответното дружество и е била упълномощена от управителя на дружеството да тегли и да внася парични суми по банковите сметки на дружеството. През този период тя е изтеглила от разплащателната банкова сметка на дружеството общо 53000 лв., като същата сума е внесена в касата на дружеството, както и е получила от касата на дружеството сумата от 27200 лв. , като същата сума е внесена по разплащателната банкова сметка ***.

Вещото лице е направило подробен счетоводен анализ на извършените тегления и внасяния по разплащателната сметка и получени и внесени по каса суми от ищцата, като е проследило счетоводното отразяване на същите и е стигнало до заключението, че за ищцата не са възникнали разчетни задължения към дружеството , т.е. тя  няма както задължения, така и вземания към дружеството във връзка с дейността си като пълномощник на същото в резултата на  теглене от разплащателната разплащателната банкова сметка на дружеството на общо 53000 лв., която сума е внесена в касата на дружеството, както и при получаването от касата на дружеството сумата от 27200 лв. , която сума е внесена по разплащателната банкова сметка на дружеството.

Следователно не са събрани доказателства в подкрепа на твърдението на ответното дружество , че в резултат на тази дейност ищцата дължи на дружеството сумата от 48000 лв. , с което вземане дружеството твърди , че е направило прихващане със задължението си към ищцата , предмет на настоящото производство.

Поради горното и поради липса на оспорване от ответника на  факта, че сумата от 50 000 лв. е преведена от ищцата и че не е налице договорно или друго основание за извършване на превода, съдът приема за установено,   че ищцата е дала на ответника сумата от 50000 лв. без основание, за която няма доказателства да е била връщана.

Бургаският окръжен съд намира предявените искове с правно основание чл. 55, ал.1 , предл. първо и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за  основателни със следните доводи :

Предпоставки за уважаване на претенциите е да е дадено нещо при начална липса на основание. Съгласно ППВС № 1/1979 год. на ВС „Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.“ В настоящия казус  е налице нито последната от горните хипотези. Може да се приеме, че даденото от ищцата е с оглед на очакванията й за сключване на договор, но по делото не се спори, че страните  са извършили каквато и да е подготовка за сключване на договор, а ответникът отрича да е имал намерение за сключването на такъв. По делото не се спори , че сумата е получена , както и не се спори , че част от нея е погасена чрез прихващане , извършено от кредитора – ищцата.

Установи се също, че ответното дружество не притежава активно вземане от ищцата за сумата от 48000 лв. , поради което не може да погаси чрез прихващане задължението си към нея, което беше установено в размер от 47780 лв.

Следователно ответникът е получил без основание процесната сума и дължи връщането й.

С оглед  основателността на исковете по чл. 55, ал.1, предл. първо , съдът следва да уважи и претенцията за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2020 год.

 

С оглед уважаването на предявените искове, ответникът следва да заплати на ищцата направените съдебни разноски , доказани в посочения в списъка по чл.80 от ГПК размер , а именно -  4321,20 лв.

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА  “РОСБУЛ ТРАНС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 26, вх. Е, ет. 8, ап. 24 с управител Росинка Златева Бъчварова  да заплати на Я.К.Д.с ЕГН ********** от гр.Б., ул.“Б.“ № **  сумата  от 47780,00 лв. (четиридесет и седем хиляди седемстотин и осемдесет лева), представляваща част от платената от ищцата на 12.10.2018 г. без основание сума в размер общо на 50000 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 03.12.2020 год. и разноски по делото в размер на 4321,20 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба   в двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – Бургас .

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: