№ 241
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110105642 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 312,43 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2723,51 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021г. – 05.05.2023г.;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,86 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 36,48
лв. за периода 16.07.2020г. – 05.05.2023г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот гр. София, ж.к. „Дървеница“ бл. 42А,
вх. Г, ет. 7, ап. 89, тъй като ответника се явява потребител на топлинна енергия за
процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената
на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника, чрез адв. И., с който
оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не се дължи обезщетение за забава върху
главницата за ТЕ за периода от м.05.2021г. до м.04.2022г., като намира, че ответника изпада в
забава след отправена му покана. Поддържа също, че в общите условия на дружеството не
са въведени срокове за изпълнение на задълженията за услугата „дялово разпределение“, ето
защо счита, че и за нея следва да се прилага правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Навежда
подробни доводи за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени,
претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно исковете с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата
са изведени обстоятелствата, че ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот за
процесния период, ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято
стойност за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата от 2 723,51 лева, че
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е била осъществявана от "Техем
сървисис" ЕООД и същата възлиза на сумата от 36,48 лева за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., че размерът на обезщетението за забава върху главницата за ТЕ възлиза на
сумата от 312,43 лева за периода от 15.09.2021 г. до 05.05.2023 г. и че размерът на
обезщетението за забава върху главницата за „дялово разпределение“ възлиза на сумата от
6,86 лева за периода от 16.07.2020 г. до 05.05.2023 г.
В заповедното производство не са били оспорени претенциите на ищцовото
дружество за дължими суми за ТЕ и ДР. За тези суми е бил издаден ИЛ на 15.01.2024г.
Тоест, с оглед горното, съдът приема, че са били установени елементите на състава за
главните вземания за ТЕ и за ДР.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение. С оглед горното без значение за
дължимостта на сумата от страна на потребителя е дали са били издадени фактури и на чие
име са били издадени такива, обратно на соченото от ответника. Още повече, в случая
титуляра на партидата посочен във фактурите - Светлана Ранкова е наследодател на
ответника К. М., видно от удостоверение за наследници на л. 13 от делото. Лихва започва да
се начислява върху дължимата главница за ТЕ след падежа на задължението, който настъпва
в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се дължи. Особеност на задълженията за
ТЕ, поради начина на отчитането им е, че се начислява лихва върху задълженията
констатирани при извършен годишен отчет и посочени в изравнителна сметка. Това обаче по
никакъв начин не изключва дължимостта на лихва и върху тази сума, ако има такава за
доплащане, която лихва се начислява след изтичане на 45-дневен срок от изготвяне на
изравнителната сметка. В законовата и подзаконовата уредба, както и в приложимите ОУ
няма определен срок за изготвяне на общите фактури, както счита ответника. Тълкуването
на разпоредбата на чл. 33 от ОУ на Топлофикация София в посочената от ответника
практика не се споделя от настоящия съдебен състав.
Следователно, длъжникът не изпада в забава от датата на уведомяването му чрез
2
нарочна покана, а съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. забавата настъпва в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се дължат сумите, включително що се отнася до записаните в
изравнителните сметки.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящия случай, предвид изведеното като безспорно, обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения период е 312,43 лв., до
която следва да се уважи искът.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Вземанията за лихва са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 17.05.2023 г., поради
което в този момент е прекъснато течението на погасителната давност. Следователно,
погасени по давност биха били задълженията възникнали преди 17.05.2020 г.
Претендираното вземане е за период от 15.09.2021 г. до 05.05.2023 г. Тоест, за този период
няма погасени по давност вземания.
Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената
услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за
изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по
отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ
от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата
настъпва след отправянето на покана до ответника. В дадения случай липсват данни ищецът
да е отправял покана до ответника за заплащането на стойността на услугата дялово
разпределение преди предявяването на претенцията, поради което искът му за обезщетение
за забава за по-ранен период следва да бъде отхвърлен, а съдът следва установи само
съществуването на задължението за заплащането на законовата лихва от предявяването на
заявлението до окончателното изплащане – законова последица от предявяването на иска за
стойността на услугата дялово разпределение.
По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска за обезщетение за
забава върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ в размер на 6,86 лв.
Относно разноските:
Разноски в заповедното: Предявен размер: 3079,28 лв., Уважена част: 3072,42 лв.;
Отхвърлена част – 6,86 лв.
Разноски на ищеца: ДТ – 61,59 лв., юрисконсултско възнаграждение - 50 лв. или общо
111,59 лв.
3
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат разноски от
ответника за заповедното производство в размер на 111,34 лв.
Разноски на ответника: На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба МРАВ
съдът определя възнаграждение за предоставената от адв. Михаел Любомиров безплатна
правна помощ в размер на 200 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на
исковете, се дължи възнаграждение за заповедното производство в размер на 0,45 лв.
Разноски в исковото:
Предявен размер: 319,29 лв., Уважена част: 312,43 лв.; Отхвърлена част – 6,86 лв.
Разноски на ищеца: Юрисконсултско възнаграждение за исково и заповедно
производство определено в минимални размери общо 100 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25
НЗПП от съда. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат
разноски от ответникът в размер на 97,85 лв. или общо в исковото и заповедното
производство 209,19 лв.
Разноски на ответника:
На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба МРАВ съдът определя
възнаграждение за предоставената от адв. Н. И. безплатна правна помощ в размер на 400 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на исковете, се дължи възнаграждение
за заповедното производство в размер на 8,59 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че К. Г. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дървеница“ бл. 42А, вх. Г, ет. 7, ап. 89, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.06.2023г. по ч.гр.д. №
26704/2023г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата
от 312,43 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от
2723,51 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2021г. – 05.05.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, че К. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Дървеница“ бл. 42А, вх. Г, ет. 7, ап. 89, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
4
СОФИЯ“ ЕАД, заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 08.06.2023г. по ч.гр.д. № 26704/2023г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми
състав, с основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,86 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 36,48 лв. за периода
16.07.2020г. – 05.05.2023г.
ОСЪЖДА К. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дървеница“ бл. 42А,
вх. Г, ет. 7, ап. 89, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 209,19 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, да заплати на
адв. Михаел Любомиров Любомиров, ЕГН: **********, с адрес на упражняване на
дейността: гр. София, ул.“Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата от
0,45 лв., възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в заповедното
производство.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, да заплати на
адв. Н. И. И., ЕГН: **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София,
ул.“Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 8,59 лв., възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5