Присъда по дело №1934/2016 на Районен съд - Дупница

                        МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД№ 1934/2016г.НА ДнРС

                   Районна прокуратура гр.Дупница е предявила обвинение срещу  К.В. *** Загора , за престъпление по чл.206, ал.1  НК.

                   В обвинителният акт се сочи, на 12.06.2016 г., около 22.00 часа в гр. Дупница, в градинка, находяща се на ул. „Вихрен”, противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които владее, а именно: 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг”, модел J5 с IМЕI № 356258072944543, на стойност 329.00 лв., 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор „Теленор” на стойност 9.99 лв. и 1 бр. карта памет 16 гигабайта на стойност 21.00 лева, всичко на стойност 359.99 лева, собственост на непълнолетния Д.И.К. ***.

                   Прокурора поддържа обвинението по обвинителния акт, като предлага на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода” ,в минимален размер,като се приложи и чл.68,ал.1 НК по отношение наказанието, наложено с присъда по НОХД №218/2015г. по описа на РС гр.Разград-

                   Подсъдимият се признава за виновен, изразява съжаление за случая, като до приключване на съдебното следствие същия е възстановил равностойността на вещите на пострадалия.Защитника излага доводи за многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и че подсъдимия е възстановил равностойността на обсебените вещи и предлага същия да бъде признат за виновен за престъпление по чл.106,ал.6 във вр. с ал.1 НК и му се наложи наказание при усл. на чл.5 НК.

                   Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства- обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели , оценителната експертиза и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                    На 12.06.2016г. подсъдимият стоял на ъгъла на градинката ,зад полицейското управление в гр.Дупница.Същият забелязал,че покрай него минава свид.К., който говорел по мобилния си телефон.Помолил го да му даде телефона, за да се обади за помощ, тъй като колата му се е повредила. К. се съгласил и му дал телефона си, като подсъдимият провел разговор с неизвестно лице. След приключване на разговора, казал на К.,че ще му се обадят.Действително, телефона звъннал и подсъдимият провел още един разговор. След приключването на последния К. си поискал телефона, но подсъдимият му казал да изчака малко и тръгнал към другия край на градинката. Свидетелят го последвал ,продължавайки да си иска телефона, като подсъдимият отказал да го върне и тръгнал посока Спортната зала,като накрая му заявил, „да се маха,като няма да му върне телефона“. Свид.К. *** и съобщил за отнетия му телефон.

                   Полицейските служители предприели незабавно издирване на извършителя, при което го забелязали пред Спортната зала. При спирането на патрулния автомобил, подсъдимият побягнал към офиса на застрахователно дружество „Булстрад“, промъквайки се между него и новострояща се сграда.Същият скочил от прозореца на новостроящата се сграда, в резултат на което получил нараняване и изпуснал обсебения телефон, който се счупил при падането. Служителите на полицията извикали линейка, и подсъдимият бил закаран в Спешна помощ, като междувременно били проверени и документите му за самоличност, от където установили същата.

                   Изготвената оценителна експертиза установи,че равностойността на телефона, ведно с прилежащите му аксесоари е в размер на 359,99лв.

                   От представената разписка се установи,че до приключване на съдебното следствие, подсъдимият е възстановил изцяло равностойността на вещите на пострадалия.

                   С оглед на така установеното, съдът прие,че подсъдимият С.  е осъществил от обективна и субективна страна следното:

         ОБЕКТИВНА СТРАНА

Обект на престъплението са обществени отношения, свързани с посегателството върху собствеността върху движими вещи, а в конкретния случая пари. От събраните по делото доказателства, се установи,че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението. Същият,  противозаконно-без съгласието на собственика на телефона и аксесоарите, е присвоил същите. Подсъдимият се е разпоредил с вещите  , като ги е задържал за себе си .последният е владеел последните на правно основание- предоставени му от собственика за краткотрайно ползване / да се обади на негов познат/. До приключване на съдебното следствие, подсъдимият е възстановил изцяло стойността на обсебените вещи.

                  СУБЕКТИВНА СТРАНА

         От субективна страна, деянието е извършено умишлено-при пряк умисъл. Подсъдимият е  съзнавала обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е и  искал настъпването на общественоопасните последици.

         С оглед гореизложеното, съдът прие,че подсъдимият С. е осъществил  състава на престъплението по чл.206, ал.6,т.1 във вр. с ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна, призна го   за виновен му наложи наказание.

                   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

                   Съдът определи наказанието, , като взе предвид вида и пределите,визирани в чл.206, ал.6 НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението, многобройните  смекчаващи  вината обстоятелства,отегчаващото такова , като прие, че предвиденото в този текст „наказание“ лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко за конкретното деяние и приложи разпоредбата на чл.55,ал.1,т.2 НПК, по следните съображения:

                   Степента на обществена опасност на деянието е сравнително по-ниска от характерната такава за това престъпление. Съдът направи този извод, като взе предвид времето, мястото ,начина и подбудите за извършването на престъплението,както и сравнително ниската стойност на обсебените вещи.

                   Степента на обществена опасност на дееца е висока.подсъдимият е осъждан/ макар и за престъпление, увреждащо различни обществени отношения/.

                   Смекчаващи вината обстоятелства- самопризнанията, разкаянието ,проявената критичност към противоправното си поведение и желанието да поправи причинените щети.

                   С оглед изложеното, съдът определи наказанието, като наложи наказание при наличие на  многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като наложи „Пробация“, със следните пробационни мерки:  задължителните такива по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2- за срок от една година и шест месеца, както по т.6-„безвъзмезден труд в полза на обществото .150ч. годишно, за една година и шест месеца.

Съдът прие,че с така определените наказания,ще се постигнат целите на същото,визирани в чл.36 НК-да се поправи и превъзпита подсъдимия, като му  се отнеме възможността да извърши и други престъпления и се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове от обществото,без да е необходимо лишаване от свобода.

                   На осн.чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати деловодни разноски в размер на 90лв.

                   По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: