№ 44
гр. Враца, 03.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно
гражданско дело № 20231400500006 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.577, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЧСИ И. Л. срещу Определение
№13/08.12.2022г. на Съдия по вписванията при Районен съд - Оряхово, с което е
отказано вписването на искане от частния съдебен изпълнител за заличаване на
възбрана по изп.дело №2019***0400057 по описа на ЧСИ Л., вписана под рег.№*** в
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -Ловеч.
В подадената частна жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното определение на съдията по вписванията.
Жалбоподателят твърди, че за извършване на исканото заличаване до съдията по
вписванията са подадени молба вх.№007773/02.12.2022г. за вдигане на наложената
възбрана на конкретен имот, собственост на длъжника и писмо изх.
№007772/02.12.2022г.до СВ Оряхово, за вдигане на възбраната по изпълнителното
дело, които документи са подписани и носят печата на съдебния изпълнител. Към тях е
приложено копие от документа, въз основа на който възбраната е била вписана, като е
представен и възпроизведен на хартия екземпляр от преводно нареждане от
06.12.2022г.за платена държавна такса по сметка на АВп., наредена по електронен път
с електронно банкиране.
Наведени са доводи, че на 14.12.2022г. е получен отказ на Съдия по
вписванията при Районен съд - Оряхово, обективиран в Определение №13/08.12.2022г.,
с което е отказано заличаване на възбраната и изложени мотиви, че приложеното копие
от платежно нареждане не е годен документ по смисъла на ГПК, тъй като не
притежава доказателствена сила на оригинален документ и не удостоверява наличие на
1
валидно плащане. Предвидено е в чл.7а ТДТСАВ, че в производството по вписване,
когато държавната такса е заплатена по електронен път, в службата по вписванията се
представя заверен препис от електронния документ, възпроизведен на хартиен носител
като препис, заверен от страна по акта, от нотариус или от банката, получила или
извършила плащането, поради което съдията по вписванията приел, че не е
представено доказателство за внесена държавна такса в полза на Агенция по
вписвания-имотен регистър, което е дало основание вписването да бъде отказано.
В частната жалба се сочи, че съдията по вписванията при Районен съд-Оряхово
неправилно е приел, че не е представено доказателство за внесена държавна такса в
полза на Агенция по вписванията-имотен регистър. Развиват се доводи, че правната
уредба на електронния документ се съдържа в Регламент (ЕС) №910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014г.), наричан
по-нататък "Регламент (ЕС) №910/2014", както и в националния Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, според които на електронния
документ е признато същото правно значение, както на писмения документ.
Иска се отмяна на обжалваното определение и даването на задължителни
указания на съдията по вписванията да се извърши исканото заличаване.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт и в рамките на законоустановения срок по чл.577, ал.1 вр. чл.275, ал.1
ГПК, поради което съдът приема, че същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Служба по вписванията - Оряхово е сезирана с искане с изх.
№007773/02.12.2022г. по описа на ЧСИ И. Л. да бъде заличена възбрана върху
недвижим имот, подробно описан в молбата, находящ се в с.***, общ.Оряхово,
обл.Враца и собственост на И. Н. С. с ЕГН **********. Забраната е вписана на
17.12.2021г., том 1, акт №75, вх.рег.№2841/17.12.2021г. от Съдия по вписванията-
Служба по вписвания в гр.Оряхово.
Към искането е приложено и писмо изх.№007772/02.12.2022г. по описа на ЧСИ
И. Л., с което съдията по вписванията при РС-Оряхово се уведомява, че по искане на
взискателя по изп.дело №2019***0400057 по описа на същия ЧСИ, съдебният
изпълнител вдига наложената възбрана върху имота на длъжника И. С..
Както искането, така и писмото към него са подписани от ЧСИ Л. и
подпечатани с печата на съдебния изпълнител.
Към искането са приложени също така искането на ЧСИ-изх.
№008234/16.12.2021г., по което е наложена възбраната, както и препис на преводно
нареждане от електронно банкиране за внесена държавна такса за вдигане на възбрана
до Агенция по вписванията с номер 299В1О0223400104 от 06.12.2022г.
2
С обжалваното Определение №13/08.12.2022г. по преписка с вх.
№3234/08.12.2022г. на Съдия по вписванията при Районен съд-Оряхово е постановен
отказ за вписване на искането за вдигане на възбрана, наложена върху недвижим имот.
Съдията по вписванията при Районен съд-Оряхово е приел, че представеното копие на
платежно нареждане не е годен документ по смисъла на ГПК, тъй като не притежава
доказателствената сила на оригинален документ и не удостоверява наличието на
валидно плащане и същото е неприложимо в охранителното производство по вписване,
поради което е приел, че не е представено доказателство за внесена държавна такса в
полза на Агенция по вписванията-имотен регистър, което е основание да бъде отказано
исканото действие.
Настоящият съдебен състав намира, че така постановеният отказ за вписване е
незаконосъобразен, поради следните съображения:
Възбраната на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл.397,
ал.1, т.1 ГПК или наложена в хода на образувано производство по индивидуално
принудително изпълнение по чл.451 ГПК и чл.452, ал.2 ГПК, се подчинява на правила,
установени в ГПК и ПВп. Касае се до акт от категория на тези, за които по закон е
предвидено вписване (чл.4, б."л" ПВп). Наложената от съда или в изпълнението
възбрана се вписва въз основа на властнически акт на компетентно длъжностно лице
или учреждение и не се погасява. Вписването на възбрана има за цел да се даде
гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в ПВп. Вписване,
отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в
законите или в ПВп. /в този смисъл мотивите на т.2 от ТР №7 от 25.04.2013г. по тълк.д.
№7/2012г.на ОСГТК на ВКС; т.3 от ТР №1 от 10.07.2018г. по тълк.д.№1/2015г. на
ОСГТК на ВКС/.
Същевременно, в разпоредбата на чл.31 от ПВп е предвидено, че възбраната на
недвижим имот може да бъде заличена с "писмено нареждане на учреждението или
длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена
гаранцията или обезпечението" или "по искане на заинтересования със заявление, към
което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се
заличи". С оглед възможността за надлежно извършване на вписването, разпоредбата
на чл.6, ал.1 ПВп предвижда актовете, подлежащи на вписване, да съдържат
определени реквизити. Според разясненията, дадени в т.6 от Тълкувателно решение
№7/25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по
вписванията извършва по чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали
представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до
това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и
има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват
материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично определени от закона
случаи. В разпоредбата на чл.32б, във вр. с чл.32а, ал.1 ПВп е посочено, че съдията по
3
вписванията може да откаже заличаване по депозирана молба, ако тя не отговаря на
изискванията на закона. Така в т.6 на Тълкувателно решение №7/25.04.2013г. по тълк.д.
№7/2012г. на ОСГТК на ВКС, дадените задължителни разяснения са в смисъл, че от
съдията по вписванията може да бъде отказано вписване, ако не е внесена дължимата
за това такса.
В случая съдията по вписванията е извършил посочената формална проверка,
но е достигнал до незаконосъобразен извод, че молителят не е представил
доказателства за внесена държавна такса в полза на Агенция по вписванията-имотен
регистър, поради което е налице основание да бъде отказано исканото действие.
Правната уредба относно признаване на доказателствената сила на електронни
документи в гражданския процес е в Регламент (ЕС) №910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна
на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.); ГПК; Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закон за
електронните съобщения (ЗЕС). Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗЕДЕУУ, електронен
документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС)
№910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август
2014г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) №910/2014", а писмената форма се смята
за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (чл.3,
ал.2 от ЗЕДЕУУ). По смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014 "електронен
документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В разпоредбата на чл.184,
ал.1, изр.1 от ГПК е уредено, че електронният документ може да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. Съгласно приетата
трайна съдебна практика, разпоредбата на чл.7а ТДТСАВ частично възпроизвежда
разпоредбата на чл.184 ГПК, която е с императивен характер относно формалната
доказателствена сила на електронния документ. Доколкото нормата на подзаконовия
акт частично възпроизвежда разпоредбата на ГПК, досежно заверка от страната по акта
за вписване, а чл.184, ал.1 ГПК се явява съответно приложим, съгласно чл.540 ГПК, за
всички охранителните производства - предвидените в ГПК и други закони /чл.530
ГПК/, същата следва да бъде изпълнена стриктно. В този смисъл са Определение
№218/15.07.2020г. по ч.т.д.№828/2020г. на ВКС, I т.о.; Определение №456 от
11.11.2020г. по ч.т.д.№2047/2020г. на ВКС, II т.о.
В конкретния случай жалбоподателят е представил всички необходими
документи, за да бъде извършено вписването, като е приложил и заверен препис от
платежно нареждане за извършено плащане чрез онлайн банкиране на дължимата
4
държавна такса.
С оглед на приетото, обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и следва да
бъде отменен, а на съдията по вписванията да се укаже да предприеме действия по
заличаване на наложената възбрана.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №13/08.12.2022г. на съдията по вписванията при
Служба по вписванията при Районен съд-Оряхово, с което е отказано заличаване на
възбрана върху недвижим имот, вписана под вх.рег.№2841/17.12.2021г., том 1, акт №75
и наложена по изп.д. №2019***0400057 по описа на ЧСИ И. Л., рег.№***, с район на
действие Окръжен съд-Ловеч.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на поисканото
заличаване.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5