Решение по дело №681/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 931
Дата: 28 ноември 2023 г.
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20237260700681
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

931

Хасково, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - , в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 681 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „АД Транс 21“ ЕООД, чрез адв. К.К., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-198-0116838/18.05.2023 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП).

В жалба са развити доводи, че оспорената заповед била незаконосъобразна и неправилна, издадена в нарушение на материалните норми. Твърди се, че фактическата обстановка, описана в обстоятелствената й част, не отговаряла на обективната истина, като проверката била извършена в отсъствието на управителя или упълномощено от него лице, без дори да били потърсени тези лица за изясняване на обективната действителност. Сочи се, че разпоредбите на ЗДДС не били приложими към настоящия случай, съобразно разпоредбата на чл. 1 ЗДДС, а и дори и да имало нарушение на разпоредби на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите (МФ), то не била налице препратка към прилагане на разпоредбите на ЗДДС. Оспорват се и изложените в заповедта мотиви, обосновали необходимостта от налагане на ПАМ, като се твърди, че същите били бланкетни, представляващи теоретично изложение и не съдържали конкретни фактически основания. Не ставало ясно кое налагало и какво щяло да се постигне със запечатването на обекта за посочения в заповедта срок и защо бил определен точно този срок. При това първо и единствено нарушение административният орган не съобразил съпоставимостта между евентуалните вреди за фиска и евентуалните вреди за дружеството като търговец при запечатване на обекта за посочения в заповедта срок. Твърди се, че магазинът предлагал цветя и без ежедневни грижи за тях щяли настъпят непоправими вреди за фирмата – цветята щели загинат, като не разполагала с възможност за преместването на цветята на друго място. Неправилна била правната квалификация на изпълнителното деяние, за което се налагала ЗПАМ.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспорената заповед и да се осъди ответника да заплати направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че се уважи жалбата и при заявена претенция на насрещната страна за заплащане на разноски, се иска такива да бъдат присъдени в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От протокол серия АА № 0116838/12.05.2023 г. се установява, че на 12.05.2023г., в 15.41 часа, е била извършена проверка от органи по приходите на търговски обект по смисъла на смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – маса за цветя №4, находящ се в гр. Хасково, Микропазар за цветя, стопанисван от „АД Транс 21“ ЕООД, при която е констатирано, че същото, в качеството му на задължено лице по смисъла чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено при извършена контролна покупка на един брой букет от балони на стойност 15,00 лв., платени в брой преди легитимацията от К. Г. Т.в качеството ѝ на проверяващ, на лицето И. Д.– продавач-консултант в горецитирания търговски обект, при която не е бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство – модел Daisy Compact с ИН на ФУ DY426924 и ИН на ФП 36721976, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

От опис на паричните средства в касата към Протокола за извършена проверка cep. АА № 0116838/12.05.2023 г. и изведения дневен финансов отчет № 002056/12.05.2023 г. се установява касова разлика в размер на 25.80 лв. между наличните парични средства в касата – 99.80 лв. и разчетената касова наличност – 74.00 лв.

За гореописаното нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, на „Ад Транс 21“ ЕООД е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) F708378/31.05.2023 г.

Със ЗНПАМ № ФК-198-0116838/18.05.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 186, ал. 3 ЗДДС е постановено по отношение на „АД Транс 21“ ЕООД налагането на ПАМ –запечатване на търговски обект – ***, Микропазар за цветя, и забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни, на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

В заповедта е вписано, че нарушението е повторно, като е посочено, че с НП № 653150-F644238/08.08.2022 г., влязло в сила на 19.12.2022 г., „АД Транс 21“ ЕООД е наказан за същото по вид нарушение.

Видно от изготвената разписка, оспорената заповед е получена лично от управителя А.А. Д. на 05.06.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена директно пред Административен съд – Хасково на 07.06.2023 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния орган, доколкото Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е орган по приходите съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходите и е надлежно оправомощен, съгласно т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 13 по делото), да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.

Оспорената заповед е в законоустановената писмена форма, съдържа както фактически, така и правни съображения за издаването й, които кореспондират помежду си, вкл. и подробни мотиви относно продължителността на определения срок на налагане на ПАМ.

На следващо място, не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на процесната ЗНПАМ.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, ал. 1 с.з. При прилагането й се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице - чл. 187, ал. 1, изр. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 118, ал. 1 с.з. е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В конкретния случай не е спорно, а и от събраните редовно в производството пред административния орган писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което стопанисва и извършва продажби в търговски обект – маса за цветя № *, находящ се в гр.***, ***, поради което е длъжен да регистрира и отчита тези продажби чрез издаване на фискален бон от работещото в обект ФУ. Безспорно установено е и че при извършената на 12.05.2023 г. покупка на стока на стойност 15.00 лева, заплатена в брой, не е бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито друг измежду предвидените в чл.118 от ЗДДС документи за регистриране и отчитане на извършената в търговския обект продажба. В тази връзка е уместно да се посочи, че протоколът за извършена проверка е съставен по надлежния ред, съдържа всички необходими реквизити и е подписан без възражения и забележки от проверяваното лице. Ето защо съдът намира, че при издаването на оспорената заповед са били налице нормативно изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ.

Самият жалбоподател не оспорва този факт, който несъмнено представлява неспазване на изискването да се издаде съответен документ за продажба по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, респективно представлява предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка от вида на процесната.

При установеното по съответния ред неспазване на задължението за издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, административният орган правилно е приел извършено от дружеството нарушение, за което е предвидено прилагане на принудителна административна мярка „запечатване на обект и забрана за достъп до него“ спрямо обекта, където същото е извършено и установено.

Безпротиворечиво се приема в съдебната практика, че при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно, поради което трябва да бъдат изложени мотиви и защо е избрано едно от тях. Или казано по-точно, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение. На следващо място, избраният от издателя на акта срок следва да е съобразен освен с тежестта на констатираното нарушение, така и с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, както и с целите по чл. 22 ЗАНН, като условия за законосъобразността му.

В случая срокът на продължителност на процесната ПАМ е в размер на максимално допустимия от закона, който е 30 дни, като изложените в заповедта мотиви по отношение на срока, с изключение на данните за повторност, местоположението на търговския обект, работното му време, предлаганите там стоки и констатираната положителна разлика в касовата наличност в размер на 25,80 лева, не съдържат конкретика, а общото им декларативно формулиране е равнозначно на липса на същински мотиви. По отношение на останалите съображения , които не са бланкетни, според настоящия съдебен състав те не могат да обосноват необходимост от налагане на ПАМ за максималния нормативно установен срок от 30 дни. Касае се за неиздаване на касов бон за покупка на една стока на невисока стойност, макар и при условията на повторност, но липсват констатации от това нарушение да са произлезли определени вредни последици за фиска. Поради това се налага изводът, че административният орган е издал индивидуален административен акт, без да извърши надлежна преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички горепосочени данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения необосновано висок максимален размер на срока за налагането й се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се предприема. Освен това, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането й не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска.

Ето защо следва да се приеме, че оспорената ЗНПАМ се явява издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, а и не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели.

В този смисъл е и формиралата се актуална практика на ВАС – вж. напр. Решение № 11206 от 6.12.2022 г. по адм. д. № 6260/2022 г., I о., Решение № 10946 от 13.11.2023 г. по адм. д. № 5055/2023 г., I о., Решение № 10998 от 14.11.2023 г. по адм. д. № 3883/2023 г., VIII о., Решение № 10160 от 25.10.2023 г. по адм. д. № 3129/2023 г., I о., Решение № 10779 от 8.11.2023 г. по адм. д. № 3742/2023 г., VIII о., Решение № 10433 от 1.11.2023 г. по адм. д. № 2511/2023 г., VIII о., Решение № 9560 от 23.09.2021 г. по адм. д. № 2219/2021 г., VIII о., Решение № 9544 от 21.09.2021 г. по адм. д. № 2679/2021 г., VIII о., Решение № 8627 от 15.07.2021 г. по адм. д. № 1695/2021 г., VIII о., Решение № 10412 от 14.10.2021 г. по адм. д. № 3782/2021 г., I о., Решение № 10393 от 13.10.2021 г. по адм. д. № 11248/2020 г., I о. и др.

Накрая и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че макар по делото да е представен АУАН № F708378/31.05.2023 г., жалбоподателят не твърди и не ангажира доказателства, че в случая освен ПАМ му е наложено и административно наказание. Ето защо не могат да се споделят доводите на процесуалния му представител, че процесната заповед е издадена при несъобразяване с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21.

По тези съображения съдът счита, че жалбата на „АД Транс 21“ ЕООД е основателна, респ. оспорената от него ЗНПАМ е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в размер на 50,00 лева за внесена държавна такса, но не и претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Това е така, защото търговските дружества не са сред изчерпателно посочените лица, на които законът признава правото да бъдат представлявани безплатно от адвокат, а именно – лица с право на издръжка, на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. Следователно, предоставената на юридически лица безплатна адвокатска помощ не подлежи на овъзмездява по този ред. В този смисъл е практиката и на ВАС – вж. напр. Решение № 15688 от 19.11.2019 г. по адм. д. № 7854/2019 г., I о., и на ВКС – напр. Определение № 60487 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2452/2021 г., II т. о.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-198-0116838/18.05.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на АД Транс 21“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. ***, съдебен адрес:***, чрез адв. К.К. ***, сумата от 50,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: