Р
Е Ш Е
Н И Е №
31.03.2021г., гр.Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на девети март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното
от районен съдия Харизанова гр.д.№1488 по описа на съда за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба и в няколко уточнителни молби срещу „ В и К-Б. “ООД с ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление град Б., ул.“Я.“№1, представлявано от управителя Р.Т.И.
ищецът Д.З.С. с ЕГН ********** *** твърди, че е работил в ответното дружество
по трудов договор №207/02.06.2008г. на длъжност „помпиер“ с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 240 лв.
Със Заповед №4 от 30.10.2018г трудовият му договор е прекратен поради придобиване на осигурителен стаж и
възраст за пенсия като на основание чл.222 ал.3 от КТ работодателят е
поел задължение да му изплати обезщетение в размер на шест брутни работни
заплати. Впоследствие с трудов договор №69 от 02.11.2018г работодателят го
назначава на същата длъжност с основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 570лв.Със заповед №90 от 01.08.2019г
на основание чл.328, ал.1 т.10Б от КТ трудовото правоотношение е
прекратено като преди това му е отправено предизвестие с изх.№990/02.07.2019г ,
което ищецът е получил на същата дата. Със същата заповед ответникът е поел ангажимент да му се изплати
обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск
за 2017г, 2018г и 2019г- 45 работни дни.
Поради ненавременното изплащане на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ и
по настояване на ищеца страните сключват
споразумение на 10.06.2019г., съгласно което ответникът се
задължава да изплати на ищеца сумата от 4 186.08лв., представляваща
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в срок от 6 месеца, но не повече от 12 равни
месечни вноски всяка по 348.84лв., платими на 30 то число на текущия месец като
първата вноска съгласно споразумението е следвало да бъде платена на
30.06.2019г. Ответникът не е спазил посочените в споразумението срокове. До
момента са изплатени десет вноски по
348.84лв. или общо 3 139.56лв. По отношение на неизплатеното обезщетение
за неползван платен годишен отпуск страните сключват споразумение на
17.10.2019г., съгласно което ответникът се е задължил да заплати на ищеца
сумата от 1 583.63лв. на пет месечни вноски. Твърди се, че дължимото, но
неизплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ е в размер на 1 031.35лв.,
които се претендира от датата на прекратяване на трудовия договор –
30.10.2018г. Твърди се, че ответното дружество не е изплатило обезщетение за
неползван платен годишен отпуск както следва за 2017г- 9 работни дни на
стойност 316.80лв., за 2018г-24работни дни на стойност 844.80лв. и за 2019г -12
работни дни на стойност 422.40лв. Ищецът твърди, че не му е изплатено трудово
възнаграждение за месец септември 2018г
в размер на 570лв. и част от трудовото възнаграждение за месец октомври
2018г в размер на 330лв. , както и част от възнаграждението за месец април
2017г в размер на 280.60лв. Твърди се
също така, че ответникът дължи на ищеца и компенсация за извънреден труд – 271
часа, положен за периода от месец юли 2015г до 30.10.2018г. в размер на
1219.50лв. Твърди се, че за претенцията по чл.222, ал.3 от КТ му се дължи лихва
за забава в размер на 175.33лв. за периода от 30.10.2018г до датата на подаване
на исковата молба. Твърди се, че върху вземането по чл.224 от КТ за 9
дни неползван платен годишен отпуск за 2017г на стойност 316.80лв. се дължи
лихва за забава в размер на 80.43лв. за периода от 01.01.2018г. до датата на
подаване на исковата молба. Върху вземането по чл.224 от КТ за 24 работни дни
неползван платен годишен отпуск за 2018г
на стойност 844.80лв. се дължи лихва за забава в размер на 128.83лв. за
периода от 01.01.2019г. до датата на подаване на исковата молба. Върху вземането
по чл.224 от КТ за 12 работни дни неползван годишен отпуск за 2019г. на
стойност 422.40лв. се дължи лихва за забава в размер на 21.59лв. за периода от
01.01.2020г до датата на подаване на исковата молба. Твърди се, че върху
трудовото възнаграждение за месец септември 2018г. в размер на 570лв. се дължи
лихва за забава в размер на 90.33лв. за периода от 01.10.2018г до датата на
подаване на исковата молба. Върху вземането за трудово възнаграждение за месец
октомври 2018г в размер на 330лв. се дължи лихва за забава в размер на 55.92
лв. за периода 01.11.2018г до датата на подаване на исковата молба и и върху
вземането за възнаграждение за месец
април 2017г. в размер на 280.60лв. се
дължи лихва за забава, считано от 01.05.2017г. до датата на подаване на исковата
молба.С молба вх.№260251 от 27.08.2020г ищецът
е конкретизирал претенцията за заплащане на извънреден труд като е
уточнил кога е полаган – през работни
дни , през почивни дни и през дните на официалните празници , съответно по
години 2016, 2017г, 2018 и 2019г, по
месеци и по часове в съответните месеци общо 462 часа , положен за периода
месец януари 2016г до 31.03.2019г в общ размер
на 2 310лв. , ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Моли се
съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца посочените по-горе главници,
лихви за забава, като върху главниците се претендира и законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба. Претендират се сторени по делото
разноски. В подкрепа на твърденията се ангажират доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се оспорва претенцията за
заплащане на трудово възнаграждение в размер на 280.60лв. за месец април 2017
като погасена по давност, тъй като видно от трудовия договор задължението е
станало изискуемо на 31.05.2017г. и
тригодишната му погасителна давност е започнала да тече, от тази дата като е
изтекла на 31.05.2020г, преди подаване
на исковата молба. Погасена по
давност е и претенцията за лихва за
забава в размер на 90.33лв. за периода от 01.05.2017г до датата на
подаване на исковата молба. Твърди
се, че погасени по давност са и
претенциите за заплащане на извънреден труд за периода от януари 2016г до месец
август 2017г. За останалите претенции за извънреден труд , а именно за периода
месец юни 2017г до месец март 2019 ответникът противопоставя възражение, че
ищецът е получил заплащането на този извънреден труд като същият е включван в
графа „ изв.труд, офиц.празник“ във ведомостите за заплати за съответния месец,
които ведомости за подписани от ищеца. Според ответника са неоснователни претенциите за дължима главница
и лихви за забава относно сключените между страните по спора две споразумения-
едното от 10.06.2019г, другото от 17.10.2019г.
Споразуменията са сключени предвид липсата на финансова възможност за
погасяването на вземанията с един транш и са се споразумели за периодично
погасяване . От споразуменията следва извода, че страните са постигнали
съгласие за изменение на падежа и
датата, на която вземането е изискуемо като същите са уредени в посочения в
споразумението погасителен план. Твърди се, че и по двете споразумения вземанията
на ищеца са изплатени. Към датата на подаване на исковата молба задължението
към ищеца по споразумението от 10.06.2019г е било изцяло изплатено и исковата
молба е депозирана две седмици след уговорения
между страните падеж на първата погасителна вноска 30.06.2020г по
споразумението от 17.10.2019г.по това споразумение срок. Оспорват се
претенциите за заплащане на трудово възнаграждение за месец септември 2018г и за месец октомври
като се твърди, че дължимото трудово
възнаграждение за месец октомври 2018г е изплатено, а неизплатената част от трудовото
възнаграждение за месец септември 2018г възлиза на 201.54лв. Правят се доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от пълномощник. На основание чл.233 от ГПК поради направени откази
от част от исковете е прекратено производство
по делото за сумата от 1031.35лв. представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Прекратено е производството по делото по отношение на претенцията за
заплащане на извънреден труд и лихвата за забава по отношение на извънредния
труд. Поради отказ от иск е пракратено производството по делото относно
претенцията за заплащане сумата от
330лв.- трудово възнаграждение за месец октомври 2018 и лихвата за забава върху
тази сума в размер на 55.92лв. за периода от 01.11.2018г до датата на подаване
на исковата молба.
В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК е допуснато
изменение на размерите на някои от исковите претенции както следва:1/
претенцията за лихва за забава върху обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ да се счита предявена за сумата от 9.36лв.,
2/претенцията за лихва за забава върху обезщетението по чл.224 от КТ се счита предявена за сумата от 27.56лв.
3/главницата за трудово възнаграждение за месец септември 2018г се счита предявена за сумата от 201.54лв. 4/
главницата за трудово възнаграждение за месец април 2017г се счита предявена за сумата от 530.60лв. и
лихвата за забава върху трудовото възнаграждение за месец април 2017 се счита предявена за сумата от 166.71лв. 5/
обезщетение по чл.224 от КТ се счита предявено
за сумата от 1744.20лв.Подробни
съображения по съществото на спор аса развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание
ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а
и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че страните по делото са били в трудово правна
връзка да периода от 02.06.2008г до 30.10.2018г. като ищецът е заемал
длъжността „ попмпиер“ в ответното дружество, на 8 часов работен ден с основно
месеченто трудово възнаграждение в размер на 240 лв., платимо на два пъти-
авансово до 15 то число на следващия месец и пълно до 30 то число на следващия
месец. Страните по трудовото правоотношение са уговорили платен годишен отпуск
в размер на 25 работни дни. Със заповед
№4 от 30.10.2018г трудовото правоотношение с ищеца е прекратено поради
придобиване на осигурителен стаж и възраст за пенсия . В заповедта е заложено ,
че на ищеца се дължи обезщетение в размер на шест брутни работни заплати.На
02.11.2018г между страните е сключен нов трудов договор, по силата на който
ищецът е заемал длъжността“ попмиер“ при пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 570лв. Това трудово правоотношение е прекратено със Заповед №90 от
01.08.2019г на основание чл.328,
ал.1т.10б от КТ.
На 10.06.2019г между ищеца и
ответника е сключено писмено споразумение с предмет изплащане на обезщетение по
чл.222, ал.3 от Кт в общ размер от
4186.08лв. като са уговорили посочената сума да се заплати от работодателя на
работника в срок от 6 месеца, но не повече от 12 месечни вноски всяка в размер на 348.84лв. с падеж на всяка
вноска 30то число като първата вноска е с падеж 30.06.2019г , а последната е с
падеж 30.05.2020г.В чл.6 от писменото споразумение страните са постигнали
договореност, че единственото дължимо
вземане на работника от работодателя е посоченото в чл.1, ал.2 от настоящото
споразумение и нямат други каквито и да било претенции една към друга. В чл.7 е
уговорено, че след погасяване в срок на дължимите от работодателя на работника
суми съгласно условията на настоящото споразумение страните заявяват, че са си
уредили възникналите между тях имуществени отношения и нямат претенции една към
друга.На 17.10.2019г. между ищеца и ответника е сключено споразумение с предмет
заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ
в общ размер от 1 583лв. за неползван платен годишен отпуск както
следва: за 2017- 9 работни дни, за 2018г
-24 работни дни и за 2019г -12 работни дни общо – 45 работни дни. Уговорено е
сумата от 1583.63лв. да бъзе заплатена от работодателя на работника на 5
месечни вноски всяка р размер на 316 лв. , платима на 30 то число като първата
вноска е с падеж 30.06.2020г, а последната е с падеж -30.10.2020г.В чл.3 от
споразумението страните са се съгласили, че единственото дължимо вземане на
работника от работодателя е посочено в
чл.1, ал.3 и няма да имат други
претенции един към друг . Съгласно чл.4 от споразумението след погасяване в
срок на дължимите от работодателя на работника суми съгласно условията на
настоящото споразумение страните
заявяват, че са уредили възникналите между
тях имуществени отношения и нямат претенции
един към друг.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено
от страните. Вещото лице е установило, че по споразумението от 10.06.2019г ответникът е извършил две плащания след
30.05.2020г., а именно: на 21.07.2020г -348.84 лв. и на 09.07.2020г -333.67лв.
След датата на подаване на исковата молба са платени две вноски в общ размер от 718.51лв. Към 01.01.2021г
непогасения остатък е 15.17лв. Лихвата за забава за плащане на обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ до 03.07.2020 е : главница 15.17лв. за периода 31.05.2020г
до 03.07.20200 0.14лв., главница 333.67 за периода от 01.05.2020г до
03.07.2020- 5.93лв. и главница 348.84лв. за периода 31.05.2020г до 03.07.2020г
е 3.29лв. или общо дължимата лихва за забава върху обезщетението по чл.222,
ал.3 от КТ е в размер на 9.36лв. за периода от 01.05.2020г до 03.07.2020г.
Вещото лице е установило, че
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 45 работни дни е 1744.20лв.
Вещото лице е установило, че по сключеното на 17.10.2019г
споразумение сумата от 1583.63лв. ,
представляваща обезщетение по чл.224 от КТ
с краен срок за плащане до 30.10.2020г е изплатена изцяло на
20.10.2020г.Лихвата за забава върху обезщетението по чл.224 от КТ вещото лице е
изчислило по следния начин : върху дължимите извън споразумението 160.57лв. за
периода от 30.10.2018г до 03.07.2020г- 27.30лв., върху главницата по споразумението 316лв. за периода
01.07.2020г-03.07.2020г.-026лв. или общо дължима лихва в размер на 27.56лв.
Вещото лице е установило, че
във ведомостта за заплати за месец септември 2018г. на ищеца са начислени :
БТВ-697.68лв., нетно ТВ-601.54лв. като на разчетно платежната ведомост няма
положил подпис за получил сумата. С РКО№1307 от 30.11.2018г. са изплатени в
брой 400лв. като непогасения остатък е 201.54лв. Лихвата за забава върху
главницата от 201.54лв. за периода от 30.10.2018г до 03.07.2020г е 34.32лв.
Вещото лице е установило, че във ведомостта за заплати за месец април 2017г на
ищеца са начислени :БТВ-687.18лв., нетно ТВ-530.60лв. На разчетно платежната
ведомост няма положен подпис за получил сумата , не са представени от ответника
платежни документи за тази сума, поради което според вещото лице на ищеца се
дължи нетно трудово възнаграждение в размер на 530.60лв. за месец април 2017г.
Върху тази главница лихвата за забава за периода от 30.05.2017г до 03.07.2020г
е в размер на 166.71лв.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ
във вр. с чл.242 от КТ, по чл.245 ал.2
от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.221 от КТ.
По обективно съединените
искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.242 от КТ и чл.245, ал. 2 от КТ за заплащане на трудови
възнаграждения за месец април 2017г и за месец септември 2018г както и
обезщетения за забава.
Безспорно се установи по делото,
че страните по спора са били във валидно учредено трудово правоотношение през
процесните периоди, като трудовото правоотношение между тях е прекратено,
считано от 30.10.2018г, след което е сключен нов трудов договор, и считано от
02.11.2018г до 02.08.2019г, страните отново са били в трудово правна връзка.
Между страните не бе спорно, че ищецът е престирал работната си сила при
ответника, т.е. полагал е труд, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е следвало да бъде възмезден от ответника. Според разпоредбата на чл.128,т.2
от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената от работника работа, стига същият да е
престирал добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от параметрите на
уговорените в трудовия договор условия. Не се наведоха по делото възражения,
нито доказателства от ответната страна при престация на своя труд ищецът да се е отклонявал от параметрите на
уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ
ищецът е изпълнявал добросъвестно
задълженията си по трудовото правоотношение.
Поради това за работодателят е възникнало насрещното задължение по
чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово възнаграждение в
установените срокове. Тук е момента да се обсъди наведеното от ответника
възражение, че е погасено по давност
вземането за трудово възнаграждение за месец април 2017г. Съгласно разпоредбата
на чл.111 б.“а“ и б.“в“ от ЗЗД
вземанията за възнаграждение за труд и вземанията за лихви се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. От
обсъдения по-горе трудов договор от 02.06.2008г се установи, че заплащането на
трудовото възнаграждение следва да се извърши до 30 то число на следващия
месец. При това положение изискуемостта на вземането за трудово възнаграждение
за месец април 2017г е настъпила на 31.05.2017г.От този момент е започнал ада
тече тригодишната погасителна давност, която е изтекла на 31.05.2020г Исковата
молба е входирана в съда на 02.07.2020г При това положение
вземането за сумата от 530.60лв. трудово възнаграждение за месец април
2017г е погасено по давност. Погасено по давност е и вземането на ищеца за
лихва за забава в размер на 166.71 лв.
за периода от 30.05.2017г до 02.07.2020г. Тези две претенции се явяват неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на претенцията
за заплащане на трудово възнаграждение за месец септември 2018г. съдът намира
следното:
Безспорно се установи, че ответникът е изплатил само част
от полагащото се на ищеца нетно
трудово възнаграждение за месец септември 2018г. като непогасения остатък
възлиза на сумата от 201.54 лв., който е в рамките на заявената искова
претенция след направеното изменение на
този иск по реда на чл.214 от ГПК.Ето защо тази претенция като
основателна следва да се уважи като се осъди ответника за заплати на ищеца
сумата от 201.54 лв. неизплатена част от нетното му трудово възнаграждение за
месец септември 2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба 02.07.2020г до окончателното изплащане на
сумата.
Основателността на главния
иск по чл.128 т.2 от КТ обуславя основателността на акцесорната претенция по
чл.245, ал.2 от КТ във вр.с чл.86 от ЗЗД .Касае се за неизпълнение на парично
задължение , при което длъжника изпада в забава
и дължи обезщетение за забавено
изпълнение, равно на законната лихва . Изискумостта на главницата е
настъпила на 01.11.2018г и от този момент до датата на подаване на исковата
молба се дължи обезщетение за забава, което изчислено на основание чл.162 от ГПК от съда възлиза на сумата от 34.15лв. и за тази сума исковата претенция
като основателна следва да бъде уважена като за разликата от 34.15 до
петендираните 90.33лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск възниква при прекратяване на трудовото
правоотношение.Прекратяването на трудовото правоотношение е първата
предпоставка за пораждане на правото на обезщетение, която предпоставка в
настоящия случай е налице , предвид обсъдената по-горе доказателствена
съвкупност , а и този факт не бе спорен. Втората предпоставка за уважаване
на този иск е работникът или служителя
реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през процесния
период.От кредитиранато с пълно доверие заключение на вещото лице се установи,
че неползвания платен годишен отпуск е
както следва за 2017г – 9 работни дни,
за 2018г – 24 работни дни и за 2019г – 12 работни дни или общо 45 дни за трите
години 2017, 2018г и 2019г.Следва да се посочи, че тези релевантни факти не бяха спорни между
страните, и са залегнали в постигнатото между страните извън- съдебно
споразумение от 17.10.2019г, обсъдено по –горе, с което съдът е длъжен да се
съобрази. С това писмено споразумение
страните са постигнали съгласие, че дължимото обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 45 работни дни общо за трите години 2017, 2018г и 2019г
възлиза на сумата то 1 583.63лв. Волята на страните не може да се дерогира
от съда и евентуално съда да приеме нещо
различно, макар и вещото лице да дава друга сума като обезщетение , а именно
сумата от 1 744.20лв. И това е така, тъй като страните изрично са договори,
че със заплащане на сумата от 1 583.63лв.
окончателно уреждат претенциите си по чл.224 от КТ. Установи се, че сумата то
1 583.63лв е изцяло изплатена към 20.10.2020г., макар че според уговорката между страните крайният
срок за плащане е 30.10.2020г.
Предвид изложеното като изцяло неоснователна следва да се отхвърли претенцията на ищеца за заплащане на сумата от
1 744.20лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск
общо за 45 работни дни за 2017, 2018 и 2019г.
Неоснователна се явява и претенцията за лихва за забава върху посочената
главница в размер на 27.56 лв. поради обстоятелството, че главницата е
изплатена в сроковете, уговорени в споразумението от 17.10.2019г. и като такава
следва да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание ищецът направи отказ от иска си
по чл.222, ал.3 от КТ досежно главницата от
1031.35лв., но не и по
отношение на акцесорната си претенция за лихва за забава
върху тази главница. На основание чл.214 от акцесорната претенция бе намалена
до сумата от 9.36лв. Вещото лице установи на основание подписаното на 10.06.2019г. споразумение от страните
досежно заплащане общо на сумата от 4 186.08лв. съставляваща обезщетение
по чл.222, ал.3 от КТ / споразумението обсъдено по-горе в мотивите на съда/, че
две от вноските са платени след завеждане на исковата молба, както и че е
останала непогасена част от 15.17лв. При условие, че крайният срок за плащане по това споразумение
е изтекъл на 31.05.2020г е налице забава на ответника по отношение на две от
общо 12-те вноски и забава върху неизплатения остатък от 15.17лв. Според вещото лице за периода от
01.05.2020г до 02.07.2020г се дължи обезщетение за забава в размер на 9.36 лв./
който размер е в рамките на заявената искова претенция след направеното
изменение по реда на чл.214 от ГПК. Тази претенция като основателна следва да
бъде уважена като следва да се осъди ответника за заплати на ищеца сумата от
9.36лв лихва за забава да периода от 01.05.2020г до 02.07.2020г.върху
главницата по чл.222, ал.3 от КТ
По разноските:
Предвид изхода на делото ищецът има право на
разноски с оглед уважената част от исковете си, а ответника има право на
разноски на основание чл.78, ал.3 и чл.78, ал.4 от ГПК съразмерно отхвърлената част от исковите
претенции и претенции, по отношение на
които ищецът направи отказ. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 22.01 лв.разноски по делото с
оглед уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 481.65лв. разноски по делото.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да заплати в полза на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 50 лв. и разноски
за вещо лице в размер на 150лв.
На
основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта за присъдените трудови възнаграждения и обезщетения.
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „В и К-Б.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление град Б., ул.“Я.“№1 представлявано от инж.Р.Т.И. да заплати на Д.З.С.
с ЕГН ********** *** на основание чл.128, т.2 от КТ и чл.245 ал.2 от КТ сумата
от 201.54лв., представляваща неизплатена част от нетното трудово възнаграждение
за месец септември 2018г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба 02.07.2020г до окончателното изплащане на
сумата както и обезщетение за забава в размер на 34.15лв. за периода от 01.11.2018г
до 02.07.2020г, като за разликата от 34.15лв. до претендираните 90.33лв.
отхвърля иска за лихва за забава.
ОСЪЖДА „В и К-Б.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление град Б., ул.“Я.“№1 представлявано от инж.Р.Т.И. да заплати на Д.З.С.
с ЕГН ********** *** сумата от 9.36 лв . лихва за забава за периода от
01.05.2020г до 02.07.2020г върху главицата по чл.222, ал.3 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Д.З.С. с ЕГН ********** *** срещу „В и К-Б.“ООД с ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление Б., ул.“Я.“№1 представлявано от инж.Р.Т.И. иск за
заплащане на сумата от 530лв. трудово възнаграждение за месец април 2017г и за
заплаща на сумата от 166.71 лв. лихва за
забава за периода от 01.05.2017г до 02.07.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Д.З.С. с ЕГН ********** *** срещу „В и К-Б.“ООД с ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление град Б., ул.“Я.“№1 представлявано от инж.Р.Т.И. за
заплащане на сумата от 1 744.20 лв. обезщетение за неползван платен
годишен отпуск общо 45 работни дни за 2017, 2018 и 2019г и заплащане на сумата
от 27.56лв. обезщетение за забава за периода от 01.01.2018г до 02.07.2020г.
ОСЪЖДА Д.З.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „В и К-Б.“ООД с ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление Б., ул.“Я.“№1 представлявано от инж.Р.Т.И.
сумата от 481.65 лв. разноски по делото .
ОСЪЖДА „В
и К-Б.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление Б., ул.“Я.“№1
представлявано от инж.Р.Т.И. да заплати
на Д.З.С. с ЕГН ********** *** сумата от
22.01лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „В
и К-Б.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление Б., ул.“Я.“№1
представлявано от инж.Р.Т.И. да заплати в полза на РС-Пазарджик държавна такса в
размер на 50 лв. и сумата от 150 лв. за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите
възнаграждения и обезщетения.
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: