Номер / .06.2022 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, X тричленен състав, в закрито заседание на осми юни през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
РАЛИЦА
АНДОНОВА
СТОЯН
К.
като разгледа докладваното от съдия
Андонова ч.к.адм.д.№ 993 по описа за 2022 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по частна касационна
жалба от „ДМ ТЕХ 20“ ЕООД – Варна чрез адв.А.А. ***, против решение
№373/16.03.2022г по АНД №3302/2021 по описа на РС – Варна, ІІ с-в,с което е
изменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна НП
№03-013523/07.04.2021г чрез редуциране размера на наложената на дружеството
имуществена санкция от 300лв. на 100лв., само в частта за разноските – с която
е оставена без уважение претенцията им за присъждане на разноски по делото.
Изложени са съображения по същество за незаконосъобразност на изводите на съда
относно липсата на основание за присъждане на разноски в тяхна полза, въз
основа на които се претендира отмяна на решението в обжалваната му част, след
което – присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
жалбата им.
Настоящият съдебен състав счита тази жалба
за процесуално недопустима.
Съобразно
предвиждането на чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК, т.е. по чл.143 от АПК, а за неуредените
там случаи – чл.144 от АПК. От това законодателно разрешение произтича и
самостоятелният характер на решението на въззивния ВРС в частта му за
разноските, отделно от решението му по същество на спора за законосъобразност
на актовете по чл.58д от ЗАНН, за което са приложими правилата на НК и НПК.
Поради това и редът за защита срещу решението на въззивния съд в частта му за
разноските не се препокрива с реда за защита срещу решението в частта му по
същество на спора. По-конкретно – при оспорване на решението на въззивния съд
само в частта за присъдените разноски, респективно – отказът да бъдат присъдени
такива, въззивният съд в изпълнение на чл.248 от ГПК следва първо да се
произнесе сам по тази жалба, като може да допълни или да измени постановеното решение
в частта му за разноските, а в противен случай – да изложи съображения зако
отказва да го стори. Това е така по силата на горецитираното изрично
предвиждане на чл.63д ал.1 от ЗАНН, според което при постановяване и оспорване
на решението на въззивния съд относно претендираните от страните разноски,
извън случаите по чл.143 от АПК, по силата на изричното препращане на чл.144 от АПК са приложими материалноправната норма на чл.78 от ГПК и процесуалната
такава на чл.248 от ГПК. Този ред предвижда задължително произнасяне по
оспорването на акта в частта му за разноските от съда, постановил обжалваното
решение, като предварителна фаза на разглеждането на същия въпрос от
касационната инстанция, и то в случай, че страните останат неудовлетворени от
изменението или отказа да бъде направено такова от въззивния съд.
В
конкретния случай се оспорва единствено произнасянето на ВРС с решението в
частта за разноските с конкретни аргументи, и компетентен да се произнесе по
това оспорване по реда на чл.248 от ГПК е въззивният съд, постановил
обжалваното само в тази му част решение. Едва неговото произнасяне по това
оспорване подлежи на касационно обжалване в случай, че не удовлетворява
страните в процеса.
Касационният съд при постановяване на
окончателното си решение (при произнасяне по цялостно обжалване на решението)
или на определението си (при обжалване само на определението по чл.248 от ГПК
от въззивния съд) на свой ред дължи произнасяне по искането на страните за
присъждане на разноски, и то за двете инстанции – било чрез потвърждаване или
чрез изменение на произнасянето на ВРС в тази му част. Липсата на произнасяне
от въззивния съд по оспорването на частта на решението му относно разноските,
присъдени в полза на някоя от страните, препятства упражняването на това
правомощие, понеже произнасянето по този въпрос за първи път от този съд би
лишила страните от инстанция по същество.
Видно от доказателствата по делото, в
конкретния случай въззивният съд не е изпълнил задължението си, произтичащо от
чл.248 от ГПК, като не е разгледал и не се е произнесъл по частната жалба срещу
решението му в частта за разноските. Вместо това, след размяната на книжата,
той директно е препратил частната жалба за произнасяне на настоящия касационен
съд.
Изложеното налага прекратяване на
образуваното касационно съдебно производство, и връщане на делото на РС – Варна
за произнасяне по жалбата срещу решението му от 16.03.2022г в частта за
разноските на осн.чл.63д ал.1 от ЗАНН вр.чл.143, съотв.чл.144 от АПК. Едва след
постановяване на съответния акт и при евентуалното му обжалване от някоя от
страните, делото следва да бъде изпратено на Административен съд – Варна за
произнасяне по касационната частна жалба против определението му по чл.248 от АПК.
Предвид изложеното касационният съдебен
състав
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по кАНД №993/2022г на Административен съд
– Варна, и ВРЪЩА делото на Районен
съд – Варна, ІІ с-в, за произнасяне по жалбата на „ДМ ТЕХ 20“ ЕООД - Варна
срещу негово решение № 373/16.03.2022г по АНД №3302/2021г в частта относно
отказа за присъждане на разноски в полза на дружеството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение на съдия Евгения Баева по к.адм.д. № 993/2022
година по описа на Административен съд - Варна, Х касационен състав:
С
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от Закона за административните нарушения и
наказания (ДВ бр. 94/29.11.2019 година, изм. ДВ бр. 109/2020 година) за първи
път е уреден реда за присъждане на разноски в производството по обжалване на
наказателни постановления.
Съобразно
посочената разпоредба в съдебните
производства по обжалване на наказателни постановления страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Същото съдържание има разпоредбата на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (нов ДВ бр. 109/2020 година).
Считам, че препращането по чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания е с обхват процесуалния ред, по който
се присъждат разноските. Този ред е посочен в разпоредбата на чл. 172а, ал. 1,
т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс – с решението.
Уредената в чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс
процедурата за изменение на решението в частта на разноските, към която
препраща чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, за неуредените въпроси
досежно производствата по Дял три „Производство пред съд“ не е приложима, тъй
като в Закона за административните нарушения и наказания липсва изрично
препращане към нея, а използването на т.нар. двойно препращане е недопустимо.
Законодателят не е използвал законодателната техника, с
която си е послужил в § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, поради което следва да се направи извод, че не е целял
приложението на Гражданския процесуален ред за производствата по присъждане на
разноски в производствата по обжалване на актовете по Закона за
административните нарушения и наказания.
Не споделям разбирането на мнозинството, че в производството по обжалване на наказателно постановление, досежно разноските е приложим процесуалния ред по Гражданския процесуален кодекс, вкл. чл. 248, поради което считам, че производството по делото не следва да се прекратява и връща на Районен съд - Варна за постановяване на определение за изменение на решението в частта на разноските.