Р Е Ш Е Н И Е
№ 198/19.9.2019
г.
Гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Ст. Панайотова, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 179 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на С.Д.П. *** против Акт за установяване на задължения по
декларации № ПО-02002818103428-91-001/17.12.2018 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 26/27.02.2019 г. на
Директора на ТД на НАП – Бургас, с който в негова тежест е установен ДДФЛ за
2017 г. в размер на 3 624 лева и здравноосигурителни вноски за 2017 г. в
размер на 2 275.20 лева, както и лихви върху горните суми за периода от
01.05.2018 г. до 17.12.2018 г. в размер съответно на 139.32 лева и 146.00 лева Твърди се, че оспореният акт е
незаконосъобразен и необоснован. Иска се отмяната му и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител
поддържа изцяло депозираната жалба. Счита оспорения акт за незаконосъобразен, тъй
като по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК могат да се извършват корекции само въз
основа на декларираните от задълженото лице обстоятелства, но не и да се
разрешават правни спорове.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител оспорва изцяло подадената жалба, като изразява становище за
неоснователност на същата, предвид обстоятелството, че жалбоподателят П. не е
представил доказателства за осъществявана от него дейност като земеделски
производител, нито пък за подавани ежемесечни декларации, обр.
1 и годишна декларация обр. 6. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
След като извърши цялостна преценка
на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателят П. е подал годишна
данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 642818/10.10.2018
г. за данъчната 2017 г., в която посочил, че е самоосигуряващо
се лице, а в Приложение № 3, като доходи от друга стопанска дейност декларирал
получените субсидии. Доходите, които П. е декларирал са в размер на 38 737.04
лева и са само с код 3011 – доходи под формата на държавни помощи, субсидии и
друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието,
Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, свързани с
дейността по код 301, т. е. дейност като регистриран земеделски стопанин за
производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на
доходите от производство на декоративна растителност. Доходи от продажба на
произведени непреработени продукти от селско стопанство не са декларирани. От подлежащите на облагане доходи, П. е
приспаднал разходи за дейността в размер
на 60 на сто.
Органът по приходите приел, че за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
жалбоподателят не притежава качеството на самоосигуряващо
се лице – регистриран земеделски производител, поради което му изпратил
съобщение за отстраняване на несъответствия в декларацията, като в съобщението
е посочено, че „лицето няма данни да е регистриран ЗП и следва да декларира
получения доход в Приложение 6 - доходи от други източници“. В указания срок П.
не се явил и не подал годишна данъчна декларация с коректните данни. Това
мотивирало органът по приходите да издаде АУЗД № ПО-02002818103428-91-001/17.12.2018
г., с който са установени за довнасяне ДДФЛ в размер на 2 171 лева и
здравно осигуряване – 2 275.20 лева, ведно с изчислените лихви в размер на 146.00
лева за здравното осигуряване и 139.92 лева за ДДФЛ.
АУЗД е оспорен по административен ред
от жалбоподателя П., но с Решение № 26/27.02.2019 г. на Директора на ТД на НАП,
гр. Бургас, същият е потвърден, като е посочено, че получаваните субсидии от
лицата, занимаващи се със селскостопанска дейност, се предназначени за
подпомагането им при извършване на дейността. Следователно, ако физическото
лице не влага, съответно не използва получената субсидия за извършване на
стопанска дейност, а за лични нужди, същата ще се определи като доход от друг
източник.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по
същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Съгласно посоченото в акта правно
основание, същият е издаден на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК, който
предвижда когато в декларацията, по която задълженото лице само изчислява
основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се
установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или
изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на
задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходите издава акт за установяване на
задължението, с който се коригира декларацията. Разпоредбата на чл. 103 ДОПК
предвижда при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за
попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните,
получени от органите по приходите от трети лица или администрации, подателят на
декларацията да бъде поканен да отстрани тези несъответствия в 14 – дневен срок
от получаване на съобщението, а ал. 2 предвижда, че това става с подаването на
нова декларация.
В конкретния случай, видно от данните
по делото, изискването на закона П. да бъде поканен да отстрани нередовностите по декларацията си е спазено, като в законоустановения
срок коригираща декларация не е подадена, поради което е издаден и оспореният
АУЗД.
Настоящия съдебен състав обаче
намира, че по отношение на процесната декларация не са налице предпоставките по
чл. 103 от ДОПК за промяна на декларираните данни. От представената декларация
е видно, че несъответствия между нейното съдържание и изискванията за
попълването й липсват. Доколкото
разпоредбата на чл. 106 от ДОПК препраща към чл. 103 от същия, издаването на
акт за установяване на задължение по декларация е допустимо единствено в
хипотезата на установени несъответствия в декларацията с указанията за
попълването й и на вече получени и налични при органа данни от трети лица или
администрации. В конкретния случай промяната на декларацията е свързана с
преценката на органа по приходите относно вида на декларирания доход. Въпросът
за вида на дохода обаче е правен въпрос, който не представлява несъответствие
на декларацията с указанията за попълването й. Отделно от това, изводът на
приходната администрация за вида на дохода се базира единствено на предположението,
че получената субсидия е използвана за лични цели от жалбоподателя.
Твърдението, че същият не е регистриран като земеделски производител е в
противоречие със събраните по делото доказателства, и преди всичко с
представеното от П. още в хода на административното производство Удостоверение
изх. № АО-04-72-1/28.12.2018 г., от което е видно, че същият е регистриран като
такъв от 27.02.2015 г. и има заверки за 2016, 2017 и 2018 г. Проверка на
счетоводната отчетност на П., на контрагенти на същия, на банковата сметка на
лицето и т.н. изобщо не е извършвана, за да се прецени дори дали е използвана субсидията или е налична.
Настоящият съдебен състав намира, че въпросът
как следва да се квалифицира доходът, получен от жалбоподателя П. като субсидия
в качеството му на земеделски производител в размер на
38 737.04 лева, следва да бъде разрешен в рамките на ревизионно
производство, като органът по приходите недопустимо е преминал към корекция на
декларацията по реда на чл. 106 от ДОПК. Единствено в рамките на ревизионно
производство могат да бъдат събрани относимите към
спора доказателства относно фактическото използване на субсидията – дали е
налична към края на отчетния период, дали е вложена в земеделското стопанство
или е използвана за лични цели. Едва след събирането на относимите
доказателства е възможно формирането на законосъобразен извод за вида на
получения доход. Неспазването на
определения ред в ДОПК обуславя нищожност на АУЗД. Установяването на нови факти
и обстоятелства, свързани с данъчните задължения и задълженията за задължителни
осигурителни вноски на едно лице може да стане единствено и само в рамките на
надлежно образувано и проведено ревизионно производство с ревизионен акт по
реда на чл. 106, ал. 3, във р. с чл. 108 от ДОПК, а не с акт за установяване на
задължение по чл. 106, ал. 1. Административните производства за издаване на акт
за установяване на задължение по декларация и за издаване на ревизионен акт са
различни производства. В настоящия случай не е спазена формата и вида на
административното производство, което обосновава извод и за некомпетентност на органа. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от
ЗОПК, данъчното задължение и задължението за задължителни осигурителни вноски в
този случай подлежи на установяване в
ревизионен акт, от орган по приходите с правомощия по чл.
119, ал. 2 от ДОПК. В производството по чл. 106 ДОПК, органът по приходите не
разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по установяване на
допълнителни задължения за данъци и задължителни осигуровки, извън
отстраняването на несъответствията, визирани в посочената норма. В случая е
налице обратната хипотеза – по реда за извършване на служебни корекции в
подадена декларация, от орган по приходите с компетентност по издаване на АУЗД,
се определят задължения за данък и за задължителни осигурителни вноски, които
подлежат на установяване с ревизионен акт, от орган с правомощия по с чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Така допуснатото
нарушение на процесуалните правила има за последица липсата на материална
компетентност на органа, издал акта, поради което последният е нищожен. В този
смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в
решенията по адм. д. №№ 9823/2014 г., 9822/2014 г.,
7073/2014 г., 6434/2015 г. и др.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореният
Акт за установяване на задължения по декларации №
ПО-02002818103428-91-001/17.12.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Бургас, потвърден с Решение № 26/27.02.2019 г. на Директора на ТД на НАП
– Бургас, с който в тежест на жалбоподателя П. е установен ДДФЛ за 2017
г. в размер на 3 624 лева и здравноосигурителни вноски за 2017 г. в размер
на 2 275.20 лева, както и лихви върху горните суми за периода от 01.05.2018 г.
до 17.12.2018 г. в размери съответно
139.32 лева и 146.00 лева е нищожен и следва да бъде обявен за такъв.
При този изход на делото, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените по същото разноски, които
възлизат на общо 710 лева, от които държавна такса за образуване на делото в
размер на 10 лева и договорено и заплатено изцяло и в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева.
Предвид гореизложеното, Я А С, първи състав
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТ на Акт за
установяване на задължения по декларации № ПО-02002818103428-91-001/17.12.2018
г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение №
26/27.02.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с който в тежест
на С.Д.П.,***, със съдебен адрес:***, * чрез адв. П.П., е установен ДДФЛ за
2017 г. в размер на 3 624 лева и здравноосигурителни вноски за 2017 г. в
размер на 2 275.20 лева, както и лихви върху горните суми за периода от
01.05.2018 г. до 17.12.2018 г. в размери съответно 139.32 лева и 146.00 лева.
ОСЪЖДА
ТД НА НАП БУРГАС да
заплати на С.Д.П. сумата от 710
(седемстотин и десет) лева за направените от него разноски по делото.
Решението ПОДЛЕЖИ
на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/не се чете