РЕШЕНИЕ
№ 1571
08.07.2020г.
гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
І граждански състав
На двадесет и трети юни две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 7693 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
иск на З.И.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** - адвокат Е.Д., против
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на Република България -
гр.Бургас. С исковата си молба и приетото в съдебно заседание изменение на иска
ищецът моли съда да осъди ответника му заплати следните суми : 1. 1 448,92 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 216,22 часа, дължимо в резултат от преизчисляване на положения нощен труд периода
01.07.2016г. - 12.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от предявяването на иска на 12.09.2019г. до окончателното ѝ
изплащане; 2. 200,48 лв. – сбор на
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху всяко месечно
допълнително възнаграждение, дължими за периода 31.10.2016г. – 12.09.2019г.
Претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Ищецът твърди, че в посочения
период е бил в служебно правоотношение с ответника, по което е заемал длъжността
„***“ в ответната дирекция – Районно управление - Несебър. Сочи, че е полагал
труд на 12-часови смени при сумирано отчитане на работното време, както и че
след преизчисляване на положения от него нощен труд с установения коефициент 1,143
се получава превишаване над установената продължителност на работното време,
като за тази разлика не му е заплатено дължимото възнаграждение за извънреден
труд.
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответникът не представя писмен отговор. В хода на делото представя
писмено становище, с което оспорва иска. Твърди, че не е налице нормативно
основание за преизчисляване на нощния труд към дневен с посочения коефициент
1,143.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.7 и чл.179 ЗМВР.
По делото не се
спори и се установява от приетите доказателства, че през процесния период ищецът
работи в Районно управление – Несебър на ОД на МВР - Бургас на длъжност ***,
като на основание чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР има със статут на държавен
служител. Безспорно е също, че в предявения период 01.07.2016г. - 12.09.2019г. ищецът
е полагал труд на 12-часови работни смени по утвърдени графици, включително и през
нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано изчисляване на работното време. Страните
не спорят също, че надвишаването на нормата на работни часове се заплаща като
извънреден труд. Спорен по делото е начинът на изчисляването на положените
часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.
Съгласно приложимия
закон - чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещите
на смени се изчислява сумирано – до изменението на нормата от ДВ, бр.81/ от
14.10.2016г. – за едномесечен период, а след тази дата - за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на
същата разпоредба за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. На основание ал.7 извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. На основание ал.9
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния
период 01.07.2016г. - 12.09.2019г. са действали издадените от министъра на
вътрешните работи Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. /обн. в ДВ бр. 40 от
02.06.2015г./ и Наредба № 8121з-779/ 29.07.2017г. /обн. в ДВ бр. 60 от
02.08.2016г. Първата посочена Наредба - № 8121з-592/ 25.05.2015г. е отменена с
решение № 8585/ 11.07.2016г. по адм. дело № 5450/ 2016г. на Върховния
административен съд, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната на 11.07.2016г. до обнародването на следващата
Наредба на 02.08.2016г., приложима е била предхождащата ги Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014г./. Единствено в тази
Наредба /от 2014г./ изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за
отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 – чл.31, ал.2. В следващите
две Наредби /от 2015г. и 2017г./ липсва подобна изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Съдебната практика приема, че е налице нормативна
празнота и следва да се приложи по аналогия общото трудово законодателство – КТ
и нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Това субсидиарно правоприлагане се налага, за да не се допусне различно третиране и по-неблагоприятно правно
положение на работещите по служебно правоотношение в сравнение с тези, работещи по
трудово правоотношение. Съгласно нормата на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Чл.140, ал. 1 от КТ постановява, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. На основание чл.136
ал.1 и 2 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при
дневен труд е 8 часа на ден/ 40 часа седмично. Следователно приложимият коефициент по чл.9, ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалните
продължителности на дневния и на нощния труд
/8:7/.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна
счетоводна експертиза се установява, че през процесния период ищецът е положил 1 512 часа нощен труд, за който
ответникът му е заплатил общо 378 лв. – по 0,25 лв. на час съобразно действащите заповеди №
8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал. 2 от ЗМВР. При превръщане на положените часове нощен
труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ с установения коефициент от 1,143 се получават 1 728,22 часа.
Разликата между положения и преизчисления нощен труд от 216,22 часа не е отчетена
от работодателя и не е заплатена като извънреден труд. Дължимото нетно трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от общо 1 448,92 лв. Съдът
кредитира напълно заключението на вещото лице като компетентно, пълно,
обосновано и необорено от други събрани по делото доказателства.
При носената доказателствена
тежест ответникът не ангажира доказателства да е заплатил на ищеца установеното
дължимо допълнително възнаграждение за положения извънреден труд.
По изложените
съображения искът е основателен и доказан и ще бъде уважен.
Съдържащото се в
писменото становище на ответника възражение за изтекла погасителна давност на
паричното задължение не е направено в преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК,
поради което като преклудирано не е прието за разглеждане в настоящото
производство и съдът не дължи произнасяне по него.
На основание чл.86
от ЗЗД във връзка с чл.245, ал.2 от КТ ответникът дължи и претендираното
обезщетение за забавеното ѝ плащане в размер на законната лихва върху
главницата, начиная от 30-о число на месеца следващ съответния отчетен период.
В случая искът за дължимо възнаграждение е основателен, начиная от 01.07.2016г.,
а падежът на това задължение е 31.10.2016г. Поради това за предявения период 31.10.2016г.
– 12.09.2019г. искът е доказан по основание, както и в установения от вещото
лице неоспорен размер на законната лихва от 200,48 лв., в който ще бъде уважен.
Ответникът дължи и законна лихва върху главницата за периода от подаване на
исковата молба на 12.09.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски в размер
на 350 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за уважените
искове държавна такса от 107,96 лв. /57,96 лв. по иска за главницата и 50 лв.
по иска за лихвата/ и направените от съда разноски в размер на 180 лв. –
заплатено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи на Република България - гр.Бургас, код по БУЛСТАТ
*********, с адрес ул.“Христо Ботев“ № 46, да
заплати на З.И.М. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес *** - адвокат Е.Д., следните суми : 1 448,92 лева - неплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд от 263,12 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощния труд, положен
в периода 01.07.2016г. - 12.09.2019г. по служебно правоотношение между страните;
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на
12.09.2019г. до окончателното й изплащане; 200,48
лв. – сбор на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху всяко
месечно допълнително възнаграждение, дължими за периода 31.10.2016г. –
12.09.2019г., както и направените по делото съдебни разноски в размер на 350 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи на Република България - гр.Бургас, код по БУЛСТАТ
*********, с адрес ул.“Христо Ботев“ № 46, да
заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 107,96 лв. – дължима държавна такса и сумата от 180 лв. – съдебни разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД