Решение по дело №8639/2018 на Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. С., 30.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                                                                                      мл.съдия: Анета Илиева

 

при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 8 639..... по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Н.К.Ш., с която обжалва решение № 87 973 от 10.04.2017 г., постановено по гр.д. № 49 549/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 35 състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при противоречие с материалния закон. Твърди, че съдът в нарушение на всякаква съдебна логика е разгледал единствено разпоредбите на ЗЕ, без да се съобрази със ЗЗП, които има предимство. В тази връзка твърди, че не дължи, тъй като не е поискал услугата, както и че не е подписал ОУ. Твърди, че съдът е допустан редица процесуални нарушение, изразяващи се в неизискването на документи и позоваването само на заключенията на експертизите. Твърди, че противно на правната логика съдът е приел, че само факта на собственост е достатъчен да се приеме, че се дължи заплащането на доставената енергия. Твърди, че съдът не е разгледал направените възражение по ЗЗП, по практиката обективирана в определение № 3 258 от 07.03.2013 г. на ВАС, . Твърди, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като не е изискал представянето на молба-декларация, документ за съгласие за приспадане на суми от изравнителните сметки, както и да представи доказателства за изправността на уредите. Моли съда да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и претендира разноски в производството.

                        Ответникът по въззивната жалба „Т.С.“ ЕАД редовно уведомен оспорва жалбата.  Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да се потвърди. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

                        Третото лице помагач „ПМУ С.“ ЕООД редовно уведомено не взима становище по жалбите.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

            Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 87 973 от 10.04.2017 г., постановено по гр.д. № 49 549/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 35 състав, че съдът е признал за установено по отношение на Н.К.Ш., че дължи на „Т.С." ЕАД, по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 855.13 лв. за периода м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 26.01.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 58.53 лв., представляваща мораторна лихва върху главница­та за ТЕ за периода 30.06.2013 г. до 08.01.2015 г., за които е издадена заповед за из­пълнение по ч. гр. д. № 4 110/2015г. на СРС, 35 с-в и е осъдил Н.К.Ш. да заплати на „Т. С." ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 575 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски, както и сумата от 325 лв., представля­ваща направените по ч. гр. д. № 4 110/2015г. на СРС, 35 с-в разноски.

            Не се спори между страните, а се установява и от приложеното частно гр. дело № 4 110/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 35 с-в, че срещу ответника въз основа на заявление на „Т. - С." ЕАД е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Не се спори, а се установява и от доказателствата, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълне­ние, като след указания на заповедния съд, ищецът е предявил установителни искове на 19.08.2015г.

            Не се спори между страните, а се установява и от писмо от СО от 22.03.2012 г., че ответникът е собственик на топлоснабдения имот.

            Не се спори, а се установява и от представения протокол за проведено Общо събрание на етаж­ните собственици на сградата, където се намира и топлоснабдения имот, че Общото събрание на етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и сключен договор между третото лице помагач и ищеца.

            От представените по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД се установява, че същите са приети от съвета на директорите на ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (пре­ди ДКЕР) и публикувани в централни ежедневници. Съгласно чл. 15, ал. 1 и 2 от общите условия от 2002 г., чл. 14, т. 1 и 2 от общите условия от 2005 г. и чл. 14, т. 1 и 2 от общите условия от 2008 г. купувачите са длъжни да уведомят продавача за промяна на титуляра на правото на собственост или на вещното право на топ- лоснабдявания имот в 30-дневен срок от настъпването на това обстоятелство. В чл. 28 и 29 от общите условия от 2002 г. и чл. 29 и 30 от общите условия от 2005 г. ку­пувачите заплащат топлинната енергия за битови нужди по двукомпонентна продажна цена, определена по предвидения съответно в ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ ред, състояща се от цена за мощност и цена за енергия, като месечната сума за мощ­ност се определя въз основа на пълния по проект отопляем обем на имота на ку­пувача и цената за мощност, а месечната сума за енергия се определя въз основа на разпределеното за купувача количество от измерената чрез топломера в абонатната станция топлинна енергия и нейната цена. Предвидено е в чл. 30 от об­щите условия от 2002 г. и чл. 31 от общите условия от 2005 г., че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия - прогнозни или изравнителни, в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отна­сят. Такъв срок за заплащане на месечните дължими суми е предвиден и в чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2008 г., съгласно които - чл. 30, ал. 1 от същите, купу­вачите заплащат топлинната енергия за битови нужди по цена, определена по предвидения в ЗЕ ред, утвърден от ДКЕВР.

            От изслушаните и приети по делото ССЕ и СТЕ, се установява размера на доставената, но незпалатена топлинна енергия, както и размера на дължимата мораторна лихва.

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ  и чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК,  вр. с чл. 86 ЗЗД.

            С атакуваното решение № 87 973 от 10.04.2017 г., постановено по гр.д. № 49 549/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 35 състав, съдът е признал за установено по отношение на Н.К.Ш., че дължи на „Т.С." ЕАД, по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 855.13 лв. за периода м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 26.01.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 58.53 лв., представляваща мораторна лихва върху главница­та за ТЕ за периода 30.06.2013 г. до 08.01.2015 г., за които е издадена заповед за из­пълнение по ч. гр. д. № 4 110/2015г. на СРС, 35 с-в и е осъдил Н.К.Ш. да заплати на „Т. С." ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 575 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски, както и сумата от 325 лв., представля­ваща направените по ч. гр. д. № 4 110/2015г. на СРС, 35 с-в разноски.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно.

            Релевираните в жалбата са релевирани основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с липсата на качеството потребител на топлинна енергия, както и несъобразяването на съда с разпоредбите на ЗЗП, които имат преимущество пред тези на ЗЕ. Така релевираните основания съдът намира за неоснователни по следните съображения:

            Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потреби-тел/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР (отм.) на ЗЕ, действал до 17.07.2012 г., "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

    Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. С оглед данните по делото и предвид липсата на оспорване от страна на ответника, че е собственик на процесния имот, съдът в настоящия си състав намира, че изводите на първоинстанционния съд по отношение на правото на собственост върху топлоснабдения имот са правилни и законосъобразни. Ответникът притежава качеството потребител на топлинна енергия, като собственик на процесния топлоснабден имот.

    По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с необсъждането на доводите, че преимущество имат разпоредбите на ЗЗП, както и че ответникът не е поръчал доставянето на топлинна енергия, съдът намира следното:

    Неоснователни са релевираните във въззивната жалба доводи за противоречие на разпоредбите на ЗЗП и ЗЕ, и свързаното с тях съображение за приложение на нормата на § 1 от ДР на ЗЗП, според която при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите, т.е. в случая ответницата счита, че приложение следва да намерят нормите на ЗЗП. В конкретния случай жалбоподателката се позовава на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗЗП, съгласно която се забранява доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна, а според, ал. 2 от същата разпоредба, при доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил. Направеният от съда извод за неприложимост на правилото по чл. 62, ал. 2 от ЗЗП се основава на задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2016 г., ОСГК, съгласно които за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

    С оглед на изложеното, съдът намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

    По отношение на направените изявления за разноски съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна. Ето защо въззивника следва да бъде осъден да заплати сумата от 20 лв., юрисконсултско възнаграждение.

    Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

           

Р   Е   Ш   И:

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 87 973 от 10.04.2017 г., постановено по гр.д. № 49 549/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 35 състав, като правилно и законосъобразно.

                        ОСЪЖДА Н.К.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК********сумата от 20 (двадесет) лв., на основание чл.78 от ГПК.

           Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „ПМУ София“ ЕООД.

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

            Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                                                                  2.