Р Е Ш Е Н И Е
№ 905
гр.
Пловдив, 29 април 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на осми
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Т.К. и участието на прокурор КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа КАНД № 456 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на търговско дружество “ВИП-П.И
Ч.” ООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление в ***, представлявано от И.А.П.против Решение от
06.01.2021 г., постановено по АНД № 7012 по описа за 2020 г. на Районен съд-
гр.Пловдив - V н.с., с което е потвърдено наказателно
постановление Наказателно постановление № 760/16.10.2020 г., издадено от заместник-кмет „Обществен ред“ в
Община Пловдив за осъществено
административно нарушение на чл.11, ал. 2 от Наредба
за осигуряване на обществения ред
и е наложено на
основание чл.32, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред
административно наказание „имуществена санкция в размер на 5 000 лева /пет хиляди лева/.
Жалбоподателят в подадената
касационна жалба моли да се отмени атакуваният съдебен акт като неправилен и
незаконосъобразен, като счита, че той е издаден в нарушение на материалноправните предпоставки
и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По тези съображения
предлага да се отмени съдебното решение и респективно, да се отмени и
атакувания административен акт. Редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Касационният
ответник Община Пловдив, счита касационната жалба за неоснователна и моли съда
да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски.
Контролиращата
страна – прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба против посоченото наказателно постановление, което е било издадено въз основа на АУАН Серия А № 4884/ 30.09.2020 г., съставен
от Д.К.В., заемащ длъжността „старши инспектор“ в Пловдивски Общински
инспекторат при Община Пловдив. С първоначалният административен акт по
отношение на жалбоподателят е била установено административно нарушение на
разпоредбите на чл.11, ал.2 във вр. с ал. 4 от Наредба за осигуряване на обществения
ред, обстоятелствата по което са
се изразили в това, че при извършена проверка на
19.09.2020 г. в 00:20 часа, в гр.Пловдив, на обект „магазин „Дринк енд Смоук“,
находящ се в гр.Пловдив, Ж.К.„Тракия“, блок № 45, стопанисван от „ВИП П.и Ч.“
ООД, като бил в работен режим, няма писмено разрешение за удължено работно
време, валидно към датата на проверката. Към него бил приложен констативен
протокол Серия А № 108909/19.09.2020 г. за извършената проверка. Въз основа на
съставения и предявен АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление,
с което е била ангажирана административно – наказателната отговорност за същото
това административно нарушение, като на касационният жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 5000.00 лева. За да потвърди наказателното постановление,
съставът на районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, вкл.
на актосъставителя Воденичаров, се установява по несъмнен начин факта на
извършване на административно нарушение, същото е квалифицирано правилно, не са
допуснати съществени административно-производствени нарушения в хода на
административно-наказателното производство, които да накърняват правото на
защита на нарушителя, а наложеното наказание е законосъобразно и съответно на
вида и тежестта на нарушението и на личността на нарушителя.
Решението е правилно.
Така по отношение на направените изводи
за установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото
обективно отговорно поведение, изводите на първоинстационния съд са
законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са
съответни на установената съдебна практика. За да потвърди
наказателното постановление, районният съд законосъобразно е приел, че по
преписката и по делото са събрани необходимите доказателства, като от тях по
несъмнен и категоричен начин се установява механизма на извършеното нарушение и
неговия автор, което касае изпълнение на административно – производствените
правила, конкретизирани в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Безспорен и
съобразен със събраните доказателства е и направеният извод, че дадените от
свидетеля Воденичаров показания са в достатъчна степен годни да подкрепят
обвинението в извършено административно нарушение от страна на „ВИП-П.и Ч.“
ООД. Разпоредбата на чл.11 ал.4 от Наредба за опазване на обществения ред /приета
с Решение №198, взето с протокол
№10/28.05.2009г. на ОС-Пловдив,/ сочи, че след
изтичане на разрешеното работно време обектът трябва да е прекратил
всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване. Тази разпоредба е
допълнение към нормата на чл.11, ал.1, т.1 от Наредба
за осигуряване на обществения ред, която сочи, че не се изисква разрешение за
работно време на заведения за хранене и развлечение и други търговски обекти, издадено от
районната администрация, когато функционират в интервала – за обекти, находящи се в жилищни
сгради и сгради със смесено предназначение – от 06.00 часа до 23.00 часа. В настоящият случай безспорно се установява,
че работата на проверения обект не е била приключила към 23.00 часа, като
същият не е имал и издадено разрешение за удължено работно време.
Законосъобразни са и изводите за наложеното на основание чл.32 ал.1 от Наредба
за опазване на обществения ред административно наказание „имуществена санкция“
в минимален размер от 5000 лева. Посочената санкционна норма определя, че за
нарушение на разпоредбите на чл.11, чл.12, чл.20 и чл.23 от Наредба за опазване
на обществения ред, на юридическите лица и едноличните търговци
имуществена санкция в размер от 5000 до 50000 лева. Следва
да се отбележи, че събраните гласни и писмени доказателства водят до несъмнения
извод, че се касае за осъществено административно нарушение по смисъла на
посочената законова разпоредба от страна на касационния жалбоподател. От
събраните по реда на съдебното следствие и обсъдени писмени доказателства може
да се направи категоричния извод, че в настоящият случай именно той е действал
при необходимост от дължимо бездействие.
Тези обстоятелства са били правилно преценени от административно
-наказващия орган, като законосъобразно от тях е направен извода, че следва да
доведат до ангажиране и понасяне на административно наказателна отговорност от
страна на жалбоподателя.
Разглеждания
случай не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Преценката за маловажен случай
на административно нарушение е обоснована с прекомерност на санкцията, която е
несъразмерно тежка на осъщественото деяние, както и непосилна според
жалбоподателят с оглед на имущественото му състояние. В тази връзка не се
прилагат никакви доказателства. Ето защо
съдът счита, че санкцията е законосъобразно определена при съобразяване с
предпоставките на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН. Касае се за търговско дружество,
управлението на дейността на което следва да се извършва при необходимата
дължима грижа. В тази връзка деянието не е с по- ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случай, като бездействието на търговеца да
предприеме необходимите постъпки да получи
необходимото разрешение за удължено работно време касае съществено нарушение на
охраняваните обществени отношения. Всичко това правилно е обсъдено и от
първоинстанционният съд при преценката за законосъобразност на издадените
административни актове. Всичко това правилно е обсъдено и от
първоинстанционният съд при преценката за законосъобразност на издадените
административни актове. От
изложеното до тук следва извода, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на делото, в полза на
ответната администрация, съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП),а именно 80 лева.
В
предвид на изложеното Административен съд Пловдив, ХХ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 06.01.2021 година, постановено по АНД №7012/2020 година на
Районен съд- гр. Пловдив- V наказателен състав.
ОСЪЖДА
ВИП-П.И Ч.” ООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление в ***, представлявано от И.А.П.да заплати на Община
Пловдив, сумата от 80 лв. /осемдесет лева/
разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.