Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 06.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1589 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.410 ГПК.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, кв.„Малинова долина”, ул.„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6,
представлявано от управителя Р.М Тчрез адв.П.В. със съдебен адрес ***, срещу Г.М.Я., ЕГН **********
*** и Е.Г.Т.,***.
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД във вр. с
чл.79 от ЗЗД, за признаване за установено че Г.М.Я. ЕГН ********** и Е.Г.Т.
ЕГН ********** дължат на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сума в размер на 5301,10лв.,
представляваща остатък от неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит, обезпечен с поръчителство № 878-РК08010089 от 05.06.2008 г., ведно със
законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена
ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1293/2018г. по описа на РС Велинград.
Ищецът твърди, че на 05.06.2008г. е сключен Договор
за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № 878-РК08010089 между
"СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД /СИБАНК/, ЕИК ********* в
качеството му на кредитор и Г.М.Я. ЕГН ********** в качеството й на
кредитополучател. За обезпечаване на кредита поръчителствал Е.Г.Т. ЕГН **********.
По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен
кредит в размер на 8000 лв. С подписването на договора ответникът се задължил
да погасява задължението си по кредита на 120 месечни вноски, всяка от които в
размер на 115.94 лв., с краен срок за погасяване 05.06.2018г., съгласно чл.5 от
договора и приложения като доказателство към исковата молба погасителен план.
След усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълни поетите договорни
задължения към "СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД /СИБАНК/ ЕИК
*********, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 6725,25
лв., от които: 6551,10 - главница и 174,15лв. - договорна лихва. Кредитът е
станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна
вноска на 05.06.18 г.
На основание сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 28.09.2012г. и приложенията към него между
"СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД /СИБАНК/ ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК *********, задължението на Г.М.Я.
ЕГН ********** и Е.Г.Т. ЕГН **********, произтичащо Договор за потребителски
кредит, обезпечен с поръчителство № 878-РК08010089 от 05.06.2008г. било
изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. На адреса на длъжника и поръчителя били
изпратени уведомления по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. Като
доказателство за това представя по делото квитанция от изпратено писмо с
обратна разписка, видно от които съобщението се е върнало обратно при изпращача
със статут „непотърсено". Към исковата молба прилага и съдържанието на
изпратените уведомления по чл. 99 ЗЗД, изходящи от цедента,
което според задължителната съдебна практика, материализирана в решение №
123/24.06.2009 г. по т.д № 12/2009г. на II т.о на ВКС, Решение N93 от
16.04.2014 г. на ВКС по т.д № 1711/2013 г., I т.о, съставлява надлежно
съобщаване за цесията.
Съгласно нотариално заверено пълномощно, приложено
като доказателство към исковата молба, Цесионера -
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД бил упълномощен от - Цедента
СИБАНК АД, да извършва уведомяване на осн. чл. 99 ЗЗД
от името и за сметка на Цедента. Твърди се още, че
след като не успял да уговори доброволно погасяване на вземанията си „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД осъдил Г.М.Я., ЕГН **********, по ч. гр. дело 475/2013г., по
описа на РС - Велинград, за част от вземането си по Договор за потребителски
кредит, обезпечен с поръчителство № 878-РК08010089 от05.06.2008 г., а именно за
1250 лв., частично от общо дължима главница в размер на 6551,10 лв. Във връзка
с предявеното по заповедното производство вземане се развило исково
производство за установяване на претенцията на заявителя, което е приключилото
като недопустимо, заради това, че се е установило, че Г.М.Я. всъщност не е
подала възражение по чл. 414 ГПК и заповедта за изпълнение всъщност е влязла в
сила. От събраните в хода на съдебното дирене по това дело доказателства
представя Допълнително заключение от 07.05.2014 г. по извършена финансово
счетоводна експертиза от в. л. Д.И.Т., експертните изводи на когото, моли да
бъдат взети предвид в хода на настоящото производство.
Настоява се на това, че „ЕОС Матрикс"
ЕООД пристъпил към принудително събиране и на останалата част от вземанията си
по договора, като на 05.10.18г. подал по пощата до РС Велинград заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с което поискал Г.М.Я.
ЕГН ********** и Е.Г.Т. ЕГН ********** да бъдат осъдени за сумите: 5301,10 лв.
- главница и 174,15 лв. - договорна лихва. Образувано било ч.гр.д. № 1293/2018
г. на XIII състав по описа на РС Велинград. За издадената заповед ответниците били уведомени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което на основание чл. 415, ал. 2 във вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК ищеца бил уведомен със съобщение, надлежно връчено на
10.12.18 г., че в едномесечен срок от тази дата трябва да подаде иск за
установяване на вземанията си по договора. До колкото било известно към
настоящия момент погасяване на задължението по издадената заповед на изпълнение
не било осъществено. Не било известно на ищеца и основание, на което
задължението на ответника да е отпаднало. Горното пораждало правния интерес на
дружеството да предяви иск за установяване на вземането си срещу
кредитополучателя Г.М.Я. ЕГН ********** и Е.Г.Т. ЕГН ********** в размер на
5301Д0 лв. - главница по Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство № 878-РК08010089 от 05.06.2008 г.
По отношение на предявената в заповедното
производство договорна лихва ищцовото дружество на осн. чл. 232 ГПК оттегля иска, като предмет на установяване
в настоящото исково производство е единствено главницата от 5301,10 лв.
Въз основа
на така очертаната обстановка се иска признаване за установено по отношение на
ищеца, че ответника Г.М.Я. ЕГН ********** и Е.Г.Т. ЕГН **********
дължат на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сума в размер на 5301,10 лв., представляваща
остатък от неизплатена главница по Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство № 878-РК08010089 от 05.06.2008г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата. Претендира и направените съдебно деловодни разноски в хода на
заповедното и исковото производство.
В определения срок
по чл.131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника Е.Т..
В определения срок
по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Г.М., чрез
назначения й от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.В.Д.. В него намира
предявеният иск за допустим, но
неоснователен. Оспорва всички изложени факти и обстоятелства в исковата молба.
Оспорва предявеният иск по основание и по размер. На първо и основно място
прави възражение, че вземането по предявеният иск е погасено по давност към
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК - подадено на 05.10.2018г., по което е
образувано заповедно производство по ч.гр.д.№1293/2018 г. по описа на
Велинградски районен съд. Ищецът не представял доказателства, от които да е
видно дали са внасяни от длъжника Г.Я. месечни вноски по Погасителния план от
05.06.2008г. неразделна част от Договор за потребителски кредит от 05.06.2008г.
Не ставало ясно от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства,
на коя дата длъжника Я. е прекратила внасянето на месечните погасителни вноски
на договора за кредит. Съгласно чл.9, ал.1 от Договор за потребителски кредит
от 05.06.2008г., банката имала право едностранно, без да дължи уведомление до
длъжника/съдлъжника/ поръчителя/поръчителите, да
обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на
целият дълг, ако: 1. длъжникът не изпълни частично или напълно, която и да е анюитетна погасителна вноска /лихва и главница/, както и
при неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по настоящият
договор. Клаузата на ал.2 на чл.9 от договора задължавала в случаите, когато е
упражнила правото си по предходната алинея банката да изпраща до длъжника/съдлъжника/поръчителя/ поръчителите писмено съобщение за
датата на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем и за размера на
остатъка от кредита. Уведомлението се изпращало на посочените в договора
постоянен или настоящ адрес на длъжника. Писмено уведомление от банката -
кредитор „Стопанска инвестиционна банка” АД /СИБАНК/ или от цесионера
по Договор за цесия от 28.09.2012 г. - настоящият ищец по делото „ЕОС МАТРИКС ЕООД
до длъжника, с което кредитора да обявява кредита за предсрочно изискуем и за
размера на остатъка от кредита, съгласно чл.9, ал.2 от Договор за потребителски
кредит от 05.06.2008 г., не е представено от ищеца с исковата молба. Липсата на
издадено от кредитора и получено от длъжника уведомление, че кредита се обявява
за предсрочно изискуем, водело до липса на действие на предсрочната
изискуемост. След като предсрочната изискуемост не била обявена от кредитора на
длъжника, и този факт не се бил осъществил преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано заповедно производство
по ч.гр.д.№1293/2018г. по описа на РС- Велинград, вземането не е било изискуемо
в заявения размер и не било възникнало на предявеното основание.
Възразява и срещу искането на ищеца направено с
исковата молба да се вземе в предвид представеното Допълнително заключение от
07.05.2014г. за извършена финансово - счетоводна експертиза от вещото лице Д.Т.,
изготвено по гр.д.№715/201Зг. по описа на РС - Велинград. От
Констативно-съобразителната част на тази ССЕ било видно, че към датата на
изготвената експертиза - 07.05.2014 г. задължението на ответника -длъжник Г.М.Я.
към ищеца - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД по същият Договор за потребителски кредит от
05.06.2008г. възлизало на 5 929.91лв. от които: - просрочена главница в размер
на 2083.61 лева и просрочени лихви в размер на 3846.32 лева. Предмет на установителният иск по гр.д.№715/2013г. по описа на РС -
Велинград било вземането от 1250 лева, частична претенция от общата сума по процесния договор за кредит в размер на 6004.25 лева срещу Г.М.Я..
С Определение от 06.06.2014 г. по гр.д.№715/201З г. по
описа на РС - Велинград установителният иск бил
оставен без разглеждане, като недопустим и прекратено производството по делото.
Определението влязло в сила на 26.06.2014г. В производството по това дело имало
направено искане за назначаване на съдебно- графологична
експертиза, която да потвърди дали подписите в Договор за потребителски кредит
от 05.06.2008г., Погасителен план към него и всички документи по отпускане на
кредита са положени лично от длъжника Г.М.Я.. Поради прекратяване на
производството по това дело графологична експертиза на
подписа на длъжника Я. не била извършена и това обстоятелство до настоящият
момент не било установено и доказано.
Изложените в исковата молба твърдения на ищеца, че
кредита по сключен по Договор за потребителски кредит от 05.06.2008 г.,
обезпечен с поръчителство между „Стопанска инвестиционна банка” АД /СИБАНК/, в
качеството на кредитор и Г.М.Я. в качеството на кредитополучател е станал
предсрочно изискуем с изтичането на падежа за внасяне на последната по договора
погасителна вноска на 05.06.2018г. били неверни и не подкрепени с никакви
доказателства. Не се съдържали доказателства към предявената исковата молба,
които да удостоверяват, че Договор за потребителски кредит от 05.06.2008г.
обезпечен с поръчителство между Стопанска инвестиционна банка” АД /СИБАНК/ в
качеството на кредитор и Г.М.Я. в качеството на кредитополучател е обявен за
предсрочно изискуем и, че длъжника Г.М.Я. е получила волеизявлението на
кредитора /„Стопанска инвестиционна банка" АД /СИБАНК/ или след това от
новият кредитор и настоящ ищец „ЕОС МАТРИКС” ЕООД/, за да има действие
предсрочната изискуемост.
Настоява се на това, че съгласно разясненията дадени в т.18 от ТР№4/201Зг. от 18.06.2014 год. на ВКС Общо събрание на ГТК, по силата на чл.60. ал.2 ЗКИ банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД. настъпва е волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащане го и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ— чл.418, ал.З ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си. не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение - чл.418. ал.5 ГПК. Поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не било изискуемо към момента на подаване на заявлението. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен" в разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.З ГПК. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В настоящият случай, вземането на ищеца /цесионер по Договор за цесия от 28.09.2012г., било основано на вземане в размер на 5301.10 лева - остатък от неизплатена главница, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ищецът не представял доказателства, които да доказват, че въпросният договор за кредит е обявен за предсрочно изискуем преди датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК - подадено на 05.10.2018 г. Ищецът не представял и доказателства, че длъжника е получил изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.10.2018г. Фактите относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост по Договор за потребителски кредит от 05.06.2008 г., обезпечен с поръчителство между „Стопанска инвестиционна банка" АД /СИБАНК/ в качеството на кредитор и Г.М.Я. в качеството на кредитополучател и цедиран с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.09.2012г. на настоящият ищец „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание, което прави предявеният установителен иск по чл.422, ал. 1 ГПК. във вр. с чл.240 ЗЗД. във вр. с чл. 79 ЗЗД неоснователен. По тези съображения се иска отхвърляне на иска.
Възражение с правна
квалификация чл.110 от ЗЗД
В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.П.В., с писмена молба-становище, подържа иска и иска
уважаване на същия, с подробни съображения в защита.
В о.с.з. ответникът Е.Т.,
чрез пълномощника си адв.Карабойчев
с писмена молба изразява следното становище: На първо място намира предявения
срещу Т. иск за недопустим, тъй като отговорността му била търсена като
поръчител. А съгласно чл. 147, ал.1 ЗЗД
кредитора губел права срещу поръчителя, ако в 6 месечен срок от падежа на
задължението не заведе иск срещу главния длъжник. При положение, че издаването
на заповед за изпълнение е равносилно на предявяване на иск, а заявлението е
подадено на 05.10.2018г., то поръчителството на този ответник било отпаднало за
всички вноски с падеж 6 месеца по-рано. И тъй като според договора кредита е
следвало да се върне на 120 месечни вноски с падежи установени в Погасителен
плана, то за всички вноски с падежни дати шест месеца преди 05.10.2018г.
поръчителството било отпаднало. По тези съображения и до колкото съдът бил
длъжен служебно да следи за срока по чл.147 ЗЗД, искът се явявал частично
недопустим. Оспорва иска в останалата част, като недоказан и от тук неоснователен.
Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
Подробни съображения излага в писмена защита.
В о.с.з. ответникът Г.Я.,
чрез чрез назначения й от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.В.Д., оспорва иска и
поддържа възраженията си и иска отхвърляне на иска по съображенията изложени в
отговора.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 1293/2018г. на ВлРС, с
постановената по същото Заповед № 737/10.10.2018г.,
се установява да е разпоредено Г.М.Я., ЕГН **********
*** и Е.Г.Т., ЕГН ********* ***, да
заплатят солидарно на „ЕОС МАТРИКС ”
ЕООД с ЕИК *********- гр.София, следните суми: Сумата от 5301.10лв. – главница,
представляваща остатък от дължима главница по
Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство №
878-РК-08010089 от 05.06.2008г., Сумата от 174,15лв. – договорна лихва за
периода 05.06.2008г-05.06.2018г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 09.10.2018г. до изплащане на
вземането, както разноски в размер на 109.51 лева - за държавна такса.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1293/2018г. на ВлРС е връчена на
длъжника Г.Я. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. По отношение на длъжника Е.Т. заповедта
е връчена на 12.10.2018г. по реда на чл.46, ал.1 от ГПК. От него е постъпило
Възражение по чл.414 ГПК на 15.10.2018г. Поради което на заявителя е указано на осн.
чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщения връчени му на 07.12.2018г. и на 10.12.2018г.,
възможността да предяви иск за установяване на вземането си от двамата длъжници
От страна на заявителя по
заповедта е предявен иск в указания му срок
спрямо Г.Я. и Е.Т. и на 27.12.2018г. / пощенско клеймо от 21.12.2018г./.
Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От
представените в тази насока писмени доказателства – копие от Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 05.06.2008г. се установява,
че същият е сключен между СИБАНК АД, от една страна, и Г.М.Я., ЕГН **********,
от друга, като кредитополучател както и от Е.Г.Т.,***, като трета страна -
поръчител. По силата на този договор „СИБАНК“ АД е предоставила на Г.Я. кредит
в размер на 8000 лева за потребителски нужди, а я се е задължили да върне
ползвания кредит заедно с дължими лихви
в срок от 120 месеца. Сумата, която е следвало да бъде
погасена е определена в погасителен план, чрез 120 месечни анюитетни
вноски, от които 119 бр. по 115.94 лева, а последната от 115.08 лева. Във всяка
вноска се включват главница и възнаградителна лихва,
посочени в погасителен план към договора.
Видно
от представения изпълнителен лист издаден в полза на ищеца по ч.гр.д.№
475/2013г. по описа на ВлРС, с него е осъдена Г.М.Я., ЕГН ********** да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД сумата от
1250лв. – част от главница по Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство от 05.06.2008г.
Така за
част от вземането по процесния Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство от 05.06.2008г., и за сумата от 1250лв. ищеца има издаден
изпълнител лист спрямо главния длъжник –Г.Я..
По
делото е приета, неоспорена от страните СГрЕ,
изготвена от в.л.Д., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна.
Видно от заключението по СГрЕ подписите положени
графа „длъжник“ и „кредитоискател“ в документите: Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство от 05.06.2008г. и Искане за отпускане на потребителски кредит от
04.06.2008г. са изпълнени от Г.М.Я.. А в документа Погасителен плана няма
положени подписи.
Предвид
заключението по СГрЕ, че подписите в оспорения Договор
за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 05.06.2008г. принадлежат
на ответника Г.М.Я., съдът признава
оспорването за неуспешно, а този документ е истински и като такъв е част от доказателствения материал по делото. Освен това и
установява валидно възникнало облигационно отношение по процесния
Договор за кредит от 05.06.2008г.
С
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.09.2012г., сключен между „Сибанк“ АД и „Еос матрикс“ ЕООД, вземането,
предмет на договора е прехвърлено на ищеца.
А от приложение №1 към договора за цесия е видно, че пот № 2318 именно
задължението на Г.Я. по Договор за кредит от 05.06.2008г. с отпуснат кредит в
размер на 8000лв. е прехвърлено на ищцовото
дружество. Според това приложение №1 на ищеца е прехвърлено задължение по този
договор в размер на 6551,10лв. –
главница и 201,15лв. –договорна лихва.
По
делото е приета, неоспорена от страните ССЕ, изготвена от в.л.Т., която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от констативно съобразителна
част на ССЕ сумата по кредита от 8000лв. е отпусната и усвоена от
кредитополучателя Г.Я.. По този договор е погасено задължение от 1448,90лв. –
главница и 5710,79лв. –договорна лихва. Видно от заключение по ССЕ общия размер
на задължението по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство
от 05.06.2008г. е 6752,25лв., в това число 6551,10лв. – главница и 201,15лв.
–договорна лихва. Като се приспадне сумата от 1250лв., присъдена на ищеца по ч.гр.д.№
475/2013г. по описа на ВлРС, то остава непогасено
задължение за главница в размер на 5301,10лв.
Ответникът не е
ангажирал каквито и да било доказателства, с които да оспори размера на задължението
си, поради което следва да се приеме, че
налице валидно възникнало правоотношение по Договор за потребителски
кредит, обезпечен с поръчителство от 05.06.2008г. , сключен между „Сибанк“ АД и кредитополучателя
Г.А., по който е останало непогасено задължение за главница в размер на 5301,10лв. и че
кредитор по вземането след Договора за цесия е ищецът- „Еос
матрикс“ ЕООД.
Неоснователно
съдът намира възражението на ответника Я., че не налице изскуемост
на задължението, тъй като Договорът за кредит не бил обявен от банката за
предсрочно изискуем, поради следното: Договорът е сключен на 05.06.2008г. и е
за срок от 120 месеца, тоест срокът му е изтекъл на 05.06.2018г., когато е и
падежната дата на последната погасителна вноска по погасителен план. От този
момент цялото задължение по този договор за кредит е станало изискуемо.
Всъщност ищеца и основава претенцията си именно на това, че е изтекъл срока на
договора за кредит, а не на настъпила предсрочна изискуемост. При което всички
възражения свързани с това дали е настъпила и обявявана ли е от банката
предсрочна изискуемост или не са ирелевантни за
спора.
Неоснователно
е възражението на ответника Е.Т., че поръчителствата му се е погасило за всички
вноски с падежни дати от преди 6 месеца, считано от 09.10.2018г. назад, по
следните съображения. Както вече бе посочено по-горе срок на договора е изтекъл
на 05.06.2018г. и от този момент непогасеното задължение по него е станало
изискуемо. Видно то приложеното ч.гр.д. № 1293/2018г. по описа на ВлРС, заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК е
постъпило в съда на 09.10.2018г. От дата на настъпване на изскуемостта
на задължението по процесния договор- 05.06.2018г. до
09.10.2018г., когато е подадено заявлението по чл.410 ГПК, спрямо главния
длъжник Г.Я. не изтекъл предвидения в чл.147, ал.1 ЗЗД срок от 6 месеца, който
изтича едва на 05.12.2018г. При което и поръчителството не е прекратено, а е
валидно и то за цялата непогасена част от задължението по въпросния договор. И
тъй като поръчителя отговаря за изпълнението на задължението солидарно с
главния длъжник, то и за поръчителя Е.Т. съществува задължение за плащане в
същия размер от 5301,10лв. /установен в
ССЕ/, в който и размер е задължението на кредитополучателя Г.Я..
Напълно
неоснователно е и възражението на ответника Г.Я. по чл.110 от ЗЗД за погасяване
на вземането по давност. Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая
задължението по процесния
договор за кредит е станало изискуемо на 05.06.2018г. От тази дата и до
подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 09.10.2018г. не е изтекъл срока от 5
години, предвиден като погасителна давност.
Предвид
горните констатации и по изложените съображения съдът намира налагат, че предявеният
от ищеца установителен иск е не само допустим, но и
основателен. Тоест установява се наличие на задължение на ответниците Г.М.Я.,
ЕГН ********** *** и Е.Г.Т.,*** за заплащане солидарно на сумата от 5301,10лв., представляваща остатък от
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство № 878-РК08010089 от 05.06.2008 г., ведно със законната лихва
върху главница, считано от 09.10.2018г. /датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното изплащане на сумата, за което задължение
е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1293/2018г. по описа на РС Велинград.
До колкото с издадената Заповед № 737/10.10.2018г. по ч.гр.д. № 1293/2018г. по описа на РС Велинград
е разпоредено и заплащане на сумата от 174,15лв. –
договорна лихва за периода 05.06.2008г-05.06.2018г., но ищеца изрично е заявил,
че се отказва от тази си претенция, то и на основание чл.233 ГПК следва
производството по делото в тази част да се прекрати. А като последица от
прекратяването ще се обезсили и издадената Заповед № 737/10.10.2018г.
в частта и по отношение на сумата от 174,15лв. – договорна лихва за периода
05.06.2008г-05.06.2018г.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски. Общо направените от ответника разноски са в размер на 704,51лв.
/съгласно списък по чл.80 ГПК/, в това
число размер на 109.51 лева за държавна
такса, както и за разноски за назначаване на особен представител
в размер на 595лв., за които единствено са представени доказателства за
направени разноски. О тези разноски сумата от 109.51 лева ще се осъдят ответниците
да му заплати солидарно , а сумата от 595лв. ще се осъди ответника Г.Я. да
заплати на ищеца. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 1595/2017г.
на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на 109.51 лева за държавна такса, а искът независимо да се уважава изцяло се
прекратява в една част, то и на ищеца ще се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 106.03лв., представляващи разноски в заповедното
производство по съразмерност с уважената и прекратената част, които ответниците ще се осъдят солидарно да му заплатят.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ще се осъди ответника Г.Я.
*** сумата от 180лв. – представляваща стойност на СГрЕ,
изплатени в този размер от бюджета на съда.
Предвид изхода от спора и уважаване изцяло на иска ответниците
нямат право на разноски, а направените от тях такива остават за тяхна сметка.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: София,
район Витоша, ж.к“Малинова Долина“ ул.
„Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, ЧЕ Г.М.Я., ЕГН ********** *** и Е.Г.Т.,***, му ДЪЛЖат солидарно сумата от 5301,10 лева /пет хиляди
триста и един лева и 10 ст./- главница,
дължима по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от
05.06.2008 г., сключен със „Сибанк“ АД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 09.10.2018г., която сума
е разпоредено
да заплати със Заповед № 737/10.10.2018г. по ч.гр.д. № 1293/2018г. по описа на РС Велинград.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.233 ГПК, частично производството по гр.д. № 1589/2018г. в
частта и по отношение на сумата от 174,15лв. – договорна лихва за периода 05.06.2008г-05.06.2018г.
дължима по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от
05.06.2008 г., сключен със „Сибанк“ АД , поради отказ
от иска в тази част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 737/10.10.2018г. по чл.410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 1293/2018г. по описа на РС Велинград, в частта и по отношение на
сумата от 174,15лв. – договорна лихва за периода 05.06.2008г-05.06.2018г.
дължима по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от
05.06.2008 г., сключен със „Сибанк“ АД
ОСЪЖДА Г.М.Я., ЕГН ********** ***
и Е.Г.Т.,***, да заплатят солидарно на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: София, район Витоша,
ж.к“Малинова Долина“ ул. „Рачо
Петков-Казанджията” № 4-6 Сумата от 106.03 лева /сто и шест лева
и три стотинки/ -разноски представляваща разноските направени в
заповедното производство, както и Сумата
от 109.51 лева /сто
и девет лева и 51 ст./, представляваща
разноски направени в исковото производство, както и Г.М.Я., ЕГН ********** ***,
да му заплати и сумата от 595лв.
/петстотин деветдесет и пет лева/, представляваща разноски
за особен представител.
ОСЪЖДА Г.М.Я., ЕГН ********** *** за заплати на РС Велинград СУМАТА от 180 лева /сто и осемдесет лева/,
представляваща разноски за СГрЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от
него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
/Валентина Иванова/