Определение по дело №2397/2019 на Районен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

566/20.11.2019г.

 

№ ............                                                 20.11.2019 г.                                             гр. Шумен            

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:                  

         Председател: Надежда Кирилова

                                                                      

 

Секретар: Теменужка Димитрова

Прокурор: Соня Александрова

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

ЧНД  № 2397 по описа за 2019 година

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Постъпило е предложение от Районна прокуратура – Шумен с искане да бъде определено общо наказание на осъденото лице Е.Ф.М., ЕГН ********** *** по посочените в предложението присъди.

            В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Шумен поддържа предложението. В пледоарията си развива подробни мотиви в тази насока.

Съдът, като взе в предвид постъпилото предложение, становището на страните и материалите по ЧНД № 2397/2019 г. по описа на ШРС, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Последното осъждане на осъденото лице Е.Ф.М. е със Споразумение, одобрено от  Районен съд - Шумен, поради което съдът счита, че разглеждането на искането е допустимо, а съобразявайки разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК компетентен да разгледа предложението е именно Шуменски районен съд. По силата на Тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОСНК, ВКС, след ново осъждане, съдът, постановил последната присъда, следва да извърши ново групиране на наказанията с присъдата или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, като приложи по отношение на предходните осъждания правилата на чл. 23 от НК - чл. 25 от НК, включително и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, независимо дали новото осъждане е за престъпление, което попада в отношение на съвкупност с някое от деянията по предходни влезли в сила присъди или е в отношение на рецидив спрямо всички предходни осъждания.

От събраните и приложени по делото писмени доказателства се установи, че Е.Ф.М., ЕГН ********** *** е осъждан многократно с влезли в законна сила присъди /споразумения/ за различни престъпни посегателства от общ характер, както следва:

1.                 С определение № 47/12.08.2013 г., с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД № 175/2013 г. по описа на Районен съд - Каварна, влязло в законна сила на 12.08.2013 г.,  на  М. за престъпление по   чл. 198, ал. 1 от НК, във вр. чл. 63, ал. 1, 3 от НК, извършено на 10.08.2013 г. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение е отложено за срок от 2 /две/ години на основание чл. 69, ал. 1 от НК.

2. С Присъда № 26/26.11.2013 г., постановена по НОХД № 167/2013 г. по описа на   Районен съд - Каварна, влязла в сила на 12.12.2013 г. му е наложено наказание “лишаване от свобода”  за срок от 1 /една/ година за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено в периода от 25.04.2013 г. до 02.05.2013 г. Изпълнението на наложеното наказание е отложено на основание разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от НК за срок от 2 /две/ години.

Също така, с цитираната присъда е било извършено групиране на наказанията на осъденото лице по п. 1 и п. 2 на основание чл. 25 от НК, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК.

От отразената в бюлетина за съдимост информация става ясно, че осъденото лице е реабилитирано по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 25, ал. 1 от НК, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК съобразно Тълкувателно решение № 54/1961 г. на  ОСНК, ВКС - на 12.12.2015 г. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика и по-конкретно Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС.

3. С определение № 9/16.01.2018 г., с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД № 1102/2017 г. по описа на Районен съд - Добрич, влязло в законна сила на 16.01.2018 г., на М. за престъпление по чл. 197,   т. 1 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, осъществено на 29.09.2013 г. е наложено наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки:

- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година с периодичност 2 /два/ пъти седмично;

- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година.

Видно от приложеното по делото заверено копие от Писмо Рег. № 2092/13.11.2019 г. на Началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Шумен наказанието “пробация” не е приведено в изпълнение.

4. С определение № 283/06.12.2018 г., с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД № 2660/2018 г. по описа на Районен съд - Шумен, влязло в законна сила на 06.12.2018 г., на М. за престъпление по чл. 194,  ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено в периода 18.05.2016 г. – месец юни 2016 г. е наложено наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки:

- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година с периодичност 2 /два/ пъти седмично;

- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година.

Видно от приложеното по делото заверено копие от писмо № Пр. 238/2018 г. от 30.10.2019 г. на Районна прокуратура – Шумен началото на изтърпяване на наказанието „пробация“ е 24.10.2019 г.

5. С Определение № 577 от 22.11.2018 г., постановено по ЧНД № 1279/2018 г. описа на Районен съд – Добрич, влязло в законна сила на 31.01.2019 г., е било извършено групиране на наказанията на осъденото лице на основание чл. 25 от НК, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК.

Настоящият съдебен състав, намира, че за правилното решаване на настоящия казус на първо място от значение е преценката за законовите предпоставки за групиране на наказанията по реда на чл. 25, ал. 1 от НК, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Последните визират възможност по отношение на деянията, реализирани от осъдения Е.М. при условията на реална съвкупност, да бъде определено едно общо и най-тежко наказание. Реалната съвкупност изисква да са налице извършени няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да било от тях. На второ място, от значение е обстоятелството, че извършеното до момента частично групиране на присъди /споразумения/, не ограничават правомощията на съставите, произнасящи се в рамките на това производство да направят нова преценка по отношение групирането на наказанията, наложени с гореописаните присъди /споразумения/. Това е така, защото, и трайната практика на ВКС сочи че, предходни произнасяния по чл. 25 от НК, при установяването на нови данни за всички осъждания на лицето или нови искания за групиране не съставляват неизменяеми и обвързващи актове или техни части, така, както са обвързващи произнасянията по чл. 301 от НПК. Третият съществен момент е свързан със задължението на първата инстанция да прецени и приложи възможно най-благоприятния за осъдения вариант на кумулация, при правна възможност за определяне на общо наказание.

При констатираната правна невъзможност за определяне на едно общо наказание по всичките четири присъди /споразумения/, тъй като деянията по всички от тях не са били извършени от осъдения Е.М. преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях, настоящият съдебен състав намира, че са налице условията и следва да бъде определено едно общо наказание на основание чл. 25, ал. 1 от НК във вр. чл. 23, ал. 1 от НК на осъденото лице Е.М., като възможностите за кумулиране са в 2 /две/ отделни групи, както следва:

І. По първото споразумение и втората присъди, посочени по-горе, следва да бъде определено едно общо наказание на основание чл. 25, ал. 1 от НК, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК. При това положение настоящия съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на извършената с Присъда № 26 от  26.11.2013 г.,  постановена  по  НОХД № 167/2013 г. по описа на РС – Добрич, влязла в законна сила на 12.12.2013 г., кумулация, която на практика следва да бъде извършена отново в същия вид, съобразявайки и обстоятелството, че М. за определеното общо наказание е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.

ІІ. По третото и четвъртото споразумение, посочени по-горе, следва да бъде определено едно общо наказание на основание чл. 25, ал. 1 от НК, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, а именно: По Определение за одобряване на споразумение № 9/16.01.2018 г., постановено по НОХД № 1102/2017 г. по описа на Районен съд - Добрич, влязло в законна сила на 16.01.2018 г. и Определение за одобряване на споразумение № 283/06.12.2018 г., постановено по НОХД № 2660/2018 г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 06.12.2018 г. до размера на по-тежкото от тях, а именно: „пробация”, включваща следните пробационни мерки:

- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – задължителна  регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година, с периодичност 2 /два/ пъти седмично;

- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – задължителни срещи с пробационен служител за срок от  1 /една/ година.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК от определеното общо наказание следва да се приспадне изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди, считано от 24.10.2019 г.

Съдът намира, че са налице основанията за определяне на общо наказание измежду наложените наказания на осъденото лице по посочените  по-горе споразумения, тъй като деянията по всяка едно от споразуменията е извършено преди да има влязла в сила присъда, респ. споразумение, по което и да е от тях и не е налице друг вариант за групиране на посочените по-горе споразумения, който да се явява по-благоприятен за осъдената. Групирането на наказанията по посочения начин е най - благоприятно за осъдения, тъй като се формират наказания „пробация“ за най-кратък срок и не е налице друг вариант за групиране на посочените по-горе присъди, който да се явява по-благоприятен за осъдения.

            Съдът счита, че така определеното общо наказание ще постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК и ще спомогне за поправяне на М., а и ще изпълни целите на индивидуалната и генералната превенция на наказанието у осъдения и у другите членове на обществото.  

Съдът намира също, че предвид изтеклия период от време от момента на извършване на престъпленията и с оглед тежестта на определеното общо наказание не е необходимо същото да бъде увеличавано по реда на чл. 24 от НК.

            Водим от горното и на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 25, ал. 1 от НК, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 На основание чл. 25, ал. 1 от НК, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на Е.Ф.М., ЕГН ********** *** ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му наказания с Определение за одобряване на споразумение № 9/16.01.2018 г., постановено по НОХД № 1102/2017 г. по описа на Районен съд - Добрич, влязло в законна сила на 16.01.2018 г. и с Определение за одобряване на споразумение № 283/06.12.2018 г., постановено по НОХД № 2660/2018 г. по описа на Районен съд - Шумен, влязло в законна сила на 06.12.2018 г., в размер на по-тежкото от определените наказания, а именно „пробация”, включваща следните пробационни мерки:

- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – задължителна  регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година, с периодичност 2 /два/ пъти седмично;

- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК приспада от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди, считано от 24.10.2019 г.

 

Определението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от  обявяването му на страните пред Окръжен съд - Шумен по реда на глава 21 от НПК.

 

                                                                                 Районен съдия: