Р Е Ш Е Н И Е
№441 27.10.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесети октомври 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №608 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано
по жалбата на М.Д.М. против Заповед №19-0769-002456/18.11.2019г, издадена от полицейски
инспектор, сектор Пътна полиция към
ОДМВР Бургас, с наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка на
основание чл.171 т.2 буква К от ЗДвП – временно спиране от движение МПС на
собственик, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание
глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата
глоба. ЗПАМ е издадена въз основа на АУАН №АА308447/17.11.2019г съставен за
това, че М. управлява собственото си МПС – Мерцедес МЛ 270ЦДИ с рег. №**** без
да е заплатил в 7-дневния срок Фиш №874938/24.06.2019г и фиш
№887357/02.07.2019г. Като доказателства за осъществяване състава на мярката по
чл. 171 т.2 буква „к“ от ЗДвП са представени справка за регистрирания
собственик на МПС – МОГО БЪЛГАРСИЯ ЕООД – КЛОН СТАРА ЗАГОРА с ползвател М.Д.М.
за процесния автомобил, както и справка за датата на заплащане на наложените с
процесните фишове глоби в размер на 50.00лв от 11.06.2020г за фиша от
02.07.2019г и глоба в размер ан 10.00лв, платена на
11.06.2020г за фиша от 24.06.2019г. Представени са копия на ФИШ №0871938 от
24.06.2019г, от който е видно, че е връчен на нарушителя на същата дата с
наложено наказание за това, че не носи контролен талон тоест съставен е при физическа проверка и присъствие на
нарушителя. Фиш №0887357 от 02.07.2019г също е съставен за нарушение, което се
установява от контролен орган в присъствие на водача, а именно за управление на
МПС без извършен годишен технически преглед – глобата е от 50лв и връчен на
същата дата 02.07.2019г, съгласно писменото изявление на нарушителя.
Доказателства за връчване на оспорената ПАМ липсват.
В жалбата и в писмена защита са развити
подробни съображения, че в ЗПАМ е следвало да се посочи датата на връчване на
фишовете и датата, до която е следвало да бъдат заплатени, а също така се
посочва и неправилно приложение на материалния закон, а именно, че мярката се
налага на собственика на управляваното МПС. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на разноските по делото.
Ответника не се явява, не се представлява,
а вместо това представя становище, адресирано до АС Бургас, което е неотносимо.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от
адресата на административната принуда и в рамките на 14-дневния преклузивен
срок за упражняване правото на оспорване, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Основанието за прилагане на
административната принуда посочено в чл.171 т.2 буква „К“ от ЗДвП е установено
от посочените по-горе копия на фишове за налагане на глоба по смисъла на чл.
186 ал.1 от ЗДвП и въпреки, че не е вписана точната дата, на която са връчени,
изискването за необходимото и достатъчно фактическо основание е удовлетворено с
вписване на техните номера и дати на съставяне. Правото на защита срещу фактите
е осигурено в хода на съдебното обжалване. Установява се, че 7-дневния срок по
чл.186 ал. 7 от ЗДвП е изтекъл, считано съответно от 24.06.2019г и от
02.07.2019г към датата на управление на моторното превозно средство – 17.11.2019г.
Глобите са заплатени през юни 2020г, съгласно официалното извлечение от СИ
БАНК. Главния по делото въпрос се разрешава от представеното свидетелство за
регистрация , според което процесното МПС е регистрирано на МОГО БЪЛГАРИЯ
ЕООД-КЛОН СТАРА ЗАГОРА с управител на клона М.Д.М.. Съгласно чл. 188 ал.2 от ЗДвП административно наказателната отговорност се носи от законния представител
на юридическото лице, което е собственик на моторното превозно средство, освен
ако посочи лицето, на което е предоставило управлението. Съгласно чл.171 ал.1
т.2 буква „к“ от ЗДвП временното спиране от движение на пътното превозно
средство е мярка на административна принуда по чл.22 от ЗАНН, която се налага,
за да се преустанови или предотврати административно нарушение, съответно да не
настъпят неговите вредни последици. Фактическите състави на мерките, техния
вид, органите които ги прилагат и редът за тяхното приложение, и обжалване се
уреждат в съответния закон. В случая ЗДвП е предвидил, че субект на административно
наказателната отговорност и субект на административната принуда е собственика
на превозното средство, а когато този собственик е юридическо лице,
отговорността се носи от съответния законен представител. М. не би имал и
правен интерес да оспорва една изтекла към 19.08.2020г принудителна мярка, ако
не е управител на клон Стара Загора на МОГО БЪЛГАРИЯ ЕООД. Мярката не би го
засегнала, независимо, че е неин адресат, но в случая той е лицето, спрямо
което тя трябва да бъде издадена, тъй като е законен представител на
регистрирания собственик – МОГО БЪЛГАРИЯ ЕООД-КЛОН СТАРА ЗАГОРА. Адресат на
принудителните мерки по ЗДвП по разпореждане на чл.188 ал.2 от същия закон не
може да бъде юридическото лице-собственик, а законния представител на
собственика, тъй като принудителните мерки се налагат за преустановяване на
административни нарушения. Различно би било правното положение, ако М. не бе
законен представител на собственика на когото е регистрирано управляваното МПС.
В този случай собственика на управляваното МПС по аргумент тъкмо от състава на
чл.171 ал.1 т.2 буква „к“ от ЗДвП не би следвало да бъде субект на
административната мярка. Казано е ясно, че тя се налага на собственик, който
управлява превозното средство без да е заплатил в срок наложените му глоби за
нарушения на ЗДвП. Този, който извършва нарушението е законния представител на
регистрирания собственик –юридическо лице, който трябва да бъде и субект на
мярката – който нарушава, той търпи и административната принуда. Изключение са
случаите на принудителни мерки по чл.171 т.2А буква „А“ от ЗДвП, при които
собственика търпи мярката и когато друго лице, за което са изпълнени
съответните основания управлява пътното превозно средство. В настоящия случай
по разпореждане на чл.188 ал.2 от ЗДвП и видно от талона за регистрация част І
на управляваното МПС, законния представител правилно е адресат на
административната принуда и временното спиране от движение до момента на
заплащане на наложените с фишове глоби е законосъобразно. Различното тълкуване
означава да се приеме, че юридическото лице може да извърши нарушение на ЗДвП
без да съществува социално и физически, а това е правен абсурд. Закона в
случаите на принуда и наказание се прилага стриктно и според точното му
съдържание.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.М.
против Заповед № 19-0769-002456/18.11.2019г на издадена от полицейски инспектор
към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: